Р Е Ш Е Н И Е № 263
гр. С., 04.07.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - I състав, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Слав Бакалов
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Слав Бакалов административно дело № 101/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е административно по реда на чл. 145 АПК във вр. с
чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.И.Б. против Заповед
№ 343з-478/23.02.2023 г., издадена от директора на ОД на МВР - С., с която на
основание чл. 194, ал.2, т.1 предл. последно от ЗМВР
и чл. 197, ал.1, т.2, чл. 199, ал.1, т.6, предл.
трето на В.И.Б. е наложено д.н.„Писмено предупреждение“ за срок от
3 (три) месеца.
В жалбата
се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Счита, че заповедта не съдържа посочените в чл.201, ал.1 от ЗМВР
реквизити. Били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заявява, че не са съобразени
установените по административното производство обстоятелства. На посочената
дата оспорващият не можал да ползва почивка в регламентираното време и решил да
ползва тази почивка извън регламентираното за това време, за което уведомил
прекия си началник. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната
заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощника си адв.
Е.П. ***, поддържа жалбата. В писмено становище заявява, че мотивите на
заповедта съдържали вътрешно противоречие. Издадената заповед не била
съобразена с действителната фактическа обстановка, като не били доказани данни
за в. допуснато д.н.. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Административният
орган, редовно призован се представлява от гл.юриск.
К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
оспорената заповед е законосъобразна. Подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият
В.И.Б. е служител в МВР от 14.12.2012 г. Към датата на издаване на оспорената
заповед е на длъжност к. на о. в Участък „Запад“ в РУ С. при ОДМВР - С.. По
време на службата си в МВР е н. с „писмена похвала“ - 2016 г. и 2019 г., „парична награда“ от министъра на ВР през
2020 г., „парична награда“ от директора на ОДМВР С. през 2020 г., „колективна парична
награда“ от директора на ОДМВР С. през 2021 г. и не са му налагани н. (видно от
кадрова справка л.78).
Със
Заповед рег.№ 343з-3129/07.11.2022 г на Директора
на ОД на МВР - С., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл.
30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. е разпоредено извършване на
проверка за изясняване на постъпили предварителни данни, за извършено н. на
служебната дисциплина, което представлява д.н. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители", съставомерно по чл.199, ал. 1, т.6, пр.
трето от ЗМВР - „п. н. на работа", за което се предвижда налагане на д.н.„Писмено
предупреждение" за срок от три до шест месеца, срещу д. с. от ОДМВР-С. м.
е. В.И.Б., к. на о. в Участък „Запад" на РУ - С. при ОДМВР-С., съдържащи
се в Докладна записка с рег.№343р-15721/01.11.2022 г. от к. Д.К., н. на о.
„Охранителна полиция" при ОДМВР – С.. Със заповедта е определена комисия,
която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до
03.01.2023 г. (л.14-15) Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 10.11.2022
г.
Определената
комисия е извършила възложената проверка, приключила с изготвена Справка рег.№3434р-18938/22.12.2022
г., като Б. е поканен да се запознае с нея и с материалите по дисциплинарната
проверка. (л.65-69) В законовия 24-часов срок не са депозирани възражения и е
изготвено становище рег.№ 343р-19088/29.12.2022 г. (л.58-64) с предложение за
прекратяване на дисциплинарната проверка, поради недоказване на предварителните
данни за д.н..
Цитираните
по-горе справка и становище по настоящата дисциплинарна проверка, ведно със
събраните доказателства по нея са постъпили при директор ОДМВР-С. на 30.12.2022
г.
Със
заповед № 343з-5/03.01.2023 г. Директорът на ОД на МВР – С. на основание чл37
ал.1 т.4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. са върнати материалите по
проверката на комисията за събиране на допълнителни доказателства за допуснато д.н.
предмет на проверката, от страна на проверявания д. с.. (л.16-17). Заповедта е
връчена на оспорващия на 04.01.2023 г. (л.78)
В
образуваното дисциплинарно производство, служителят е поканен да даде обяснения.
Такива са дадени от оспорващия с Рег. № 343з-17886/ 08.12.2022 г. и Рег. № 343р-391
от 06.01.2023 г. (л.51-53) В писмените си обяснения оспорващият първоначално е
посочил, че на 25.10.2022 г. във времето за обедна почивка от 12.00 ч. до 01.00
ч. е бил служебно ангажиран, тъй като същия ден са му инсталирали служебен
компютър около 12:00 ч. Инсталацията и прехвърлянето на данните от стария му
компютър продължило повече от час. Около 14:40 ч. му се обадила с. му, за да му
напомии, че трябва да занесе л. за к. на м. й, защото
з. и състояние се е в.. Б. тръгнал за с. Н., като се бил обадил на п. си р. – с.
и. С. Б.- Н. У-к „Запад", за да го уведоми, че ще използва времето си
почивка за обедна почивка и последният му разрешил. Б. тръгнал от работното си
място в униформено облекло от паркинга на ОДМВР - С. с личния си автомобил
марка Ауди А8 с per. № ********, но изтървал разклона от с. К.за с. Н. и
продължил към с. С.. Тогава по телефона му се обадил с. и. Б.и го попитал къде
се намира, Б. му казал къде е, Б.му наредил, когото се прибере веднага да му се
представи. Б. оставил л. и се прибрал около 15:40 ч. Тогава с. и. С. Б.го изпратил
да се представи на к. К.. Той се явил в кабинета на н. о. „Охранителна
полиция" където провели разговор. В последствие уточнява, че тръгнал за
гр.Нова Загора за да обядва. След обаждането на Б.се притеснил и решил да се
прибере през магистралата, но хванал грешна посока, на първото възможно място
обърнал и слязъл от магистралата на отбивката за
с.Крушаре.
Определената
комисия е извършила възложената проверка, приключила с изготвена Справка рег.№
343р-1024/16.01.2023 г. (л.42-48), като Б. е поканен да се запознае с нея и с
материалите по дисциплинарната проверка. (л.49) В законовия 24-часов срок не са
депозирани възражения и е изготвено становище рег.№ 343р-1338/19.01.2023 г. (л.36-41)
Цитираните
по-горе справка и становище по настоящата дисциплинарна проверка, ведно със
събраните доказателства по нея са постъпили при директор ОДМВР-С. на 23.01.2023
г., който е разпоредил изготвяне на заповед. Във връзка с това
разпореждане е изготвено становище рег.№
343Р-1656 от 26.01.2023 г. за констатирани технически грешки в становище рег.№
343р-1338/19.01.2023 г.
Във
връзка с тази констатация определената комисия е изготвила нова Справка рег.№
343р-2372/08.02.2023 г. (л.25-31), връчена на Б. на 15.02.2023 г. (л.31) В
законовия 24-часов срок не са депозирани възражения и е изготвено становище
рег.№ 343р-2797/16.02.2023 г. (л.18-24)
В
хода на извършената допълнителна проверка по заповед №343з-5/03.01.2023 г. за
събиране на допълнителни доказателства комисията е изготвила справка с рег.№
343р-2372/08.02.2023 г., в което е констатирала:
На
25.10.2022 г. в около 15.10 ч. м. е. В.И.Б., управлявайки личния си автомобил Peг. № ******** се е намирал на път II-66, между селата С.
и К., в общ. Нова Загора. След това се е качил на АМ „Тракия" където бил
засечен от контролна точка „Загоре" в посока Бургас - София в 15:23 часа,
а след 3 мин на същата контролна точка е засечен в обратна посока. В 15:37 часа
е засечен на контролна точка „Полско Пъдарево" на АМ „Тракия" посока
София - Бургас. Последната контролна точка която е засякла автомобила е
„Крушаре" в посока от АМ „Тракия" към С. в 15:49 часа. От тези данни
комисията направила извод, че е безспорно доказано в този период от време м.е. В.Б.
не е и. служебните си задължения, включително се е намирал извън територията на
обслужвания участък „Запад", както и тази на РУ С. и ОДМВР С..
Редът
за организацията и разпределянето на работното време и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и, ал. 3 от ЗМВР бил регламентиран с Наредба
№ 8121з-922/22.07.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в сила
от 29.07.2022 г. (Обн. ДВ. бр.60 от 29 Юли 2022г.),
действаща към 25.10.2022 г. На основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата била
издадена заповед рег.№ 343з—2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С.,
относно организацията и разпределянето на работното време на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време, както и режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките. Съгласно т. 1.3. от заповедта за
държавните служители от ОДМВР - С., които не работят на смени се установява
работно време от 08.30 до 17.30 часа с един час обедна почивка (от 12.00 до
13.00 часа), както и подневно отчитане на работното
време. В т.II.1.7. от същата заповед на основание чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. били определени служителите, за които се
установява" подневно отчитане на работното
време, като сред тях била и длъжността на м. е. В.И.Б. – к. на о. в участък
Запад при РУ - С..
Въпреки,
че м.е.Б. се върнал на работното си място, в неуточненото време след 15,49 ч. и
преди края на работния ден, който бил до 17,30 ч., от обективна страна той о.
състава на н. „п. н. на работа".
Дадените
в хода на проверката сведения от с.и.. С. Б.- н. на Участък „Запад" при РУ
- С. навеждали на липсата на с. н. на работа и в. н. от страна на м.е.В.И.Б. на
нормативно определени правила за разпределение на работното време на
служителите от ОДМВР - С.. В сведението си последният потвърждава, че като п. р.
бил уведомен и дал разрешение последният да ползва обедната си почивка
по-късно, тъй като в регламентираното време за почивка от 12.00 до 13.00 часа
на 25.10.2022 г. служителят е бил служебно ангажиран. Единствените периоди,
които били изключени от отговорност, били т. нар. „време за отдих" и
„време за хранене", които били част от работното време. Съгласно § 1, т. 7
от ДР на Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. "обедна почивка" или
"почивка за хранене" бил период от време в рамките на установено подневно отчитане на работното време, през който служителят
не изпълнява служебните си задължения.
Комисията
приела, че с.и.. С.Б., като н. на Участък Запад и п. р. на м.е.Б., нямал правомощието
да определя друг начален и краен час на почивките, тяхната продължителност и
разпределянето им в рамките на работното време на служителите в Участък Запад.
Това правомощие било възложено с разпоредбата на чл. 9. (1) от Наредба №
8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ бр. 60/29.07.2022 г.) на
директора на ОДМВР С., които регламентират със заповед разпределянето на
работното време в отделните звена в подчинената му структури, видовете почивки,
тяхната продължителност с начален и краен час и разпределянето им в рамките на
работното време, а когато характерът на работата изисква това, временно може
със заповед да определя друг начален и краен час на работния ден. В тази връзка
била издадена заповед рег.№ 343з—2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С.,
относно организацията и разпределянето на работното време на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време, както и режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките, с която м.е.Б. бил запознат, видно от
протокол № 1670р-20692/25.08.2022 г.
Комисията
приела, че макар и да е получил разрешение, под формата на мълчаливо съгласие,
от п. си р., м.е.Б. е бил длъжен да познава нормативната уредба и съответно да
съобрази поведението си с Наредба № 812з- 922/22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн.
ДВ бр. 60/29.07.2022 г.) и с издадената въз основа на нея заповед рег.№
343з-2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С., относно организацията и
разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време, както и режимът на дежурство, времето за отдих и почивките,
с които безспорно бил запознат.
Комисията
не установила, а и нямало твърдения да са били налице обстоятелства, които да
са налагали м.е.Б. да остане да изпълнява служебни задължения в
регламентираното време за обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. на
25.10.2022г., като възлагане на задача във връзка с извънредна ситуация, която
да е налагала от своя страна предприемане на неотложни действия от спешен
порядък.
Комисията
приела, че е допуснато д.н. е при несъзнателна форма на в. – н., когато
субектът бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от деянието си. В
конкретния случай в съзнанието на м.е. Б. не се били отразили свойствата на деянието,
но се изисквало от него с у., което би довело до такова отражение.
Предвид направените
констатации, комисията предложила за констатираното д.н., извършено в. на 25.10.2022
г., по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.
последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители", свързано с . на
установеното работно време, регламентирано със заповед рег.№ 343з-
2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С., относно организацията и
разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време, както и режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките, изразяващо се в „п. н. на работа" за времето от 15.10 часа до
15.49 часа на 25.10.2022 г., съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. трето от ЗМВР, да бъде наложено д.н.„Писмено
предупреждение", за минималния предвиден срок от три месеца на служителя -м.е.В.И.Б.,
к.на о. в Участък „Запад" в РУ - С. при ОДМВР-С..
Цитираните по-горе справка и становище, ведно със
събраните доказателства по нея са постъпили при директор ОДМВР- С. на 17.02.2023
г.
Наказващият орган – Директорът на ОДМВР С., след
като се е запознал с материалите по извършената проверка и с дадените в хода на
дисциплинарното производство обяснения на Б., и е приел, че м.е.Б. е извършил д.
н., е издал оспорената Заповед № 343з-478 от 23.02.2023 г. С нея, на основание чл.194
ал.2 т.1 предл. последно от ЗМВР „неизпълнение на
заповедите и разпорежданията на преките ръководители чл.197, ал.1, т.2, чл.199,
ал.1, т.6, предл. трето - „преждевременно напускане
на работа" и чл.204 , т. 3 от ЗМВР, наложил д.н.„Писмено
предупреждение" за срок от три
месеца на м.е.В.И.Б.. За да наложи д. н., наказващият орган се е позовал
на действията подробно описани в допълнителна справка № 343р-2372/08.02.2023 г.
и становище №343р-2797/16.02.2023 г..
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 27.02.2023
г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 08.03.2023
г. с вх. № 343000-2939.
По делото е разпитан като свидетел С. Х. Б., който
към 25.10.2022 г. бил н. на участък „Запад“ на РУ – С. при ОДМВР С. и п. р. на
оспорващия. Според свидетеля няколко дена преди този ден Б. му докладвал, че
има проблеми с компютъра си, който бил повреден и 3-4 дена бил на поправка. На
служителя била предоставена нова компютърна конфигурация и същият останал след
12.00 ч. във връзка с въвеждане на данни от предния компютър. Около 13.00
ч.-14.00 ч. Б. му заявил, че не си е ползвал обедната почивка и излизал, на
което свидетеля отговорил „добре“. След като жалбоподателя напуснал стаята,
след няколко минути и св.Б.излязъл по работа и с колеги отишъл до гр. Кермен. Тогава
след 15.00 часа му се обадил н. на о. „Охранителна полиция“ на ОДМВР – С. к. Д.К.
и го попитал къде е В.Б., на което Б.отговорил: „Откъде да знам къде е В.Б.“. К.
го попитал дали му е поставил някакви задачи, на което Б.отговорил, че не му е поставял
никакви задачи. Казал, че ще се обади по телефона и като разбера ще съобщи. След
като му се обади К., Б.се обадил на Б. и го питал къде е. Той му казал, че е в
с. Н., като свидетеля му казал да се прибира. Когато се прибрал в С. и в стаята
пристигнал Б., го попитал какво прави в с. Н. и той му обяснил, че имал п. с
роднини на с. си и е носил л., или нещо такова. Б.му наредил да отиде в
кабинета на К. и да разбере точно за какво става въпрос от него. Свидетелят Б.не
бил разпореждал същия ден на Б. да остава да работи след 12.00 ч.
От показанията на св. Д.К.К.,
заемащ длъжност Н. о. „Охранителна полиция” към ОДМВР – С., става ясно, че на
25-ти или 26.10.22 г. били с колегата му г. и. Н. Я. в гр. Нова Загора по
работа. Следобед със служебен автомобил, бял „Опел Астра”
се връщали от гр. Нова Загора, когато около 15:00 ч. на излизане от с. С. преди
с. К.срещу тях видели „Ауди А8”, с номера
съдържащи две по две еднакви цифри ****, или нещо от този род, което се движило
от с. К.посока с. С.. Свидетелят разпознал автомобила, че е на м. е. В.Б.,
който към този момент бил к.на о. в ПУ „Запад” на РУ - С.. При разминаването
погледите им се срещнали и същото било забелязано и от г.. и. Н. Я., който възкликнал:
„Това не е ли Б.?”. К. спрял, обърнал посоката на движението и го последвал,
тъй като било през работно време и Б. нямал работа на тази територия. Пред тях
Ауди-то започнало да увеличава скоростта, К. увеличил скоростта до около
160-170 км/ч. и след това се отказал да го следва, тъй като той се движил с
много по-голяма от тяхната скорост. Направил обратен завой и тогава чрез
мобилния си телефон, избрал н. на у. С. Б., като говорил по високоговорител, за
да го чува. Попитал Б.къде се намира и той му отговорил, че е в района на среща
с кметовете. Попитал го дали знае къде е служителят му В.Б.. Той му отговорил,
че не знае и трябва да е в районното. Свидетел на разговора бил Я.. Свидетелят К.
изготвил докладна записка до директора и по нея била извършена проверка. На
свидетеля било известно, че в хода на проверката Б. е заявил, че е ходил при б.
си, която е в с. Н., но мястото на което се намирал той при срещата било след
разклона за с. Н., който бил още в с. К..
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м. е., к.на о. в Участък „Запад" на РУ-С. при ОДМВР - С.,
е н. н. „Писмено предупреждение" за срок от три месеца, определено в нормата
на чл. 197 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР– С.. На
основание чл. 204, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за
служителите на м. и. длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал.
1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД
на МВР – С. като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство
заповед.
Спазена е
установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
При издаването
на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на д.
н., уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово
вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на д. н. да
приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Д. н.
е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че не е
посочено времето и обстоятелствата при които е извършено н.. Оспореният
административен акт препраща към допълнителна справка № 343р-2372/08.02.2023 г.
и становище №343р-2797/16.02.2023 г., в който подробно и изчерпателно са
описани всички обстоятелства относно констатираното д.н., като е посочено и
времето на неговото извършване. Позоваването на документи съставени в
производството по издаване на административния акт, също представлява
мотивиране на същия, като не е необходимо тяхното съдържание да бъде
преповтаряно.
Оспореният
административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Относно материалната законосъобразност съдът счита, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят
е о. описаните в заповедта и в изготвената справка д. н., а именно „неизпълнение
на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“, свързано с н. на установеното работно време, регламентирано със
Заповед рег. № 343з-2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С., относно
организацията и разпределянето на работното време на държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и компенсиране на
работата извън установеното работно време, както и режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките, изразяващо се в „п. н. на работа" за периода
от 15.10 часа до 15.49 часа на 25.10.2022 г.
Съгласно нормата на чл. 187 ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал.10 на същия
текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и ал. 3
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази
законова делегация е приета Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, в сила от 29,07.2022 г., действаща към
25.10.2022 г. На основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата е издадена заповед рег.№
343з—2159/17.08.2022 г. на директора на ОДМВР - С., относно организацията и
разпределянето на работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време, както и режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките. (л.110-19) Според т. 1.3. от заповедта за държавните служители от
ОДМВР - С., които не работят на смени се установява работно време от 08.30 до
17.30 часа с един час обедна почивка (от 12.00 до 13.00 часа), както и подневно отчитане на работното време. В т.II.1.7. от същата
заповед на основание чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.
са определени служителите, за които се установява подневно
отчитане на работното време, като сред тях е и длъжността на м.е.В.И.Б. - к.на
о. в участък Запад при РУ - С.. Жалбоподателят е запознат с посочената заповед
на 29.08.2022 г., видно от протокол per. № 1670р- 20692/25.08.2022 г.
(л.83)
Съгласно §1
т. 7 от ДР на Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. "Обедна почивка" или
"Почивка за хранене" е период от време в рамките на установено подневно отчитане на работното време, през който служителят
не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато поради служебна
необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не може да осигури
ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е длъжен да му осигури
почивка за хранене. Обедната почивка е един час, а почивката за хранене е не
по-малко от 30 минути. Съгласно чл.22 ал.2 от същия нормативен акт, времето за
обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.
По аргумент на противното работа по време на
обедната почивка или почивката за хранене, представлява работа извън редовното
работно време и съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР може да бъде до 280 часа годишно,
като се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.17
ал.1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.
държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното
работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно
време, издадена от ръководителя
по чл. 9
или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни
функции. Заповедта за полагане на труд извън редовното работно време се издава
за всеки конкретен случай не по-рано от пет работни дни преди полагането на
труда и в нея се посочват конкретните задачи, които ще бъдат изпълнявани по
време на полагането на труда. (чл.17 ал.2 от същата наредба)
По
делото и административната преписка безспорно е установено, че жалбоподателя Б.
на 25.10.2022 г. не е ползвал регламентираната обедна почивка от 12.00 до 13.00
часа, по собствена инициатива, тъй като е присъствал при инсталиране на данни
на предоставения му нов компютър. Тази дейност е приключила между 13.30 - 14.00
часа, след което Б. заявил на п. си р. Б., че ще ползва обедна почивка.
Безспорно установено е, че в периода от 15.10 до 15.49 ч на същия ден Б. не е
бил на работното си място, а е управлявал лекия си автомобил Peг. № ******** на
път II-66, между селата С. и К., в общ. Нова Загора, след което се е качил на
АМ „Тракия" където бил засечен от контролна точка „Загоре" в посока
Бургас - София в 15:23 часа, а след 3 мин на същата контролна точка е засечен в
обратна посока. В 15:37 часа е засечен на контролна точка „Полско
Пъдарево" на АМ „Тракия" посока София - Бургас. Последната контролна
точка която е засякла автомобила е „Крушаре" в посока от АМ „Тракия"
към С. в 15:49 часа. Несъмнено и в отрязъка от време необходим на жалбоподателя
да достигне от/до мястото където е бил забелязан за първи и последен път с
управлявания от него автомобил и работното му място, той не е и.с. си
задължения.
Текстът
на §1 т. 7 от ДР на Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. визира органът, който
трябва да осигури ползването на почивката за хранене, като ръководителят на
съответната структура в МВР. Основните структури в МВР са посочени в чл.37 ал.1
от ЗМВР, но съгласно ал.4 от същия текст, с правилника за устройството и дейността на
структурите на МВР могат да се създават и други структури и звена. Такава
структура в случая е Областната дирекция на МВР в С., докато районната
управление и участъка към него се явяват звена на тази структура, видно от
разпоредбата на чл.26 ал.3 т.1 и т.4 от Правилника за устройството и дейността
на МВР. По делото е административната преписка не е установено, на Б. да е в. и.
на служебни задължения по време на обедната почивка на 25.10.2022 г., нито да
му е предоставяна възможност да ползване на
почивка за хранене от Директора на ОДМВР, поради това, че не е могъл да
ползва обедна почивка. Полученото одобрение от п. р. на жалбоподателя – св.Б.,
не е валидно с оглед посочената разпоредба. Не е и установено, някой да е
разпореждал на Б. да работи извън установеното работно време. В този смисъл по
собствена инициатива Б. е решил да ползва почивка за хранене извън
регламентираното за тази дейност време.
Дори
в случая да се приеме, че в интерес на службата Б. е бил възпрепятстван да
ползва регламентираната обедна почивка, то същият е могъл да ползва почивка за
хранена съгласно §1 т. 7 от ДР на Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., която е не
по-малко от 30 минути. При тези данни и продължителност на почивката за хранена
един час, колкото би следвало да е обедната почивка, Б. е следвало да бъде на
работа в 15.00 часа. В този смисъл след
като в 15.10 часа безспорно е установено, че същият се е намирал извън
обслужваната територия на РУ С., то несъмнено е установено, че същият е н.п.
работното си място. Тези изводи се подкрепят от показанията на св.Б., който не
е знаел къде се намира Б. при разговора със св.К. и е заявил, че вероятно е в
районното управление. Тези показания опровергават тезата на жалбоподателя, че
към 15.10 ч. е ползвал почивка за хранене и това е било известно на п. му р.
При
тези данни правилно ДНО е приел, че н. от страна на Б. на нормативните актове
по приложението на ЗМВР и Заповед рег. № 343з-2159/17.08.2022 г. на директора
на ОДМВР – С., относно установеното за държавния служител работно време,
представлява д.н. по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в „п. н.
на работа“. Същото е преждевременно, защото преди приключване на работното
време в 17.30 часа, Б. е н. работното си място в РУ С. и е отишъл в посока
гр.Нова Загора по свои лични задачи. Приложими
в случая са разпоредбите на чл. 199, ал.
1, т. 6 и ал. 2 от ЗМВР.
Според тях д.н."писмено предупреждение" се налага за системно
неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа
или неуплътняване на работното време. Изводите на ДНО в тази връзка за „п. н.
на работа“ на посочената в заповедта дата, допуснато от Б., са правилни и
обосновани.
Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне
на вида и размера на д. н. се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тези
въпроси подробно са разгледани от комисията натоварена с разследването на
случая, като по делото не са установени обстоятелства, които да изключат о. на
жалбоподателя. Следва да се посочи, че същият няколкократно е сменял версията
се за своите действия на посочената дата, като всички негови обяснения са
проверени от назначената комисия.
Липсват
основания за отмяна на обжалваната заповед, свързани с определянето на размера
на н. Съгласно чл. 199, ал.
2 от ЗМВР н. "писмено предупреждение" се налага за срок от
три до шест месеца. Правилно в тази връзка ДНО е взел предвид както
смекчаващите, така и отегчаващите в. обстоятелства, а оплакването за липса на
мотиви в тази насока е неоснователно. Органът е взел предвид наличието на
предходни награди в служебната дейност на Б., като е определели н. в минимален
размер. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, насочена към
осигуряване спазването на служебната дисциплина от органите на реда. Не са
налице основания за оспорване по чл. 146, т. 4
и 5 от АПК.
При
извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените
по делото разноски е неоснователна.
Ответникът
има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно
поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд - С.
Р ЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Б. против Заповед № 343з-478/23.02.2023 г., издадена от директора на ОД на МВР - С..
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
СЪДИЯ: