Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……
29.12.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение
в открито съдебно заседание на 17.12.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар М.К.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Тагарева
Т. дело №79 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на С.А.И. ***, който е предявил против ЗАД"Армеец "АД гр.София два обективно съединени иска по чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на сумата 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за заплащане на сумата 1 624,60лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени му при ПТП от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.
В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът е изложил, че на
22.08.2018г., на път III-5305, Област Ямбол, водачът Д.З.Д. при управлението на
лек автомобил марка и модел „Ауди А 3", с peг. № В 12 95 НХ, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, е ударил движещото се ППС с животинска тяга
/каруца с кон/, управлявано от И.С.А., с което е реализирал ПТП, при което той
- ищецът, като пътник в каруцата, е пострадал тежко. Ищецът бил транспортиран и
приет за лечение в МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД - Ямбол, с оплаквания от
силни болки в областта на бедрото, оток, болки в главата, деформация и
невъзможност за движение в областта на лявото бедро. В болничното заведение
била установена травмата му - счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост,
извършено било открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур и
имплантиран пирон, който след шест месеца е следвало да бъде изваден
оперативно. Твърденията
на ищеца са, че в резултат на ПТП му е причинено внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания; че изпитва силни болки в областта на травмите; не може да се придвижва
самостоятелно продължително време и има нужда от чужда помощ в ежедневието си;
че силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и
страданията, които изпитва от получената фрактура - почти не излиза и рядко се
среща със свои приятели и познати; че се оплаква от болезненост и бърза умора
при натоварване и придвижване; че дълго след инцидента ползва помощни средства
за придвижване, поради нестабилност и слабост в крайника; че са настъпили
промени и в емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснения; че страда от затруднена концентрация, разстройва се от дългия
възстановителен период, срамува се от оперативните белези и загрозяването на
външния вид от получените наранявания, изпитва неувереност и страх от МПС и че към настоящия момент
страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило, тъй
като се нуждае от адекватна рехабилитация. За тези свои болки и страдания
ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен с исковата сума от 80 000лв.,
както и да му бъде заплатена сумата 1624,60лв., която той е направил като
разходи за болничното си лечение.
Ищецът твърди, че причинилият ПТП водач на лекия автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗАД "Армеец" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени и имуществени вреди. На 07.11.2018г. С.И. предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият в законоустановените срокове не предложил плащане. Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на исковата сума от 80 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП 22.08.2018г., обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1624,60лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, както и разноските по делото.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Същият е признал, че е застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" на водача на л.а „Ауди А3", с peг. № В 1295 НХ, с покритие към датата на ПТП, но е оспорил извършването на противоправно деяние от застрахования водач, което да е причинило твърдяните от ищеца вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на застрахования водач и причинените на ищеца вреди, които вреди също са оспорени. При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, поддържайки, че ищецът като пътник в ППС с животинска тяга е знаел, че водачът на това ППС е употребил алкохол, както и че ППС с животинска тяга не е било снабдено със светлоотразителни елементи, като и самият ищец като пътник не е бил със светлоотразителни дрехи и е бил под въздействието на употребен алкохол, при което е налице основанието на чл.51 ЗЗД за намаляване на обезщетенията. Ответникът е направил възражение за независимо съизвършителство от водача на ППС с животинка тяга И.С.А., възразил е също, че обезщетението за неимуществени вреди не съответства на степента и характера на понесените от ищеца вреди и че иска е прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразил е срещу присъждането на законна лихва и началния момент на лихвата.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищеца - адв.М..
Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител юр.к.М., пледира за отхвърляне на исковете, евентуално за частичното им уважаване, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото.
Третото лице-помагач И.С.А. не се явява в с.з. и не изразява становище по спора.
В дадения на процесуалните представители на главните страни срок, подробна писмена защита представя пълномощникът на ответника.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 14.09.2018г. на ОД при МВР-Ямбол, както и от писмените данни по образуваното ДП №210/2018г. по описа на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. на ОСлО - Ямбол), че на 22.08.2018г., на път III 5305 е настъпило ПТП с участието на л.а. "Ауди -А3", с ДК№ В 1295 НХ, управляван от водача Д.З.Д. и ППС с животинска тяга - кон с каруца, управлявано от И.С.А., като пострадали от ПТП са петима лица, включително ищецът С.И..
От приетото
заключение на вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебна автотехническа
експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
образуваното ДП №210/2018г. на РУ-Стралджа (ДП№49/2019г. по описа на ОСлО -
Ямбол), се установява, че ПТП е настъпило на
22.08.2018г, около 21:06 часа, на път III -5305, при километър 7 в отсечката между
разклона за мотел „Екатерина" и с.Веселиново, обл.Ямбол, в условията на нощна
тъмнина и движение по суха асфалтова настилка. Непосредствено преди
произшествието, в условията на нощна тъмнина и осветеност на фаровете си, лекият
автомобил "Ауди" с ДК№
В 1295 НХ се е движил в посока от гр.Ямбол към с.Веселиново, обл.Ямбол, със
скорост от около 88 км/ч., като движението на автомобила е било в попътната му
дясна лента, симетрично разположен в нея. При същите метеорологични условия,
попътно пред автомобила, в прилежащия
на пътя десен банкет се е движила каруцата с впрегнат кон със скорост от около 12 км/ч, в която са пътували петима
души, включително и ищецът С.И.. Каруцата е била неконтрастна - небоядисана в
ярък сигнален цвят, била е неосветена - без сигнален източник и без
светлоотразители по задните й състави. В определен момент от движението си,
каруцата се е насочила косо наляво спрямо първоначалната траектория, като на
около 15,0 метра след мерната линия същата е навлязла на платното за движение
отдясно наляво, под ъгъл от около 7°. С тази си насоченост, каруцата е продължила
движението си, докато задните й десни състави са достигнали до около 1,3 метра
вляво от десния край на пътя. Към този момент, предвид разликата в скоростите
на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият автомобил "Ауди"
е застигнал каруцата и на около 36,0 метра след мерната линия е реализирал удар
в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен по предните му
състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът е бил отзад,
обособен по целия й заден габарит. След удара, автомобилът е продължил
движението си косо наляво, по дъгообразна траектория и окончателно е
преустановил движението си в насрещната лента за движение, разположен косо
надясно спрямо първоначалната си траектория, в позиция, при която масовият му
център е отстоял на около 73,3 метра след мерната линия и на около 4,9 метра
вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След
удара, каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно, като на около
60,0 метра след мерната линия е напуснала платното за движение отдясно. В
процеса на това движение дървените части на каруцата са били разрушени, а конят
се е отделил от впряга си, окончателно каруцата е преустановила движението си в
десните крайпътните площи на около 79 метра след мерната линия и на около 2,2
метра вдясно от десния край на платното за движение. В резултат на
произшествието са били причинени телесни увреждания на пътуващите в каруцата и
материални щети по двете превозни средства. Вещото лице е установило, че на
1,5км. преди мястото на ПТП по посока на движение на превозните средства е
имало наличен поставен забранителен знак В10-"Забранено влизането на ППС,
теглени от животни", а преди Т-образното кръстовище на мотел
"Екатерина" на пътя е имало поставени пътни знаци - А28-"Път
отляво без предимство" и В26-"забранено движението със скорост
по-висока от 60км/ч", която забрана е отпаднала след кръстовището, или в
участъка от пътя, на който е настъпило ПТП разрешената от разпоредбата на чл.21 ЗДвП скорост е била 90км/ч. При липса на категорични данни по досъдебното
производство на какви светлини се е движил лекият автомобил, управляван от
водача Д.Д., вещото лице е дало заключение, че при движение на дълги светлини и
при избраната скорост от около 88км/ч, водачът е имал техническа възможност да
възприеме навлизането на каруцата върху платното за движение, да намали
скоростта и да спре, като произшествието в този случай е било предотвратимо. В
случай, че автомобилът се е движил на къси светлини, при избраната скорост от
88км./ч. ударът е бил непредотвратим, тъй като е попадал в опасната зона за
спиране от около 100м. При движение на автомобила на къси светлини, водачът е
имал възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал автомобила със
скорост не по-висока от 68км/ч. Вещото
лице е разгледало и хипотези, при които на участъка е имало насрещно движещи се
ППС и е посочило, че при наличието на насрещно движещи се автомобили, водачът
на лекия автомобил "Ауди" не е имал техническата възможност да
избегне удара, като заобиколи ППС с животинска тяга. Дори и при липса на
насрещно движещи се автомобили, в условията на движение при включени къси
светлини, маневра от такъв вид (изпреварване на попътно движещо се превозно
средство), при конкретните специфични условия би била изключително опасна и
трудно изпълнима при трудно забележимата каруца и ниската й постъпателна
скорост, както и траекторията й на движение към момента на евентуалното
извършване на маневрата (косо наляво, към изпреварващия го автомобил), при което
страничната дистанция между двете ППС непрекъснато се намалява. При липса на
насрещно движещи се автомобили, в условията на движение при включени дълги
светлини, маневра от такъв вид според вещото лице е била технически възможна,
при положение, че изпреварващият автомобил подходи за маневрата от достатъчно
голямо разстояние и при включени дълги светлини. Обобщавайки констатациите си,
даденото от вещото лице заключение е, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото произшествие са действията на водача на ППС с животинска тяга (
каруцата), който не е осигурил светещо тяло на задния ляв габарит на каруцата,
светлоотразители по задните й състави, нито пък каруцата е била боядисана в
контрастен цвят. Това според експерта е направило каруцата изключително трудно
забележима при конкретните нощни условия за възприемане от водача на попътно
движещия се зад нея лек автомобил "Ауди", с което водачът на каруцата
сам се е поставил в положение да попадне в опасната зона за спиране на водача
на автомобила, увеличавайки времето му за възприемане на опасността и повишавайки общото му време за реакция, а от там и на
опасната му зона за спиране. Появата на каруцата е имала внезапен характер за
водача на попътно движещия се след нея автомобил, тъй като пътният участък, в
който е станало произшествието е бил забранен за движение на превозни средства
с животинска тяга и е било невъзможно възприемането на каруцата на по-ранен
етап, поради това, че същата е била неосветена, необозначена и неконтрастна.
Според вещото лице, ако каруцата е била с монтирани само два червени
светлоотразителя отзад, разположени симетрично от двете страни на превозното
средство, то същите биха били добре забележими при осветяването им от фаровете
на процесния автомобил и водачът на автомобила би имал техническата възможност
да ги възприеме на разстояние от около 110 метра и своевременно да предприеме
действия за намаляване на скоростта и/или спиране, като по този начин
произшествието е било предотвратимо дори и при къси светлини на автомобила.
При наличните по делото данни, че
каруцата, в която е бил ищецът е навлязла в пътното платно за движение от
разклона на мотел "Екатерина", вещото лице инж.Б. е изготвило
допълнително заключение, с което е изчислило дистанцията между каруцата при
навлизането й на платното и лекия автомобил - от около 128,8метра. При тази
дистанция и движение на автомобила на къси светлини, според вещото лице
каруцата не е попадала в зоната на осветеност пред автомобила и водачът му не е
имал техническа възможност да я възприеме и да реагира. При управление на
автомобила на дълги светлини каруцата е била видима за водача и същият е имал
възможност да я възприеме и да реагира за аварийно спиране.
От представената от Агенция пътна
инфраструктура- ОПУ-Ямбол справка за пътната сигнализация на път III-5305 от км. 5+820 до км.8+440 е видно, че към
датата на справката - 11.02.2020г. на изследвания участък от пътя вече не е бил
наличен знак В10-"Забранено влизането на ППС, теглени от животни",
като преди Т-образното кръстовище на мотел "Екатерина" на пътя са
налични пътните знаци - А28-"Път отляво без предимство" и В26"Забранено
движението със скорост по-висока от 60км/ч".
С писмо от 02.03.2020г. Националният
институт по метеорология и хидрология - гр.София е удостоверил, че на процесната
дата 22.08.2018г. слънцето е залязло в 20ч. и 5мин., като продължителността на
гражданския полумрак е 29-30мин., на навигационния полумрак - 1ч и 5-6мин. и на
астрономическия полумрак - 1ч. и 43-45мин. Тези данни не оборват установеното по
досъдебното производство и от вещото лице инж.Б., че ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието.
Разпитан по делегация в качеството на
свидетел, водачът на л.а."Ауди" Д.Д. е описал условията, при които е
настъпило ПТП от 22.08.2018г., като е поддържал, че при ниската видимост в 21
часа е управлявал лекия автомобил на къси светлини, при налично насрещно
движение и при скорост от около 60км/час. Поддържал е, че каруцата се е появила на 10-20
метра пред автомобила и тогава е била забелязана от него.
Свидетелите С.И. и Г.Р., които са
пътували в каруцата при настъпване на процесното ПТП са дали показания, от
които също се установява, че преди удара каруцата е излязла от пътя за мотел
"Екатерина". Свидетелите са потвърдили, че каруцата е била необозначена
и пътуващите в нея са били без светлоотразителни жилетки, с изключение на
ищеца, който бил с горнище на анцунг със светлоотразителна емблема. Поддържали
са, че каруцата се е движила частично на десния банкет и частично на дясното
пътно платно, като са посочили, че ударът за всички е бил внезапен.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице-ортопед д-р И., извършило
назначената съдебно-медицинска експертиза, по делото е установено, че в
резултат на настъпилото произшествие от 22.08.2018г. ищецът
е получил изолирана фрактура на тялото на ляво бедро, което само по себе си е
средна телесна повреда, с хематом в меките тъкани в региона на фрактурата, без
нарушение в параклиничните кръвни показатели и без хемодинамичен срив на кръвообращението
и загуба на съзнание. Вещото лице е посочило в заключението, че след пристигане на дежурните полицаи и
линейки на ЦСМП, ищецът е бил транспортиран до Спешно-приемно отделение на
МБАЛ-Ямбол, с оплаквания от болка от удар в главата и лявото бедро. В
болничното заведение след преглед са му били назначени и извършени образни
изследвания и е била установена фрактурата на диафизата / тялото / на лявото
бедро. Извършено е било оперативно-открито наместване и интрамедуларна
стабилизация на фрактурата, а след два месеца е била извършена втора планувана операция за отстраняване
на дисталния застопоряващ винт и динализация на пирона. Според вещото лице, първоначалният
период след травмата - до третия-четвъртия ден след операцията, е бил периодът на най-интензивните
физически, психически и емоционални страдания на пациента. В последствие
състоянието на болния се подобрява, раздвижването
започва след 7-ми - 8-ми ден, като след изписване от болничното заведение не се
изисква постелен режим, следва ходене с 2 патерици без стъпване на оперирания
крак до края на 2-рия месец, а след отстраняване на дисталния застопоряващ винт
има поетапно и постепенно натоварване на крайника до 4-5-ти месец, след който
отпадат последователно лявата и дясната патерица до пълното самостоятелно придвижване
без помощни средства около 6-тия месец и започване на физически натоварващи
мускулите на крайника упражнения, или в 6-месечен срок приключва лечебния и
възстановителен период. В този период най-интензивни са болките и страданията
до 3-4-ден, болките продължават до 20-30 ден, след което пациентът търпи усИ.по
раздвижването и възстановяването. Според вещото лице лечението на ищеца от
травмата не е изисквало рехабилитация и такава не е извършвана, освен ако не се
касае за рехабилитация в домашни условия. При извършения медицински преглед на ищеца и
контролната рентгенография на бедрото, експертът е установил и заключил, че понастоящем
ищецът е напълно възстановен - в отлично здравословно състояние, без травмиращ
спомен за случилото се и в пълен двигателно-активен работоспособен статус, с
възстановен изцяло обем на мускулатурата и обем движения на крайника, без
бъдещи последствия за него от травмата, тъй като е установено пълно костно
срастване на бедрото. Относно постоперативния белег на бедрото на ищеца вещото
лице е категорично при изслушването му по реда на чл.200 ГПК, че същият не
предизвиква някакъв физиологичен и биомеханичен проблем при ищеца, не смущава
по никакъв начин еластичността на кожата и само притеснения от естетично естество
са основание за извършване на естетична хирургична операция за заличаване на
белега.
От представените от ищеца фактури от 23.08.2018г. и от 30.08.2018г. е установено, че същият е заплатил общо сумата по двете фактури в размер на 1624,60лв. за закупуване на ортопедичния комплект - пирон-имплант и потребителска такса, като заключението на вещото лице-ортопед д-р И. е, че тези разходи са в пряка причинна връзка с последиците от ПТП.
Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.А., А.И. и Д.Й., съответно чичо, баща и майка на ищеца. И тримата свидетели са поддържали, че след процесното ПТП и изписването му от болницата, ищецът е бил изцяло на легло в продължение на около месец, през който период бил с памперси, поставяни от свидетелите А. и И., които го обгрижвали изцяло във връзка и с всички други нужди от храна, вода, хигиена и др. През този период ищецът се оплаквал от болки в крака и се притеснявал от оказваната му чужда помощ, а по-късно започнал да се раздвижва с помощта на патерици. Свидетелите са посочили, че понастоящем походката на ищеца била променена и когато е студено продължавал да се оплаква от болка в крака, както и че му предстоят две други операции за отстраняване на импланти, за каквито оперативни интервенции вещото лице не е дало заключение и не е установило промени в движението на крайника при ищеца, сочейки че е налице изцяло пълно възстановяване на ищеца от травмата. Според свидетелите, след ПТП ищецът станал по-нервен и раздразнителен, бил невъздържан и безпричинно предизвиквал скандали.
Не е спорно между страните и този факт е установен от представената справка в "Гаранционен фонд", че между ответника ЗАД"Армеец "АД и собственика на л.а. "Ауди" с ДКН В 1295 НХ е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП от 12.08.2018г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
На 07.11.2018г. ответникът - застраховател е получил извънсъдебната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв. за неимуществени вреди и 1 624,60лв. за имуществени вреди от процесното ПТП. Няма данни и твърдения в законовия срок и към момента на образуване на настоящото дело, както и в хода на делото, застрахователят да е заплатил в полза на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са преките искове по чл.432, ал.1 КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинените от
него на трети лица неимуществени и имуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата, респ. собственика на
автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и
неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените
неимуществени и имуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си към
застрахователя - ответника, като застрахователят в тримесечния срок по чл. 496,
ал.1 КЗ, който е изтекъл преди образуване на делото, както и след изтичането
му, не е установил за е заплатил застрахователно обезщетение. При тези установени
факти, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател. Въз основа на констативния протокол за ПТП, данните по ДП, заключенията - основно и допълнително на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза и заключението на вещото лице по медицинската експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че на 22.08.2018г. е настъпило ПТП между управлявания от водача Д.Д. лек автомобил "Ауди А3" с рег. №В 1295 НХ и ППС с животинска тяга - каруца, в която е пътувал ищецът С.И., който е пострадалият от ПТП, като в резултат именно на ПТП на ищеца са причинени увреждания на здравето и във връзка с лечението същият е извършил разходи. Спорно между страните е обстоятелството дали поведението на водача на лекия автомобил е било противоправно и дали той е действал виновно. При преценка на посочените обстоятелства, с оглед липсата на влязла в сила присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав не е обвързан от становището на органите на досъдебното производство по образуваното ДП №49/2019г. по описа на ОСлО-Ямбол и съдът следва да формира свои правни изводи, а именно:
Отговорът на основния спорен по делото въпрос за противоправното поведение на водача на лекия автомобил е за това допуснал ли е този водач нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗдвП. Тази разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Трайна е практиката на ВКС, че във всеки конкретен случай подлежи на изследване въпросът дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. В случая е безспорно установено от автотехническата експертиза, че при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача Д.Д. л.а. "Ауди А3" се е движил по път извън населено място, при нощни условия и със скорост от около 88 км./ч., която е в рамките на разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП). В същото време установено е, че на пътното платно, в лентата за движение на автомобила и пред него се е движило ППС с животинска тяга - каруцата с кон, в която е пътувал ищецът, която каруца от движение в прилежащия десен банкет е предприела внезапно косо навлизане в лентата на движение на автомобила. Последвал е удар между автомобила и каруцата, в която са били петима пътници, вкл. ищецът. От показанията на водача на лекия автомобил, които не са оспорени и не са опровергани с други доказателствени средства, по делото е установено, че автомобилът се е движил с включени къси светлини. Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, водачът на автомобила не е имал техническа възможност при скоростта, с която се е движил и при движение на къси светлини, да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за спиране, но произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движил на къси светлини със скорост до 68 км/ч. При движение на дълги светлини ударът е бил предотвратим и при избраната от водача скорост от 88км./ч. Безспорно скоростта на движение на автомобила е била в рамките на регламентираната от чл.21 ЗДвП скорост, но тази разпоредба и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП уреждат две разновидности на задължението на водачите за избор на скорост - разрешената скорост и скоростта, която водачът сам избира в рамките на разрешената такава, с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка, така че да не допусне настъпване на пътно транспортно произшествие. Задълженията по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП са отделни и независими едно от друго и изпълнението на това за движение с разрешена скорост не означава непременно спазване на изискванията за съобразена скорост, още повече, че колкото по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните фактори, които характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да бъде бързината на придвижване, за да се приеме, че е съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. В случая изводът, който съдът прави е, че водачът на автомобила в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП се е движил със скорост от 88км./ч., която е била несъобразена с конкретните условия на видимост - в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, която скорост не му е позволила да спре при възприемане на ППС с животинска тяга, предвид установената предотвратимост на удара при скорост на автомобила до 68км./ч. Или извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, довело до вредоносен за ищеца резултат – физическа травма, предизвикала болки и страдания, като с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда приема, че виновно и противоправно е поведението и на водача на ППС с животинска тяга - третото лице И.С., който в нарушение на редица правила - на чл.71 ЗДвП, вр. с чл.15 ППЗДвП, чл.106, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.143 и чл.144 ППЗДвП е управлявал в нощни условия необозначена и несигнализирана каруца - без бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, без вляво светещо тяло отзад, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, без светлоотразителна жилетка, като водачът не е карал ППС с животинска тяга в най-дясната част на пътното платно и не е контролирал и направлявал животното така, че да не навлиза рязко на пътното платно и да не създава пречки и опасности за движението. Установено е от вещото лице, че дори при минимално изпълнение, само на едно от тези задължения - поставяне на два червени светлоотразителя отзад, каруцата би била видима за водача на лекия автомобил и същият би имал техническа възможност да я възприеме при движението на автомобила на къси светлини и с избраната от него скорост от 88км/ч. В този смисъл изводът, който съдът прави е, че противоправното поведение на водача на каруцата в по-голяма степен е допринесло за настъпване на ПТП. Този извод обаче не е основание за отхвърляне на исковете (наречено от ответника независимо съизвършителство) и за отчитане наличие на съпричиняване, тъй като съгласно практиката на ВКС, която настоящият съд възприема - Решение №17/06.03.2015г. по гр.д.3174/2014г., IV г.о., Решение №146/28.05.2019г. по гр.д№4482/2018г., IV г.о., противоправното поведение на третите лица не изключва отговорността на деликвента и в такава хипотеза не съставлява съпричиняване, защото не е действие на пострадалия. Противоправното поведение на третите лица може да обоснова и тяхната отговорност, доколкото за вредата, причинена от неколцина отговорността е солидарна съгласно чл.53 ЗЗД, но при солидарните задължения кредиторът, какъвто е ищецът, има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл.122, ал.1 ЗЗД). В случая не е ангажирана отговорността на третото лице И.А. - солидарен длъжник и неговият принос не е основание както за отхвърляне на исковете изцяло, така и за частичното им отхвърляне. Въпросът дали при изпълнение на цялото задължение ответникът-застраховател ще има право на иск срещу третото лице по реда на чл.75 ЗЗД, вр. с чл.127, ал.2 ЗЗД не е в предмета на настоящото дело и по него този съд не дължи произнасяне.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Ауди А3" е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни, като следва да бъдат обсъдени техните размери, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Искът за имуществени вреди е доказан изцяло по размер за сумата 1 624,60лв.
Относно иска за неимуществени вреди: Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените вредните последици. По делото е установено по безспорен начин от съдебно-медицинската експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищецът е получил фрактура на тялото на ляво бедро, което само по себе си е средна телесна повреда, като е било извършено оперативно лечение на тази фрактура. Болките и страданията от фактурата и оперативното й лечение са били най-интензивни до 3-4 ден, с интензитет включително до 20-30-я ден, след което ищецът е изпитвал неудобства и усилия по раздвижването и възстановяването и ползването на помощни средства, като общият възстановителен период без нужда от рехабилитация е 6 месеца. Със свидетелските показания също е установено, че в период от около 30дни след изписването му от болничното заведение ищецът е бил на постелен режим, изцяло поставен в невъзможност сам да се обслужва за храна, вода и др.нужди, изпитвал е силни болки и е разчитал изцяло на чужда помощ. От значение при определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че два месеца след фрактурата е извършена оперативна намеса за отстраняване на дисталния застопоряващ винт и понастоящем, съгласно заключението на медицинската експертиза, ищецът е напълно оздравял, изцяло възстановен - в пълен двигателно-активен работоспособен статус, с възстановен обем на мускулатурата и обем движения на крайника, без бъдещи последствия за него от травмата. Не се кредитират показанията на свидетелите, че е нарушена походката на ищеца и му предстоят други операции, тъй като тези показания не почиват на обективни научни познания и опит на свидетелите и не се подкрепят от експертното заключение. Според свидетелите след ПТП и травмата ищецът е станал по-нервен, по-избухлив и раздразнителен, но не е установена пряката причинно-следствена връзка с произшествието, като се има предвид периода на израстване на ищеца и се отчете фактът, че същият е нереализиран в работна среда. Наличният постоперативен белег не е обстоятелство, което може да бъде отчетено при обезщетяване на вредите, доколкото е установено, че този белег е на място, което не е видимо и свидетелите не установяват твърдяното от ищеца загрозяване, а според вещото лице се касае за обсъждане на естетически въпрос, който едва ли е от значение за млад мъж, какъвто е ищецът. С оглед изложеното, съдът намира, че за търпените от ищеца интензивни болки и страдания в периода от 20-30 дни и до пълното им отзвучаване, наред с другите усилия и неудобства до максималния възстановителен срок от 6 месеца, при пълното възстановяване на ищеца от травмата понастоящем, при отчитане и на възрастта му - на 18г. към датата на увреждането, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 20 000 лева. Това е и обичайно присъжданият от съдебната практика размер на обезщетенията за неимуществени вреди при подобен вид средни телесни повреди.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. В ТР №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС - т.7 изрично е прието, че макар и пострадалият да не е допринесъл за конкретното настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, т. е. ако поведението му е рисково, това е основание за приемане наличие на съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково поведение, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай. С оглед така даденото разрешение, в случая е основателно и доказано възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоностия резултат. Разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗДвП въвежда задължение ППС с животинска тяга да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Нормата е възпроизведена в чл.15 ППЗДвП - за да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Разпоредбата на чл.106, ал.2 ЗДвП задължава през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки. В чл.106, ал.1 ЗДвП и чл.143-144 ППЗДвП са посочени задълженията на водача на ППС с животинска тяга при направляването на ППС. При тълкуване на горните разпоредби съдът приема, че правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини през нощта и за носене на светлоотразителни жилетки, са абсолютни и те се отнасят не само за водача, но и за пътниците в каруцата, за разлика от правилата на чл.143-144 ППЗДвП, нарушението на които може да се вмени само на водача на каруцата (В този смисъл е Решение № 1376 от 1.07.2017г. на САС по в. гр. д. № 116/2017г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №288 от 10.05.2018г. на ВКС по т. д. № 1930/2017 г., II т. о., ТК). Следователно, пътуването в тъмната част на денонощието в неосветена и необозначена със светлоотразители каруца и без светлоотразителна жилетка, съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата и когато то е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, следва да се приеме, че с поведението си пострадалият обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Безспорно е по делото и се установява от заключението по автотехническата експертиза и показанията на свидетелите-пътници в каруцата, че каруцата, в която е пътувал ищецът не е отговаряла на посочените изисквания, както и че ПТП е станало в тъмната част на денонощието. В случая приносът на ищецът като пострадал е конкретен и се изразява в извършването на определени действия – пътуване в неосветена каруца и без светлоотразителна жилетка, които съставляват нарушение на правилата за безопасно движение. Установеното от свидетелите облекло на ищеца - горнище със светлоотразителна емблема не покрива законовото изискване за светлоотразителна жилетка. Водачът на автомобила се е движил на къси светлини със скорост от около 88 км./ч., при която скорост опасната зона за спиране е около 100м. и съгласно заключението на вещото лице, ако каруцата е била обозначена със светлоотразители, тя би била видима от водача на автомобила при движение на къси, при което ударът би бил предотвратим. При липса на светлоотразители на каруцата и движение на автомобила на къси светлини ударът е бил непредотвратим. Както се прие и посочи по-горе, движението на необозначената каруца в по-голяма степен е допринесло за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат. Съответно качването и возенето в такава каруца, през тъмната част на денонощието съставлява действие, с което ищецът е допринесъл за собственото си увреждане. Налице са рискови действия на ищеца, които съставляват поемане на предвидим и очакван риск. Или при съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца 50% и за водача на лекия автомобил - 50%. Не се установи ищецът или водачът на каруцата да са употребили алкохол преди ПТП и съдът не отчита принос за това твърдяно от ответника поведение.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП, обезщетенията следва да бъдат намалени с размера на приетия принос на ищеца от 50%, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 10 000лв., както и обезщетение за имуществените вреди в размер на 812,30лв. За разликата над тези размери, до предявения размер на иска за неимуществени вреди от 80 000лв. и до предявения размер на иска за имуществени вреди от 1624,60лв., ищцовите претенции следва да се отхвърлят.
Ищецът има право и на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди от датата на
увреждането. Чл.497 КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва
с датата, на която изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която дата настъпи по-рано). По делото не се
твърди ответникът да е изискал от ищеца допълнителни доказателства, поради
което следва да се приеме, че е изпаднал в забава с изтичане на 3-месечния срок
по чл.496, ал.1 КЗ, броен от 07.11.2018г. или на 07.02.2019г. Считано от тази
дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди. Искането за заплащане на лихвата за забава за периода 22.08.2018г.
- 06.02.2019г. следва да се отхвърли. Върху обезщетението за имуществени вреди
лихвата за забава следва да се присъди от датата на предявяване на иска -
02.08.2019г., тъй като искането на ищеца е за начисляване на лихвата от
подаване на исковата молба.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, направил е такива в размер на сумата 300лв.
и съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят разноски съразмерно
с уважената част от исковете - в размер на сумата 39,74лв. Процесуалният
представител на ищеца - адв.М. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение
за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, с твърдение, че е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице
(чл.38, ал.1, т.2 ЗА). На л.9 от делото е представено само пълномощно за
представителната власт по делото на адв.М., но по делото липсва представен сключен
договор за правна помощ между адв.М. и ищеца с уговорка правната помощ да е при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, нито такава воля е изразил упълномощителят-ищецът
в даденото на адвоката пълномощно и няма други данни по делото правна помощ на
ищеца да е договорена като безвъзмездна. С оглед на това ЯОС не присъжда
възнаграждение на адв.М. и не разглежда възражението на ответника за
недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение на адв.М..
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата 711,81лв.,
които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 820,50 лв. на платените
от ответника разноски по делото за депозити за вещи лица, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в
размер на 132,49лв, изчислена с оглед общата дължима ДТ от 432,49лв. и след
приспадане на сумата за ДТ в размер на 300лв., внесена от ищеца, както и
разноски за експертизите в размер на 550лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД
със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец",
ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********,представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да
заплати на С.А.И. ***, ЕГН **********, представляван от адв.Р.М., която е и
съдебен адреса***, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
от ПТП на 22.08.2018г., причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД"Армеец
"АД МПС - лек автомобил "Ауди А3" с рег. №В 12 95 НХ по застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.02.2019г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над
сумата 10 000лв. до предявения размер от 80 000лв., както и искането за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.08.2018г.
до 06.02.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД,
с посочени седалище, адрес на управление,ЕИК и представители, да заплати на С.А.И., с посочени данни, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 812,30 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., причинено виновно от
водача на застраховано при ЗАД"Армеец "АД МПС - лек автомобил "Ауди
А3" с рег. №В 12 95 НХ по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 02.08.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
имуществени вреди за разликата над сумата 812,30лв. до предявения размер от 1 624,60лв.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД,
с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, да заплати на С.А.И., с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 39,74лв.
ОСЪЖДА С.А.И., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати
на ЗАД"Армеец"АД, с
посочени седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 711,81лв.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с посочени седалище, адрес на управление,
ЕИК и представители, да заплати в полза
на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 132,49лв. и разноски в
размер на 550лв.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника И.С.А. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: