№ 180
гр. Ловеч, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.А ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500288 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 от ГПК
„ЗАД АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1000, район „Средец", ул. "Стефан Караджа" № 2 е
сезирало Ловешки окръжен съд с въззивна жалба вх. №2278/22.05.2023 г.
против съдебно решение №74/24..02.2023 г. по гр.д. №935/2021 г. на Троянски
районен съд, в осъдителната част за сумата над 3450 лева до присъдената
4500 лева,ведно със законна лихва върху нея. Посочва се, че районният съд
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. Заявява се, че при определяне на действителният
размер на дължимото обезщетение за .имуществени вреди е следвало да бъде
приспадната от общата сума 4500 лева сумата 1050 лева-стойност на
1
запазените части на лекия автомобил. Моли да бъде отменен съдебния акт и
да бъде поставено съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени исковете в
обжалваната част..
Подаден е писмен отговор № 2773/23.06.2023 г. от М. М. Б.,в който
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Изтъква, че първоинстанционният съд правилно е съобразил приложимата
разпоредба по КЗ и обсъдил начина на формиране на обезщетението на
имуществени вреди при „тотал щета“ на лекия автомобил при пътно-
транспортното произшествие. Въззиваемият посочва,че атакуваното съдебно
решение №74/24.02.2023 г. на Троянски районен съд е правилно и моли да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание „ЗАД АРМЕЕЦ"АД, редовно призован не изпраща
представител.
М. М. Б., редовно призован,не се явява личн или чрез
проц.представител.
От представените доказателства, вложени в гр.д. № 935/2021 г. на
Районен Съд – Троян, от заключението на съдебно – автотехническата
експертиза №5010/05.09.2023 г. ,от становището на представителите на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Между „ЗАД АРМЕЕЦ"АД -София и собственика на л.а. «****» с рег.
№ ** **** ** има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„гражданска отговорност” видно от застрахователна полица №
BG/11/117000691257в т.ч. и към датата 24.05.2017 г.
М. М. Б. е син на ФтЯ. М.а Б.а, починала на 21.01.2019 година,
собственик на л.а. «**************» с рег. № ** **** **-свидетелство за
регистрация №*********/л.98 по гр.д. 935/21 г. на ТРС/. Активната
процесуална легитимация на ищецът се установява като законен наследник на
собственика на претърпелия щети лек автомобил при пътно-транспортното
произшествие на 24.05.2023 г.
Настоящата инстанция приема за установено, че на 24.05.2017г. на път
І-4 при км.56+900 с посока от гр. Варна към гр. София на път І-4 се е движил
л.а. «**************» с рег. № ** **** **, управляван от Ю.М. Б.а , а в
2
срещуположна посока - л.а. «****» с рег. № ** **** **, управляван от В. И.
З.. Към датата на процесното събитие - 24.05.2017г., л.а. „***“ е имал валидно
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ в „ЗАД
АРМЕЕЦ" АД по полица № BG/11/117000691257.
Изводите на съда относно вида на имуществените щети по лекия
автомобил се извеждат от ч.гр.д. №2214/2019 г. на ЛРС, с което по реда на чл.
207 от ГПК са обезпечени доказателства.
Съдът възприема заключенията по съдебноавтотехническа експертиза
№6048 от 23.12.2022 г. , в частта относно изводите по механизма на ПТП .
Предвид значителната разлика в оценката на щетите и тяхната стойност по
преписката при застрахователя, по заключението на съдебно
автотехническата експертиза по ч.гр.д. №2214/2019 г. на ЛРС и по
съдебноавтотехническа експертиза №6048 от 23.12.2022 г. настоящата
инстанция е допуснала и изслушала съдебно-автотехническа експертиза
№5010/05.09.2023 г. Съдът съобразява размера на исковата претенция именно
при ползване на оценките на щетите по съдебно-автотехническа експертиза
№5010/05.09.2023 г. Вещото лице по тази експертиза е отчел изискванията по
Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
С влязлото в законна сила постановление е прекратено наказателно
производство от дата 27.06.2022 г. по ДП № 346/2017 г. по описа на РУ-Ловеч
и прокурорска преписка № 3179/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Ловеч. Относно пътнотраспортното произшествие е била образувана
прокурорска преписка № 3179/2017г. по описа Окръжна прокуратура, както и
ДП № 346/2017г. по описа на РУ-Ловеч за престъпление по чл.343, ал.4, във
вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК,нарушаване правилата за
движение по пътищата -чл. 20, ал. 2 ЗДвП и причиняване смърт на В. И. З.,
управлявал лек автомобил марка „***“ с peг. № ** **** **. Ю.М. Б.а,
управлявала лек автомобил „**************“ с рег. № ** **** ** е
привлечена като обвиняема на 21.01.2020 г. При служебна справка по ЧНД
№268/2022 г. на ЛОС настоящата инстанция констатира ,че с определение
3
№304/22.07.22 на ЛОС е потвърдено постановлението от 27.06.2022 г.
Великотърновски апелативен съд е произнесъл определение № 286/24.11.2022
г. по ЧНД №296/22 г. ,с което също е потвърдил съдебния акт от 22.07.2022 г.
на ЛОС. Прието е, че противоправните действия на В. З. са причина за
възникване на деянието и предвид неговата смърт, прокурорът е прекратил
наказателното производство по чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.4 от
НПК.
Съдът възприема като достоверни и обективни свидетелските показания
на Ю.М. Б.а , тъй като тя представя непосредствените си впечатления и
нейните твърдения се потвърждават от писмените документи по делото и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
При насрещно движение на двете превозни средства лек автомобил
„**** “ и лек автомобил „**************“ на път І-4, участък в с.Българене
,Лов. Област със скорост около 80 км/ч и около 82 км/ч при километър 56+
900 е възникнал удар. Водачът на л.а. „***“ губи напречната устойчивост на
автомобила и навлиза в странично плъзгане, с въртене в посока обратна на
часовниковата стрелка ,а левият габарит пресича границата между двете
пътни ленти. Водачът на л.а. „**************“реагира за незначетително
отклонение на МПС към десния край на платното за движение. Лекият
автомобил „***“ ,предвид високата си скорост, изминава разстояние от 38,05
метра, променя положението си със 176° и намаля скоростта до около 50 км/ч.
Последва удар между предната част на автомобил „**************“ и
задната част на автомобил „***“, изцяло в лентата за движение към гр.
София.
Ударната сила за л.а. „**************“ действа по посока отпред-назад
и в по-малка степен насочена отляво-надясно, а другото моторно-превозно
средство с посока отзад –напред и значително по малко отдясно-наляво.
Съществуващият надлъжен наклон при спускане, разликата в масите и
скоростите на двата автомобила са довели до запазване на първоначалната
посока на л.а. „**************“ и рязка промЯ. в направлението на л.а.
„****“, който рязко се насочва спрямо л.а. „**************“ . Л.а.
„**************“ изминава 4.5 метра от мястото на удара, а втория
реализира движение на транслация и ротация и двата автомобила се
установяват на място.
4
Загубата на устойчивост на лекия автомобил „**** “ е била последица
от неправилните действия на неговия водач с волана и акселератора на
омторното превозно средство върху мократа пътна настилка. Като последица
от това е произтекла загуба на сцепление на задните колела, поради рязко
превъртане и лекият автомобил е започнал движение в условия на
„презавиване“/задната част се е стремяла да изпревари предната/, при въртене
по посока на часовниковата стрелка. Пътнотранспортното произшествие е
могло да бъде предотвратено при правилни действия с органите за
управление, предвид скоростта на автомобила /а дори и при по-висока/и
безопасно преминаване на пътния участък.
Действията на водача на л.а. „**************“ чрез спиране преди
мястото на удара или подминаване на мястото на удара при този механизъм
на пътно-транспортното произшествие не са били в състояние да
предотвратят възникването му. Внезапното навлизане на л.а. „****“ в лентата
за насрещно движение е довело до възникване на деянието.
При действие на ударния импулс л.а. „**************“ е получил
цялостна обемна деформация на предната чат, т.н. „скъсяване“и многобройни
счупвания на части и повреди. При удара двигателят на лекия автомобил се е
запалил, което е видно от стопилките, изгорена боя на преден капак и
опушвания.Деформациите на моторното превозно средство е в пряка връзка
със скоростта и вида на удара, който се определя като пластичен, тъй като
цялата енергия на движение/кинетична енергия/ се превръща в деформация и
топлина.
Подадена е молба за оглед и оценка на увредено имущество от
04.07.2017 г. по повод на застрахователното събитие на 24.05.2017 г. и е
образувана от застрахователното дружество преписка по щета
№21017100100005. С искане №40/13.07.2018 г. М. Б. е поискал информация
относно движението по преписката. По техническа експертиза за
икономическа нецелесъобразно възстановяване е дадено заключение , че
действителната стойност към датата на събитието е 2907 лева. В опис-
заключение по щетата са описани щети в 38 пункта по л.а. „**************“
Щетите по лекия автомобил „**************“ са описани подробно по
заключението на допълнителната автотехническа експертиза по ч.гл.д.
№2214/2019 г. на ЛРС и страните не спорят относно техния вид и причинната
5
им връзка с пътнотранспортното произшествие.
Основният спорен въпрос по казуса, който определя обжалването само
относно сумата над 3450 лева до присъдената 4500 лева, е свързан с
методиката на изчисляване на дължимата остатъчна стойност на лекия
автомобил от застрахователят и по –конкретно приспадане на сумата за
запазените части от пазарната стойност на автомобила.
Лекият автомобил „**************“ р.№** **** **, рама
******************** е с година на производство 1993 г. и към датата на
ПТП е бил на 14 години. При действие на Методиката към Наредба №24/2006
г. лек автомобил „х“ на възраст над 15 години има остатъчна стойност 8%.
Цената на нов автомобил от тази марка модел по каталог „Шваке“/т.9/ 2000 г.
,стр. 928, р.9 е 18578 Е=36335 лева или сумата възлиза на 2907 лева.
Автомобилите от този тип ,конкретна марка и модел имат търсене на пазара
от ловци и риболовци и затова поддържат висока пазарна стойност. В сайтове
за продажба са установени обявени суми от 2700 лева, 3500 лева, 5001 лева и
5399 лева. Доколкото към момента на изготвяне на съдебно-автотехническата
експертиза от 04.09.2023 г. няма пазарен аналог към 2017 г.меродавна следва
да се приеме сумата 4500 лева,а пазарната стойност при тотална щета 4303
лева.
Запазените части на автомобила са заден мост с окачване, врата
багажник, гуми с джанти 4 бр, задна броня, стоп светлини и мигачи-2
бр.,тарга- таван задна част, част от седалките и други на обща стойност 1050
лева.
Съдът е сезиран и с иск с правно основание чл. 498,ал.3 от КЗ ,чл. 493,
ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на сумата 2501 лева обезщетение за имуществени
вреди-дължимо застраховатено обезщетение за щети по лек автомобил
„**************“ с рег №** **** ** във връзка с настъпило ПТП на
24.05.2017 г. , причинено от водача на лек автомобил „****“ с рег № **** **
на път І-4 при км. 56 + 900 /София –Варна/,ведно със законна лихва , считано
от датата на предявяване на иска -12.11.2023 г. до окончателно изплащане.
За съда е безспорно установено възникването на деликта на 24.05.2017
г.- деянието и дееца, относно които няма спор и между страните. Съдът
намира,че е исковите претенции по чл. 498,ал.3 от КЗ ,чл. 493, ал.1, т.2 от КЗ
са свързани със задължението на застрахователя да плати застрахователно
6
обезщетение, след като е налице вреда по силата на договора за застраховка
„гражданска отговорност”,уредена в чл. 429 - чл. 437 на КЗ. При действие на
чл. 429,ал.1,т.1 от КЗ, обект на този вид застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени
от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на МПС, които са пряк е непосредствен резултат от
застрователното събитие. В този случай имуществената отговорност на
застрахователя е вторична, тъй като е функционално обусловена от
отговорността на застрахования към третото увредено лице, т.е. той дължи
обезщетение, само и доколкото застрахованият има задължение към третото
лице за обезщетяване на вреди. Именно от това произтича и изследването на
възникването на непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД между
прекия причинител на вредата и пострадалото лице. На това основание и
размерът на застрахователното обезщетение се определя според размера на
обезщетението, което застрахованият дължи на третото увредено лице по
силата на деликтната отговорност до размер на сумата, за която е
застрахована гражданската отговорност на последния. Предвид
застрахователния договор между „ЗАД АРМЕЕЦ"АД -София и собственика
на л.а. «****» с рег. № ** **** ** застрахователното покритие за
имуществени вреди е относимо и към имуществените вреди по л.а.
„**************“, тъй като деликта е настъпил в срока на действие на
договора.
По горе беше обсъдено,че по делото се доказват всички елементи на
фактическия състав на чл.45-противоправно деяние, авторство, причинна
връзка, съществуването на договорни отношения между страните по договор
за застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” между
причинителя на деянието и застрахователното дружество и заявено искане за
изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователя..
Въззивният съд намира,че имуществените вреди, съставляват
стойността на нанесените по автомобила на въззиваемия щети. На основание
чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 386,ал.2 от КЗ и чл. 499, ал.2 от КЗ
застрахователят следва да изплати имущественото обезщетение, което не
може да надвишава действителната стойност на причинените щети към
момента на застрахователното събитие. Установено еq в цитираната
разпоредба на чл. 499, ал.2 от КЗ, че обезщетенията за вреди на моторните
7
превозни средства се определят съобразно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди ,причинени на МПС, приета с наредбата
по чл. 504 от КТ. При действие на Наредба №49/16.10.2014 г. е продължено
приложението на Методиката към чл. 15,ал.4 от Наредба №24/08.03.2006 г.
която вещото лице стриктно е приложило . С пар. 3 от ПЗР на Наредба № 49
от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (ДВ, бр. 90
от 2014 г.) се отменя Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, с изкл. на чл. 15,ал.4 от нея и Методиката. и към
процесния период. Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства е обнародвана в ДВ, бр. 25 от 2006 г./ изм., бр. 36 от 2006 г.; изм. и
доп., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.; изм. и доп., бр.
97 от 2013 г.). (3) В пар.3 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. е посочено,
че до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага
методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства. Към 24.05.2017 г. , а и понастоящем такава Методика не е
приета и това определя приложимите правни норми в казуса.
Безспорно е между страните и установено от всички представени
писмени доказателства, че процесния автомобил е претърпял тотална щета,
тъй като стойността на ремонтните дейности ще възлезе на 3794.70 лева или
това е около 70 % от действителната стойността към датата на
застрахователното събитие - решение 52/08.07.2010 г. по т.д. 652/2009 г.
,решение №109/14.11.2011 г. по т.д. 870/2010 г. на ВКС. Съвкупната преценка
на писмените доказателства навежда на становище,че превозното средство е
било значително увредено при удара на 24.05.2017 г. Констатациите в тази
връзка съдът изгражда по заключенията по съдебно-автотехническите
експертизи.
8
Въпреки установената тотална щета по моторните превозни средства,
предвид характера на удара, който е бил в предната част на моторното
превозно средство има остатъчна стойност - запазени части на автомобила.
Следователно от пазарната стойност на моторното превозно средство,трябва
да се приспадне стойността на запазените части, за да се определи
действителната стойност на вещта. Изключването на посочените части- заден
мост с окачване, врата багажник, гуми с джанти 4 бр, задна броня, стоп
светлини и мигачи-2 бр.,тарга- таван задна част, част от седалките и други на
обща стойност 1050 лева- цели да не доведе до обогатяване на пострадалото
лице за сметка на застрахователя и определя еквивалентност при разместване
на имуществените права. В посочения смисъл съдът споделя утвърдената
съдебна практика -съдебно решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.
на ВКС, определение № 92/ 20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС.
Съдът преценява, че предвид оценката на пазарната стойност на лекия
автомобил на 4303 лева при приспадане на сумата 1050 лева-стойност на
запазените части се определя действителна стойност на МПС в размер на
3243 лева. Въззивникът обаче е атакувал съдебния акт само за сумата 3450
лева до 4500 лева и следователно съдът дължи произнасяне само в
обжалваната част. Предявеният иск за сумата над 3500 лева до 4500 лева е
неоснователен и недоказан .
При това положение съдът намира,че предявеният иск за сумата над
3450 лева до 4500 лева - обезщетение за имуществените вредиз тотална щета
на лек автомобил „**************“ с рег №** **** ** във връзка с
настъпило ПТП на 24.05.2017 г., причинено от водача на лек автомобил
„****“ с рег № **** ** на път І-4 при км. 56 + 900 /София –Варна/,ведно със
законна лихва , считано от датата на предявяване на иска -12.11.2021 г. до
окончателно изплащане е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че съдебно
решение №74/24..02.2023 г. по гр.д. №935/2021 г. на Троянски районен съд, в
осъдителната част за сумата над 3450 лева до присъдената 4500 лева,ведно
със законна лихва върху нея е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.
Предвид този изход от процеса съдебно-деловодни разноски за двете
9
инстанции по съразмерност и компенсация в размер на сумата 1310.99 лева
дължими от въззивника на въззиваемия. Разноските на Б.,направени в двете
инстанции възлизат на 2480 лева, от които посочени в списъка на първа
инстанция разноски в размер на 1730 лева и заявени за въззивна инстанция
750 лева. Съдебно-деловодните разноски на въззивника за двете инстанции са
в размер на сумата 2530 лева, от които 1320 лева заявени в първа инстанция
и 1210 лева- за въззивна инстанция. Съразмерно на уважената част от иска
на ищеца-въззиваем дължимите разноски са в размер на сумата 1901.33 лева,а
съразмерно на отхвърлената част за въззивника- 590.33 лева за двете
инстанции. Следователно при компенсация въззивникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на сумата 1310.99 лева.
Воден от тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно и неправилно, съдебно решение
№74/24..02.2023 г. по гр.д. №935/2021 г. на Троянски районен съд, в
осъдителната част за сумата над 3450 лева до присъдената 4500 лева,ведно
със законна лихва върху нея от 12.11.2021 година и присъдени съдебно-
деловодни разноски и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения, на
основание чл.498, ал.3 вр. чл.493, ал.1, т.2 от КЗ, иск от ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец,
ул.“Стефан Караджа“ № 2, представлявано заедно от М.П.И. с всеки един от
изпълнителните директори, против М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати сумата над 3450 лева до присъдената 4500 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
лек автомобил „“**************“ с рег. № ** **** ** във връзка с
настъпилото ПТП на 24.05.2017г., причинено от водача на лек автомобил
„****“ с рег. № ** **** ** на път І-4 при км.56+900 (София-Варна) , ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 12.11.2021г.
до окончателно изплащане на сумата
ОСЪЖДА от ЗАД „Армеец“ АД, с горните данни да заплати на М. М.
Б.,,с горните данни съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по
съразмерност и компенсация в размер на сумата 1310.99 лева /хиляда триста и
10
десет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11