Р Е Ш Е
Н И Е
№ 155
град Велико Търново, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 777/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство /ЗКН/.
Настоящото
дело е второ поред след като с Решение № 15541/15.12.2020 г. по адм. д. №
2926/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 432/14.01.2020 г. по адм. д.
№ 281/2019 г. по описа на АСВТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Производството е започнало по жалба на „Стрела – 92“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Т. Светослав“ №
59, ет. 3, срещу разпореждане за налагане на принудителна административна мярка
по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, издадено на 12.04.2019 г. от
регионален инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“
при Министерството на културата. Жалбоподателят твърди нищожност на
наложената ПАМ, като постановена при липса на компетентност на издателя ѝ,
алтернативно незаконосъобразност на мярката, поради издаването й при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. С позоваване
на наличните в делото картни материали, схеми и координатни регистри поддържа,
че територията на археологическия обект не е включена в концесионната площ,
поради което оспорващото дружество не попада сред кръга от адресати на чл. 71
от ЗКН, респ. не може да бъде субект на нарушение по посочената норма. Сочи, че
в хода на административното производство не му е представен констативния
протокол от извършената проверка на 03.04.2019 г.
/КП вх. № 45-00-92 от 11.04.2019
г./, проверката на 02.04.2019 г. не е извършена в присъствието
на управителя на дружеството или друг негов представител, а както в този
протокол, така и в самото разпореждане за налагане на ПАМ не се съдържат
констатации на конкретни установени факти, вкл. и по отношение на оспорващото
дружество, сочено като нарушител. Твърди липса и на други реквизити в разпореждането
за налагане на ПАМ, като времето на извършване на нарушението, описание на
обстоятелствата, при които то е извършено, което сочи на повърхностна проверка
от страна на административния орган. Изтъква се и че поради липса на конкретни
координати, неяснота на означенията в представения снимков материал и
авторството на тези означения, не е ясно кои точно могили и изкопи са
установени при проверката като разрушени, съответно засипани. По същество се
твърди, че изкопни работи и/или прокарване на землени пътища на територията на
археологическия обект „Антична каменна кариера“ с. Самоводене не са извършвани
от дружеството-жалбоподател. В допълнителни писмени бележки се излагат доводи,
че не се представят доказателства за съществуването, регистрирането и отразяването
на посочения в разпореждането обект, за да може да се изисква от всеки правен
субект да спазва определено поведение спрямо такъв обект на културното
наследство. С тези доводи, подробно изложени в жалбата и в писмена защита, от съда се иска да обяви нищожността на
принудителната административна мярка, наложена от регионален инспектор в
ГД „ИОКН“ при МК – гр. София, алтернативно да отмени същата като
незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – регионален инспектор СЦР – Велико Търново при Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата,
оспорва жалбата като неоснователна. В представени писмени бележки процесуалният
му представител излага доводи, че ПАМ е издадена в рамките на материалната
компетентност на органа, съобразена както с изискванията за форма по чл. 59 от АПК, така и с тези за матеприална законосъобразност съгласно разпоредбите на
ЗКН. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Разпореждане
за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/
по чл.192, ал. 1, т. 2, б. “а” и “в”,
във връзка с чл. 71, ал. 3 и чл. 161 от ЗКН от 12.04.2019 г., издадено от Г.А.Ш. - регионален
инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
в Министерство на културата. С обжалваната ПАМ на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “а” и б. “в” от ЗКН във връзка с
чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на ЗКН, установени при проверка на обект “Антична каменна кариера”, недвижима
културна ценност /НКЦ/ в землището на с. Самоводене, общ. В. Търново, извършена
на 02.04.2019 г., е разпоредено на жалбоподателя да преустанови незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок от получаването на ПАМ, изкопните дейности на
територията на обект „Антична каменна кариера“, недвижима културна ценност, в
землището на с. Самоводене, общ. Велико Търново“, обл. Велико Търново, довели
до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи,
образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността. Добавено е също така, че изкопните дейности се извършват в нарушение на
чл. 161 от ЗКН, без мониторинг от археолог и без теренно проучване.
От доказателствата по делото се установява, че античната
каменна кариера в землището на с. Хотница и с. Самоводене, общ. В. Търново,
/също известна като “Каменоломни на “Никополис ад Иструм” е известна на
научната общественост още от края на 19 в./началото на 20 в. Обектът е обявен
за паметник на културата като в ДВ бр. 78 от 1968 г. е публикуван Списък на
архитектурно-строителните паметници от Античността и Средновековието във
Великотърновски окръг, в който под номер 113 е включен обект Антична
каменоломна, с. Хотница, юз, 3 км., без посочване на площ. През 1993
г. обектът е включен в Автоматизирана информационна система “Археологическа
карта на България” /АИС АКБ/ с № 0720055, с културна принадлежност: провинциалноримска. Към регистрационната карта е приложен графичен
материал за границите на обекта /л. 119, гръб от адм. дело № 281/2019 г./,
даваща границите на обекта – 55 дка, посочени със син цвят в Приложение № 1 към
заключението на ***геодезист Т.Ц. /л. 175/. Регистрационната карта в АЕК
АКБ е актуализирана на 03.04.2019 г., като след актуализацията като площ е
посочено: 35 дка /л. 13-17 от доказателствата, представени в
прозрачна папка с вх. № 2557/27.05.2019 г./.
Не се спори,
че през 20 в. в кариерата на находище “Самоводене – Запад” е продължило да се извършва добив на строителни материали от
различни субекти /проектна документация от 26.08.1977 г. - л. 69 – л. 86 от адм. дело № 281/2019 г./. Във връзка с концесионни намерения на „Стрела-92“ ООД през 21
в., дружеството е поискало становище от Регионален исторически музей – В.
Търново, който с писмо вх. № 241/02.12.2004 г. е представил становище от същата
дата за наличието на недвижими паметници на културата в границите на кариерите,
изготвено от н.с. И.Ц. /представено неколкократно по делото, в
т.ч. към жалбата на дружеството/. Според становището в района на находище
„Самоводене – запад /кариера Хотница/“ се намира недвижим паметник на културата
– каменоломните на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм. Обектът е регистриран като
паметник на културата под № 113 в ДВ, бр.78/1968 г. и е защитен от Закона за
паметниците на културата и музеите, като паметник с национално значение. Според
становището 96,6 дка от римските каменоломни попадат в границите на геоложките
запаси, парцел 512. Пак съгласно становището, от тази площ около 94 дка е
унищожена при предишни добивни и други дейности, и в нея би могла да се
извършва добивна дейност, при условие, че се извърши техническо заснемане на
запазените следи. В западния край на парцела се намира добре запазен сектор, с
наличие на полуготови архитектурни детайли, който заема площ от приблизително
2,6 дка с координати, посочени в приложената към становището скица. Отбелязано
е, че този сектор следва да бъде запазен при експлоатацията на кариерата, а ако
съществуват технически пречки за това, той следва да бъде проучен по
археологически път. Към становището е приложена графична част - скица /л. 63 от доказателствата, представени в прозрачна папка с вх. № 2557/27.05.2019
г./, касаеща
описания добре запазен сектор. Според заключението на в. л. Т. Ц. в отг. на
задача 4, площта в графичната част към становището на И. Ц. е 4,4 дка и е
показана на Приложение № 1 към това заключение /л. 175/ с граници в зелен цвят.
Последвало е
отправяне на молба от 02.06.2005 г. от управителя на „Стрела 92“ ООД до
Национален институт за паметниците на културата и до Археологическия институт с
музей при БАН, за сформиране на комисия, извършване на оглед и даване на
становище относно архитектурно проучване на обект „Каменоломни на Никополис ад
Иструм“. В отговор /писмо № 6968/28.09.2005
г. – л. 60-61 от доказателствата, представени в
прозрачна папка с вх. № 2557/27.05.2019 г. / директорът на НИПК се е
позовал на становището на н.с. И.Ц., като е посочил, че НИПК не възразява да
бъде предоставена концесия за добив на подземни богатства от процесното
находище, при спазване на следните изисквания: да бъде извършено специализирано
техническо заснемане на запазените следи от паметника на културата в
унищожената част от римските каменоломни /около 94 дка/ за сметка на
концесионера; запазената част в западния участък на исканата концесионна площ
от 2,6 дка да бъде запазена в автентичния си вид, като бъде изключена от площта
за добивни дейности, като в тази площ и в непосредствена близост до нея са
забранени всякакви взривни и други дейности, които могат да предизвикат
разрушаване на паметника на културата; при осъществяване на бъдещите добивни
дейности от находището се спазват стриктно изискванията на чл. 18 от Закона за
паметниците на културата и музеите /отм. ДВ бр. 19 от 13.03.2009 г./, действащ
към него момент. В преписката са налични писмо изх. № 90-01-405/16.04.2010 г.
на МРРБ и писмо № 04-00-1015/22.04.2010 г. от Дирекция „Културно наследство“
при МК до Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, с които
е поискано становище на института в процедура по съгласуване на концесия за
добив на строителни материали от процесното находище. С писмо изх. №
4562/26.04.2010 г. /л. 53 от доказателствата, представени в
прозрачна папка с вх. № 2557/27.05.2019 г. /, е отговорено, че съгласно писма от м. 11.2004 г. на
Регионален исторически музей – гр. В. Търново, на територията на площ
„Самоводене“ в землището на с. Самоводене до него момент не са регистрирани
археологически културни ценности и НИНКН не възразява да бъде предоставена
концесия за добив на строителни материали в площ „Самоводене – Запад“ при
стриктно спазване изискванията на чл. 160, ал. 2 от ЗКН.
Между
„Стрела-92“ ООД и Министерски съвет на Р.България е сключен Договор за
предоставяне на концесия от 16.11.2011 г., по силата на който на дружеството е
предоставена концесия за добив на подземни богатства – строителни минерали –
варовици, изключителна държавна собственост, от находище „Самоводене“, участък
„Запад“, разположено в землището на с. Самоводене, общ. Велико Търново.
Концесионната площ е 434 595 кв. м., при граници с
координати на граничните точки от № 1 до № 15 вкл., съгласно схема и
координатен регистър в координатна система 1970 г. Концесионната площ е
показана с граници в червен цвят на посоченото по-горе Приложение
№ 1 към заключението на в.л. Т. Ц.. Съгласно неговото заключение и заключението
на в.л. геодезист Е. И. при първоначалното разглеждане на делото, от
концесионната площ е отпаднала площ от 12 506 кв.м. съгласно чупки т. 10-11-12-13-14-15,
до голяма степен съвпадаща с площта, дадена в графичната част към становището
на И. Ц.. Чупките са трайно означени на терена и представляват бетонирани
дървени колчета.
Административното производство,
приключило с издаването на оспорената ПАМ, е започнало във връзка с докладна
записка без дата от К.Ч. - археолог в Регионален исторически музей – Велико
Търново, препратена на 14.03.2019 г. от директора на музея на ГД „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. Според
съдържанието на записката, на 03.03.2019 г. К. Ч. посетил античните кариери в
м. Курниците и на място установил, че част от могилообразните възвишения,
образувани от добива на камък са разрушени със земекопна техника и през тях е
прокаран път. Към записката са приложени топографска карта и снимков материал.
Предвид тази докладна записка, на 02 и
03.04.2019 г., по документи и на място е била извършена проверка от двама регионални
инспектори в ГД „ИОКН“ на обект „Антична каменна кариера“ в землището на с.
Самоводене, за която е съставен Констативен протокол с вх. № 45-00-92/11.04.2019
г. на МК /прозрачна папка, л. 1-3/.
Съгласно отразеното в протокола, на 02.04.2019 г. е извършен оглед на място в
обекта, в присъствието на К.Ч., при което е установено, че северно от него се
намира съвременната каменна кариера. Посочено е, че при разработване на тази
съвременна кариера през последните няколко десетилетия е унищожена част от
античния обект, за което свидетелстват запазени на място отпадъчни каменни
блокове със следи от пробивни машини. Отразено е, че на територията на
античната кариера са запазени могилообразни насипи с неправилни форми,
образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика, а на места и
масивни каменни блокове, останали на място при изоставяне на кариерата.
Посочено е и че през по-голямата част от територията на античния обект е
прокаран землен път, при което са прокопани пет от могилообразните насипи и
съответно са засипани изкопите, направени при добива на варовик в античността.
Съгласно отразеното в протокола, по време на огледа на място е дошъл
управителят на „Стрела – 92“ ООД – Й.Й., като след съобщаване целта на
проверката е обяснил, че притежава всички необходими документи за работа на
този терен. Показал и бетонен репер за граница между археологическия обект и
територията на концесията, съобразно който прокопаният път е извън територията
на археологическия обект. Отново според отразеното в протокола, управителят
заявил, че пътят през античната кариера е вътрешнокариерен, прокаран от него
през 2018 г. Между него и проверяващите била уговорена среща в офиса на
дружеството-концесионер за следващия ден 03.04.2019 г. На тази среща
регионалните инспектори са поискали да им бъдат показани концесионните
документи, с цел проверка за извършено нарушение, но управителят е отказал
категорично, позовавайки се на подписана декларация за конфиденциалност,
независимо, че са му разяснени правомощията на контролните органи по чл. 192,
ал. 4 от ЗКН. Направени са изводи, че фирма „Стрела 92“ ООД е прокарала землен
път на част от територията на обект „Антична каменна кариера“, НКЦ в землището
на с. Самоводене, като при прокарването на пътя частично или изцяло са унищожени пет от могилообразните насипи, образувани
от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността и при тази
дейност съответно са засипани изкопи от добива на камъка през римската епоха, а с непредставянето на концесионните
документи бил
нарушен чл. 5.2.8. от Решение на МС от 30.05.2011 г. за предоставяне на
процесната концесия – дружеството да спазва изискванията на ЗКН и да осигури
периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на
регионалния исторически музей. Протоколът е подписан единствено от участвалите
при проверката регионални инспектори.
При тази фактическа обстановка на
12.04.2019 г. от участвал в проверката регионален инспектор в ГД „ИОКН“ е било
издадено разпореждане за налагане на процесната ПАМ, с посочено правно
основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, с което на „Стрела –
92“ ООД е разпоредено незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок след
получаване на ПАМ, да преустанови изкопните дейности на територията на обект
„Антична каменна кариера“, недвижима културна ценност в землището на с.
Самоводене, общ. Велико Търново“, обл. Велико Търново, довели до частично или
цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците
при добива и обработката на варовика в античността. В разпореждането е
посочено, че изкопните дейности се извършват в нарушение на чл. 161 от ЗКН, без
мониторинг и теренно проучване. Същото е връчено на дружеството на 30.04.2019
г. Жалбата срещу ПАМ пред АСВТ е подадена чрез куриерска служба, на 13.05.2019
година. От представената административна преписка се установява, че от „Стрела
– 92“ ООД срещу процесната ПАМ е подадена и жалба по административен ред, като
с Решение № 45-11-92/27.05.2019 г. на министъра на културата, същата е оставена
без уважение.
Издадено
е и още едно разпореждане от същата дата за прилагане на други ПАМ, също
оспорено от жалбоподателя, което е предмет на разглеждане по друго дело.
При първоначалното разглеждане на
делото са приети писмени доказателства, както и заключение на
съдебно-техническа експертиза от вещо лице-геодезист. Изслушани са показанията
на свидетелите И.Ц. и К.Ч.. Освен описаните по-горе писмени доказателства, след издаването на ПАМ са били
извършени нови проверки,
в т.ч. във връзка с изпълнението на мярката. Съставен е констативен протокол от
17.06.2019 г. /л. 120-123 от адм. дело № 281/2019 г./ от органите, извършили първоначалната
проверка, при която са направени различни констатации, в т.ч. за липса на нови
дейности, свързани с нарушаване повърхността на недвижимата културна ценност и
нейната територия, за разминаване на границите на изключената от концесионната
площ на обекта на място с тези по картния материал към писмо № 6869/28.09.2005
г. на НИНКН и др. Представен е и протокол от 18.06.2019 г. на комисия /вх. №
45-00-92/20.06.2019 г. по описа на МК – л. 114-118 от адм. дело №
281/2019 г./, която е установила, че в границите на концесионната площ
се намират още структури и находки с
качества на културни ценности, а именно могилообразни насипи с неправилни
форми, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика и масивни
каменни блокове, останали на място при изоставяне на кариерата, и е взела
следните решения: да се свика комисия за определяне граници и режими на
ползване на археологическия обект по реда на ЗКН; до свикване на комисията да
се преустановят всички дейности, свързани с въздействие върху повърхността на
терена, южно от т.нар. вътрешнокрариерен път, маркиран с GPS точки; концесионерът „Стрела-92“ ООД
да изпълни задължението си за осигуряване на периодичен мониторинг от археолог
от РИМ – В. Търново. Представен е договор от 21.08.2019 г. между
оспорващото дружество и РИМ – В. Търново за извършване на мониторинг на
находище “Самоводене”, участък “Запад”.
В хода на настоящото съдебно
производство от ответника са представени Протокол вх. № 286/30.10.2020 г. на
РИМ – В. Търново за
извършен археологически мониторинг на 29.10.2019 г. на обект Антична каменна
кариера в м. Курниците, с. Самоводене, концесионна площ на находище
„Самоводене“, участък „Запад“, и Протокол вх. № 256/12.10.2020 г. за извършен
археологически мониторинг на същия обект. В Протокол вх. № 286/30.10.2020 г. подробно
са описани намерените археологически находки – антични ниши, каменни блокове и
могилообразни възвишения, в т.ч. с посочване на местонахождението им на
приложения към протокола картов и снимков материал. Според протокола върху
изключената от концесионната площ територия от 2,6 дка с режим на НКЦ е
установена прекарана полоса, която нарушава целостта на изключената от
концесията площ на археологическия обект. На територията на концесионната площ
са установени прокопани със земекопна техника 4 антични могилообразни
възвишения /обозначени с черни триъгълници на снимката на л. 100/, съдържащи
пръст и отцепки от обработка на камък, като с материала от тях е натрупан път ,
оформящ полоса с посока северозапад-югоизток, като пътят преминава през
могилообразни възвишения 1 и 2. В Протокол вх. № 256/12.10.2020 г. е посочено, че върху
изключената от концесионната площ територия от 2,6 дка няма нови следи от съвременна
дейност в сравнение с предишния мониторинг и е наложително спешното свикване на
комисия по чл. 58 и чл. 65 от ЗКН и определяне на граници и режими на НКЦ
„Антични кариери“ в землището на с. Самоводене. От страните също така са
представени разменена кореспонденция и платежни документи във връзка със
сключения договор за мониторинг от 21.08.2019 г. между „Стрела 92“ ООД и РИМ –
В. Търново, които съдът намира за неотносими към предмета на спора. От
жалбоподателя е представена партида и скица на ПИ 512 от ОСЗ – В. Търново,
скици на други имоти с археологически обекти в тях и Списък на недвижимите
културни ценности /паметници на културата/ с категория „национално значение“ за
област В. Търново, в който не фигурира процесния обект.
В хода на съдебното производство са
приети заключения на съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещите лица Т.Ц.
– техник геодезист и М.Г. – археолог. ***Т. Ц. е дало заключение, че според
концесионния договор и представената към него схема и координатен регистър в КС
1970 г. с чупки с номера от 1 до 15 общата площ на концесионната територия е
445 870 кв. м., от която на основание становище на директора на РИМ – В. Търново
изх. № 356/30.11.2004 г. и становище на НИПК изх. № 6968/28.09.2005 г. е
отпаднала площ от 12506
кв. м. от същата
схема с чупки т. 10-11-12-13-14-15. Концесионната площ е показана с граници
в червен цвят на
Приложение № 1 към това заключение. На място е установено трасе на черен път
/“земен път“/, разделящ ПИ 512 и 514 и свързващ земеделските земи с асфалтовия
път, попадащ извън площта от 55 дка на обекта според графичните материали към
регистрационната карта в АИС АКБ /показана с граници в син цвят в Приложение № 1
към експертизата/.
Установен е и друг земен път в средата на ПИ 512, който според
в.л. вероятно е обслужвал
дейността по добив на материали от преди 30-40 години. През отделената от
концесията площ няма прекарван път. ***е посочило, че в изключената от
концесията територия няма признаци за унищожени насипи и засипани изкопи. В
останалата част има засегнати могилообразни насипи, съставени от земна маса и
камъни. Площта в графичната част към становището на И. Ц. е 4,4 дка, показана
на Приложение № 1 към заключението с граници в зелен цвят и до голяма степен попада
в изключената от концесията площ, оградена с реперите на терена /бетонирани
дървени колчета/. Според това в.л. в концесионната площ южно от асфалтовия път има
множество могили, образувани при отнемане на повърхностния слой пръст и камъни
и разкриване на слоя камък за добив на материали при експлоатацията на
кариерата от 70-те
години насам. Част от насипите са засегнати от дейности по експлоатация на
кариерата в края на миналия век, а друга част са пострадали при изкопни работи
за добиване на материал за направа на пътища. Според ВЛ вероятно и видимо насипите са от
дейностите по експлоатацията на кариерата в края на миналия век от няколко
фирми концесионери, като е възможно сред тях да има и такива от дейности през
римско време.
В съдебно заседание това
вещо лице посочва, че
видимо южно от асфалтовия път не се извършват добивни работи. Поддържа
становището си, че земленият път през ПИ 512 е правен най-вероятно в края на 70-те
– началото на 80-те години на миналия век. Сочи, че обект „Антична каменна
кариера“ не е установен точно и не е локализиран все още.
***М. Г. е дало заключение, в което е посочило, че античната кариера е била една от
най-големите на територията на римската провинция Долна Мизия и е обхващала
както днешната концесионна площ на находище „Самоводене-запад“ /основно в
кадастрална единица 512/, но също така се е простирала и върху землището на с.
Хотница. Според ВЛ
границите на този
вид археологически обекти – недвижими културни ценности по смисъла на чл. 47 от
ЗКН са аморфни и трудно могат да се прецизират с абсолютна точност, като в
конкретния случай поради различни по характер антропогенни намеси през
последните десетилетия трендът върви към постъпателно свиване на неговата площ,
което затруднява още повече точното маркиране на територията. При посещението
на място ВЛ е установило
заравняване на терена с видими характеристики на късо пътно трасе, с дължина не
по-малка от 200 м. и широчина до 3,50 м., с направление североизток-югозапад, при
прокарването на което е използвана земекопна техника, довело до засягане на
археологически обект „Каменоломни на Никополис ад Иструм“ в западната част на
кад. единица 512. В западната част трасето допира частично до обособената от
концесията площ на археологическия обект, в близост до реперите 11 и 12. При
прокарването на трасето са налице интервенции върху каменно-землени
могилоподобни насипи, описани в т. 3.
***не е установило неправомерни действия в изключената по становището на И. Ц.
площ от концесионната територия. В попадащата в концесионната територия площ, в
кад. единица 512 ***е установило поне 3 каменно-землени насипа, наподобяващи
могили, които са прерязани при изкопните работи. Единият в близост до т. 12 е разположен
непосредствено до асфалтовия път, а две други могилни възвишения са установени
по периферията на заравнената пътна полоса. Според ***въпросните насипи
представляват отпадъчен продукт - дребни
камъни, останки от дървесина, пръст – от процеса на каменодобив през
античността в кариерата, за който е дадено описание в експертизата. На терена
се различават множество подобни могили, идентични по форма и размер – около 2-3
метра във височина и не повече от 15-20 метра диаметър.
В съдебно заседание това
вещо лице уточнява, че
направлението на пътя е северозапад-югоизток. Сочи, че обектът е локализиран,
но няма точни граници, тъй като на такъв вид обекти точни граници не могат да
бъдат поставени. Поддържа становището си, че засегнатите насипи са останки от
античната кариера.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт, в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
След извършената служебна проверка по
чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Процесната ПАМ е наложена от
компетентен орган. Съгласно чл. 15 от ЗКН в
Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното
наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на
издадените въз основа на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
„а“ “ и б. „в“ от ЗКН при
упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2
инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за
предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за
отстраняване на вредните последици от тях в определен срок, а също така спират
други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо
културно-историческо наследство. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната
компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно
с разпоредбата на чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН. При първоначалното разглеждане на делото е представена Заповед № РД
09-328/11.05.2018 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 192 от
ЗКН, издалата процесното разпореждане регионален инспектор в ГД „ИОКН“ Г.Ш., е оправомощена да извършва проверки на
място и по документи, и налага ПАМ за предотвратяване и преустановяване на
нарушения по ЗКН.
Разпореждането
за налагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59,
ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за
издаването, вкл. в мотивите му е пресъздадена, макар и лаконично фактическата
обстановка, приета за установена при огледа на място, в т.ч. с позоваване на
резултатите от проверката от 02.04.2019 г.
Не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
налагането на ПАМ. В действителност констативния протокол от извършената
проверка на 02-03.04.2019 г. не е подписан от управителя на оспорващото
дружество, но такова изискване не е
предвидено в разпоредбите на ЗКН. Освен това, както е посочено в Решение №
15541/15.12.2020 г. по адм. д. № 2926/2020 г. по описа на ВАС, невръчването на
този протокол на жалбоподателя не е в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, доколкото това невръчване се дължи основно на отказа на дружеството –
жалбоподател чрез неговия управител да предостави на проверяващите уговорените
при проверката на място документи, съхраняващи се при него, като никой не може
да извлича права от собственото си противоправно поведение.
Съдът
намира, че наложената ПАМ е в съответствие с разпоредбите на материалния закон
и неговата цел.
Като
фактическо основание за издаването на процесното разпореждане е посочено, че концесионерът
„Стрела-92“ ООД е извършил изкопни дейности на територията на обект „Антична
каменна кариера“, довели до частично или цялостно унищожаване на пет от
могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на
варовика в античността. В тежест на ответника по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК
е доказването на предпоставките за издаване на акта и изпълнението на
законовите изисквания за това. В случая според съда ответникът се справи с
възложената му доказателствена тежест.
От събраните доказателства се
установява безспорно съществуването на археологически обект – Антична каменна
кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм, действала през периода II-IV в. Същата представлява археологически
обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН,
според която разпоредба археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или
открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания, и е недвижима
културна ценност по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗКН. От заключението на вещото
лице-археолог се установява, че този обект е известен в научните среди още от
19 век, като в резултат от дейността на човека по добив на инертни материали
голяма част от обекта е унищожена през 20 в. и площта му постепенно се свива. Безспорно
е, че в резултат на извършените съгласувателни процедури с културните
институции преди сключването на концесионния договор между жалбоподателя и МС,
една част от този обект, до голяма степен съвпадаща с частта, за която в
становището на И. Ц. е посочено, че е добре запазен сектор с наличие на полуготови
архитектурни детайли, е била изключена от концесионната площ. По делото от
експертните заключения безспорно се установява липсата на неправомерни действия
от страна на жалбоподателя върху частта от археологическия обект, намираща се
извън изключената от концесията площ.
Същевременно вещото лице-археолог е
установило в концесионната площ южно от асфалтовия път, в парцел 512, наличието
на останки от добива на камъни за строителни материали, принадлежащи към
епохата на високата античност, имащи значение за археологическата наука,
описани в заключението. От приложения снимков материал и от заключенията на
всички експертизи при първоначалното и настоящото съдебно производство се
установява наличието на землен път /пътно трасе/ в парцел 512 с направление северозапад-югоизток,
ясно видим на снимковия материал на л. 100 от делото и очертан от в.л. Ц. на л.
176, който път попада изцяло в концесионната територия. ***М. Г. е установило, че при прокарването
на този път със земекопна техника са засегнати /прерязани/ поне три
каменно-землени могилоподобни насипа. За въпросните насипи ***е дало
заключение, че са от епохата на Античността и представляват съпътстващ резултат
/остатък/ от добива на строителен материал в римската кариера и като такива
имат своето значение за археологическата наука. Съдът изцяло кредитира
заключението на това вещо лице и не споделя изводите на в.л.-геодезист Т. Ц., че не можел да бъде установен по
безспорен начин произхода на въпросните могилоподобни насипи, тъй като това
вещо лице очевидно не притежава специални знания в тази материя. Освен
това становището на в.л. Г. се подкрепя от показанията на свидетелите К. Ч. и
И. Ц., също археолози, както и от всички констативни протоколи, представени по
делото.
Съдът намира за доказано, че
въпросният землен път е направен от концесионера „Стрела-92“ ООД. Вярно
е, че при проверката на
място не са установени непосредствено техника или работници на жалбоподателя да
извършват такива дейности. Според
констативен протокол вх. № 45-00-92/11.04.2019 г. на МК обаче, представляващият „Стрела-92“ ООД е
заявил на проверяващите, че този път /който безспорно не засяга изключената от
концесията площ/ е вътрешнокариерен, направен от него през есента на 2018 г.
Този протокол представлява официален свидетелстващ документ и притежава
обвързваща съда материална доказателствена сила. Жалбоподателят е оспорил верността на
този протокол, но по делото не са събрани доказателства, които да опровергаят
съдържанието му. Противно на становището на жалбоподателя, заключението и
изявленията на ***Ц., според които пътното трасе е прокарано през 70-те/80-те
години на 20 век от предходни ползватели на находището, не
представляват такова доказателство. На първо място, съдебно-техническата
експертиза не е имала поставена задача да установява времето на прокарване на
пътя. На следващо място, съдът намира, че ***не е специалист инженер “Пътно
строителство”, и не притежава специални знания в тази материя, поради което мнението
му в тази насока представлява единствено субективни впечатления, които не са в
състояние да опровергаят съдържанието на въпросния констативен протокол.
Напротив, същото се подкрепя и от останалите събрани доказателства. Така св. И.
Ц. е заявил, че последно е бил на обекта пролетта на 2018 г., когато е нямало
такива изкопи, т.е. те са извършени след този период. Св. К. Ч. е пресъздал
разговор на кмета на с. Самоводене с местни жители, на който е бил свидетел,
като заявява, че “някои от ловците казаха, че към края на 2018 г. е имало
изкопни работи. Срещнахме се с концесионера и той ни каза, че това е
вътрешнокариерен път, има разрешение за това”. Това е отбелязано и в отменителното Решение №
15541/15.12.2020 г. на ВАС, според което “самият жалбоподател чрез управителя
си признава пред проверяващите на 02.04.2019г., че вътрешнокариерния път, нарушил
целостта на петте могилообразни насипа по ПАМ, е прокаран от управляваното от
него дружество през 2018г. / обстоятелство, което удостоверяват и показанията
на двама от разпитаните по делото свидетели/”. На следващо място, в Констативен
протокол от 17.06.2019 г. за извършена нова проверка на място на тази дата, е
отразено, че “по време на огледа на място, концесионерът Й.Й. твърди, че
участъкът от пътя, преминаващ през могилка с координати 383290 Е 4777008 N, разположена
непосредствено до асфалтовия път, не е направен от него, а от лице, което му е
известно, но което той не назова пред комисията. Участъкът от пътя на югоизток
от могилката е прокаран от него, в качеството му на концесионер на находището и
ще бъде използван за вътрешнокариерен път при разширяване на добивните работи.”
/л. 122 от адм. дело № 281/2019 г./. ***М. Г. нееднократно в своето заключение,
прието без оспорване от страните сочи, че за прокарването на трасето е
използвана земекопна техника. Предвид изложеното дотук съдът не кредитира
становището на в.л. Ц. относно времето на направа на това пътно трасе и неговия
извършител, и намира за доказано по делото, че от страна на концесионера през
2018 г. са извършени изкопни действия по прокарването на път в концесионната
територия, които са засегнали поне три могилообразни насипа, представляващи
съпътстващ резултат от добива на строителен материал през античността и обекти
от значение за археологическата наука. С оглед на това по делото са доказани
фактическите основания, посочени в разпореждането на налагането на ПАМ. Вярно е,
че в процесното разпореждане се сочат 5 засегнати могилообразни насипа, в
протокол вх. № 286/30.10.2020 г. на РИМ се сочат 4 могилообразни възвишения, а
в.л. М. Г. е установило на място 3 засегнати насипа /всъщност „поне три
каменно-землени насипа” – стр. 3 от заключението/, но това не е съществено
нарушение и не оказва влияние върху законосъобразността
на ПАМ, тъй като дори на място да беше установен само един засегнат археологически
артефакт, пак щяха да са налице предпоставки за налагане на ПАМ.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
разпореждането поради отсъствие на данни за
статута и границите на археологическия обект Антична каменна кариера. От заключението и обясненията на в.л. Г.
съдът приема, че идентифицирането и установяването на точни пространствени
граници на такъв вид обекти е съществено затруднено, като същите трудно могат
да се прецизират с абсолютна точност, още повече предвид
продължаващата дейност по добив на инертни материали в района. Това обяснява защо
този археологически обект
е регистриран в АИС АКБ първоначално с площ 55 дка, коригирана от
К. Ч. на 03.04.2019 г. на 35 дка, а
в становището на И. Ц. се сочи, че 96,6 дка от римските каменоломни попадат на
територията на парцел 512. Неоснователно жалбоподателят отрича изобщо наличието
на археологически обект – недвижима културна ценност, в концесионната територия. Както се
посочи, според чл. 146, ал. 1 от ЗКН археологически обекти са
всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и
под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, а
според чл. 2а от ЗКН същите са публична държавна собственост. Съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН
недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности
с категория съответно национално значение или национално богатство до
установяването им като такива по реда на този закон. По силата на този текст на
археологическите обекти /какъвто е и процесният по силата на
чл. 146, ал. 1 от ЗКН/ се
предоставя закрила чрез гарантиран статут независимо дали са декларирани или
регистрирани по установения в ЗКН ред, с приключили процедури за предоставяне
на статут, граници, режими на опазване или не. Такива могат
да се дадат единствено след провеждането на детайлни теренни археологични
проучвания /вж чл. 159,
ал. 1 от ЗКН/, а за непроучените археологически обекти, е
предвидена именно защитата по чл. 146, ал. 3 от ЗКН. С оглед на това съдът намира за неотносими
представените от жалбоподателя скици на парцел 512 и на други имоти, както и на
извадката за обл. В. Търново от Националния публичен регистър на НКЦ с
категория национално значение.
Следва
да се посочи, че съгласно становището на И. Ц. от 02.12.2004 г. и писмо №
6968/2005 г. на НИПК жалбоподателят е следвало да извърши за своя сметка
специализирано техническо заснемане на запазените следи от паметника на
културата в унищожената част на римските каменоломни, което той безспорно не е
сторил. Следователно и предвид приложения към тези становища картен материал, жалбоподателят
е бил наясно с обстоятелството, че в концесионната територия е възможно да има
археологически находки. Съгласно чл. 9.2.16 от концесионния договор, едно от
задълженията на дружеството-концесионер е да спазва изискванията на ЗКН и да
осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на
регионалния исторически музей,
което също не е било изпълнено до издаването на ПАМ. Очевидно ако това беше
сторено не би се стигнало до настоящия спор. Тази разпоредба в концесионния
договор е показателна, че е допускана възможността в рамките на концесионната
площ да бъдат открити неизвестни до този момент археологически обекти. Предвид
посочената правна уредба и фактите по делото е несподелимо виждането, че
археологически обект е единствено изключената от концесионната площ територия /в
която според св. И. Ц. не е имало следи от съвременна намеса/ и не се простира
и извън границите на отделената част от обекта.
Като правни основания за издаването на
ПАМ освен разпоредбите на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „в“ от ЗКН са посочени
и тези на чл. 71, ал. 3 и чл. 161 от ЗКН. Първата регламентира, че собствениците,
концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който е открит или
съществуват данни за наличие на недвижим археологически обект, са длъжни да
осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране на физическото му
състояние и да изпълняват предписанията за неговото опазване. Съдът намира за
приложима въпросната разпоредба, доколкото на територията на ползвания имот
съществуват данни за наличие на недвижим археологически обект. Относима е и
нормата на чл. 161 от ЗКН, според която „Осъществяването на инвестиционни
проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за
наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на
строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се
установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти; в
процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай
на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160“. В случая
безспорно е установено извършването на изкопни работи, засегнали археологически
обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН на територията на концесионната
площ, които не са били предшествани от теренни археологически проучвания, нито
пък са извършени под наблюдение на археолози. Целта на
мярката е легитимна – предотвратяване на по-нататъшно увреждане на
археологическия обект и опазване
на културното наследство на страната.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма и при липса
на съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел.
При този изход на делото е основателно
искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Същите
възлизат на 500 лв. – платен депозит за вещо лице-археолог. Не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В
случая ответникът е представляван по настоящото дело от лице с юридическо
образование /допустимо според чл. 32, т. 3 от ГПК вр. чл. 18, ал. 1 от АПК/,
което обаче не е назначено на длъжност „юрисконсулт“. За разглеждането на
делото от Върховния административен съд също не следва да се присъждат
разноски, тъй като от ответника /тогава касатор/ изобщо не е било направено
искане за присъждане на направените в това производство разноски, поради което
е недопустимо да се искат едва сега. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за производството по адм. дело № 281/2019 г. не е било направено
до приключване на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото /крайният такъв момент според т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а едва с писмената защита, поради което също не
може да бъде уважено в настоящото производство.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стрела – 92“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Цар Т. Светослав“ № 59, ет. 3, срещу разпореждане за налагане
на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, издадено на
12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ при Министерството на културата, с което е разпоредено
на жалбоподателя
да преустанови
незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок от получаването на ПАМ, изкопните дейности на територията на
обект „Антична каменна кариера“, недвижима културна ценност, в землището на с. Самоводене, общ.
Велико Търново“, обл. Велико Търново. ОСЪЖДА „Стрела – 92“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Т. Светослав“ № 59, ет. 3, да заплати
на Министерство на културата – гр. София сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|