Р Е Ш Е Н И Е
№ 195/14.3.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Янка Вукева
с участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а.н. дело № 26 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите – гр. Пазарджик, представлявана от директора инж. В. А., с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, срещу решение № 66 от 24.11.2021 год., постановено по
административно - наказателно дело № 321 от 2021 год. по описа на Районен съд –
Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 187 от 26.07.2021 год. на директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – гр. Пазарджик, с което на „Сар-Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. “Хан Аспарух“ №
7, представлявано от управителя Р.С.К., е наложена имуществена санкция в размер
на 300,00 (триста) лева, на осн. чл. 272 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с
чл. 270 от същия. Със същото решение е осъдена Регионална дирекция по горите –
гр. Пазарджик, да заплати на „Сар-Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сърница, ул. “Хан Аспарух“ № 7, представлявано от
управителя Р.С. К., разноски по делото, в размер на 300,00 (триста) лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон и процесуалните
норми - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да
постанови друг, с който да потвърди оспореното наказателно постановление като
законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – „Сар-Груп“ ЕООД,
представлявано от управителя Р.С.К., чрез пълномощника адв. В.В. оспорва касационната
жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане
на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Велинград е образувано
по жалба на „Сар-Груп“ ЕООД, представлявано от
управителя Р.С.К. против наказателно постановление № 187 от 26.07.2021 год. на
директора на РДГ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 272 от ЗГ, във връзка
с чл. 270 от ЗГ, във връзка с чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012
год. за контрола и опазване на горските територии на търговското дружество е
наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева за това, че на
17.06.2021 год. служителите на РДГ – Пазарджик – горски инспектори Ю. К. Ю. и Н.
С. Г., при извършена проверка от тяхна страна в обект за преработка на
дървесина, регистриран по чл. 206 от ЗГ, стопанисван от „Сар-Груп“ ЕООД,
находящ се в местността „Овцекомплекса“, гр. Сърница, община Сърница с
регистрирана производствена марка № Н0151 са поискали да прегледат записите от
монтираната система за видеонаблюдение и са установили, че за деня на прегледа
системата е записвала за кратък период – около един час преди пристигането на
контролните органи, а за периода от 17.05.2021 год. до 17.06.2021 год., 15.27
часа (30 дни), не се съхранявани данни от записите. Служител на дружеството е
заявил, че в системата се е получила повреда, поради което се е наложило да се
смени хард диска в устройството. Обяснил, че често ставали повреди и се
налагало смяна на хард диска. Сменените три хард дискове били предадени след
съдействието на служителите на Районно управление – Велинград, участък Сърница,
за да бъдат разчетени и да се установи повредени ли са от токов удар.
Разчитането им било невъзможно, тъй като хард дисковете били повредени и не се
установило дали повредата се дължи на токов удар. Констатациите от проверката
са обективирани в констативен протокол серия НОО № 160779
от 17.06.2021 год. На същата дата горски инспектор Ю. К.
Ю., в присъствието на управителя на дружеството е съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия НОО № 002778 за нарушение на чл. 14а,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазване на
горските територии, връчен надлежно на управителя на дружеството. Последният
е направил възражение, че на 17.06.2021 год. около обяд е установено, че
видеонаблюдението не работи, за което е уведомена РДГ – Пазарджик по надлежния
ред, според изискванията на Наредбата. С оспореното наказателно постановление
(НП) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста)
лева за установеното нарушение и с оглед констатацията, че на същото дружество
е налице друго влязло в законна сила на 31.03.2021 год. НП № 83 от 22.03.2021
год., издадено от директора на РДГ - Пазарджик за нарушение по чл. 14а, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазване на горските
територии за налагане на имуществена санкция на основание чл. 270 от ЗГ.
Съдът е установил, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, представляващо самостоятелно отменително основание на обжалвания
акт. Изготвеният АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
а именно не е посочена нарушената законова разпоредба. Нормата на чл. 14а, ал. 1 , т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за
контрола и опазване на горските територии, посочена от
административнонаказващия орган за нарушена, не съдържа фактически състав на
констатираното административно нарушение. Неспазването на това изискване е
мотивирало първостепенния съд да установи, че оспореното НП е незаконосъобразно,
поради което е отменил.
Решението е неправилно.
Настоящата касационна инстанция не споделя правните
изводи на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение и намира,
че изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни.
В конкретния случай, съдът счита, че не е налице
допусната нередовност относно посочване на нарушената законова разпоредба. В
АУАН и впоследствие в издаденото и връчено по надлежния ред наказателно
постановление административнонаказващият орган е констатирал, че дружеството е осъществило
състава на нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год.
за контрола и опазване на горските територии. С посочената разпоредба, изменена
с ДВ, бр. 89 от 2019 год., е прието, че обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват
със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следното изискване:
да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност
за последващо разглеждане на записи, като съхранява данните за последните 30
дни. Следователно дружеството е това, което има отношение към обекта и то е
длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако установи, че
има проблем да сезира съответно компетентното лице, за изпълни изискванията на
закона. Това задължение не е било изпълнено и така е допуснато процесното
административно нарушение, за което е наложена имуществена санкция в размер на
300,00 (триста) лева. Незаконосъобразен е изводът на първостепенния съд за
нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно, че в
актът за установяване на административното нарушение и респективно в
наказателното постановление не се съдържат законните разпоредби, които са
нарушени. Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното/непълното
им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Същите следва
да си кореспондират напълно с описанието на нарушението и хипотезата на
посочената като нарушена правна норма да се припокриват. Това е съществена
гаранция за правото на защита на нарушителя, а неспазването им води до
незаконосъобразност на НП.
В разглеждания случай, районният съд неправилно е приел,
че издаване на оспорения акт не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че констатираното
нарушение е по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за
контрола и опазване на горските територии. Този извод не кореспондира с приетия
доказателствен материал по спора. И в двата акта се съдържа нарушената законна
разпоредба, а също така са описани фактите и обстоятелствата, довели до
осъществяването състава на административното нарушение. Посочените от въззивния
съд процесуални нарушения, послужили като основание за отмяна на обжалваното НП
са неправилни. Административнонаказващият орган е спазил всички изисквания на
нормите на ЗАНН и правната квалификация на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1
от 30.01.2012 год. за контрола и опазване на горските територии, в изменената й
редакция, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението.
Касационният състав приема с оглед установените факти по
делото, че ответникът по касационната жалба е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 год. за контрола и опазване на горските територии. От обективна
страна се установява, че в обекта, стопанисван дружеството в гр. Сърница, не се
осигурява непрекъснати записи на изображенията, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като не се съхраняват данните за последните 30 дни –
от 17.05.2021 год. до 17.06.2021 год., 15.27 часа. Административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и законосъобразно е санкционирал
търговското дружество, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ЗГ, във връзка с чл.
270 от същия нормативен акт, която предвижда наказание „имуществена санкция в
троен размер“, като е наложил минималния размер от 300,00 (триста) лева, при
съобразяване с чл. 27 от ЗАНН – нарушението е извършено за втори път.
Предвид изложените съображения, касационният състав
счита, че атакуваното решение е необосновано и постановено в нарушение на
закона, налице са релевираните от касатора отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), поради което
същото следва да се отмени, а обжалваното наказателно постановление да се
потвърди като законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се
присъждат. Касационният жалбоподател не е заявил такива нито в касационната
жалба, нито в становището до съда от 15.02.2022 год.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл.
второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 66 от 24.11.2021 год.,
постановено по административно - наказателно дело № 321 от 2021 год. по описа
на Районен съд – Велинград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 187 от 26.07.2021 год. на директора на Регионална дирекция по
горите – гр. Пазарджик, с което на „Сар-Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сърница, ул. “Хан Аспарух“ № 7, представлявано от
управителя Р.С.К., е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)