р е ш е н и е
№ /21.01.2019
гр.П.,21.01.2019г.
в
името на народа
П.СКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на осми януари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Дафинка
Борисова и в присъствието на
прокурора И.Р. като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №695 по описа на
съда за
2018г.,на основание данните по делото и закона, за
да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 5 ал.1 ЗЛС във
вр.с чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от И.С.Н. ***,чрез пълномощника му адвокат А.А. от ПАК срещу Д.И.С. от с.с.В ИМ се твърди, че ответницата е дъщеря на ищеца и
е родена на ***г.,че същата е с установена диагноза,пожизнено:Друга уточнена
олигофрения/тежка оригофрения/,олигофрения-тежка степен имбецилност,епилептична
болест, големи припадъци с неуточнена честота.Твърди се,че с ЕР №1948-165/06.
11. 1995г.на психиатрична болница Л.-СПТЕЛК,на Д.С. е определена инв.І-ва група
с чужда помощ.Изложени са доводи,че още на 7-месечна възраст Д.С. е получила
няколко епилептични припадъка,довели до неспособност да се развива нормално в
детска възраст, че не е посещавала детски и учебни заведения,че същата е
неспокойна, не се задържа на едно място,непрекъснато се нуждае от контрол и
обслужване ,че с нея не може да се осъществи словесен контакт,че е вътрешно
напрегната, с глуповат лицеизраз,неадекватни мимики и жестове.Твърди се,че поради
здравословното си състояние ответницата не може да се грижи за своите работи и
следва да бъде поставена под пълно запрещение,с оглед необходимостта ищецът да
я представлява пред различни институции.В заключение ищецът моли съда да
постанови решение,с което Д.И.С. да бъде поставена под пълно запрещение. В
съдебното заседание на 08.01.2019г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество
ищецът лично и чрез своя пълномощник –адвокат А.А. от ПАК поддържа така
предявения иск и моли съда да го уважи,като постанови решение,с което Д.И.С. ***
бъде поставена под пълно запрещение.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Д.И.С. и същата не е взела становище по предявения иск.
Окръжна прокуратура П. чрез прокурор И.Р. взема становище,че искът е
основателен и следва да бъде уважен като се постанови решение,с което Д.С. бъде
поставена под пълно запрещение, което ще бъде както в неин интерес ,така и в интерес на родителите й.
Окръжният съд,като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно от представения
акт за раждане на ответницата Д.С. е,че ищецът
И.С.Н. е неин баща.Ищецът е близък роднина по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК и
попада сред лицата, имащи правен интерес
от предявяване на иск за поставяне на ответницата под запрещение.Искът е допустим.В
този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение №1255/27.11.2018г.,по
който страните не са направили възражения.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск с
правно осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336
и следв. от ГПК за поставяне на ответницата
под пълно запрещение.
От представеното с ИМ ЕР
на СПТЕЛК Л. №1948/06.11.1995г. се установява,че на Д.И.С. е призната
инвалидност първа група с чужда помощ,пожизнено,с диагноза:Друга уточнена
олигофрения /тежка оригофрения/,олигофрения-тежка степен
имбецилност,епилептична болест, големи припадъци с неуточнена честота.В
анамнезата към ЕР е отразено,че се води на ДУ към ВМИ П. с ЛАК 5/80г.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли Д.С. от слабоумие или душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни
доказателства,бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ А.А..
От показанията на свидетелката Т. С./снаха на ищеца/се установява ,че познава
Д. от дълги години,че от свекърва си знае,че до 3-годишна възраст Д. е имала
някакво развитие,че в момента тя е като 3-годиштно дете и не може да се грижи
сама за себе си.Свидетелката посочва,че единственото ,което Д. може да прави
сама е да се храни с лъжица,но не може да се обслужва сама и да общува с никой,че
не е ходила на училище и с нея не може
да се осъществи словесен контакт,не може да рисува,да играе ,като на нея й е разказано,че до 3-годишна възраст е
можела да рисува с цветни моливи.Същата посочва,че когато дъщеря им е била
малка са опитвали да накарат Д. да си играе с нея,но това е било трудно и
невъзможно,че Д. се забавлява като къса хартийки и найлончета,че през цялото
време са я гледали родителите й .Свидетелката установява,че Д. разпознава
близките си роднини и може да ги назове по име,но не може сама да отиде до
магазина,не може да се обслужва сама и й трябва чужда помощ за тоалетна и
къпане.
В този смисъл са и показанията на
свидетеля К. С.-брат на Д..Същият установява,че развитието на сестра му спряло
още докато е била малка,че интелектуалното й ниво е като на бебе,че познава близките си ,но
речта й е разбираема само за хората техния семеен кръг.Свидетелят посочва,че Д. не може да чете и пише,не разпознава
символи,думите които е научила са като на дете,което започва да говори ,че не
може да се грижи сама за себе си и
състоянието й изисква 24-часово съдействие и присъствие.От показанията на този
свидетел се установява също така,че Д. се храни сама,но не може да се къпе
сама,до тоалетна ходи с придружител,че е спокойна,когато къса хартийки и
найлончета,не я привлича телевизия,като винаги родителите им са се грижили за
нея,че сестра му е неспокойна,когато е в непозната среда,че не е агресивна,а
несъзнателно може да хвърли някакъв предмет към близките си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,които са близки роднини и имат непосредствени
впечатления за здравословното състояние на ответницата,а от друга страна кореспондират и с
представените по делото писмени доказателства.
В съдебното заседание на 08.01.2019г.ответницата Д.С. бе доведена в
съдебната зала,но не бе възможно същата да бъде изслушана от съда ,съгласно
разпоредбата на чл.337 ал.1 ГПК,тъй като не отговори на поставените й въпроси ,бе
видимо неспокойна и не бе възможно да се осъществи словесен контакт.
От заключението на ВЛ А.А. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че ответницата Д.С. е регистрирана в отделението за диспансерно
наблюдение на психично болни към УМБАЛ П. с ЛАК №5/80г.,т.е още в ранна детска
възраст,когато е била на 5 години.Посочено е,че е водена редовно на контролни
прегледи в периода 1983г-1984г.,като в декурзусите е вписано,че си знае
името,неспокойна,движи се непрекъснато, хвърля играчките,изговаря отделни
думи.Според експертизата през 1992г. на ответницата е проведено психологическо
изследване,съгласно което е налице
тревожност,агресивност,силен негативизъм,крайно ограничена възможност за
осъществяване на контакт,неясно деклариране на елементарни желания и т.н.ВЛ е
посочило,че Д. е изпращана за обучение в специализирано училище,но поради
невъзможност е върната в дома си.При проведеното психиатрично изследване ВЛ А.
е установило беден речников фонд, невъзможност за създаване и поддържане на
адекватен словесен контакт, неразвито
конкретно образно мислене и липсващо абстрактно,изразено целенасочено психомоторно неспокойство,липса на
емоционален баланс и тежко нарушена волева дейност,като най-тежките нарушения
са в сферата на мисленето,паметта и интелекта,което прави невъзможно училищно
обучение и създаване дори на елементарни навици за самообслужване и самоконтрол.
Заключението на ВЛ е,че Д.С. страда от тежка умствена изостаналост ,съгласно
международната класификация на болестите и това заболяване представлява
слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.Посочено е,че в конкретния случай заболяването
е трайно необратимо и не подлежи на лечение,като в тази степен на
изразеност,умствената изостаналост лишава ответницата напълно от способността
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,което я
лишава от способността сама да се грижи за своите работи. С оглед защита на
интересите на ответницата,ВЛ е дало
становище,че следва да й бъде призната пълна недееспособност и да бъде поставена
под пълно запрещение.В този смисъл са и дадените от ВЛ А. устни обяснения в съдебното заседание на 08.01.2019г.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , които
кореспондират помежду си ,съдът приема,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1
ЗЛС и ответницата Д.И.С. следва да бъде поставена под пълно запрещение,за да се
охранят в максимална степен интересите й.Установен е медицинският
критерий-заболяване,което представлява слабоумие.Налице е и юридическият
критерий-невъзможност на ответницата да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,както и сама
да се грижи за своите работи.Искът е основателен, доказан и следва да бъде
уважен.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС Д.И.С.,ЕГН **********
*** под пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 във вр.с чл.154 ск
препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на органа по
настойничеството по постоянния адрес на ответницата при Община Л. за учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: