ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..............
гр. Пловдив, ......................... 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XVIII състав в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2004 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Главното производството по делото е образувано по жалба на М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Константин Димитров, срещу заповед № 21-0239-000176/15.07.2021 г. на началник на Районно управление /РУ/ - Асеновград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на лек автомобил Форд „Фокус“ с рег. № РВ2356РС за срок от 6 месеца.
2. Субсидарното производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 6 от ЗДвП. В жалбата е формулирано искане, съдът да спре предварителното изпълнение на посоченият индивидуален административен акт. Суспензивното искане е основано на твърдението, че предварителното изпълнение на мярката ще причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, тъй като същият е пенсионер и инвалид с трайно намалена работоспособност като за здравословното му състояние са противопоказни тежката физическа работа и психоемоционално пренапрежение. Сочи се, че спреният от движение автомобил е с инвалиден стикер и служи за задоволяване на ежедневните нужди на оспорващия, който е правоспособен водач. В подкрепа на твърденията се представят: експертно решение № 3332/05.12.2007г. на ТЕЛК със поставената на оспорващия диагноза - общо заболяване – хепатис хроника активас, със 74% намалена работоспособност; и карта за паркиране на хора с увреждания, валидна до 01.04.2024г. Според данните от информационната система на МВР, оспорващият притежава СУМПС, издадено на 19.09.2011г. със срок на валидност до 19.09.2021г. За периода на правоспособност е извършил четири административни нарушения по ЗДвП: на 04.08.2013г. – неспазваме на изискването за движение на МПС през нощта с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер; на 09.10.2013г. – неспазване на правилата за предоставяне на предимство на насрещно движещите се пътни превозни средства; на 22.11.2020г. и 08.04.2021 г. - управление с превишена скорост.
3. Административния орган не е взема отношение по допустимостта и основателността на искането.
4. Искането е направено от лице с правен интерес пред компетентния съд, като е обжалван и актът, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, същото е допустима за разглеждане.
5. Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП. Съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от ЗДвП, подадената срещу акта жалба не спира неговото изпълнение. По силата на правната норма оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо административният орган да мотивира наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон. Специалният закон предвижда възможността съдът да спре това предварително изпълнение, без да сочи съответните предпоставки за това. Отговорът на въпроса, кои би следвало да се тази предпоставки е ясен и не будещ съмнение. Това са факти и обстоятелства от категорията на тези посочени в чл.166, ал. 1 от АПК, т.е. такива, които биха могли да причинят на оспорващия значителна или трудно поправима вреда при осъществяване на предварително изпълнение на акта. Доказването на тези обстоятелства е поставено изцяло в тежест на оспорващия.
6. Правомощието по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП цели компетентният административен орган да упражни ефективно защитата на живота и здравето на гражданите и безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.
Предварителното изпълнение на оспорения административен акт е нормативно обосновано от необходимостта от защита на особено важни обществени интереси. Крайният резултат от предварителното изпълнение на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката.
Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционалното им накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 4 от АПК възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. Когато такава опасност е налице, изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. За да обоснове необходимостта за спиране на така допуснатото предварително изпълнение, адресатът следва да докаже наличието на предпоставките за даване превес на охраната на личния му интерес над обществения интерес.
В случая, мярката се явява приложена спрямо лице в напреднала възраст, в неравностойно положение и доказано трайно влошено здравословно състояние, което обосновава необходимост за свободно предвижване чрез използването на процесния автомобил, за който е налице валидна инвалидна карта. Адресатът на административната принуда притежава валидно свидетелство за управление на МПС, което обоснована и интереса му да постигне защита спрямо прекомерно засягане от административната принуда. Видно от справката за извършени нарушения, като водач оспорващия не разкрива висок рисков профил. Не се очертава тенденция за трайно установено поведение в разрез с реда на държавно управление. Всичко това налага извод, че в случая предварителното изпълнение на мярката ще се яви несъразмерна намеса в правната сфера на адресата спрямо охранявания обществен интерес. Разноски на този етап не следва да се присъждат, същите подлежат на възлагане съобразно изхода на основното производство.
Ето защо, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СПИРА допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповед № 21-0239-000176/15.07.2021 г. на началник на Районно управление - Асеновград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив, спрямо М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: