Определение по дело №524/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 септември 2023 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700524
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Велико Търново, 05.09.2023 г.

 

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 524/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица, чрез адвокат Д. С., против Заповед № 23-0268-000227/25.08.2023 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, издадена от полицай към ОД на МВР – В. Търново, РУ – Горна Оряховица.

Съдът намира жалбата за редовна и допустима, поради което следва да насрочи делото в открито съдебно заседание и да разпредели доказателствената тежест между страните.

 

В жалбата се съдържа и искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта, което е мотивирано с твърдения за вероятна основателност на жалбата против ПАМ и причиняването на трудно поправими и значими вреди на дружеството, поради невъзможността да използва процесното ППС в стопанската си дейност – за транспортни услуги, които вече са договорени. Това искане съдът намира за неоснователно по следните мотиви:

Съгласно  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка от вида на процесната. Тази редакция сочи презюмирани от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, при които се допуска предварителното изпълнение на актовете по чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - предварителното изпълнение на акта може да се спре, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

При това положение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Направеното искане с жалбата съдът приема, че е мотивирано с обстоятелството, че предварителното изпълнение на оспорваната заповед би лишило оспорващото дружество от възможността да изпълнява срочно своите задължения по сключени договори с търговци, доколкото за изпълнение на поетите ангажименти за изпълнение на международен транспорт е необходимо използването конкретно на процесното ППС, по отношение на което е приложена марката. Законът не предвижда вероятната основателност на жалбата против ПАМ да прави допустимо и основателно искането за спиране на нейното предварително изпълнение и за това, а и доколкото тези въпроси касаят съществото на спора – валидността и законността на ПАМ, съдът не излага мотиви за твърденията в тази насока на този етап от производството, тъй като ги намира за непоносими към спирането на предварителното изпълнение.

По същество, съдът приема, че с искането за спиране изпълнението на приложената с процесната заповед ПАМ, на защитения от законодателя обществен интерес - да се осигури живота и здравето на гражданите и да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с безопасното движение по пътищата, се противопоставя икономическия интерес на дружеството – жалбоподател, свързан с твърдения за вреди, представляващи преки щети от неизпълнени вече сключени договори за транспорт и евентуални пропуснати ползи от несключени бъдещи такива, поради невъзможност да се използва процесния автомобил.

Нито една от тези вреди, на първо, място е непоправима – напротив, имуществените вреди имат реално материално изражение, което не представлява трудно поправима вреда, доколкото в случай на отмяна на оспорения административен акт, жалбоподателят разполага с възможността да защити правата си, като претендира парично обезщетение по предвидения законов ред за всички вреди, които е претърпял от изпълнението му със съответните лихви за това.

На второ място, тези вреди не се доказват да са и непреодолими и значителни – нито като естество и обем, нито като стойност. От приложените от самия оспорващ към жалбата фактури е видно, че процесното ППС далеч не е единственото му транспортно средство – напротив видно е, че фактурите за транспорт № 272/25.08.2023 г., № 271/23.08.2023 г. и № 270/18.08.2023 г. сочат освен процесното ППС и поне още едно друго такова - с рег. № ВТ2201КХ. Воден от това обстоятелство съдът е изискал нарочна справка за всички ППС на дружеството – жалбоподателя, които са с активна регистрация понастоящем – т.е. с които същият може да изпълнява търговските си ангажименти сега и занапред в следващите 6 месеца. Видно от информацията постъпила от КАТ – Велико Търново с писмо рег. № 12750016980/05.09.2023 г., дружеството – жалбоподател понастоящем има още 10 (десет) други регистрирани ППС – още три влекача, освен процесния, вкл. посочения във фактурите като втори такъв, два товарни автомобила и 5 полулемаркета. Ето защо съдът не намира, че временното прекратяване на регистрацията на едно от всички му ППС – процесното, което фигурира във втората справка, като ППС с прекратена временно регистрация, които са както влекачи, така и товарни автомобили и са още общо 10 на брой, не може да има такова съществено значение, още по-малко може да се очаква, че решаваща е дерегистрацията за 6 месеца на точно процесния автомобил, при условие, че дружеството има поне още три влекача, освен множеството товарни коли. Същевременно, ясно е и че неминуемо процесната мярка ще се отрази отрицателно на дружеството, но принципното съображение на законодателя е да охрани приоритетно други интереси – живота и здравето на гражданите и да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с безопасното движение по пътищата. Въпрос на вътрешнофирмена организация на жалбоподателя е как да реорганизира експлоатацията на останалите му 10 на брой МПС, за да изпълнява дейността си, въпреки тези известни затруднения, които далеч не са непреодолими. А и най-накрая, няма никаква пречка дружеството да наеме друг влекач за периода на приложението на мярката или да превъзложи транспорта на друг, особено след като твърди, че се касае за решаващо транспортно средство, а същевременно се претендира и реализирането на съществени приходи точно от него.

Ето защо искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната ПАМ е неоснователно и следва да се отхвърли като такова с настоящето определение.

Съгласно трайната актуална практика на ВАС, същото не подлежи на обжалване. За да обоснове недопустимост на частните жалби против определения от вида на процесното, ВАС прави извод въз основа на действащата понастоящем редакция на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съгласно която решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП не подлежат на обжалване, както и предвид характера на връзката между главното производството и акцесорните му. Едноинстанционността на делото по главното производство при приключване на спора със съдебен акт, с който същият е решен по същество, предопределя и едноинстанционност на производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство. Приемането на противното виждане според ВАС би разширило неоправдано инстанционната проверка по отношение на съдебен акт по съпътстващ главното производство въпрос при отсъствието на подобна възможност за самия акт по съществото на спора (в този смисъл Определение № 5079 от 29.04.2020 г. по адм. дело № 3299/2020 г. на ВАС, петчленен състав, Определение № 14182 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2020 г., VII о. и др.).

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ „Феникс 30“ EООД, с. Бряговица, който да се призове чрез адвокат Д. С..

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК полицай към ОД на МВР – В. Търново, РУ – Горна Оряховица.

 

Препис от жалбата ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника за КОМПЛЕКТУВАНЕТО Й с преписката по издаване и съобщаване на оспорения акт в 3-дневен срок от получаването на съобщението за това, вкл. като представи заварено копие от цитираната в акта Заповед № 366-з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново.

 

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за прекратяване на регистрацията на ППС на оспорвващия, в това число лишаването на Валентин Петев Белчев от право да управлява МПС по административен ред, както и че в 14-дневен срок от уведомлението за това може да представи писмен отговор по жалбата, да вземе становище по възраженията на жалбоподателя и доказателствените му искания, и да посочи и други доказателства. Писмените доказателства се представят с отговора.

 

НАСРОЧВА делото за оспорване на приложената ПАМ за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. от 09:45 часа, за която дата да се призоват страните.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Феникс 30“ ООД, с. Бряговица за спиране на предвиденото от закона предварително изпълнение на Заповед № 23-0268-000227/25.08.2023 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, издадена от полицай към ОД на МВР – В. Търново, РУ – Горна Оряховица.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: