РЕШЕНИЕ
№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Пенка Михайлова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 235/2023г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, чрез мл.експ. В.С. , против Решение
№ 1783/30.12.2022г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 3311/2022г. по
описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление №
23-0000510/04.07.2022г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, на „Ц.т. “
ЕООД, ЕИК **, е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., и в полза на
дружеството са присъдени разноски в размер на 440лв.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно ВРС е приложил
разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН като е приел, че настъпилата промяна в Наредба
№ 36/15.05.2006г. от 21.10.2022г. е по-благоприятен закон. В тази връзка сочи,
че настъпилата промяна се състои единствено в установена безсрочност на всички
издадени след 21.10.2022г. удостоверения, като изрично в §6 на ПР от Наредбата
за изменение, с обратна сила е придадена безсрочност и на срочните удостоверения,
валидни към 21.10.2022г., т.е. обхващат се удостоверенията издавани в периода
от 21.10.2019г. до 21.10.2022г. включително. В случая последното издадено на
водача удостоверение е от 20.02.2017г., валидно до 20.02.2020г. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна – „Ц.т. “ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в
писмен отговор №7555/31.01.2023г. Счита, че ВРС правилно е приложил
разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН. Алтернативно счита, че има право да се позове
директно на Директива 2006/126/ЕО, като аргумент за това черпи от решение на
СЕС по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990. Моли обжалваното решение да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави искане да не се
присъжда юрисконсултско възнаграждение на касатора, т.к. не са представени
доказателства за изплащането му.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната
жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване по същество на
друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 14.04.2022г. инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна извършил
комплексна проверка по спазване на законодателството в областта на
автомобилните превози на товари на „Ц.т. “ ЕООД, с ЕИК: **, притежаващо Лиценз
на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №
13708, валиден до 28.07.2025г. При проверката било установено, че на
10.05.2021г. водачът М.Т.И. е извършил обществен превоз на товари с товарен
автомобил „МАН“, кат. N 3, рег.№ **, без да притежава валидно към датата
удостоверение за психологическа годност. При тези факти било прието, че
дружеството е извършило нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, за което му бил
съставен АУАН № 320109/14.04.2022г., а въз основа на него било издадено
процесното НП № 23-0000510/04.07.2022г., с което на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 ЗАвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От правна страна ВРС е
приел, че разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП изисква от превозвачите да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност и т.к. към 10.05.2021г. водачът И. не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, дружеството е
допуснало административно нарушение. Въпреки този извод, ВРС е отменил
наказателното постановление по съображения, че са налице основания за
приложението на чл.3, ал.2 ЗАНН. Прието е, че с изменение с ДВ, бр.84 от
21.10.2022г., влязло в сила на същата дата, е отменена разпоредбата на чл.8,
ал.5 от Наредба № 36/2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания. Същевременно, в разпоредбата на
чл.8, ал.2 от същата наредба е указано, че удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. Прието е, че при тази редакция е отпаднало задължението за
водачите на товарни автомобили да подновяват удостоверението за психологическа
годност, поради което поведението на дружеството се явява несъставомерно.
Така постановеното
решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на
чл.7а, ал.2 ЗАвП, лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно чл.96г, ал.1
ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000лв.
Изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и
на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба №
36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Доколкото при проверката
е безспорно установено и не се спори между страните, че водачът М.Т.И. е
извършил на 10.05.2021г. обществен превоз на товари, същият попада в
категорията водачи по чл.1, ал.1, т.4 от Наредба № 36/15.05.2006г. по отношение
на които се прилагат изискванията на наредбата.
Спорни между страните са
въпросите дали за водача е приложимо изменението на чл.8, ал.2 от Наредба №
36/15.05.2006г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа
годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството-превозвач, основание за
приложението на чл.3, ал.2 ЗАНН.
Настоящата инстанция
приема, че ВРС е дал неправилно тълкуване на приложимия материален закон.
Разпоредбата на чл.8,
ал.2 от Наредбата е в сила от 21.10.2022г., има действие занапред и се отнася
за удостоверенията, издадени след тази дата. Както основателно сочи касатора, с
§6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006г., е
придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са
валидни към датата на влизане в сила на наредбата – 21.10.2022г.
Видно от приложената по
преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, последното
издадено на водача удостоверение е от 20.02.2017г., валидно до 20.02.2020г.
Т.е. към момента на влизане в сила на изменението на чл.8 от Наредба
№ 36/15.05.2006г., водачът не е притежавал валидно УПГ и не попада в обхвата на
обратното действие по §6 от ПР към Наредбата за изменение.
Промяната в наредбата е
свързана единствено с преценката за валидност (срочност) на удостоверенията,
поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл.3, ал.2 ЗАНН
само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл.1,
ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. (каквито са нарушенията по чл.18, ал.1,
т.4 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и чл.18, т.3
от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБ – санкционирани на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП), но
не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност.
Както преди, така и след
изменението на чл.8 от Наредба № 36, разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП
изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на
това задължение се санкционира по реда на чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП. След като
това изискване не е отпаднало, липсва по-благоприятен закон и неправилно ВРС е
приел, че е приложима разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН.
В обжалваното решение не
са изложени подробни мотиви по същество относно извършването на вмененото
административно нарушение. Прието е бланкетно, че предвид липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност за водача към датата на извършване на
превоза, дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.7а, ал.2, пр.3
ЗАвП. Липсват обаче мотиви по възраженията на жалбоподателя за несъставомерност
на деянието и за наличието на основания за пряко позоваване и приложение на
разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства.
Липсата на мотиви по
същество на спора, в контекста на събраните доказателства и конкретните доводи
на страните, е съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
ВРС.
При новото разглеждане на
делото следва да се обсъдят доводите на дружеството за пряко приложение на
разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО и как същите се отнасят към конкретното
нарушение, и неговият извършител. В контекста на фактите по случая, следва също
да се извърши анализ и преценка за относимост на въпросите, повдигнати пред СЕС
по дело С-227/22, за правилното разрешаване на спора.
По
арг. от разпоредбата на чл.226, ал. АПК, по разноските за водене на делото пред
касационната инстанция следва да се произнесе ВРС.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен
съд, I-ви
тричленен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
1783/30.12.2022г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по
НАХД № 3311/2022г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението
е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.