РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600461 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения М. П. Г. за
възобновяване на делото, като в същото са били релевирани доводи за
допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са били и аргументи във връзка с претендирано съществено
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а именно за явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендира се за изменение по
реда на възобновяване на решението на втората инстанция, с което е била
потвърдена присъдата на първия съд, като наказанието бъде намалено.
Пред настоящия съд се поддържат наведените в молбата до съда по
възобновяване доводи от страна на адв. С. П. – защитник на осъдения М. П.
Г..
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник. Иска да бъде
намален размера на наложеното му наказание.
1
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на
делото следва да бъде оставена без уважение. Счита, че искането за
намаляване на наказанието като явно несправедливо е неоснователно предвид
обремененото съдебно минало на дееца и множеството му осъждания и
осъществяването на посегателство спрямо уязвима жертва (възрастна жена),
като намира, че не са налице претендираните от защитата обстоятелства за
нисък размер на предмета на грабежа, индикиращ явна несправедливост на
наказанието.
В последната си дума осъденият заявява, че иска да му бъде намалено
наказанието.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
на цитираните съдебни актове (решение на ОС-Пловдив и присъда на РС-
Карлово) чрез изменението им по реда на възобновяването, е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по
смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на
възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в
шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 260000 от 18.01.2023 г. по НОХД № 727/2020 г. на
Районен съд - Карлово М. П. Г. е бил признат за виновен за това, че на
29.10.2019 г. в с. *, обл. * е отнел чужди движими вещи – сумата от 3650 лева
от владението на Х. С. Ч. от с. *, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК вр.
чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание три години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Присъдата била атакувана пред Окръжен съд - Пловдив, който с
решение № 294 от 04.07.2023 г. по ВНОХД № 488/2023 г. потвърдил
съдебния акт на първата инстанция.
Въз основа на събраните по делото материали, двете инстанции по
същество приели за установено, че на 29.10.2019 г. осъденият започнал да
убеждава непозната за него Х. Ч. в с. *, че улуците в дома й се нуждаят от
ремонт, какъвто последната нямала намерение да прави. След като разбрал,
че живее сама с мъжа си, предложил отстъпка - вместо 7 лева за 5 лева за
2
подмяната на 20 улука и 100 лева за материалите и така успял да я убеди в
необходимостта от услугата. Около два часа хората, които били на двора
заедно с подсъдимия, се качвали по покривите и работели. След това
осъденият поискал от Ч. парите за ремонта. Пострадалата тръгнала към
спалнята, мислейки че е сама, но Г. я проследил и влязъл в помещението след
нея. В спалнята Ч. бръкнала под дюшека на леглото, където криела
спестяванията си от 3650 лева в найлонов плик, завит в кожата на животно.
Пострадалата седнала на стол до леглото и извадила от завивката плика с
банкнотите, за да отброи 260 лева, които да даде на осъдения за положения
труд. Г. през цялото време безшумно наблюдавал Ч. и когато видял плика с
парите, напълно неочаквано за нея, рязко и силно издърпал плика от ръцете й
и започнал да крещи със заплашителен тон: „Давай, Давай още пари! Седем
хиляди лева ми дължиш за ремонта!“. Ч. се уплашила, не била съгласна да
предаде цялата сума, която държала в ръцете си, но не знаела как да постъпи,
защото била много притеснена. Г. хвала с лявата ръка пострадалата за горната
връхна дреха, дръпнал я и й казал заплашително: „Давай още пари - 7000
лева!“, след което попитал колко е цялата сума и тя му казала. Г. отново
започвал да крещи на възрастната жена, че трябвало да му даде още пари.
Попитал колко е пенсията й, като получил отговор, че възлиза на 650 лева, но
от тях останали само 40 лева. След това подсъдимият излязъл на двора.
Уплашена, пострадалата не знаела какво да прави, а Г. разделил парите с
останалите. През целия ден пострадалата била много притеснена и не казала
на никого на случилото се. Вечерта се срещнала със своя родственица, пред
която споделила за инцидента, а последната се обадила на РУ на МВР*.
Инстанциите са посочили, че подсъдимият на инкриминираната дата
хванал плика с парите, които държала Ч., дръпнал го и го взел, след което
започнал да крещи със заплашителен тон, като по този начин със сила
прекъснал досегашната фактическа власт върху средствата на пострадалата и
установил своя фактическа власт. Инстанциите са отбелязали невисок
интензитет на упражнената сила спрямо пострадалата, който от друга страна с
оглед възрастта и здравословното й състояние и обстановка, при която е било
извършено, е бил достатъчен за реализация на престъпните намерения. Като
смекчаващо обстоятелство са посочили връщането на голяма част от отнетата
сума, макар и след намесата на органите на реда. Като отегчаващи са
възприели предходните осъждания на М. П. Г., за които не е бил
3
реабилитиран. На същата плоскост е била отчетена и напредналата възраст на
пострадалата и нейния съпруг, които са били болни и самотно живеещи.
Инстанциите са посочили, че от субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им.
Поради изложеното, са достигнали до извод, че Г. е осъществил състава
на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК
При произнасяне на присъдата от страна на първата инстанция в
мотивите на този съд, споделени и от въззивния съд, е било посочено, че
съобразно целите по чл. 36 от НК, на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”,
което с оглед горепосочената правна квалификация е в граници от 3 до 10
години. Според преценката на инстанциите наказанието на осъдения е
следвало да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което е обосновало извод за налагането му при условията на
чл. 54, ал. 1 от НК в параметри между установения от закона минимум и
средния размер на наказанието, като е било ориентирано значително по-близо
до минималния размер от три години, отколкото до средния, който в случая
се явява шест години и шест месеца.
Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на
осъдения и за извършеното деяние, не са нито многобройни, нито
изключителни. При индивидуализация на наказанието инстанциите са отчели
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства без да надценяват
тежестта и значението на някое от тях за сметка на останалите. Нито
съвкупно, нито само по себе си някое от отчетените обстоятелства покрива
изискването на чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не
надхвърля типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по
делото са били събрани доказателства за наличието на многобройни такива.
Не са налице обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната
действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и
дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на осъдения. Няма и очевидно
несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се
налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при
4
обстоятелството че пострадалата се явява уязвима жертва, а и предметът на
престъплението който възлиза на 3650 лева, при минимална работна заплата
от 560 лева към инкриминирания момент, съвсем не може да се отчете като
несправедлив спрямо наложеното наказание в предложения от защитата
смисъл. Освен това по-голямата обществена опасност на подобни случаи
произтича и от това, че деецът привидно е установил отношения на доверие и
е експлоатирал договорни отношения с цел да се снабди с информация за
средствата на пострадалата и мястото, на което са били скрити, с което
съществено е подронил и общественото доверие, договорната свобода и
професионализма в предлагането на услуги в сферата на хидроизолацията на
покривни съоръжения.
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за изменение на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването,
поради което същото следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. Г. за
възобновяване на ВНОХД № 488/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД
№ 727/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово, III н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5