Р
Е Ш Е
Н И Е
София,
06.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на седми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 114 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 17.07.2019 г. СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 51979/2017 г. е признал за
установено на основание чл.422 ГПК, че В.Т.Д. дължи на „Е.М.“ ЕООД сума в
размер на 1 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит от
12.08.2013 г., сключен между „КЕШ Кредит“ ЕАД и ответника В.Т.Д. със законната
лихва върху главницата от 06.02.2017 г. до окончателното плащане и сумата от
250 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 12.08.2013 г.-12.07.2014 г.,
обезсилил е заповед за изпълнение на парично задължение от 20.02.2017 г.,
издадена по гр.д.№ 7020/2017 г., СРС, 26 с-в в частта, с която е присъдена
лихва над размера от 250 лв. до 770 лв.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.Т.Д. с оплаквания,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Въззвивникът твърди,
че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите, изложени в отговора на
исковата молба и не е съобразил обстоятелството, че клаузата на чл.3, ал.3 е
неравноправна и нищожна поради прекомерност на годишния лихвен процент и
противоречи на добрите нрави.Излага оплаквания, че съдът не е съобразил и
обстоятелството, че договорът за цесия също е нищожен, че уведомяването на
ответника за цесията е невалидно, както и че е извършвал частични плащания.Моли
съда да отмени обжалваното решение.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба-„Е.М.“ ЕООД оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, и че по делото е установено наличието на
облигационно правоотношение между „КЕШ Кредит“ ЕАД и ответника, прехвърлянето
на вземането от „КЕШ Кредит“ ЕАД към -„Е.М.“ ЕООД чрез договор за цесия и
неизпълнението на задължението от въззивника.Поддържа, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по оспорването на валидността на договора за потребителски
кредит и относно твърденията за нищожност на договора за цесия, и че
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.Моли съда да потвърди
решението.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД.Ищецът-„Е.М.“ ЕООД твърди, че на 12.08.2013 г. е
сключен договор за потребителски кредит с № 3-12-276-2107629 между „КЕШ Кредит“
ЕАД /кредитор/ и В.Т.Д. /кредитополучател/, по силата на който дружеството е
предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 000
лв.Ответникът не е изпълнил задължението си да погаси кредита съгласно
уговорения погасителен план.С договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2016
г. задължението на В.Д. е прехвърлено от „КЕШ Кредит“ ЕАД на „Е.М.“ ЕООД, за
което длъжникът е бил уведомен от цесионера с препоръчано писмо с обратна
разписка, получено на 12.11.2016 г., както и по телефона.На 03.02.2017 г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Срещу
издадената по гр.д.№ 7020/17 г. на СРС, 26 с-в заповед за изпълнение длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че В.Т.Д. дължи на -„Е.М.“ ЕООД сумата от 1 000
лв.-главница по договор за потребителски кредит № 3-12-276-2107629 от
12.08.2013 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и сумата от 250 лв.-договорна лихва за периода
04.02.2014 г.-03.02.2017 г., като ищецът е посочил, че за остатъка от
претендираната в заповедното производство договорна лихва над сумата от 250 лв.
дружеството прави отказ от иска съгласно чл.233 ГПК.
Със
заявление вх.№ 3008322/03.02.2017 г. „Е.М.“ ЕООД е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Т.Д. за сумата от 1 000 лв.-главница
по договор за потребителски кредит № 3-12-276-2107629 от 12.08.2013 г. със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и сумата от 770 лв.-договорна лихва за периода 12.08.2013 г.-12.07.2014
г.На 20.02.2017 г. СРС, 26 с-в, по ч.гр.д.№ 7020/17 г. е издадал заповед по
чл.410 ГПК за претендираната сума.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване
на вземането си на 06.07.2017 г.Исковата молба е подадена на 28.07.2017 г. /в
срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На
12.08.2013 г. е сключен договор за потребителски кредит с № 3-12-276-2107629
между „КЕШ Кредит“ ЕАД /кредитодател/ и В.Т.Д. /кредитополучател/, по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 1 000 лв. за срок до 12.08.2014 г. с фиксирана лихва при годишен
лихвен процент в размер на 168,51 и годишен процент на разходите
382,54.Договорено е, че погасяването на кредита се извършва на равни вноски в
брой при спазване на погасителния план-неизменна част от договора /чл.12/.Общият
размер на всички плащания възлиза на 2 124 лв.С подписването на договора
за кредит кредитополучателят е потвърдил, че е запознат и приема условията,
отразени в него.Видно от представения погасителен план месечните вноски са в
размер на по 177 лв.Представен е и подписан от ответника стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
На
09.03.2016 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който „КЕШ Кредит“ ЕАД /цедент/ е продал възмездно на „Е.М.“ ЕООД
/цесионер/ свои парични вземания, сред които и вземането по процесния договор
за кредит.
Представено
е и потвърждение за извършената цесия, подписано от изп.директор на КЕШ Кредит“
ЕАД- З.Я.А.
По
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5699
и рег.№ 5700 от 18.11.2015 г. на нотариус Л.Т. рег.№ 539 на НК, с което З.К.Я.-А.и
Д.Д.Г.в качеството си на представляващи „КЕШ Кредит“ ЕАД са упълномощили З.К.Я.-А.да
представлява дружеството пред всички държавни, общински и други органи,
юридически и физически лица с правото да съставя, подписва и представя всякакви
документи, да сключва всякакви договори при условия, каквито намери за добре,
да преупълномощава изцяло или отчасти трети лица с правата по настоящото
пълномощно и др.Пълномощното е валидно за срок до 20.12.2016 г.
Представено
е и пълномощно, с което З.К.Я.-А.в качеството си на изпълнителен директор на
„КЕШ Кредит“ ЕАД и в качеството си на пълномощник на Д.Д.Г.-изпълнителен
директор на „КЕШ Кредит“ ЕАД съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.№
5699 и ре.№ 5700 от 18.11.2015 г., т.1, акт 158 на нотариус Л.Т. с рег.№ 539 на
НК, заедно представляващи „КЕШ Кредит“ ЕАД,
е упълномощила „Е.М.“ ЕООД да уведомява съгласно чл.99, предл.3 ЗЗД
всички длъжници за сключения на 09.03.2016 г. договор за продажба и прехвърляне
на вземания.
С
пълномощно от 03.06.2013 г. Р.М.Т.в качеството си на управител на „ЕОСМ.“ ООД е
упълномощила Адвокатско дружество „В. и пъртньори“, представлявано от адвокат П.В.В.
да уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените
образци към съответния договор за цесия /прехвърляне на вземанията/, сключен
между съответния цедент и „ЕОСМ.“ ООД, по силата на който вземанията към
конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОСМ.“ ООД, както и да подават от името
на дружеството заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.Представено е и пълномощно, с
което Адвокатско дружество „В. и пъртньори“, представлявано от П.В. е
упълномощил адвокат П.В. да уведомява всички длъжници по законоустановения ред
и съгласно одобрените образци към съответния договор за цесия /прехвърляне на
вземанията/, сключен между съответния цедент и „ЕОСМ.“ ООД, по силата на който
вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОСМ.“ ООД и да подава от
името на дружеството заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
С
удостоверение изх.№ 01005/26.06.2018 г. Р.М.-Т. в качеството си на управител на
„Е.М.“ ЕООД е потвърдила всички процесуални действия на адв.П.В. в качеството
му на представляващ и управляващ съдружник на Адвокатско дружество „В. и
партньори“, извършени от него по гр.д.№ 51979/17 г., 26 с-в, както и по
ч.гр.д.№ 7020/17 г. на СРС, 26 с-в.
По
делото са представено писмо от адвокат П.В.-управител на Адвокатско дружество „В.
и партньори“ от името на „Кеш кредит“ ЕАД до В.Д. за извършеното прехвърляне на
вземането с договора за цесия от 09.03.2016 г., като му е предоставен 7-дневен
срок за погасяване на задължението, както и обратна разписка, получена лично от
ответника на 12.11.2016 г.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на
в.л. Я.Б.е установено, че кредитът е изцяло усвоен в брой на 12.08.2013
г.Лихвеният процент на базата, на който е претендирана лихвата в размер на 250
лв. за процесния период е 8,33%-при лихвена конвенция 30/360; 8,22%-при лихвена
конвенция АСТ/360 и 8,33%-при лихвена конвенция АСТ/365.Поради невнесен депозит
от страна на ответника вещото лице не е дало отговор на поставения от него
въпрос.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът
за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими
вещи.
От събраните
доказателства се установи, че ищцата е сключила с „Кеш кредит“ ЕАД договор за
заем от 12.08.2013 г. за сума в размер на 1 000 лв. със срок до 12.08.2014 г. с
фиксирана лихва при годишен лихвен процент от 168,51% и ГПР 382,54 лв.Вземанията
по договора са прехвърлени от кредитодателя на ищеца-„Е.М.“
ЕООД на 09.03.2016 г., за което ответникът е уведомен с получаването на писмо с
обратна разписка на 12.11.2016 г.
Съдът намира за неоснователно възраженията
на ответника, поддържани и пред въззивната инстанция за нищожност на договора
за цесия и за липса на надлежно уведомяване на цесията поради липса на
представителна власт на лицето, подписало договора от името на цедента и
пълномощното, с което цесионерът се упълномощава да извърши уведомяване за
цесията, както и на лицето, извършило уведомяването.Видно от представеното
пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5699 и
рег.№ 5700 от 18.11.2015 г. на нотариус Л.Т. рег.№ 539 на НК двамата законни
представители на цедента „КЕШ Кредит“ ЕАД-З.К.Я.-А.и Д.Д.Г.са упълномощили З.К.Я.-А.да
представлява дружеството пред всички държавни, общински и други органи,
юридически и физически да сключва всякакви договори при условия, каквито намери
за добре.Договорът за цесия е сключен в срока на действие на пълномощното,
поради което при подписването му пълномощникът на цедента е разполагал с
валидна представителна власт.Допустимо е с оглед разпоредбата на чл.9 ЗЗД
цедентът да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщение до
длъжника като негов пълномощник.Пълномощното, изходящо от цедента за
упълномощаване на цесионера да извършва уведомяване на длъжниците за извършената
цесия е подписано след изготвяне на пълномощно с нотариална заверка на
подписите, тъй като същото е изрично цитирано в него като документ, от който
произтича представителната власт на упълномощителя, поради което също е
породило действие.По делото е представено и удостоверение, с което управител на
„Е.М.“ ЕООД е потвърдил всички процесуални действия на адв.П.В., извършени по
първоинстанционното дело, поради което и уведомяването, извършено с писмо,
получено от ответника на 12.11.2016 г. е валидно.Дори и това уведомяване на
ответника да не беше надлежно извършено, налице е трайна съдебна практика, че с
оглед липсата на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на
длъжника за извършената цесия, с получаването от ответника на препис от
исковата молба с приложенията /вкл. уведомлението за цесията/ същият е уведомен
за цесията, който факт следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК /в този смисъл-решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС,
II
ТО;
решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС, т.д.№ 1711/13 г., I ТО/.
От
приетата по делото ССчЕ се установи, че сумата е усвоена, не са представени
доказателства за извършени плащания за погасяване на задължението за главница,
поради което искът по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за главница се явява
изцяло основателен.
Съдът намира за
основателно възражението на въззивника за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва по чл.3.3 от договора, предвиждаща фиксиран лихвен
процент в размер на 168,51%.Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.В съдебната практика е прието, че уговорената възнаградителна
лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната
лихва /решение № 906/20.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/03 г., II ГО на
ВКС; Опр. № 901/10.07.2015 г., гр.д.№ 6259/14 г., IV ГО, ВКС/.Разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД предвижда, че лихви
могат да се уговорят до размер, определен от Министерския съвет, като в случай,
че уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.Такъв
акт на Министерския съвет по отношение на максималния размер на уговорената
възнаградителна лихва обаче липсва.Към момента на сключване на договора за
кредит, който е релевантният момент при спорове за неговата нищожност е било в
сила ПМС № 100/2012 г. за определяне размер законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута /отм./, съгласно което годишният размер на
законната лихва е равен на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари,
съответно от 01 юли на текущата година плюс 10%.Към м.08.2013 г. основният
лихвен процент на БНБ /видно от справка от сайта на БНБ/ е бил 0,02 лв., т.е.
законната лихва е била 10,02 лв.При това положение договореният размер от 168,51% надвишава повече от три пъти
/16,82 пъти/ размера на законната лихва и води до неоснователно обогатяване на
кредитора.При така договореният лихвен процент за периода 12.08.2013
г.-12.08.2014 г. длъжникът би заплатил 1 124 лв., а при трикратен размер
на законната лихва за същия период-279,98 лв.Поради изложеното настоящият
съдебен състав счита, че клаузата в
частта относно договорения размер на възнаградителната лихва не съответства на
предназначението й по закон-да служи като възнаграждение за кредитодателя за
ползване на предоставената в заем,
води до неоснователно обогатяване на кредитора и е нищожна поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.145, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.1 ЗЗП,
тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва не може да се замести от размера на законната
лихва, тъй като в действащото законодателство липсват императивни норми, с
които да може да бъде заместен размера на нищожната възнаградителна лихва.Законовата и възнаградителната лихва имат
различно предназначение и функция и е недопустимо размерът на възнаградителната
лихва да бъде определен произволно.С оглед нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва същата не е породила правни последици и е ирелевантно
обстоятелството, че в настоящото производство кредиторът претендира част от
размера й.Поради изложеното искът за възнаградителна лихва следва да се
отхвърли като неоснователен.
Други конкретни
оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради частично разминаване на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в
частта, с която е уважен иска за главница за сумата от 1 000 лв.В частта,
с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата от 250 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното производство
над 14,12 лв., а за исковото
производство-над 100 лв. решението следва да се отмени, а искът в тази част да
се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 5 лв.-направени разноски
държавна такса за настоящата инстанция и 55 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение или общо 60 лв.Неоснователно е възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита/
минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 317,50 лв., т.е. повече от
претендирания размер от 250 лв.Разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция не следва да се присъждат в
полза на въззивника в настоящото производство, тъй като такива не са
претендирани пред СРС, нито е реализирана процедура по реда на чл.248 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението от 17.07.2019 г. на СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 51979/2017 г. в частта, с
която е уважен иска на „Е.М.“ ЕООД срещу В.Т.Д. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата от 250 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 3-12-276-2107629 от
12.08.2013 г. за периода 12.8.2013 г.-12.07.2014 г., както и в частта, с която В.Т.Д.
е осъден да заплати разноски на „Е.М.“ ЕООД за заповедното производство над
14,12 лв., а за исковото производство-над
100 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:***-6 и
със съдебен адрес:*** срещу В.Т.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис 2 /адв.А.Д./ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240,
ал.2 ЗЗД за сумата от 250 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода 12.8.2013 г.-12.07.2014 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Е.М.“ ЕООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:***-6 и със
съдебен адрес:*** да заплати на В.Т.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** със
съдебен адрес:***, офис 2 /адв.А.Д./ сумата 60 лв. /шестдесет лева/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.