№ 230
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора И. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600229 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Обвиняемата Б. М. Б., се явява лично и със защитниците си адв. Ж. Й.
П., адв. С.К. П.а и адв. Д.Т.Б..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор П..
Прокурорът: Да дадете ход на делото.
Адв. П.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
Адв. П.а: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Също да се даде ход на делото.
Обвиняемата Б.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. П.: Поддържам жалбата.
Адв. П.а: Поддържам жалбата.
1
Адв. Б.: Поддържам жалбата.
Обв. Б.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. П.а: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи. На първата инстанция поискахме и
смятам все още по начина на писане на протокола за сл. Експеримент, липсата
на фотоалбума, обстоятелства, които са се случили в досъдебното
производство, да послужат като основание да се изискат тези материали,
окръжният съд отказа. Моля още веднъж, защото снимките са много
съществени.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда
Представям препис от протокола за следствения експеримент.
Обв. Б.: Нямам искания за отводи.
Адв. П.: Да се приеме.
Адв. П.а: Да се приеме.
Адв. Б.: Моля да го приемете и ни дадете възможност да се запознаем с
него, тъй като протоколът приет по делото е изключително нечетлив.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ОГЛАСЯВА представения от прокурора препис на
протокол от проведения следствен експеримент.
ДАВА възможност на защитата на обвиняемата да се запознае с
новоприетото писмено доказателство.
ОТЛАГА разглеждане на делото за след 30 минути.
Заседанието се закри в 10,12 часа.
Заседанието се откри в 10,55 часа в същия съдебен състав, прокурор и
страни.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. П.а: Нямам искания за отводи и доказателства.
2
Адв. Б.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и нови
доказателствени искания.
Обв. Б.: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така
депозираната частна жалба. Подробно съм изложил доводите си в жалбата.
Считам, че не е налице обоснованото предположение, както за обоснованото
предположение, че е извършител на обоснованото, предположение, така и за
реална опасност да укрие и извърши престъпление. По делото са събрани
достатъчно доказателства, Делото е на 95 % е изработено, единствено се
изчаква една експертиза за наличие на частици по ръцете на пострадалия и
обвиняемата. Категорично се доказа, че в деня на инцидента на 6 януари 2023
г. между Б. и пострадалият е възникнал е възникнал спор, като И. е извадил
собствено оръжие, което е доказано, същият е оказал насилие върху Б., като е
поискал с оръжието да я простреля в главата. Проведен е следствен
експеримент, на който лично присъствах и всички гласни доказателства,
които са дадени по делото от съседите Б. и С. съвпадат изцяло със
следствения експеримент. Тъй като от така събраните доказателства може да
се направи извод, че е налице неизбежна отбрана спрямо Б. и ако
прокуратурата реши превишаване пределите на неизбежната отбрана. Веднага
след инцидента тя се е обадила по тел. 112, както и на свидетелката А.,
съобщила е какво се е случила, изчакала е полицаите, изцяло е съдействала на
полицейските органи. Това, че прокуратурата намекна в предното заседание,
че е тръгнала да бяга, няма как да стане. Съобщила е изцяло, има приложен
диск по делото с подробности. Това да се укрие или да извърши престъпление
съм го заявил подробно, има постоянен адрес, съдействала е. Да, отпада
обвинението в хипотезата на чл. 63 ал.2 т. 3, но тя се прилага и се взема
предвид само когато от доказателствата не се установява противното, а се
установява ,че няма реална опасност да се укрие или да извърши друго
3
престъпление.
Считам, че една по-лека мярка би изиграла ролята и постигнала на чл.
57 от НПК.
Адв. П.а: Уважаеми апелативни съдии, считам за неправилно и
незаконосъобразно на Пловдивския окръжен съд.
По отношение на първата кумулативна предпоставка дали е налице
обосновано предположение, че именно Б. е осъществила състава на чл. 115
от НК, считам, че не е налице, доколкото 5 месеца по-късно от събраните
доказателства по делото, се установява, че на инкриминираната дата
обвиняемата е действала при самозащита. В тази връзка само ще маркирам на
докладваната записка, изготвена от М.М. и П.Ч., в която е отразено какво
именно се е осъществило на датата 06.01.2023 г. Зачитам - Тя се е опитала да
отнеме оръжието, което е било насочено към главата й, получава се
сборичкване между двамата, след което се възпроизвеждат няколко изстрела.
Тя вижда кръв и се обажда на телефон 112.
Самата обвиняема при разпита си заявява, който е проведен на 7.1.2023
г. - Не съм искала да убивам И., бях в стрес, уплаших се, че може да ме
убие, защото беше насочил оръжие срещу главата ми.
На следващо място, видно от разпита на С. Б., същият описва самото
поведение на пострадалия на инкриминираната дата, като заявява - И. изпсува
Б., зад вратата - курво мръсна, къде избяга, майка ти да еба. Установява се, че
пострадалият е употребил изключително голямо количество алкохол, в
кръвта му е намерено 3,26 промила алкохол. Предвид всичките тези
доказателства, които маркирах при вас Не мога да се съглася с тази правна
квалификация, макар че е в правомощията каква е правната квалификация,
това е на прокуратурата. Защитата няма как да влияе. Единствено само
можем да възразяваме, че от така събрания доказателствен материал, може да
се изведе извод, че е действала при самозащита на инкриминираната дата.
Не е налице реална опасност обвиняемата нито да се укрие, нито да
извърши престъпление, предвид факта, че тя е неосъждано лице, не е избягала
от местопрестъплението, напротив, веднага се е обадила на телефон 112,
същата е била притеснена, разстроена предвид това, което се е случило и аз
считам, че с една по-лека мярка, биха се постигнали целите на чл. 57 от
4
НПК.
Моля в този смисъл да се произнесете.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към колегите,
но ще се позова на новонастъпилото обстоятелството, за което сме
благодарни на прокуратурата, че е проведен следствен експеримент. На
19.04.2023 г. се проведе следствен експеримент. Наистина съвсем вярно е
записано това, което се е случило. Този следствен експеримент обогатява
делото с една вече различна правна квалификация по няколко причини.
Самата прокуратура пише в експеримента - задача оглед и проверка на
механизма на установяване на смъртта. В самия апартамент едно пълно
възпроизвеждане, което сочи как е станало самото нараняване. Това е задача,
която води до присъствие на обвиняемата, на поемни лица, извършено е едно
пълно възпроизвеждане. При това положение делото се обогатява с много
сериозен материал, свързан с извода за липса на умисъл както пряк, така и
евентуален умисъл, което е по-различна квалификация от първоначално
дадената от прокуратурата. В този дух на експеримента, каква е основната
идея, свързана с фактическата обстановка. Самата обвиняема казва, защото
нейните обяснения са един основен източник на преки доказателства, тя казва
– Ние двамата, размахвахме ръце, свалихме ръце, пистолетът беше насочен
към левия крак на И., когато се възпроизведоха изстрелите, аз чух две
изстрела, ръката ми беше на пистолета, но не и на спусъка. Това е
обяснението. Основният доказателствен, гласен доказателствен материал са
обясненията й. Прокурорката каза в първата инстанция това не са
допълнителни обяснения. Как да не са? Каква е целта на следствения
експеримент. Да се докажат нагледно действията. Следователно това са едни
много важни обстоятелства, защото на 6.01 става деянието и тя е дала
обяснения пред разследващия полицай, които са най-съществени. Това става
на 6-ти януари, обърнете, внимание, а чак през м. април се извършва
следствен експеримент, т.е. виждането на следователя и обвиняемия. Тя стои
4 месеца в ареста, без да разговаря някой с нея и да я попитат има ли някакво
друго виждане. Това е сериозен недостатък в това следствие. Въпреки, че не
гледате делото по същество има още обаче писмени доказателства от този
ден, имам предвид докладна записка на Моллов инспектор от МВР, с който
започва цялото дело. Вижте какво казва той – получено се е сборичкване
5
между двамата, след което са произведени няколко изстрела. Тук липсват
данни, че затова, че произведените изстрели са от нея. Същото и е във фиша
от Бърза медицинска помощ, което е различно от това, което приемат
органите на полицията. Той взел пистолета, започнали да се боричкат и нещо
станало. Това вероятно е нейния разказ при идването на Бърза Помощ.
Разпитът също отразява това, което тя е казала. Но със следствения
експеримент се слагат нещата в ред, в смисъл, това, кат е станало. Това е
период от 4 месеца без някой да я погледне. Ако един разследващ орган не
работи с обвиняемия, защо го е арестувал? Една от причините е да има
близък, непосредствен контакт между разследващия орган и обвиняемото
лице. Особено когато обвиняемият е единствения източник на фактите,
свързани с произвеждането на изстрелите. Това за съжаление не се прави и се
питаме защо продължава толкова дълго.
Случилото се е типичния триъгълник на отношенията между тези хора.
Тя има приятелка А., техния пострадал е приятел. Вие виждате в делото
нейните обяснения, в деня на срещата им - тя отива в апартамента, поканена
от него, за да получи кредит от 50 лева от него. По късно са намерени тези
пари в нея. Той й ги е дал. Тя му е благодарна. До 16,30 ч. в тая двойка, която
е присъствала в апартамента присъства още един очевидец. Никой в
обстановката до 16.30 часа не дава информация нещо да се е случило,
конфликта, обида, нещо засягане на чест и достойнство. Напротив, тя е
благодарна, затова, че е получила 50-то лева, тя присъства и тя употребява
алкохол, черпят се и онзи човек отива да вземе съпругата си и остават само
двамата. Позвънява обаче А., с която те имат особени отношения, за които
няма нужда да навлизаме. И защо става конфликта? Има ли тя мотив да убие?
Получила е 50 лева. Прекарали са си хубаво, не са се обиждали. Има данни,
че тя му е правила свирки на два пъти, че тя е била тази, който той е харесвал
и е споменал, че иска да се ожени за нея и да имат деца. И още неща има,
свързани с начина на общуването между тях. И ревността на И. по отношение
на А.. Това са фактори, които ни навеждат директно към една друга
фактическа обстановка. Обстановка, че този човек е решил да прави друго
нещо. И това се доказва от часа на идването на бърза медицинска помощ.
Свидетелят А. е бил до 16,30 часа. Те остават насаме двамата. Съобщението
до Бърза помощ се получава в 18,30 ч. Това са два часа и никой не се замисля
да я пита нея какво са правили през тези два часа. А. позвънява по телефона.
6
И. й взема телефончето от масата, слага го в джоба си, прибира и своя в
другия джоб, а тя иска да си тръгва. Той я моли да остане още 20-тина минути
и тя остава наистина там. Защо я моли да остава още 20 минути? Защо я
хваща за косата? Той вече е добил настроението на един пийнал си човек,
пипа я за голата част на ръката, стиска я, влачи я към леглото, блъска я на
стената до леглото. Плаши я с това като взима пистолет. Тя знае ли за този
пистолет къде се намира, зареден ли е? как се вдига предпазителя на
пистолета, как се стреля с него. Тя няма никакъв опит с пистолет, тя е 22 г.
момиче. Пистолетът е негов, законно притежаван. Тя не е знаела, че пистолета
е бил под възглавницата, когато той е започнал да я влачи. Въпреки, че тя се
сдържа в името на триъгълника и връзката й с А. е много обяснимо, защото
както И. е бил против тази връзка, така и тя се срамува вече от тази връзка.
Тия двете момичета се намират при него. Той много добре знае слабостта на
А. към Б.. Всички знаят за тази интимна връзка, която лежи в основата на тази
разправия. Кой е недоволен от тая работа? Къде е мотива за убийството?
Когато нито е виждала оръжието къде е, нито го знае къде е, нито е направила
нещо повече, освен че си иска телефончето и да тръгва към срещата, която си
е определила с А. и за която той знае, но е решително против. И кой е
недоволния и кой ще извади пистолета и ще я плаши? Очевидно, че е той.
Той знае къде е пистолета. Не само това. Обърнете внимание, пистолетът е
бил зареден. Имало е над 9 патрона, а са изстреляни шест патрона. Какво
става обаче вътре? Благодарение на липсата на работа с обвиняемата, за което
според мен трябва следствието на бъде наказано с пускането й под гаранция,
е обстоятелство, което е много съществено в конкретния случай, за да се
търси истината, за да може се работи в следствието по един спокоен начин,
където страните са равни. Тук идеята за пряк умисъл и евентуален умисъл да
е искала и допускала да стане всичко това, при нея липсва умисъла. Вие това
не може да не го видите. Вие сте длъжни да го видите. Къде ще бяга това
момиче? Аз самия имам още доста идеи за събиране на още доказателства.
С оглед на казаното моля да приемете, че обоснованото предположение
е напълно атакуемо в момента. Нека прибавим и другия предмет на
законодателя. Не само неизбежна отбрана когато има, не само
непредпазливост, но има един много важен момент за страха - ами гърми се,
насочва й се пистолет. Кажете това момиче как да се чувства? Онази кръв
след нараняването, целият апартамент е осеян с кървави следи. Той е шарел в
7
този апартамент и включително когато вече тя е взела мерки да се обади на
Бърза помощ и я е нямало там. За това говорят другите двама свидетели, че
той е бил прав, самичък останал в апартамента и т.н.
С оглед на тези съображения, моля да измените тази мярка за
неотклонение,защото по никакъв начин няма до попречи на разследването.
Обвиняемата Б. (за лична защита): Поддържам това, което съм
написала в допълнителната саморъчна частна тъжба.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.
Считам, че към настоящия момент не са променени обстоятелствата
относно вземането на първоначалната мярка за неотклонение по делото.
Срокът, който е изтекъл до момента е разумен, с оглед конкретното
деяние и неговата сложност, което според мен подлежи на изследване с
множество допълнителни експертизи. Въпросният следствен експеримент по
изследване на твърденията на обвиняемия не случайно е с участие на съдебен
медик. Докладната записка не е способ за доказване в процеса, не е събрана
по реда на НПК, а за това, което е съобщено в нея, дори да бъдат разпитани
свидетели, е без значение каквато е и практиката на ВКС.
Не се обръща внимание на няколко съществени факта, а те са следните.
По трупа на пострадалия са открити 4 наранявания от огнестрелно оръжие.
Двете са в крака, едното е отпред в областта на гърдите, а другото в гърба на
пострадалия. Очевидно е, че няма как пострадалият да се самонарани в
гърба. Наред с това, безспорно е от доказателствата по делото, че между двете
лица е съществувал конфликт с висока интензивност, който от независими
лица, които са разпитани по делото като свидетели е възприет като такъв с
крясъци и на висок тон. Съществен момент от доказателствата, на които се
позовава и защитата, са показанията на свидетелката Л.Г., която изрично е
чула женски глас, който викал „Ще те утрепя!“ и непосредствено след това е
произведен изстрел, т.е. според показанията на тази свидетелка е отправена
заплаха от страна на обвиняемата към пострадалия и следва изстрела. Наред с
това не се обръща внимание на показанията на свидетелката В. С., която
непосредствено е видяла пострадалата, която тича по стълбите и се
самообвинява – „Оле, какво направих!“. Свидетелката на това място се е
8
намирала случайно, т.е. в случая за твърдения от страна на обвиняемата при
следствения експеримент и после при разпита й, че това нещо се е случило
случайно, в крайна сметка не се разколебава при проведения следствен
експеримент. Налице са и показанията на свидетеля Б., който също е чул
изстрелите и е видял пострадалата, че бяга. Самата тя е засечена от свидетеля
М. на входа, така че е очевидно, че тя се е опитала да се укрие от
местопроизшествието. В случая от съществено значение по делото и затова е
необходимо време, вкл. с участие на обвиняемата, да се изследват всички
обстоятелства по делото, вкл. последователността на нараняванията от
огнестрелното оръжие по пострадалия. Всички тези обстоятелства сочат, че
въпросният следствен експеримент, който се сочи от адв. Б., не променя
обстоятелствата по делото до такава степен, че да се приеме друга правна
квалификация, различна от тази, която е в момента и която да води до извод
за промяна на мярката за неотклонение.
Адв. Б. (реплика): Отворете моля ви, като останете насаме със себе си,
защото е много важно, на л. 76, където се намират свидетелски показания. То
е толкова клюкарско и толкова злобно написано, че като се чете прозира
лъжата в показанията, така че нека да ги елиминираме.
Адв. П.а (реплика): Искам да допълня колегата Б., че тези показания
изцяло не си кореспондират с показанията на свидетелите С. Б. и В. С..
Адв. П. (реплика): Относно твърдението на прокуратурата, че
подзащитната ни била засечена да бяга, което казах и преди това – обадила се
е на телефон 112 преди това и как така ще се тълкува от прокуратурата, че е
бягала?
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.
Обвиняемата Б.: Единствено искам да ми се смени мярката за
неотклонение с по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
9
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража” взета спрямо обвиняемата по досъдебно
производство № 5/23г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр. П. Б. М. Б..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемата,
с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че наличните данни не
разколебават обоснованото предположение, че обвиняемата е извършила
престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока. Намира
извода за наличието на опасност същата да се укрие или да продължи с
престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемата пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за
наличие на данни, разколебаващи обоснованото предположение за
авторството, отчита се срокът на задържане и се сочи, че опасността да
извърши престъпление е отпаднала.
Обвиняемата моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемата Б. е повдигнато и предявено обвинение по чл.115 НК, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото предположение
обвиняемата да е осъществила престъпния състав на това престъпление
продължава да съществува. Събраните по делото доказателства, в частност
показанията на свидетелите Б., Г. и С., протоколите за оглед и заключенията
10
по назначените експертизи в достатъчна степен удовлетворяват критерия,
изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма данни, които да внасят
съмнение или да разколебават сериозно извода за съпричастност на
обвиняемата, към деянието, в които е обвинена и то до степен, че да бъде
напълно изключен.
Вън от вниманието на първостепенния съд обаче са останали редица
други обстоятелства имащи значение за правилното решаване на въпроса,
свързан със законността на взетата вече мярка за неотклонение на Б..
Първата инстанция не е отчела в достатъчна степен обстоятелствата
свързани с личността на обвиняемата. Тя се е задоволила да отбележи, че
обстоятелствата, очертаващи опасността Б. да продължи с престъпната си
дейност се извеждат от спецификата на осъществяване на деянието, които
обстоятелства сочат на по – висока от обичайната за престъплението
обществена опасност, които подкрепят презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК
и няма данни, които да я разколебават.
Този извод е неправилен.
Не могат да бъдат споделени съображенията, че спецификата на
осъществяване на деянието завишава обществената опасност и прави
опасността обвиняемата да продължи да върши престъпления реална.
Деятелността на Б., свързана с начина и механизма на извършване на
деянието с нищо не е по-различна и не се отличава с някаква изключителна
специфика от типичните действия при извършване на този вид престъпления,
като сама по себе си не може да завиши обществената опасност на деянието
до степен, че да обоснове извод за наличие на реална опасност тя да върши
други престъпни деяния.
Без необходимата оценка са останали чистото й съдебно минало и
липсата на други криминални прояви, а това са все обстоятелства, които
водят до извода, че личната й обществена опасност в никакъв случай не може
да бъде определена като висока и те не само не обосновават, а разколебават
сериозно извода, че при същата е налична реална опасност да върши
престъпни деяния.
Не оценено и добросъвестното й процесуално поведение. С обясненията
които е дала, Б. е спомогнала за разкрИ.е на обективната истина до степен да
11
не изобличи себе си в извършване на престъпление. Така тя не само не е
препятствала, а точно обратното, спомогнала е за нормалното и бързо
протичане на наказателното производство. Настоящата инстанция намира, че
това й процесуално поведение, което попада в обхвата на регламентираното
му от НПК и ЕКЗПЧОС право на защита не само не налага, а точно обратното
допълнително изключва направения от първата инстанция извод за
съществуването на опасност да върши престъпления.
Реална опасност обвиняемата да се укрие липсва. Постоянният й адрес и
данните за личността й изключват съществуването й.
Дали и доколко обясненията на обвиняемата и показанията на
свидетелите, свързани с инкриминираната деятелност имат необходимия
доказателствен потенциал, в каквато насока са възраженията на защитата на
Б. е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по
същество. В процесуалния етап, на който се намира предварителното
разследване и при характера на настоящото производство, свързан с
разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемата, е
достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността й към деянието, за
което е обвинена, като закона не е поставил условие тези данни да са от
характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на
осъдителна присъда.
Обобщено следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. Когато тази опасност не съществува, както е в настоящия
случай, основания за задържане на лицето под стража липсват.
Поради това, продължаването на задържането на обвиняемата Б. влиза в
противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Пловдивския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което мярката
за неотклонение, взета спрямо обвиняемата Б. Б. да бъде изменена в по – лека
12
такава „Домашен арест”, която макар и с по – нисък ограничителен
интензитет, в достатъчна степен ще му попречи да се укрие или да извърши
престъпление без това да създаде процесуални пречки за нормалното
протичане на наказателното производство.
Мярката „Домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия на
адреса, на който живее в гр. П., ул. „С.“ № 11, ет.5, ап.20 и контролирана чрез
средства за електронно наблюдение от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията гр. П..
Отделно от това за вземането и последващото й спазване следва да бъде
незабавно уведомен Директор на ОД на МВР П., с оглед осъществяване на
контрола по чл.62, ал.5 НПК.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемата Б. следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 868/18.05.2023г. по чнд № 1044/23г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета спрямо
обвиняемата по досъдебно производство № 5/23г. по описа на Пето РУ при
ОД на МВР гр. П. Б. М. Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемата по досъдебно производство №
5/23г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр. П. Б. М. Б. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека такава „Домашен арест”,
контролиран чрез средства за електронно наблюдение, с адрес на изпълнение
гр. П., ул. „С.“ № 11, ет.5, ап.20.
ВЪЗЛАГА осъществяването и контрола за спазване на мярката за
неотклонение чрез средствата за електронно наблюдение на Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. П..
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемата Б. М. Б. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
На основание чл.62, ал.5 и ал.6, вр. ал.4 НПК за спазването на взетата
13
спрямо обвиняемия Б. М. Б. мярка за неотклонение „Домашен арест“, следва
да бъде незабавно уведомен Директора на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията гр. П. за осъществяването
и контрола за спазването й чрез средствата за електронно наблюдение, както
и Директора на ОД на МВР П., с оглед осъществяване на контрола по чл.62,
ал.5 НПК.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР П. и Началника на ДНСП София
за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на
страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на
страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14