Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 21.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, при участието на прокурор................, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2026/2018 год. и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Е.А.А. чрез адв. Х.С. за промяна на име.

В молбата се твърди, че при раждането на молителя родителите му не са съобразили, че името, което са му дали – Е., е женско. През време на обучението му в среден курс се твърди, че молителят е осмиван от съучениците си, тъй като носил женско име. Зад гърба му го наричали Е. Е.– по името на популярен тогава политик от женски пол. Собствено име Е. носила и братовчедка на молителя. След като споделил проблемите, които има с името си, молителят започнал да се именува Е.. С това има към него се обръщали неговите близки и роднини, приятели и съученици. Молителят се самоопределя като част от турския етнос. Арабски са имената на неговия баща, поради което счита, че от бащиното и фамилното му име следва да отпаднат наставките ов и ев.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да допусне промяна в собственото, бащиното и фамилното му име, като за в бъдеще се именува Е.А.А..

По делото молителят участва лично и с адв. Х. С., който по същество излага становище за оснотелност на молбата и развива доводи в тази насока.

Заинтересованото лице община Ловеч не участва в производството чрез свой представител и не взема становище по същество.

Районна прокуратура Ловеч не изплаща представил и не изразява становище по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като изслуша становището на представителя на молителя, намира за установено следното от фактическа страна:

Е.А.А. е роден на *** г. от майка А.Н.М. и баща Асан А.А., за което е издадено акт за раждане № 294/08.06.2000 г. от Община Ловеч, което се установява от ангажирано по делото удостоверение за раждане.

Е.А.А. не е осъждан, което е видно от издадено на негово име свидетелство за съдимост от 05.10.2018 г. от Бюро съдимост при РС Ловеч.

От показанията на свидетеля Маринова – майка на молителя, се установява, че при раждането му му е дадено името Е., което от турски означава мечта, тъй като е бил мечтано за родителите си дете. След като молителят тръгнал на училище научил, че името, което са му дали неговите родители, е женско. В училище Е. станал обект на присмех от страна на своите съученици си. В съседен на него клас имало момиче, което носило същото собствен име. Децата знаели, че името е женско и се чудили защо родителите на Е. са го кръстили така. Заради подигравките, на които бил подложен, пред родителите си, своите приятели и съученици Е. започнал да се представя с името Е.. С Е. към него се обръщали само учителите му, когато в клас трябвало да проверят знанията му. Е. определя себе си като част от турския етнос. Етническите турците не ползват наставките ов и ев в имената си. Казаното се установява от показанията на свидетелите М.Г., на които съдът дава вяра, тъй като те са последователни, вътрешно непротиворечиви и са изградени на база лични впечатления.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с молба за промяна на име с правна квалификация чл. 19, ал. 1, пр. последно от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Правилата относно начина на образуване имената на българските граждани се уредени в императивни правни норми, а промяната е допустима и възможна в изрично предвидени случаи. В разпоредбата на чл. 13 и 14 ЗГР е разписан начина на образуване на бащиното и фамилното име на българските граждани, а в чл. 15 от същия закон е посочено изключението от тези правила.

Същевременно, в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР се дава възможност за промяна на собственото, бащиното и фамилното име от съда, когато те са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, както и когато важни обстоятелства налагат това. Във всички тези хипотези на промяна на име, последната от която е наведена като основание в молбата, промяната следва да се допуска при съобразяване на императивните норми на закона, коментирани по горе.

Собственото име на всяко физическо лице се избира от неговите родители след раждането му. С оглед на това, досежно него закона не е разписал задължителни правила, а промяната е допустима винаги при доказаното предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В училищна възраст, след отправяни подигравки относно собственото име на молителя, дадено от родителите му при раждането му, той е започнал да се представя с името Е.. Това име той ползва в общуването с близките си, съучениците и приятелите си в последните години и с него е станал известна в обществото. Сочените обстоятелства са важни по смисъла на закона, поради която исканата промяна в собственото име на молителя следва да се допусне.

Законът за гражданската регистрация зачита като важни обстоятелства етническите традиции при образуване имената на българските граждани. Така в разпоредбите на чл. 13 и чл.14 ЗГР е разписано, че бащиното име на всяко лице се формира от собственото име на неговия баща с наставката ов и ев, а фамилното от фамилното или бащино име на бащата с наставки ов и ев според пола, освен ако семейни, етнически и религиозни традиции на родителите не налагат друго. Етническата традиция на лицето следва да се зачете при промяна на името, но отново при наличието на важни обстоятелства за това. Молителят се определя като част от турския етнос. Неговия баща носи арабски имена, но бащиното и фамилното му име са формирани съобразно българските именни традиции с наставките ов и ев. Майката на молителя носи традиционно българско име /Албена/, а бащиното и фамилното ѝ име, които са с традиционно българско звучене, отново са формирани съобразно българските именни традиции с наставки според пола. Бащиното и фамилното име на едно лице, сочат произхода му от баща и родовата му принадлежност и не следва да се променят съобразно етническата му принадлежност в случай когато липсват доказателства името и фамилията на бащата да са променени съобразни тази принадлежност. Имената на бащата на молителя, макар и с арабско звучене, напълно съответстват на българските именни традиции. Те са със съответните наставки, както повеляват императивните правила на закона. Не се установи по делото с имена без тези наставки молителят да е познат в семейството или след приятели му. Субективното му желание за промяна в бащиното и фамилно име, за да отговарят те на традициите на етноса към който той се определя, без за това да са налице важни обстоятелства, не могат да бъдат отчетени от съда. /съображения в този смисъл са развити в решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г. на IV ГО, ГК, решение № 333/14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 528/2008 г. на IV ГО, ГК; решение № 342/23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV ГО, ГК/.

По изложените съображения исканата промяна в бащиното и фамилното име на молителя не следва да се допуска.

При така направените изводи, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА промяна в собственото име на молителя Е.А.А., с ЕГН **********, като за в бъдеще той се нарича Е. и ОТХВЪРЛЯ молбата в частта, в която се иска промяна в бащиното и фамилното му име на А.А..

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Ловеч препис от решението, след влизането му сила, за отразяване в регистрите на допусната промяна.

 

Решението в чатта, в която е отказана промяна в бащиното и фамилното име на молителя може да бъде обжалвано 1–седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч. В частта, в която е допусната промяна в собственото име на молителя, решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: