Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ... от ... година по НОХД № .../2010 година по описа на Районен съд - град Г. подсъдимият В. И. И. е признат за виновен в това, че на .../..... година в град Г., в бръснарски салон на ул. „Х. С.”, действайки в съучастие като извършител с М. С. М., осъществил действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като употребил за това сила и заплашване – нанесъл му побой и го заплашил с убийство, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият В. И. И. е признат за виновен в това, че на ..../.... година в град Г., в бръснарски салон на ул. „Х. С.”, действайки в съучастие като извършител с М. С. М., отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 1208” и сумата от 7.00 лева, всичко на обща стойност 48.40 лева от владението на Д. И. М. с намерението противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване – нанесъл му побой и го заплашил с убийство, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на същия е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на подсъдимия В. И. И., е определено едно общо наказание, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на ..../.... година в град Г., в бръснарски салон на ул. „Х. С.”, действайки в съучастие като извършител с В. И. И., осъществил действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като употребил за това сила и заплашване – нанесъл му побой и го заплашил с убийство, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на ..../..... година в град Г., в бръснарски салон на ул."Х. С.", действайки в съучастие като извършител с В. И. И., отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 1208” и сумата от 7.00 лева, всичко на обща стойност 48.40 лева от владението на Д. И. М. с намерението противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване – нанесъл му побой и го заплашил с убийство, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на същия е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на подсъдимия М. С. М., е определено едно общо наказание, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ години. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите В. И. И. и М. С. М., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – град Г.. Излагат се съображения, че наказанията наложени на двамата подсъдими са несъразмерно ниски и не съответстват на извършеното от тях общественоопасно деяние, тъй като са определени към предвидения от закона минимум при липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Представителят на прокуратурата моли постановената присъда да бъде изменена, като бъдат увеличени наказанията, наложени на двамата подсъдими. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. Б., в качеството й на защитник на подсъдимия В. И. И.. Посочва, че постановената от Районен съд – град Г. присъда е необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че в хода на съдебното следствие са събрани противоречиви доказателства, които не могат да установят по безспорен и категоричен начин виновно извършени от подсъдимия действия спрямо М.. Моли постановената присъда да бъде отменена изцяло и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият М. С. М. не желае да бъде присъединен към подадената от И. въззивна жалба и защитникът му заявява, че е доволен от постановената присъда. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на В. окръжна прокуратура поддържа подадения протест и оспорва жалбата. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, относно установените фактически положения, а направените от съда правни изводи кореспондират с установената фактическа обстановка. Моли обаче, да бъдат завишени наложените наказания по отношение на двамата подсъдими, като същите бъдат съобразени със степента на обществена опасност на извършените деяния и характеристиките на лицата. Защитникът на подсъдимия М. счита, че подаденият протест е неоснователен, респективно постановената от Районен съд – град Г. присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия И. поддържа депозираната жалба и пледира същата да бъде уважена, като излага аргументи, сочещи на нейната основателност. Посочва, че фактическата обстановка не е установена, доколкото и самият М. я отрича. Моли постановената присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Посочва, че подаденият протест е неоснователен, с оглед съображенията изложени във въззивната жалба. Подсъдимият И. в хода на съдебните прения заявява, че не е виновен. В предоставената му последна дума жалбоподателят В. И. И. моли да бъде оправдан. В. окръжен съд, като взе предвид депозираните протест и жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Подадените протест и жалба са неоснователни. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият В. И. И. ероден на ...... година в град Г., българин, български гражданин, с адрес град Г., без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *. Подсъдимият М. С. М. е роден на ......г. в град К., българин, български гражданин, с адрес град Г., с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимите В. И. И. и М. С. М. живеят в град Г. и се познават помежду си. На .......година, около обяд двамата се черпили и пили бира, а около 19-20 часа отишли при друг техен познат – свидетеля Ю. Р., в бръснарски салон в град Г. на ул."Х. С.". Последният купил бира и всички продължили да се черпят. Около 24.00 часа покрай бръснарницата минал свидетелят Д. И. М., който се прибирал след като изпратил своя позната до дома й. Р. излязъл от бръснарницата и извикал на М. да му даде една цигара, но тъй като последният разговарял по мобилния си телефон, не го чул и продължил да върви. Междувременно двамата подсъдими също били излезли навън и И., ядосан от обстоятелството, че М. не спрял, тръгнал към него. Когато го настигнал го хванал за ръкава на якето и започнал да го блъска към бръснарницата. След като всички влезли вътре, започнал да му нанася удари с ръце и крака в областта на тялото и главата. М. също ударил М. няколко пъти по гърба. След това двамата подсъдими казали на М. да им направи фелацио. Последният отказал, но И. заплашил, че ще го убие и със сила го вкарал в съседно помещение, като отново го дърпал за якето. Там И. накарал свидетеля М. да масажира с ръце половия му член. В помещението влязъл и другият подсъдим, който също поискал от свидетеля да масажира половия му член. И. отново го заплашил с убийство, а свидетелят, вследствие на побоя и заплахите започнал едновременно да масажира половите членове на подсъдимите И. и М.. След като тримата излезли от стаята, подсъдимите поискали пари от М., за да си купят бира. Той им казал, че няма, но може да намери. Последвала поредната заплаха от страна на И., като му взел мобилния телефон „Нокия 1208”. М. отишъл до близкия жилищен блок и влязъл във входа. Тъй като имал седем лева, взел два от тях и ги прехвърлил в джоба на якето си, а останалите пет лева, прибрал в задния джоб на панталона си. Върнал се обратно в салона, дал двата лева на подсъдимите, но М. пребъркал джобовете му и открил и другите пет лева. Свидетелят Р. помолил подсъдимите да върнат телефона и парите на М., но те върнали само телефона и излезли от бръснарницата, за да си купят бира. В отсъствието им, М. се прибрал вкъщи. Два дни не излизал от страх, но на третия ден излязъл и срещнал подсъдимия М., който започнал да му се извинява и да се интересува дали е подал сигнал в полицията. М. се обадил на свидетеля Р. и го помолил да не казва за видяното. На Д. И. М. са причинени охлузвания в областта на дясното слепоочие, болезненост при натиск в областта на гърба, между плешките, където имало кръвонасядане, оток и болезненост на първата интрефалангелна става и болезненост в четвърти пръст на дясната ръка, като тези увреждания са му причинила болки и страдания /съдебномедицинска експертиза– л. 36-39 от ДСП/. Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза стойността на мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” е 41.40 лева /съдебно-оценъчна експертиза – л. 43-44 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез депозираните пред първоинстанционния съд показания на Б. П. Б., обясненията на подсъдимия М. С. М., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК /л. 15 от ДСП - частично/, показанията на свидетеля Д. И. М., дадени на досъдебното производство /л. 30 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и на свидетеля Ю. Л. Р., дадени на досъдебното производство /л. 33 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК – декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на М. С. М. /л. 87 от ДСП/), свидетелство за съдимост на В. И. И., издадено от Районен съд - град Г. /л. 62-64 от ДСП/, свидетелство за съдимост на М. С. М., издадено от Районен съд - град Г. /л. 66 от ДСП/; изслушаните заключения на съдебномедицинската експертиза по документи /л. 36-40 от ДСП/ и на съдебно-оценъчната експертиза /л. 43-44 от ДСП/. По отношение на фактическата обстановка съществуват противоречия, както относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на събитието, така и по отношение на авторството и механизма на изпълнителните деяния. На първо място противоречия съществуват в показанията на свидетеля М.. Дадените от него на досъдебното производство показания, прочетени по реда, предвиден в НПК, при първоинстанционното разглеждане на делото, настоящият съдебен състав кредитира напълно. Същите са напълно последователни, конкретни, вътрешно безпротиворечиви. Същата фактическа обстановка описва и свидетелят Ю. Р.. Последният е единственото лице, което е присъствало на мястото, където са се развили действията. Неговите показания също са логически безпротиворечиви, последователни и напълно кореспондират на заявеното от М. на досъдебното производство. Изложеното напълно се подкрепя и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, съгласно която на пострадалия М. са били причинени охлузвания в областта на дясното слепоочие, болезненост при натиск в областта на гърба, между плешките, където имало кръвонасядане, оток и болезненост на първата интрефалангелна става и болезненост в четвърти пръст на дясната ръка, като тези увреждания са му причинила болки и страдания. Именно поради посоченото по-горе настоящият съдебен състав кредитира показанията на тези свидетели относно времето, мястото, авторството и механизма на изпълнителното деяние, като същевременно не кредитира заявеното от М. пред първоинстанционния съд. Показанията му, дадени в съдебно заседание, описват коренно различна обстановка. В същото време са хаотични, неясни, не описват конкретни факти и обстоятелства, не са последователни и не могат да пресъздадат цялостно събитията, поради което съдът не им дава вяра. От значение за разкриване на обективната истина е и заявеното от свидетеля Б. Б.. Независимо, че показанията му имат характера на производни доказателства, те служат за проверка достоверността на събрани преки такива, поради което е допустимо използването им. Б. действително не е присъствал на мястото, където са се развили действията, но е възприел и възпроизвел, това което му е разказал свидетелят Р. след случилото се. Показаният му кореспондират и подкрепят заявеното от Р. и М. на досъдебното производство. На следващо място противоречия съществуват в обясненията на двамата подсъдими, дадени при първоинстанционното разглеждане на делото, включително и тези на М., дадени на досъдебнот¯ производство пред съдия и прочетени в съдебно заседание. Следва да се има предвид обаче, специфичния характер и доказателствената същност на обясненията на подсъдимите. От една страна те представляват гласно доказателствено средство, но от друга – те са средство за защита на самите подсъдими. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, с оглед на това, че подсъдимият е най-заинтересован от изхода на делото, поради което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. В обясненията си дадени пред първоинстанционния съд подсъдимите отричат случилото се. Те обаче, следва да се приемат като защитна версия, доколкото напълно се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели. Същевременно, в обясненията си дадени на досъдебното производство, заявеното от М. подкрепя показанията на М. и Р., относно времето, мястото и действията на подсъдимия И., поради което съдът ги кредитира. Като защитна версия обаче, следва да се приеме отричането М. да е взел участие в случващото се. Като подкрепящи защитната теза на двамата подсъдими се явяват и показанията на свидетелите Л. и И.. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е приел, че не следва да бъдат възприети, доколкото същите са изключително общи и не свидетелстват за конкретни факти и обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимите В. И. И. и М. С. М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. От обективна страна на .../....... г. в град Г., в бръснарски салон на ул."Х. С.", в съучастие помежду си, като извършители, осъществили действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като употребили за това сила и заплашване – двамата му нанесли побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето и тялото и И. го заплашил с убийство. От субективна страна деянието е извършено виновно от двамата подсъдими, при форма на вината пряк умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимите В. И. И. и М. С. М. са осъществили от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. От обективна страна на .../....... г. в град Г., в бръснарски салон на ул."Х. С.", в съучастие помежду си, като извършители, отнели чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208”, на стойност 41.40 лева и сумата от 7.00 лева, всичко на обща стойност 48.40 лева от владението на Д. И. М. от град Г. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване – двамата му нанесли побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето и тялото и И. го заплашил с убийство, а М. претърсил дрехите му. От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими виновно, при условията на пряк умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу В. И. И. и М. С. М. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъпленията. Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатите обвинения, степента на обществена опасност на деянията и личността на извършителите, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, ├. районен съд е индивидуализирал наказателната отговорност на В. И. И. и М. С. М.. Обществената опасност на извършеното от подсъдимите И. и М. деяние, представляващо престъпление по чл. 157, ал. 1 НК е висока. Същото се явява посегателство против личността и по-конкретно засягащо обществените отношения свързани с половата неприкосновеност. Осъщественото от подсъдимите деяние, съставляващо престъпление по чл. 198, ал. 1 НК е с ниска степен на обществена опасност, с оглед на обстоятелствата, че впоследствие подсъдимите са върнали мобилния телефон на пострадалия и взетата от тях парична сума е в много малък размер. Обществената опасност на В. И. И. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания и недобрите му характеристични данни, докато М. С. М. е с чисто съдебно минало, поради което е с по-ниска степен на обществена опасност. При индивидуализация на наказанията, Районен съд – град Г. е обсъдил обществената опасност както на деянията, така и на подсъдимите И. и М., както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. По този начин първоинстанционният съд е определил правилно вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на двамата подсъдими, за всяко от осъществените деяния. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че правилно при определяне на наказанията, които следва да бъдат наложени на двамата подсъдими за извършеното от тях престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Районният съд е изложил изчерпателно мотивите, с които приема, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство при осъществяване на това деяние, които се споделят от настоящия съдебен състав напълно. По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложеното наказание се явява справедливо. Подадените протест и жалба следва да бъдат оставени без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № .... от ... година на Районен съд - град Г. по НОХД № ...../... година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |