№ 10901
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110167035 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Г. Д. Г., А. К. А. – К. и Д. К. И., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на
ищеца следните суми:
1. Г. Д. Г. - сумата в размер на 169,94 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787, ведно със
законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 27,57 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на
15,85 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата в размер на 3,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г.;
2. А. К. А. – К. - сумата в размер на 42,48 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787,
ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
6,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер
на 3,96 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата в размер на 0,84 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г.;
3. Д. К. И. - сумата в размер на 42,48 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787, ведно със
законната лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,89 лева –
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на
3,96 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата в размер на 0,84 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, респ. техния наследодател топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили отговор на исковата молба, но в
проведеното открито съдебно заседание изразяват становище за недължимост на
претендираните суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 39 от
07.05.1997 г. и справка за родствени връзки, се установява, че ответникът Г. Д. Г. и съпругът
й К. А. Г. са придобили правото на собственост върху процесния имот, като след смъртта на
последния, право на собственост върху имота в качеството им на наследници са придобили
освен ответникът Г. Г. – съпруга, но и ответниците А. К. А. – К. и Д. К. И.. Следователно Г.
Г. се явява собствени на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а А. А. - К. и Д. И. – на по 1/6 ид.ч. от
процесния имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата
нормативна уредба ответниците са клиенти на топлинна енергия, което налага извод, че по
делото се установява наличието на правоотношение между страните по договор за доставка
на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена
съобразно квотата им от съсобствеността. Съдържанието на договора за доставка на
топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
2
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
- няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот,
същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства – дялови
разпределения за процесния период, се установява, че в процесния имот не се ползва
топлинна енергия за отопление на имота, както и такава, отдадена за БГВ, като е
начислявана единствено такава за сградна инсталация. В тази връзка следва да бъде
посочено, че твърдяното от ответниците обстоятелство, че в имота не се ползва топла вода,
както и топлинна енергия за отопление, не освобождава същите от задължението за
заплащане на такава за сградна инстаация, респ. не води до прекратяване на договорната
връзка между ищеца и ответниците. Този извод се налага от регламентацията в ЗЕ на
присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради – етажна собственост и на
преустановяването на топлоснабдяването им само при писмено съгласие на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността (чл. 133, ал.
2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която прекратяването на договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от
отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял
топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие)
се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти
по чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в този смисъл са и задължителните за съда разяснения в Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
На следващо място между страните не се спори, а и събраните по делото доказателства
сочат, че стойността на дължимата топлинната енергия за сградна инсталация за процесния
имот и период, е в твърдения от ищеца общ размер от 254,92 лева. Следователно съобразно
квотата от съсобствеността ответникът Г. Г. дължи сумата в размер на 169,94 лева, а всеки
от ответниците А. А. – К. и Д. И. дължи сумата в размер на по 42,48 лева, в какъвто размер
са и предявените от ищеца искове, поради което същите се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 23,78 лева. Доколкото в посочената по-
горе сума за топлинна енергия съгласно събраните по делото писмени доказателства не е
включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява
основателна и следва да бъде уважена за претендирания спрямо всеки от ответниците
размер, а именно за сумата от 15,85 лева спрямо Г. Г. и за сумата в размер на по 3,96 лева
спрямо А. А. – К. и Д. И..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
3
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г. върху дължимите суми за топлинна енергия възлиза
на сумата в общ размер на 41,58 лева или дължимата от ответника Г. Г. сума е в размер на
27,72 лева, а от другите двама ответници е в размер на по 6,93 лева. Ищецът претендира
суми в по-малък размер – от 27,57 лева спрямо ответника Г. Г. и по 6,89 лева спрямо
ответниците А. А. – К. и Д. И., поради което и предявените акцесорни искове следва да
бъдат уважени в пълните предявени размери.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции в размер на 3,39 лева срещу ответника Г. Г. и по 0,84 лева срещу
ответниците А. А. – К. и Д. И. за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г. се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в общ размер на 150 лева, от които 50 лева за платена държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част
от исковете възлизат на сумата в общ размер на 147,62 лева, съответно ответникът Г. Г.
дължи разноски в размер на 98,41 лева, а ответниците А. А. – К. и Д. И. дължат разноски в
размер на по 24,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Г. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх.
А, ет. 8, ап. 22, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 169,94 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787, ведно със законната лихва от
08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 27,57 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на 15,85 лева – цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 98,41 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
4
сумата в размер на 3,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г.
ОСЪЖДА А. К. А. - К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212,
вх. А, ет. 8, ап. 22, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на сумата в размер на 42,48 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787, ведно със законната
лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,89 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на
3,96 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 24,60 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 0,84 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА Д. К. И., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх.
А, ет. 8, ап. 22, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на сумата в размер на 42,48 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, аб. № 268787, ведно със законната
лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,89 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата в размер на
3,96 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 24,60 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 0,84 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5