Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8937 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.С.К. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.02.2017
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ищецът
твърди, че на 24.02.2017 г. около 16.25 часа пострадал при ПТП в гр. Севлиево.
На посочената дата К. бил пътник в л.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № *********,
управляван от И.Д.В.. При движение по бул. „Ловнидолско
шосе“ в района на № 2, поради движение с несъобразена скорост лекият автомобил
напуснал пътното платно и катастрофирал в крайпътно дърво.
Виновен
за настъпване на произшествието бил водачът И.В., който нарушил правилата за
движение по пътищата, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост.
При
инцидента В.К. получил контузия на главата с множество разкъсно-контузни рани,
сътресение на мозъка със загуба на съзнание, натъртване на тазобедрена става и
охлузвания на гърба. Имал и натъртвания, синини и отоци. Пострадалият се
оплаквал от обща отпадналост, виене на свят и силно главоболие, които
продължавали и понастоящем. Търпените болки и страдания от получените
увреждания оценява на сумата от 26 000 лева.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Ауди“, модел „80“ била застрахована при ответното
дружество, което следвало да му заплати застрахователно обезщетение. Претендира
и законната лихва от датата на увреждането – 24.02.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието и причинната му връзка с описани в исковата
молба увреждания. Счита претендирания размер на обезщетението за завишен.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
пътувал без предпазен колан, потвърждаващо се и от липса на гръдна травма.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 23.03.2017 г., към която са приложени констативен
протокол и епикриза.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № ********* и З. „Б.и.“ АД – обстоятелство,
отделено като безспорно между страните с определение от 25.01.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
В
заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е
описан механизмът на ПТП, като вещото лице е установило, че на 24.02.2017 г.
водачът И.В. е управлявал л.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № ********* със скорост
76.80 км/ч. В района на бул. „******в гр. Севлиево пътят имал десен завой и
критичната скорост за движение в този участък била 77.45 км/ч. Поради липса на
опит водачът отклонил автомобила наляво спрямо траекторията на движение. При
опит да възстанови устойчивостта, задействал спирачната уредба, но въпреки това
превозното средство се ударило в крайпътно дърво отляво.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи превишената скорост на
движение на автомобила.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на л.а. „Ауди“, модел
„80“ И.В. е реализирал противоправно поведение, като е нарушил нормите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал и не избрал скорост на движение, съобразена с
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и
др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
За
нарушение на правилата за движение по пътищата на И.Д.В. е наложено
административно наказание с влязло в сила наказателно постановление №
17-0341-000185/15.03.2017 г.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач И.В. за причинените от деянието вреди на ищеца В.К..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от съдебно-медицинската част на комплексната експертиза, че получените от
ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са
причинени именно от процесното ПТП. Най-тежка е черепно-мозъчната травма,
изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка и охлузвания,
натъртвания, синини и отоци по главата. По време на тридневния престой в
болницата в гр. Севлиево на пострадалия направили изследвания, при които не се
установили травматични промени на костите на черепа и тазобедрената става. За
лечение на диагностицираното сътресение на мозъка се извършили вливания и
обезболяващи препарати. Неврологичният статус останал в границите на нормата.
На 27.02.2017 г. К. бил изписан в добро общо състояние.
Вещото
лице д-р П. сочи, че сътресението на мозъка представлява най-лека степен на
черепно-мозъчна травма и при правилно проведен режим на лечение
възстановителният период бил в рамките на 3-5 седмици. Болки с по-висок
интензитет К. търпял през първите 3-4 дни, през които изпитвал главоболие, усещал
световъртеж, гадене и отпадналост. В случая при ищеца не се наблюдавали
патологични промени в мозъчния паренхим. Остатъчни явления при К. нямало, а
дългосрочната прогноза била благоприятна. Счита, че лечението е приключило окончателно.
Свидетелят
Ц.К., брат на ищеца разказва, че в продължение на месец след изписването от
болницата В. бил на домашно лечение, без да чете и да гледа телевизия. При
изправяне и опит за придвижване бил нестабилен. Натъртванията в областта на
ханша също му пречели да се движи нормално.
Съдът
приема, че пострадалият е изпитал интензивни болки за периода на болничното
лечение от три дни. Пълното възстановяване е настъпило за около месец, без данни
за усложнения в неврологичното и общото му състояние. Не се установява да се е
нуждаел от чужда помощ, нито да е търпял оперативни интервенции. Затруднения в
ежедневно-битовите дейности, различни от обичайния дискомфорт при движение,
ищецът не е търпял. Към момента К. е изцяло възстановен, при липса на данни за
трайни неблагоприятни последици за З.равословното му
състояние.
Като
съобрази така изложеното и възрастта на пострадалия – 17 г. към датата на ПТП, лимитите
на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 24.02.2017 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 8 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
На първо място, не се установи по категоричен начин дали
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. При направено от ответника
възражение, че задължението за поставянето му не е изпълнено от К.,
доказателствената тежест относно това обстоятелство е на страната, която се
ползва от факта – ответника.
Вещите лица, изготвили авто-техническата и
съдебно-медицинската експертизи са заключили, че увреждания биха настъпили и
при поставен предпазен колан, предвид механизма на произшествието. Основаният и
най-тежък удар е бил в предна дясна част на автомобила, където е седял
пострадалият ищец. Нахлулите в купето деформирани елементи от дясна предна
врата са причина за получените от К. травми. Поставен обезопасителен колан не
би предпазил пострадалия от увредите в областта на главата и охлузванията по
тялото.
По така изложените съображения съдът намира искът за
обезщетяване на неимуществените вреди на В.К. при ПТП на 24.02.2017 г. за
основателен за сумата от 8 000 лева и подлежащ на отхвърляне за горницата
до 26 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е
сезирал ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение на 23.03.2017 г. С писмо от 11.04.2017 г. ЗД „Б.и.“
АД не е постановил отказ за изплащане на обезщетението, а е изискал други
доказателства, за да се произнесе по претенцията. Тримесечният срок по чл. 497,
ал. 1 от КЗ изтича на 23.06.2017 г.
В случая е налице забава на
кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Липсват данни К. да е предоставил
на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач данни за своя
или на законния си представител банкова сметка.
***.
След завеждане на исковата молба
ответникът е могъл да процедира по реда на чл. 97 от ЗЗ., което не е сторил.
По така изложените съображения
съдът намира, че законната лихва върху обезщетението от 8 000 лева следва да се
присъди от датата на завеждането на исковата молба.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на СГС сумата
от 320 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищецът е
заплатил 250 лева депозит за експертиза, от които му се следват 76.92 лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от
1 800 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004г., възнаграждението възлиза на сумата от 1 572 лева.
Извършените по делото процесуални действия, както и фактическата и правна
сложност на спора и броят на проведените съдебни заседания не предполагат
определяне на хонорар в размер над минималния от 1 572 лева. На ответника
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска – 1 261.38
лева.
На В.К.
е била оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния му
представител адв. С. К.Н.се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 403.08
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗ., З. „Б.и.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 24.02.2017 г., ведно със законната лихва от 14.07.2017
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лева и за заплащане на мораторни лихви за
периода 24.02.2017 г. – 13.07.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 320 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б.и.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.К., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 76.92 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г В.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 261.38 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат С. К.Н.-К., с адрес *** сумата от 403.08
лева адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: