Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Сливен, 11.11.2019 год.
В ИМEТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети наказателен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА,
при
съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1006 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по повод жалба от В.Г.К. с ЕГН ********** ***-0455-000113 от 23.05.2019
г. на Началник РУ към ОД на МВР –
Сливен, РУ-Твърдица, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 103 от . Моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като твърди, че не му е бил подаван
сигнал от служители на ТОЛ полиция, както и че има заплатена винетна такса за управлявания от него автомобил.
В с.з. жалбоподателят
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.
В с.з.
административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 01.05.2019 год. жалбоподателят управлявал лек
автомобил "Ситроен", с рег. № ЕВ 88 58 АТ по път I-6 в
посока запад-изток. На км. 354+400 патрулирал автомобил на Национално ТОЛ
управление, със служители свидетелите С. и Г.. Поради проблем в системата и
невъзможност за извършване на дистанционна проверка, служителите на ТОЛ спирали
на случаен принцип автомобили, с цел проверка за заплатена винетна
такса. Подали сигнал със стоп-палка по техен образец на лекия автомобил
"Ситроен", но водачът не преустановил движението си. В последствие
предали информацията на служители на РУ-Твърдица, жалбоподателят бил поканен за
съставяне на АУАН и на 16.05.2019 г. актосъставителят М., в присъствието на
свидетелите С. и Г. и на жалбоподателя, му съставил АУАН констатираното
нарушение на чл. 103 от . Въз основа на този акт
е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа
на нея направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена в
законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява извършването на нарушението, описано в
съставения АУАН. При подаден сигнал със стоп-палка от служител на Национално
ТОЛ управление, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да спре, регламентирано
в чл.103 от . Твърденията на жалбоподателя в жалбата,
че не му е бил подаван сигнал се опровергават от всички гласни доказателства.
Служителите на Национално ТОЛ управление са категорични, че са подали сигнал и
този сигнал е бил възприет от жалбоподателя. Актосъставителят потвърждава, че
при съставяне на АУАН жалбоподателят е признал, че не е спрял, но е изтъкнал
като причина опит за грабеж в миналото от лица представили се за полицейски
служители. В същото време съдът намира, че се касае за нарушение, което може да
се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при което
административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и
приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само
го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде
санкциониран. Жалбоподателят е имал причина да откаже да спре при подадения
сигнал, която е изтъкнал непосредствено при съставяне на акта. Все пак се касае
за служители на Национално ТОЛ управление, които в изключително редки случаи
прибягват до спиране на автомобили, които не са били с полицейски автомобил и с
утвърдената стоп-палка на МВР, което е било възможно да заблуди водача за
причината за спирането му. Отделно от това е видно, че същият е имал заплатена винетна такса, което още веднъж потвърждава, че не е имал
причина да не спре, ако не се е страхувал заради предишен инцидент. От
изложеното може да се направи извод, че нарушението по своята същност не води
след себе си значителни вредни последици, т.е. същото не е обществено опасно или
обществената опасност е толкова незначителна, че не би увредила обществените
отношения, които санкционната норма защитава. С извършеното нарушение неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него
няма нанесени щети, като същото е извършено и за първи път.
С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия
орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на
„маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не
може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни
случаи на административни нарушения, административнонаказващият
орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. №
1/2007 год. по описа на ВКС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0455-000113 от 23.05.2019 г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР – Сливен, РУ-Твърдица, с което на В.Г.К. с
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: