и на основание НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на ДЖЕМ САМИ МУСТАФА, с ЕГН **********, от гр. Кърджали, ул. „Осми октомври” № 10, вх. „Б”, ет.3, ап.32, обвиняем по досъдебно производство № 183/2010 г. по описа на ОД на МВР, гр. Кърджали, с определение № 10/ 30.07.2010 г.,постановено по ч.н.д. № 795/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
Мотиви : в.ч.н.д. № 225/10 г.
Настоящото производство е с правно основание чл.64, ал.7 от НПК. Образувано е по частна жалба депозирана от адв. Бръмбарова, в качеството й на защитник на обвиняемия Джем Сами Мустафа. Жалбата е насочена против определение от 30.07.2010 г., постановено по н.ч.д. № 795/ 2010 г. по описа на РС, гр. Кърджали, с което по отношение на обвиняемия Джем Мустафа е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е необосновано и като такова същото се явявало и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че по отношение на обвиняемия Джем Мустафа не били налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК в тяхната съвкупност. Първо - не било налице обосновано предположение, че престъплението е извършено от обвиняемия. Второ - обвинението не било прецизирано, нито относно формата на изпълнителното деяние на престъплението, нито относно лицата, които обвиняемият бил склонявал да проституират или свождал към съвкупление,за да можела да бъде извършена проверка наказуемо ли е престъпното деяние с „лишаване от свобода” или с друго по-тежко наказание. Трето – доказателствата по делото не сочили на съществуваща реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Излагат се доводи, че по своя характер искането на обвинението не било искане за вземане на първоначална мярка за неотклонение, а било искане за изменение на взета вече такава. С оглед изложеното се иска да бъде отменено атакуваното първоинстанционно определение вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде изменена мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава. В съдебно заседание обвиняемият Джем Сами Мустафа, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявената частна жалба по изложените в нея обстойни съображения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр. Кърджали,намира частната жалба за неоснователна. Окръжният съд, действащ в производството като въззивен такъв, по повод депозираната жалба съобрази следното : По досъдебно производство № 183/2010 г. по описа на ОД на МВР, гр. Кърджали, с постановление от 29.07.2010 г., Джем Сали Мустафа е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.07.2010 г. в гр. Кърджали,при условията на опасен рецидив,склонявал Йорданка Койчева Нейкова и Виргиния Радостинова Михайлова към проституция, като деянието е извършено по отношение на две лица –престъпление по чл.155,ал.5, т.3 и т.5,във вр. с ал.1,във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” от НК. С постановление от 30.07.2010 г. на обвиняемия Джем Мустафа е предявено обвинение за това, че на 23.07.2010 г. в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, свождал към съвкупление Йорданка КойчÕва Нейкова и Виргиния Радостинова Михайлова,като деянието е извършено по отношение на две лица –престъпление по чл.155,ал.5, т.3 и т.5,във вр. с ал.1,във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” от НК. С обжалваното в настоящото производство първоинстанционно определение № 10/ 30.07.2010 г.,постановено по ч.н.д. № 795/2010 г., Кърджалийският районен съд е взел по отношение на Джем Мустафа, мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът е взел мярката за неотклонение по повод направено от Районна прокуратура, гр. Кърджали, искане с правно основание чл.64, ал.1 от НПК. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК, а именно че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил престъпното деяние, за което му е било предявено обвинение по чл.155,ал.5, т.3 и т.5,във вр. с ал.1,във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” от НК. Съдът е приел, че е налице в производството и презумпираната опасност на чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, доколкото по делото не се установявало противното. В хода на тези констатации и воден от разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, настоящият съд съобрази,че мярка за неотклонение “задържане под стража” се взема когато са налице и при това кумулативно, обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено обвинението, когато същото се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание , и доказателствата по делото сочат,че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. В този аспект е безспорно , че за предявеното обвинение за престъплението по чл.155,ал.5, т.3 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ до 8 /осем/ години, както и „глоба” от 5 000 лв. до 15 000 лв. Следва да бъде посочено, че така предявеното обвинение съобразно легалното определение дадено в разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, по своя характер е за тежко умишлено престъпление. Съвкупната преценка на събраните на стадия на досъдебното производство доказателства, в частност показанията на разпитаните пред съдия, св. Д.Фаик, св. Х.Мюмюн, св. В.Михайлова, св. Й.Нейкова, обосновават предположението, че обвиняемият Мустафа е свождал, т.е. създал условия на св. Михайлова и Нейкова да се съвкуплят с други две лица-свидетели в производството. Т.е. и настоящата инстанция намира, че в производството е налице обосновано предположение , че обвиняемият Мустафа е извършил престъпното деяние, за което му е предявено обвинение на 30.07.2010 г. Разбира се в производството следва да е налице и втората кумулативно изискуема се предпоставка на цитираната разпоредба на чл.63, ал.1 от НПК, а именно реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В този аспект съдът съобразявайки предявеното обвинение, намира, че в производството е налице презумпираната в разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, опасност. Т.е. реалната опасност по ал.1 на чл.63 от НПК, е винаги налице когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, или когато лицето е привлечено за обвиняемо за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК. Разбира се тази законова презумпция е оборима, но в производството същата не беше оборена. Напротив в производството се установява, че с Присъда № 41/ 02.06.06 г., постановена по НОХД № 864/ 2005 г. по описа на КРС, изменена с решение № 171/ 22.12.2006 г.,пост. по ВНОХД № 240/06 г. по описа на КОС, за извършено престъпление по чл.155, ал.1 от НК, на Джем Мустафа е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг” режим. Цитираната присъда е била потвърдена в частта й, с която е постановено Джем Мустафа да изтърпи и наложеното му за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Т.е. установява се, че преди предявяването в това досъдебно производство на Джем Мустафа, обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, същият вече е бил осъждан за друго такова умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода за срок повече от една година, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл.66 от НК. Нещо повече в производството се установява, че по отношение на обвиняемия е преведено в изпълнение и наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година за извършено от него и друго тежко умишлено престъпление. Изложеното безспорно обосновава квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1 от НК. Безспорно при вземане на мярка за неотклонение, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. В този аспект съдът изхождайки от степента на обществената опасност на престъпното деяние, от вида и характера на престъпното деяние,от тежестта на предвиденото наказание, от степента на обществена опасност на обвиняемия, изхождайки от данните за личността му /същият е безработен и е с лоши характеристични данни /, счита, че в производството е налице и втората кумулативно изискуема се предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, т.е. налице е реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. За изчерпателност на изложението следва изрично да се посочи, че съдът не намира за основателен довода на защитата на обвиняемия Мустафа, досежно това, че по своя характер искането на обвинението пред първоинстанционния съд не било искане за вземане на първоначална мярка за неотклонение, а било искане за изменение на взета вече такава. Съобразно делегираните с императивната разпоредба на чл.64, ал.1 от НПК, правомощия, съдът е единственият орган, който може на досъдебното производство да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”. Т.е. органите на досъдебното производство нямат това право, на тях принадлежи само правото да преценят, респ. да направят искане пред съда, изхождайки от целите на мерките за неотклонение, за вземане на най-тежката такава мярка. И в производството точно това е направено. Водим от изложеното, съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|