№ 157
гр. Русе, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200231 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Р. Б. против наказателно постановление № 24-0453-
000004/23.01.2024г. на Началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли
съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание; вместо него се
явяват упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по нея.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 02.01.2024г. около 23,18ч. в
с.Бабово обл.Русенска жалбоподателят управлявал л.а. „Шевролет Нубира“ с ДК№ Р 44 43
КК, собственост на юридическо лице. Бил спрян за проверка от служители на РУ Сливо
поле за проверка и в хода на същата бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, като уредът отчел 0,55 промила алкохол в кръвта му. Бил
издаден талон за медицинско изследване, като в уречения час и място той се явил и дал кръв
за изследване. Била изготвена химическа експертиза, видно от която съдържанието на
алкохол в кръвта му било 0,52 промила. Бил съставен АУАН против жалбоподателя, а въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил
1
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и ЛПУМПС за срок от шест месеца за нарушение по
чл.174 ал.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
В срока по чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредбата) жалбоподателят е поискал повторно извършване на химически анализ
на кръвта му. Доколкото не е бил изтекъл и срокът по чл.26 ал.4 от Наредбата такова е
извършено, като видно от Протокол за повторно химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол № 92/08.02.2024г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-гр.Русе
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 0,50 промила. В случая не е
налице и хипотезата на чл.27 ал.4 от Наредбата, т.е. възлагане на изследване на контролната
проба в друга лаборатория от трима специалисти, тъй като отчетената разлика между
първото и второто химическо изследване на кръвта на дееца не е двойно по-голяма от 0,10
на хиляда.
С оглед резултата от повторното изследване наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, защото управление на МПС след употреба на
алкохол в кръвта с точно 0,50 промила не е забранено от закона. Този извод се налага от
граматическото тълкуване на нормата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която санкционира
управление на МПС след употреба на алкохол, но с концентрация над 0,5 промила, т.е.
концентрация до тази стойност включително, както настоящият случай е несъставомерна.
Защитата претендира разноски по делото, като видно от двата договора (с всеки от
защитниците) по единия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. , а по
другия 300 лв. Първото възнаграждение е над минималното адвокатско възнаграждение ,
предвидено в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 / 2004г., докато второто е под този праг. В случая и
предвид Решение на СЕС, втори състав от 25.01.2024г. по дело № C‑438/22г в което
изрично се посочва , че подобна наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС, т.е. същата е нищожна съдът би намалил всяко от възнагражденията на 200 лв. с оглед
изключително ниската фактическа и правна сложност на делото. В случая обаче това е
невъзможно, защото от страна на ответната страна липсва възражение за прекомерност на
2
възнаграждението по арг.чл.63д ал.2 от ЗАНН.
При това положение и с оглед изхода на делото АНО следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 900 лв. за разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д от ЗАНН,
съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0453-000004/23.01.2024г., издадено от
Началник РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на Б. Р. Б. с ЕГН ********** са
му наложени административни наказания “ глоба ” в размер на 500 лв. и ЛПУМПС за срок
от 6 месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на Б. Р. Б. сумата от 900 лв. за разноски по
делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3