№ 1196
гр. Варна, 17.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20243100501040 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:57 часа се явиха:
Въззивникът М. Д. Ф., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв.Е. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата Б. Н. Г., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адв.Б. З., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „С.п.“ – В., редовно призована, не
изпраща представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.
АДВ.С.: Няма пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ.З.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ф., ЕГН **********, срещу
Решение №*************г. по гр. дело №15244/2023г. на ВРС, 7-ми състав, в
частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а
детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН **********, при
която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.В., ул. „Р.М.“ №1,
ет.3, ап.4;
2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични
отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето А. М.ов Ф.,
ЕГН**********;
3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето А. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 450.00лв. на месец,
считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с падеж
всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или
за прекратяването на задължението;
и е осъден М. Ф. за държавна такса и разноски пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по
размер част на иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на
материалните и процесуалните закони, необосновано, немотивирано досежно
преценката на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и
противоречащо на интересите на детето. Относно родителските права ВРС е
приел и кредитирал неправомерно „сугестиращи го документи“ – медицински
удостоверения. Тези документи и неаргументирано интерпретираните от ВРС
свидетелски показания са довели до формирането на неверен и неправилен
2
личностен профил на бащата, както и са повлияли на вътрешното убеждение
на съда и са изместили фокуса от главния предмет на делото - родителските
качества и способности на страните. Не са били взети предвид и няколко
доказани от материалите по делото и важни за случая родителски слабости на
майката, а именно: Б. Г. има лабилна психика (прави истерии, говори за черни
сили и енергии, обвинява бащата за всичко и др.), проявила се през
бременността и останала и до момента. Майката е неглижирала значително
време грижите за детето през кърмаческата му възраст, като ги е оставила на
детегледачката. Г. е осуетявала поставянето на ваксини на момчето и го е
поставила в опасност. След раздялата на родителите майката лишила бащата
от контакт със сина му за дълго време, като е поставяла неизпълними и
основно материални условия за да позволява срещите между тях. Г. е
предавала детето болно и неподдържано на баща му. Отделно приоритизирала
работата си пред грижите за детето. В същото време ВРС е пренебрегнал
доказаният висок родителски капацитет на бащата и важната му роля в живота
и ежедневието на момчето, в която връзка излага съображения. Обобщено
поддържа, че притежава повече способности и възможности да се грижи за
детето от майката. Относно режима на лични отношения (РЛО) изтъква
изключително силната връзка баща-син, полаганите до момента постоянни и
качествени грижи за момчето от баща му и желанието и възможностите да
продължи да го прави и занапред, поради което претендира още по-разширен
режим, без разграничаване спрямо възрастта на детето. По издръжката
акцентира на ниската възраст на детето, на доброто му здравословно
състояние и на липсата на извънредни нужди. От приетите от ВРС
доказателства не се изяснява кои разходи са за детето и кои са за майка му.
Относно възможностите на бащата ВРС неправилно е приел за получавани
доходи от 1500лв. на месец, тъй като такива са максимално и само спорадично
реализирани от бащата; средният му доход е едва 780лв. за 12 месеца назад.
От друга страна майката получава много повече средства – 3600лв. на месец, с
които може да посреща всички нужди на детето. Поради което счита, че сума
от 250лв. месечно е нужната и възможната за плащане от бащата на детето му.
По същество моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и
за уважаване на исковете на бащата; евентуално моли за предоставяне на по-
разширен и посочен РЛО и за намаляване на издръжката до 250лв.
3
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно, обосновано и
съобразено с интересите на детето, за което излага съображения. Въззивната
жалба счита за неоснователна, бланкетна, включващи общи доводи, извлечени
от други съдебни актове, неотносими към точно изяснената от ВРС
фактическа обстановка. Агресивното поведение на бащата е изцяло доказано
и от значение при разглеждане на делото, с оглед средата, при която би било
отглеждано при него детето; не е в интерес на детето да живее в положение на
безпокойство и несигурност от потенциална агресия пред него. Всички
оплаквания за укоримо поведение на майката са неоснователни – тя трябва да
работи за да издържа себе си и детето; полага необходимите грижи за детето;
ваксинациите му са извършени в срок; неверно и недоказано е тя да е
лишавала бащата от срещи с момчето; налице са всички предпоставки тя да
упражнява родителските права. Въпреки готовността й за споразумение до
такова не се е стигнало, но майката изпълнява стриктно постановените от ВРС
привременни мерки. Както РЛО, така и издръжката, са определени правилно и
в интерес на детето. По тези причини моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
АДВ.С.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме възражение по доклада
и моля да го приемете за окончателен.
АДВ.З.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Запознат съм доклада,
нямам възражения по него. Нямам доказателствени искания.
АДВ.С.: На този етап също нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено
заключение с вх.№22117/04.09.2024г. по допуснатата съдебно - психологична
експертиза на вещото лице Р. Г. и пристъпи към изслушване на вещото лице,
4
след снемане на неговата самоличност.
Вещото лице Р. С. Г. – 71г., бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам
така представеното от мен заключение.
АДВ.С.: По време на проведеното обследване, при отразяване на
казаното от освидетелстваната ответница Вие много подробно описвате един
акт на домашно насилие. На кой въпрос от вашата метода тя отговори с това
описание?
В.Л.Г.: Става въпрос за двете дати, когато се твърди, че е имало
физическо насилие. На въпроса „дали е имало физическо насилие“, на този
въпрос тя посочи две дати, които описа буквално и аз съм цитирала това, което
тя е описала.
АДВ.С.: Подобен въпрос към освидетелствания М. Ф. имаше ли
зададен?
В.Л.Г.: Нямаше подобен въпрос, защото той самият описа също случай,
когато са викали Полиция, всъщност ответницата е викала Полиция, когато
той е бил по-бит и конкретизира как, по какъв начин и какви са били
нараняванията.
АДВ.С.: Само че Вие обръщате внимание за наличие на някаква
агресия, по която трябва да се работи с освидетелствания М. Ф., а не обръщате
внимание по повод споделеното от него за физическа и психическа агресия на
освидетелстваната Б. Г.. Каква е причината?
В.Л.Г.: Не става въпрос за това. Става въпрос, че всъщност аз описвам
личностовите характеристики и когато предлагам методики, в тези методики
се очертава тази вербална бих казала агресивност, защото така или иначе те и
двамата имат защитни реакции, социално – желателно поведение. Това се
отчита в методиките. Това не се отчита от казаното от тях, защото в крайна
сметка това е доста субективно и може да има спекулации, затова не го
5
коментирам. Заключението е базирано на резултатите от методиките и техния
анализ, а не на база на твърденията на двамата родители.
АДВ. С.: Да разбирам ли,че и без споделеното от двете страни за тези
така наречени насилия, Вашите изводи щяха да същите?
В.Л. Г.: Точно така.
АДВ.С.: Говорите в експертизата, в обсъждането, че М. Ф. имал някакъв
дефицит по отношение на другия пол, женския пол имам предвид; че той не
възприема жените като равни. В обсъждането на резултатите коментирате, че
г-н Ф. не възприема жените като равни. Може ли да обясните защо?
В.Л.Г.: Не като равни, а в смисъл такъв, че жените са под неговото ниво.
Но това е обсъдено в контекста на това, че той има външно повишена
самооценка, но вътре в себе си няма такава. Когато се нарани мъжкото му
достойнство, когато се нарани тази самооценка, тогава той започва да има
вербално агресивно поведение и една защитна реакция - да говори и казва:
„да жените, те седят по - ниско от мен“, но в един момент обаче посочва, че „аз
не бях добър към жените“ и нещо такова.
АДВ.С.: Става въпрос за първата му любов?
В.Л.Г.: Не само за първата си любов, а по принцип.
Когато се засегне самооценката му той тогава прави такива изводи и в
този контекст е посочено в обсъждането.
АДВ.С.: Вие сама твърдите, че той има особена привързаност към
майката, че всъщност тя е фигура, която е от особено значение за него,
респективно че има конфликт с бащата? Това е отново в частта по обсъждане
на получените резултати.
В.Л.Г.: Привързаност не, привързаност към майката не, не точно
конфликт. Става въпрос, че бащата е бил по –строг и това строго възпитание,
когато му се задава този въпрос, при това строго възпитание го е ощетило,
защото той не може да угоди и по този начин дете не се възпитава, а трябва да
6
се търси другия начин, това което аз съм описала.
АДВ.С.: В такъв случай Вие споделихте, че според Вас той поставя
жените на едно по - ниско ниво, когато е в особено състояние, а не по
принцип, така ли?
В.Л.Г.: Не по принцип…
СЪДЪТ преформулира зададения към вещото лице въпрос:
Поддържате ли, че г-н Ф. е склонен да постави женския пол в по - ниска
позиция в своето възприятие, когато бива фрустриран или агресиран от гледна
точка на засягане на личната му оценка и мъжко достойнство?
В.Л.Г.: Да, в такива случаи той е склонен, като защитна реакция, да
поставя на по - ниско ниво противоположния пол.
АДВ.С.: Един хипотетичен въпрос: Когато една жена е наранена по
същия начин дали не поставя по същия начин на по – ниско ниво
противоположния пол?
СЪДЪТ отклонява въпроса към вещото лице Р. Г. и указва на адв. С.
да се придържа към въпросите, касаещи родителите – страни по делото, а не
жените и мъжете по принцип.
АДВ.С.: Когато обследвахте Б. Г. установихте ли тя да е склонна към
мимикрия, като имате предвид, че пред Вас се държи по един начин, пред
детето друго, пред съда по трети, в козметичния център, където работи по
друг? Склонна ли е тя да се представя по този начин?
В.Л.Г.: И двамата са склонни, те имат социално -желателно поведение и
аз това съм го описала.
АДВ.С.: Как би се отразило на психиката на подрастващото момче
ограничено общуване с баща му? Лично аз не откривам във вашата експертиза
отговор на този въпрос.
В.Л.Г.: Никой не говори за ограничено общуване на детето с неговия
7
баща и аз това съм го записала. Така или иначе момчето се идентифицира с
мъжката фигура и естествено това би се отразило като един дефицит по-
нататък. Никой не оспорва, че детето трябва да има общуване, дори и по-
разширено общуване с бащата. Той си има качества, тези качества аз не ги
оспорвам, така че дефицити ще има в бъдеще естествено. Според мен ще бъде
неблагоприятно за детето ограничаване на контактите с бащата.
АДВ.С.: Нямам повече въпроси.
АДВ.З.: Вие давате препоръка в отговора на въпрос №5 за консултация
на бащата със специалист – психотерапевт, с оглед на това да преодолее тези
дефицити, така ли е?
В.Л.Г.: Да, с оглед на това той да преодолее емоциите от раздялата, тези
турбулентности. В началото той казва, при тази конкуренция, че майката не го
е къпала, майката не го е кърмела, майката това, когато се акцентираме върху
детето и там се привнасят тези партньорските отношения, този негативизъм.
Това трябва да се преодолее за да може родителят да стъпи на тази роля и да
изпълнява родителската си роля качествено.
АДВ.З.: С оглед на Вашите констатации относно личностните
характеристики на единия и другия от родителите считате, ли че действащият
режим дава възможност за пълноценен контакт на бащата с детето?
АДВ.С.: Аз мисля, че въпросът не е психологически и ще моля въпросът
да бъде отклонен или поне преформулиран, за да бъде в сферата на познанията
на вещото лице.
АДВ.З.: Въпросът ми е в контекста на отговора, който е по въпрос 6
„Как би се отразило на психиката на подрастващото момче ограниченото
общуване с баща му в случая?“ Считате, ли че е ограничено общуването на
бащата с детето?
СЪДЪТ преформулира въпроса на адв.З. към вещото лице Р. Г.:
Считате ли, че актуално действащият режим може да бъде определен като
ограничен и като неподходящ за момчето, предвид актуалните личностови
особености на бащата и състоянието на детето?
8
В.Л.Г.: Аз много добре съм описала какво наблюдавах, когато детето
беше с баща си. Срещата им ми даде действително много информация за това,
че бащата наистина се справя добре с отглеждането, възпитанието,
грижовността предимно, защото това наблюдавах на детето. Така че този
режим е добър, не противоречи на това което се иска като ограничени. Няма
такова опасно и вредоносно поведение бащата, за да може да окаже такова
влияние върху детето.
АДВ.З.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ.С.: Моля да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ.З.:Пълно отговаряне на поставената задача и моля да се приеме
заключението на вещото лице.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е дало отговор на поставените въпроси и
заключението му следва да бъде прието и приложено към доказателствата по
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмено
заключение с вх.№2217/04.09.2024г. по допуснатата съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Р. Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. Г.
възнаграждение в размер на внесения депозит от 400 (четиристотин) лева.
/изд.РКО/
СЪДЪТ докладва справка – декларация от вещото лице Р. Г. съгласно,
която е деклариран положен труд в общ размер, време и часова ставка в
размер на 680лева, като възнаграждение.
9
В.Л.Г.: Поддържам представената справка - декларация.
АДВ.С.: Не възразявам.
АДВ.З.: Не възразявам.
СЪДЪТ, с оглед декларираните часове труд и коректна часова ставка за
заплащането им
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
680 (шестстотин и осемдесет) лева.
УКАЗВА на въззивника, в едноседмичен срок, считано от днес, да
представи доказателства за доплатен по сметка на ВОС депозит в размер на
още 280 (двеста и осемдесет) лева.
След внасяне на допълнителния депозит и представяне на
доказателства за това от въззивника ще бъде издаден допълнителен разходен
касов ордер, за което ще бъде уведомено вещото лице.
АДВ.С.: Представям списък на разноските.
АДВ.З.: Представям списък на разноските, както и доказателства за
тяхното извършване.
АДВ.С.: Нямам възражения за прекомерност.
С въззивната жалба съм представила договор за правна защита и
съдействие, доказателство за заплащане на хонорара.
АДВ.З.: Не правя възражение за прекомерност.
10
СЪДЪТ намира, че представените списъци по чл.80 от ГПК следва да се
приложат по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание от адв.
С. списък на разноските и от адв.З. списък на разноските и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ, на осн. чл.149, ал.1 от СК приканва страните към постигане на
спогодба.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ф.: Аз казвам твърдо „НЕ“. Според мен тя използва
детето заради това, че е афектирана срещу мен. Използва го за да ме наранява
по някакъв начин. Тя много добре вижда, когато връщам детето всеки път, в
какво състояние е. Тя като една майка не каза нито веднъж „това дете не се
чувства добре все път, когато го връщаш трябва да направим нещо по този
въпрос“. Тя каза точно обратното „няма да ти го дам“. Детето всеки път,
когато го връщам е в ужасна емоция и аз не съм сигурен дали дълго време
мога да го изтърпявам още. Предпочитам да го взема веднъж за малко по –
дълго време, отколкото да го вземам за два часа и след два часа да го върна.
Аз ще бъда добре, ако виждам детето си достатъчно дълго време като
негов баща, въпреки че не съм с неговата майка. Това че аз не съм с неговата
майка не означава, че не съм негов баща и за мен един баща трябва да вижда
50 % от времето на това дете в неговия живот. Аз ще се боря за това да
виждам моето дете толкова, колкото един баща заслужава да вижда своето
дете. Това е нещото, за което се боря, нямам нищо друго и това е нещото,
което майката на моя син ми отнема. Тя отнема времето, когато той е най –
красив, най – мил… Просто не искам да пропускам повече.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Такива опити са правени страшно много пъти.
11
Може би преди около седем - осем месеца, преди г-н Ф. да заведе дело.
Помагах му по всякакъв начин, въпреки че се беше изнесъл, заедно и
хармонично да гледаме детето, но неговите емоции прерастват в агресия към
мен и съответно заведе дело. Както и в хода на делото каквото поиска ние се
съгласявахме, позволявахме, давахме, предвид и доказателствата можеше
мерките му за виждане да са доста по – ограничени. Въпреки това аз
непрекъснато стимулирах това той да си запази връзката с детето защото знам,
че в даден момент ситуацията ще се успокои и напред в бъдеще е добре детето
да си поддържа контакт с него. Тук вече срещаме затруднение в ежедневните
грижи и съответно по начина, по който се виждат и нарушават целия цикъл на
детето. Непрекъснато има ситуации, при които навиците, които изграждаме
през седмицата с детето, прекарвайки един уикенд с него и навиците са
разрушени. Всичко това започва отначало и неговите заплахи, че ще направи
гледането на А. трудно за мен, просто тук е проблема - личните ни
взаимоотношения и на неговото отношение, че си позволява да вика, да псува
и да ме унижава пред детето.
Аз искрено се надявам сега, докато е мъничко детенцето и М. още не се
успокоил емоционално, желая по-голямата част от времето да полагам
грижите аз, защото ние нямаме синхрон с него в самото отглеждане на детето.
Аз създавам едни навици, той създава други, става една каша. Това е дете на
две години, толкова много се обърква. Просто в тази ситуация няма как в
момента заедно да гледаме детето, защото отношенията помежду ни не са
синхронични. На този етап детето освен да ходи на ясла, постоянно аз се
грижа за него и няма други хора, които да се месят. Моята майка идва и ми
помага, но аз съм изцяло ангажирана с него, и вечер, и сутрин, и в почивните
дни непрекъснато. Просто тези две седмици, когато са през седмица детето се
стабилизира и ежедневните навици се правят, просто минава един уикенд и
когато му кажа на М. имаме проблем в това. Примерно детето се обрива и за
казвам на бащата „действа му този крем, вземи го, купи го, мажи го“, а той
избухва и мисли, че това е злобна агресия към него, от там идва големия
проблем. На този етап аз също смятам, че не можем да разговаряме.
АДВ.С.: Аз скоро влязох в процеса и както и навън с колегата З.
говорихме, че може би са правени някакви опити, но според мен и двете
12
страни още не са имали необходимата чисто личностна зрялост за да
постигнат някакъв компромис. Аз все пак считам, че е възможно да направим
опити за доброволно уреждане на отношенията така, че приканвам другата
страна към същото.
Страните обсъждат евентуални параметри като база за разговори
между тях.
АДВ.З.: Отговор на въпроса Ви се даде като „категорично не“ и този
отговор, е този който важи от началото на процеса. Този процес от началото се
използва само и единствено за тормоз. В тази посока е и отговора, който съм
пуснал на въззивната жалба. От ден първи нашето процесуално поведение е
свързано с това ние да се споразумеем. Освен това привременни мерки,
определение за отхвърляне, нова молба за промяна на привременните мерки,
отново отхвърляне. В това време госпожа Г. през цялото време не е
ограничила г-н Ф. нито в един момент. Всичко, което ние коментирахме в
съдебна зала от първото съдебно заседание беше свързано с коледните и
новогодишни празници. Всичко беше спазено от наша страна. Тук искането не
е за разширяването на режима на лични контакти на бащата. Това е способ за
тормоз и нищо повече от това. От там насетне последва въззивната жалба,
след като съдът със съдебния си акт разшири допълнително режима, който
беше дал с привременните мерки и редуцира издръжката. Това нещо ще
продължи. Нататък е безсмислено. Този съдебен спор за мен и като действащ
медиатор казвам може да бъде решен само с едно съдебно решение. Да
съдебното решение няма да възстанови отношенията между страните в този
случай. Искрено се надявам съветите на вещото лице да се спазят от другата
страна и да потърси помощ за да преодолее това, което е у него и да има
възможност той наистина да осъществява пълноценен контакт с детето си.
Този пълноценен контакт не му е ограничен от другата страна. Той самия го
ограничава у себе си. Дори и да отложим настоящото заседание аз зная какво
ще се случи, резултатът ще бъде същият, както предните пъти и не виждам
смисъл да се разговаряме по – нататък предвид всичко, което изложих. Наясно
съм какво ще се случи.
13
Предвид становищата на страните и отсъствието на други направени
доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.С.: Моля да уважите въззивната жалба, така както е предявена и да
отмените решението на Варненския районен съд в обжалваните части, като на
първо място присъдите на моя доверител родителските права и определите
местоживеене на детето, на основанията подробно изложени във въззивната
жалба. В условия на евентуалност, в случай че прецените, че в интерес на
детето е същото да бъде отглеждано от своята майка, то тогава да разширите
постановения режим на лични контакти съобразно изложеното във въззивната
жалба, като зачетете изложените аргументи, като защита по съществото на
спора. Независимо от това моля да ми дадете възможност да представя
писмени бележки. Ще моля също така, по отношение на издръжката да
уважите жалбата, така както е предявена, респективно в случай, че ни бъдат
присъдени родителските права от името на моя доверител заявяваме, че
същата издръжка бихме претендирали от майката, а именно минимално
определената такава. Моля да ни присъдите направените в настоящото
съдебно – деловодни разноски, съобразно представения списък. В този смисъл
моля за вашето решение.
АДВ.З.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение, да
потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт, който намирам за
правилен, законосъобразен и добре мотивиран. Първоинстанционният съд
положи всички необходими усилия за да влезе в спора, да изясни
фактическата обстановка, родителския капацитет на двамата родители и да
отсъди така, както би било най - добре за детето, а не в интерес на единия от
двамата родители. Считам, че и към момента режимът, който е предоставен на
лични контакти на бащата е достатъчно широк с оглед възрастта на детето и
14
на родителския му капацитет. Считам, че събраните доказателства пред
настоящата съдебна инстанция единствено могат да допълнят мотивите в тази
посока. Моля Ви да потвърдите изцяло първоинстанционното съдебно
решение. Моля за присъждане на разноски съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.С., процесуален представител на
въззивника в 10 – дневен срок считано от изготвяне на протокола да
представи писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:30часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15