О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1928 Година 2018,04.10. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На четвърти октомври Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
гражданско
дело номер 722 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.В.Г. с посочен постоянен адрес ***, е предявил против З.К.К.,също с посочен постоянен адрес ***, искове за осъждането й да му заплати сумата от 28 232 лева, представляваща половината от получена от нея
през стопанската 2012/2013 год. печалба от реализация на черешова реколта,
ведно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска да
окончателното й изплащане. Твърди, че с ответницата са били съпрузи, чийто брак
е бил сключен през 1085 год. ,а
прекратен през 2013 г. По време на брака, страните започнали да се занимават
със земеделие, като отглеждали овощни
дръвчета, предимно череши. Посочва, че през стопанската 2012/2013 година са
обработвали общо 257 дка черешови градини –собствени и наети. Твърди, че когато
са започнали да се занимават с тази дейност, той е бил военнослужещ, поради
което всички договори за аренда били подписани от ответницата, която се
регистрирала и като земеделски производител, но той се занимавал изцяло с
организацията и обработката на градините, както и реализацията на реколтата.
Ответницата се занимавала основно със счетоводството, документацията и връзките
с държавните институции. Заявява, че
средствата вложени за закупуване и отглеждане на овощните градини са били
семейни средства, а една от градините е създадена изцяло със средства на ищеца,
получени като обезщетение при освобождаването му от кадрова военна служба.
Твърди, че към момента на вземане на решение за прекратяване на брака, всички
селскостопански дейности, необходими за получаване на реколтата били извършени,
основно от него, като била направена организация и за прибиране на реколтата.
Със съпругата му постигнали споразумение, той да организира брането, а след
реализиране на продукцията да разделят парите, но тя не изпълнила тази
уговорка.
Претендира разноски по делото. Представят и
ангажират доказателства.
Ответницата З.К.К., е входирала по делото заявление,
придружено със становище и писмени доказателства, но не е оспорила предявения
иск. Сочи, че по предходни дела е представлявана от адвокати, но е оттеглела
пълномощията им. Изложила е твърдения, че с ищеца имат множество дела в
различни съдилища, отнасящи се до недвижими имот, делби, както и по Закона за
защита от домашното насилие. Отправя искане ищеца и съдът да
й докажат, че се е омъжила за свой брат или братовчед, тъй като в данъчните
оценки на наследствените й имоти, бившия й съпруг фигурирал като наследник.
Направила е предложение, приложеното становище да се размножи и да бъде
приложено по всички дела, по които е страна, за да може всеки съдебен състав да
се произнесе. Становище по по допустимостта и основателността на настоящия иск,
както и становище и възражения по обстоятелствата, на които той се основава не
е взето.
Бургаски окръжен
съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл.140 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните
действия,
посочени в този законов текст.
При проверка на редовността и допустимостта на предявените обективно и
субективно съединени искове съдът констатира следното:
От изложението на обстоятелствата и
петитума на исковата молба става ясно,че ищецът претендира половината от
получената от ответницата в качеството й на земеделски производител сума от продажбата на череши от реколта 2012/2013
год. след приспадане на нормативно
признатите разходи съгласно
ЗДФЛ,твърдейки,че въпреки,че само тя е била регистрирана с горното качество,фактическата дейност по
производство на растителна продукция е била осъществявана от
него,в нея са влагани общи семейни средства, негови лични парични средства и производството е
осъществявано отчасти върху земеделски
земи-съпружеска имуществена общност,а ответницата се е занимавала с
документите,предоставяни в счетоводството и връзките с държавни институции.
При така изложените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно действащият СК, който е в сила от
01.09.2009 г. в случаите когато отношенията между съпрузите се уреждат при
законов режим на общност съпружеската имуществена
общност обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на
съвместен принос вещни права,което изрично е
посочено в разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от СК.Следователно, по аргумент за противното
получаваните от съпрузите доходи по време на брака в
резултат на упражнявана професия,занятие или търговска дейност не са включени в
режима на общността. Хипотезата, касаеща "упражняване на професия"
може да бъде разгледана от два аспекта - дали се касае до упражняване на
дейност, която се подчинява на регламентирани правила или до фактическо
упражняване на такава дейност при разрешителен законов режим.
В настоящия случай
се твърди,
че само ответницата е била регистрирана като земеделски
производител.Съгласно нормативната уредба на тази дейност , качеството земеделски производител
се признава само по силата на
съответната регистрация и само на
регистрирания. Следователно ,за признаването
на това качество ,респ. за извода, че едно лице
упражнява професия или занятие „земеделски производител“ е без значение обстоятелството
дали тази дейност фактически е
извършвана лично и само от него или
чрез другиго,като „другиго“ може
да бъде и съпругът. “Упражняване
на професия или занятие“ следва да се разбира в смисъл на
осъществявана дейност с цел извличане на доходи, свързани с конкретно правно
регламентирана дейност- регистрация като земеделски производител, а не само за задоволяване нуждите на семейството, ,в който смисъл са и твърденията на ищеца в исковата молба досежно бившата
му съпруга.При това положение,не може да се сподели изводът на ищеца,че въпреки,че регистрация като земеделски
производител е имала само ответницата,тъй като тя се е занимавала само с документооборота,а фактическата дейност по производство и
реализация на земеделската продукция е осъществявал той ,то земеделската
продукция е произвеждана съвместно,заедно от двамата като съпрузи по време на
брака им и доходите получени от нея са съпружеска имуществена общност,като той
има право на половината от тях,а с
цялостното им получаване,ответницата се е обогатила без основание и е настъпило имуществено неравенство между
бившите съпрузи.
Доходите, получени от ответницата като земеделски производител са нейно лично
имущество,
като ищецът има по отношение на тях правата по чл. 30 от СК, но на основание чл.31 от СК те са ограничени с преклузивен срок -
една година от прекратяване на брака. В настоящия случай бракът е прекратен през 2013 год., като до момента са изтекли не една, а около пет
години.С изтичане на преклузивния срок
се погасява материалното право да се получи част от личното
имущество на бившия съпруг, като при това положение търсенето на
правата по реда на чл.59 от ЗЗД е недопустимо, тъй като е налице друг ред за реализиране на права,срокът за който обаче е
пропуснат и пропускът не може да бъде саниран чрез използване на друг иск.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът намира,че предявените
искове са недопустими и производството по делото следва да основание
чл.130 от ГПК да се прекрати,поради изтекъл преклузивен срок.
По изложените
съображения и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.31 и чл.30 от СК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 722 по описа аз
2018 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от
получаване на препис от него от страните.
Съдия: