Р Е Ш Е Н И Е № 260267
гр.Пловдив, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, XII-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 587 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. Княз А. Дондуков“ № 19, етаж 2, съдебен адрес:***, е предявил против Д.Е.У. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който претендира да се установи спрямо него съществуване на вземания, за които са издадени Заповед № 4423/19.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на РС – Пловдив за сумата 25 265.96 лв. – неплатена главница по договор за кредит; 4861.32 лв. лихва за периода 10.11.2015 – 17.05.2017 г.; 235.46 лв., санкционираща лихва за периода 10.11.2015 – 17.05.2017 г.; 120 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2017 г. – датата на подаване заявлението в съда, както и разноски в размер на 609.65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Претендира също присъждане на разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7244/2017 г. в размер на 609.65 лв., както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Твърди, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, е сключил с Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор, договор за текущо потребление на 19.01.2015 г., по силата на който е получил като потребителски кредит сумата 26 600 лв. със срок за издължаване от 120 месеца. Тъй като задълженията по договора не били изпълнени от ответника, с нотариална покана Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ и чл. 417 от ГПК, Банката подала срещу ответника, в качеството му на кредитополучател и С.В.М., в качеството му на поръчител по договора, заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, до РС – Пловдив, с което претендирала дължимите й по договора за кредит суми. Заявлението било уважено и в полза на кредитора били издадени заповед за незабавно изпълнение № 4423/19.05.2017 г., както и изпълнителен лист № 5381/22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на ПРС, VI-ти състав. Твърди се също, че вземането на банката спрямо посочените длъжници било придобито от ищеца с договор за цесия от 08.08.2017 г. Тъй като в указания от съда срок е постъпило възражение от ответника, че сумите не се дължат, предявява посочения установителен иск за дължимостта им като твърди, че и към настоящия момент ответника не е изплатил посочените задължения.
Ответникът Д.Е.У. ***, съдебен адрес:*** – адвокат Д. Б., оспорва основателността на исковете. Твърди, че не са налице доказателства за прехвърляне на посоченото вземане; че договорът, сключен с банката е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото не съдържа общ размер на задълженията му към кредитора. Твърди, че договорът е недействителен и на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като липсва разбивка в погасителния план с изплащането на всяка вноска, каква част от задълженията се погасява, както и защото не съдържа правото на кредитополучателя да поиска извлечение по сметка. Твърди още, че договорът е недействителен, тъй като е нарушен и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.20 ЗПК като в него липсва правото на потребителя на отказ от договора. Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на 19.01.2015 г. между Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор и Д.Е.У. ***, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за текущо потребление, по силата на който Банката е предоставила на ответника сумата 26 600 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Съгласно чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 10% годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор и при надбавка в размер на 8.819 п.п. при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. Съгласно чл.9 от договора годишния процент на разходите по кредита е 10.86. Кредитът е обезпечен с поръчителство на С.В.М. от град ***.
Представени са и са приети като доказателства описаните в договора Промоционални условия по цитираната програма на кредитора /Приложение 2 към договора/, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; погасителен план и ГПР с ясно посочени падежи, лихва, остатък от дължима главница, вноска главница, дължима лихва, начислена такса и размер на дължимата месечна вноска, общ размер на дължимата за изплащане лихва и вноски, както и таблица на таксите по кредити за текущо потребление. Всички така представени документи са подписани от ответника и не са оспорени от него.
Представена е нотариална покана акт № 57, том II, рег. № 4518/18.12.2016 г. на Нотариус Веселин Петров, рег. № 466 на НК, връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Видно от представените към поканата разписки, ответникът е бил посетен на адреса, посочен от него в договора – град *** - три последователни пъти – на 21.11.2016 г.; 10.12.2016 г. и 13.12.2016 г. като не е бил открит, както и не се е намерило лице, което да приеме поканата. Събрани са сведения от съсед, че такова лице не живее на посочения адрес.
На основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ и чл. 417 от ГПК, Банката подала срещу ответника, в качеството му на кредитополучател и С.В.М., в качеството му на поръчител по договора, заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, до РС – Пловдив, с което претендирала дължимите й по договора за кредит суми. Заявлението било уважено и в полза на кредитора били издадени заповед за незабавно изпълнение № 4423/19.05.2017 г., както и изпълнителен лист № 5381/22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на ПРС, VI-ти състав. На основание представения изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Росен Раев, рег. № 910 срещу длъжниците Д.Е.У. и С.В.М..
Представени са също договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 08.08.2017 г. от Банка ДСК ЕАД, в качеството на продавач, и ищеца, в качеството на купувач, по силата на който продавачът е продал и прехвърлил на купувача вземанията, посочени подробно в приемо-предавателен протокол към договора, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви. Видно от представеното извлечение от приемо-предавателен протокол към така сключения договор за цесия, сред продадените вземания, е и това против ответника по делото. С писмо от 21.09.2017 г., изпратено от ищеца, ответника е уведомен за извършената цесия, както и за размера на задължението му към новия кредитор: главница в размер на 25265.96 лева; лихва в размер на 6119.75 лева, разноски в размер на 934.65 лева или общо 32 320.35 лева.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И. Н. С., заключението по която не бе оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, банковата сметка на ответника е заверена със сумата 26 600 лв. на 19.01.2015 г., с което кредитът е изцяло усвоен. Общият размер на извършените погасителни вноски от кредитополучателя е 3 450.64 лв., от които главница 2097.12 лв.; 1334.04 лв. – договорна лихва и 19.48 лв. – лихва върху просрочена главница. Последното плащане по договора, в размер на 245.25 лева, е било извършено на 15.12.2015 г. като след тази дата по кредита няма постъпили каквито и да е суми.
При така събраните доказателства, съдът намира,че се налагат следните изводи от фактическа и правна страна:
Между Банка ДСК ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за текущо потребление, по силата на което банката кредитор е предоставила на ответника кредит в размер на 26 600 лв. със срок на издължаване 120 месеца, при лихва и погасителен план, посочени подробно по-горе. Няма спор, че кредитът е изцяло усвоен, поради което за ответника възниква задължението да погасява дължимите суми, съгласно подписания от него погасителен план и в размери, ясно договорени между страните. Установи се, без да се оспорва от ответника, че последното плащане по така сключения договор, е направено от него на 15.12.2015 г.
При указана на ответника доказателствена тежест да установи коректно изпълнение на задълженията си по договора и основно – за връщане на получената като кредит сума, при условията и в сроковете, договорени между страните по договора, такива доказателства не се ангажираха.
Първото възражение на ответника е, че не се налице доказателства за прехвърляне на вземанията на кредитора към настоящия ищец - „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съдът не споделя това възражение. Представени са договор за цесия, от което е видно, че ищецът е придобил от Банка ДСК ЕАД пакет вземания към физически лица. Представено е извлечение от приемо-предавателен протокол към договора, от което ясно се установява, че процесното вземане, ведно с привилегии и обезпечения, е предмет на този договор, поради което се налага извод, че ищецът в настоящото производство е материално правно легитимиран да предяви посочените искови претенции.
Не се споделят като основателни и възраженията на ответника за наличието на нищожни - неравноправни клаузи в договора за кредит по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 8 от договора и в чл. 7.2.1. от Общите условия. Договорната лихва, съгласно чл. 8 от договора, включва шестмесечния Софибор, който към момента на сключване му е бил 1,181 и надбавка в размер на 8,819 пункта при изпълнение на Условията на програма „ДСК Престиж плюс“. Договорът не предвижда възможност за едностранна промяна на надбавката. В чл. 7.2.1. е посочено, че договорната лихва се променя два пъти в годината, на точно фиксирани дати – 15 януари и 15 юли, съгласно котировката на шестмесечния Софибор, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. В случая не става дума за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката, дължаща се на неясни и неконкретизирани причини. Шестмесечният Софибор е междубанков лихвен индекс, който е пряко производен от пазарни фактори и се обявява от БНБ. В този смисъл промяната на неговите стойности е обективна, не зависи от едностранните решения на банката. С оглед на това и доколкото в договора са фиксирани датите, на които ще се променя договорния лихвен процент само и единствено поради промяната на този индекс, чиито стойности са общо достъпни, не може да се приеме, че тази клауза е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Още повече, че в чл. 7.3. от Общите условия е предвидено, че при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза е установено, че в отношенията между страните е прилагана точно уговорката за промяна на договорната лихва на дати 15 януари и 15 юли, като първата промяна е от 15.07.2015 година, а последната – от 15.01.2017 година и е свързана с промените в стойностите на шестмесечния Софибор.
В чл. 8 от договора е предвидена възможност за увеличаване на договорната лихва чрез увеличаване на надбавката от 8,819 пункта на 13,769 пункта. Тази клауза според настоящия съдебен състав също не е неравноправна. Условията, при които се увеличава надбавката като един от компонентите на договорната лихва, наред с шестмесечния Софибор, са точно и ясно посочени в договора. Става дума за нарушаване на Условията по програма „ДСК Престиж Плюс“, по която е отпуснат кредита. В случая не се касае за едностранна промяна на договора, а за конкретни уговорки – промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, които са неразделна част от договора за кредит, с които кредитополучателят се е съгласил, подписал ги е и те са точно и ясно формулирани. Договорът е сключен при условията на т.1.2.1 от тези промоционални условия. При сключването на договора за кредит страните по него са се съгласили, че са налице предпоставките за приложение в отношенията помежду им на посочените промоционални условия.
В раздел Втори, чл. 9, т.1 - 4 от промоционалните условия подробно са уредени предпоставките за частично или пълно отнемане на преференциите. В чл. 9.1.3 е предвидено, че при определени условия, сред които и преустановяване на постъпленията на определената месечна погасителна вноска по кредита в два последователни месеца, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло. Посочено е, че в този случай приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът по кредита започва да се олихвява от първата следваща падежна дата с действащия лихвен процент към датата на промяната, приложим по стандартни кредити за текущо потребление, посочен в договора за кредит, със съответните изменения на променливата му компонента. Тази клауза, наред с обсъдената по-горе клауза на чл. 8 от договора са конкретни, посочват ясно условията и размера на промяна на договорната лихва. Не може да се приеме, че те имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 т. 9 от ЗЗП, както се поддържа от жалбоподателя. Такава уредба има и в Общите условия към договора за кредит – чл. 7.6., като посочената клауза задължава кредитора при загубване на правото на кредитополучателя да ползва преференциален лихвен процент да изготви актуализиран погасителен план, който се връчва на кредитополучателя.
От приетата съдебно-икономическа експертиза е видно, че в отношенията между страните, посочените по-горе клаузи на чл. 9.1.3 от Преференциалните условия на „ДСК Престиж Плюс“ и чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление са приложени точно. Последните плащания на суми по договора за главница и лихви са извършени на 15.12.2015 година. Данни за последващи плащания няма. Съгласно чл. 7 от договора и погасителния план следващите четири падежни дати са 10.01., 10.02., 10.03 и 10.04.2016 година и на тях няма постъпления на погасителни вноски, т.е. още след 10.02.2016 година са осъществени условията на чл. 9.1.3 от Преференциалните условия за преминаване към лихвения процент по стандартните кредити. От експертизата е установено, че банката е преминала към стандартните условия, прилагайки законна лихва, включваща уговорената с договора надбавка от 13,769 пункта и шестмесечния Софибор, считано от 10.05.2016 година.
Не са налице основания да се приеме недействителност на договора за кредит за текущо потребление, съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Според тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът е въвел твърдения, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 т.6, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Първото изискване на чл. 11 т. 6 от ЗПК не води до недействителност на договора за кредит, а и в случая то е изпълнено. Тази разпоредба изисква в договора за кредит да е посочен неговия срок. Такъв безспорно е посочен. В чл. 2 е посочено, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. По делото няма спор, а и от съдебно-икономическата експертиза е видно, че усвояването на сумата по договора за кредит е станало в деня на подписването му – на 19.01.2015 година, когато посочената сметка на кредитополучателя е заверена със сумата от 26600 лева. Обстоятелството, че в погасителния план е посочено, че първата погасителна вноска се дължи на 10.02.2015 година, е съобразено с предвидената в чл. 7 падежна дата – 10 число на месеца и липсата на гратисен период, което изрично е уговорено в чл. 2. Няма противоречие в изразената от страните воля и основание да се приеме, че липсва срок на договора.
Чл. 11, т.9, 10, 11 и 12 от ЗПК поставят изисквания, чието неспазване е основание за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая обаче с доказателствата по делото е установено, че всички тези изисквания са спазени.
Чл. 11 т. 9 от ЗПК изисква в договора за кредит да са посочени лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация следва да се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Процесният договор безспорно има такова съдържание, което беше обсъдено от съда подробно по-горе.
Годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит/ чл. 11 т. 10 от ЗПК/ е посочен в чл. 9 от договора, в погасителния план към него и в чл. 9 от Общите условия, в които се съдържа информация, свързана с размера му и включените в него компоненти.
Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването / чл. 11 т. 11 от ЗПК/ също са уредени - раздел Четвърти от Общите условия към договора и представения погасителен план.
В чл. 11.3 до 12.2. от Общите условия се съдържа уредба на въпросите, посочени в чл. 11 т. 12 от ЗПК.
Относно наличието на неравноправност, респ. нищожност и на клаузите на 19.1, 19.2 и 20.2 от Общите условия към договора:
Чл. 19.1. от общите условия урежда конкретни предпоставки при които се начислява наказателна лихва и конкретния размер на същата, а именно договорния лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Клаузата е ясна и точна, приложима е при забава на плащането на месечна погасителна вноска и не може да се приеме, че е неравноправна.
Чл. 20.2 и чл. 19.2 от Общите условия уреждат предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост – забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни.
Уговорките в чл. 19.2. от Общите условия, че при настъпване на предсрочната изискуемост остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, както и че последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомяване на клиента и че остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД едва след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред не следва да се прилагат в отношенията между страните по спора по следните съображения:
По въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита следва да се посочи, че такава не може да настъпи автоматично. Разпоредбата на чл.60 ал.2 Закон за кредитните институции дава възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което с волеизявление само на едната от страните. За нейното настъпване са необходими две предпоставки: обективният факт на неплащането и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Т.е. автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, каквато е уговорена в чл. 19.2 от Общите условия към процесния договор не може да има.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, без да е необходимо изричното му приемане / т. 18 от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК/.
Настъпването на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита е установено от приетите писмени доказателства и съдебно-икономическата експертиза. От тях е видно, че плащанията на задълженията по процесния договор за потребителски кредит са преустановени още на 15.12.2015 година. Изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията, се съдържа в нотариална покана от 18.11.2016 година. С нея кредитополучателят Д.У. е уведомен за изявлението на банката на предсрочната изсикуемост и за това, че от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка. Връчването на тази нотариална покана е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК от нотариуса и е оформено с дата 06.01.2017 година. Представените доказателства досежно това връчване не са оспорени. При тези данни следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата 06.01.2017 година.
След настъпването на предсрочната изискуемост на кредита -06.01.2017 година, кредитополучателят дължи само главницата по договора за кредит и законната лихва върху нея до датата на погасяването й. Уговореното в договора, респ. в чл. 19.2 от Общите условия олихвяване на главницата с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта за целия период от обявяване на предсрочната изискуемост до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, е клауза, противоречаща на законовите разпоредби и като такава не следва да се прилага в отношенията между страните.
Обявяването на предсрочната изискуемост води до преобразуване на договора от срочен в безсрочен, до отпадане занапред на действието на погасителния план и до загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението за длъжника /чл. 70 ал. 1 от ЗЗД/. С волеизявлението си кредиторът преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване под формата на договорни лихви за последващ период след обявената предсрочна изискуемост не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432 ал. 1 от ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора – „предсрочно връщане на сумата по кредита“ и изключва заплащане на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. С волеизявлението за предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което има право на обезщетение за забава съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва. / т. 2 от ТР 3/2017 година от 27.03.2019 година на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения и преценявайки събраните по делото писмени доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза относно размерите на усвоените, дължими и платени суми по договора за кредит, както и началния момент на предсрочната изискуемост – 06.01.2017 година, съдът намира, че кредитополучателя е задължен по отношение на банката за заплащането на следните суми:
- главница по договора за кредит в размер на 25265,96 лева ;
- договорна лихва в размер на 3595,08 лева. Този размер на договорните лихви включва дължимите такива до 06.01.2017 година – датата на обявената предсрочна изискуемост. Договорните лихви за периода след 06.01.2017 година до 17.05.2017 година, не се дължат по изложените по-горе съображения;
- санкционни лихви, дължими и начислени до 06.01.2017 година в общ размер на 92,88 лева. Този размер е получен, като от общо изчислените от вещото лице санкционни лихви до 17.05.2017 година в размер на 253.46 лева се извадят недължимите такива след обявената предсрочна изискуемост на 06.01.2017 година. Дължимостта на тази лихва преди обявената предсрочна изискуемост е заради забавеното плащане на вноските за погасяване на дължимата главница, видно от съдебно-икономическата експертиза и е начислявана на основание чл. 19.1 от Общите условия.
- такса по договора за кредит в размер на 120 лева. Вещото лице е посочило, че това е еднократен разход за изискуем кредит съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК“ ЕАД, „Такси по кредити за текущо потребление“. Цитираната тарифа е неразделна част от договора за кредит, което е посочено в чл. 14. В чл. 15 от договора и чл. 8 от Общите условия към него кредитополучателят се е задължил да заплаща такси съгласно посочената Тарифа и е декларирал, че е запознат с нея. Изрично в чл. 15 от договора е посочено, че не става дума за такси, които да са свързани с усвояване или управление на кредита.
Предвид така направените изводи относно основателността на предявените претенции, съдът дължи произнасяне и по направените искания за присъждане на разноски.
Ищецът е предявил искове с общ материален интерес от 30 482.74 лв., от които са уважени искове в общ размер от 29 073.92 лева.
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 609.65 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 709.65 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 676.88 лв. разноски в заповедното производство.
Адвокат Б., като процесуален представител на ответника, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по заповедното производство, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокатско дружество „Г.“, в размер на 1184.68 лв. с ДДС. Ищецът е възразил за прекомерност на посоченото възнаграждение като част от претендираните от ответника разноски.
При представеното пълномощно за оказана безплатна адвокатска помощ поради това, че неговият доверител е материално затруднен, адвокатът има право на възнаграждение. Адвокатското възнаграждение, следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. с ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, върху половината от стойността на претендираните суми - или при претенция от 30 482.74 лв. – върху 15241.37 лв. В този случай, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от цитираната Наредба, адвокатското възнаграждение следва да е минимум 987.24 лева. С начислен ДДС, дължимото възнаграждение е в размер на претендираните от адвоката на ответника 1184.68 лв., поради което възражението за прекомерност на разноските в заповедното производство, е неоснователно. С оглед изхода на спора, предвид отхвърлената част на исковете, на адвокатско дружество „Г.“ следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 54.75 лв.
Относно разноските в настоящата инстанция:
Ищецът претендира разноски в размер на 909.65 лв., от които 609.65 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. за ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважената част от исковете, от общ размер на разноски в размер на 1209.65 лв. на ищеца се дължат от ответника разноски в размер на 1153.80 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 80 лв. за ССЕ и 2949.92 лв. – адвокатско възнаграждение, което на основание чл.38, ал.2 от ЗА да се присъди на адвокатско дружество „Г.“. Ищецът е възразил за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1444.48 лв. без ДДС или 1733.38 лв. с ДДС като над посочения размер, съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника разноски, за основателно.
Така, с оглед изхода на спора и чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника се дължат разноски в размер на 3.70 лв. за ССЕ и 80.11 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, платимо при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. Княз А. Дондуков“ № 19, етаж 2, съдебен адрес:***, против Д.Е.У. ***, съдебен адрес:*** – адв. Д. Б., за които са издадени Заповед № 4423/19.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на РС – Пловдив, VI-ти състав за сумите:
- 25 265.96 лв. – неплатена главница по договор за текущо потребление, сключен на 19.01.2015 г. между БАНКА ДСК ЕАД, в качеството на кредитор, и Д.Е.У. ***, в качеството на кредитополучател;
- 3595,08 лева - договорна лихва за периода 10.11.2015 - 06.01.2017 година, като ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата част до пълния претендиран размер от 4861.32 лв. лихва за периода 10.11.2015 – 17.05.2017 г.;
- 92,88 лева, санкционираща лихва за периода 10.11.2015 - 06.01.2017 година, като ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата част до пълния предявен размер от 235.46 лв., санкционираща лихва за периода 10.11.2015 – 17.05.2017 г.
- 120 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2017 г. – датата на подаване заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Е.У. ***, съдебен адрес:*** – адв. Д. Б., да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. Княз А. Дондуков“ № 19, етаж 2, съдебен адрес:***, 676.88 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на РС – Пловдив, VI-ти състав, както и 1153.80 лв. разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. Княз А. Дондуков“ № 19, етаж 2, съдебен адрес:***, да заплати на адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д.Е.У., съобразно отхвърлената част на исковете, както следва: 54.75 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 7244/2017 г. на РС – Пловдив, VI-ти състав, и 80.11 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по т.д. № 587/2019 г. на ПОС.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. Княз А. Дондуков“ № 19, етаж 2, съдебен адрес:***, да заплати на Д.Е.У. ***, съдебен адрес:*** – адв. Д. Б., разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 3.70 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: