№ 780
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Борислава М. Борисова
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100604894 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 572 от 15.12.2023 г., постановена по НЧХД № 2799/2023 г. по
описа на СРС, НО, 121-ви състав, подсъдимата К. Х. Л. е призната за виновна
в това, че на 17.10.2022 г. в гр. София, кв. ****, чрез хвърляне на керемида,
причинила на Й. С. Г.-Л. травматични увреждания, представляващи: контузия
на главата с обширeн оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични
данни за преразтягане на мекотъкнанни мускулни и сухожилни структури в
областта на шийната паравертебрална мускулaтура и тази на горната лява част
на гърба, причиняващи ограничаване обема на движение на главата, поради
изразен болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“,
охлузване по задната повърхност на лявото рамо, като й причинила
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК -
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е била
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимата е осъдена да заплати на Й. С. Г.-Л. сумата от 1812 лева,
1
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
и държавна такса за образуване на делото. На същото основание подсъдимата
е осъдена да заплати в полза на СРС сумата от 723.60 лева – разноски за
изготвяне на СМЕ и СТЕ.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимата, в която са изложени съображения за нейната
незаконосъобразност, доколкото е постановена при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е било
установено по безспорен начин, че К. Л. е извършила престъплението, за което
е обвинена. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да оправдае
подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
Не са постъпвали писмени възражения срещу така подадената въззивна
жалба.
С определение в разпоредително заседание на 03.09.2024 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на свидетели и на подсъдимата, както и
изслушването на експертизи пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимата
поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. В
допълнение е посочено, че в мотивите към присъдата са допуснати множество
фактически грешки, налице е изопачена фактическа обстановка и липса на
мотиви. В този смисъл се твърди, че в мотивите към присъдата на четири
места първоинстанционният съд е посочил, че съпруг на тъжителката е Х.Л.,
който е правил ремонт, което не отговаря на обективната истина. Посочено е,
че се кредитирани изцяло показанията на съпруга и сина на частния тъжител
без да е анализирано защо са незаинтересовани от крайния изход на делото.
Твърди се, че синът на тъжителката е воден от нея по всички дела, по които е
страна, като е предварително подготвен какво да каже по делото. По
отношение на показанията на съпруга на тъжителката е посочено, че е
нелогично последният да е видял как майка му замерва жена му и сина му с
керемиди и безучастно да гледа ситуацията без да се намеси. Акцентирано е
на обстоятелството, че не е дадена вяра на показанията на доведените от
подсъдимата свидетели, доколкото последните не били преки очевидци на
2
случая. Твърди се, че от заключението на вещото лице ставало ясно, че
подсъдимата е възрастна и поради заболяванията си не може да хвърля
предмети през високата двуметрова ограда. Предвид на това, че подсъдимата
не е виждала тъжителката през оградата, то последната не е можела да й
нанесе удар, още повече умишлен такъв. На следващо място е изложено, че
според процесуалния представител на тъжителя телесните й увреждания са
били нанесени с два удара, докато първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимата за нанесен един удар. Отделно от това, е посочено, че вещото
лице, изготвило съдебномедицинската експертиза по делото, не е отговорило
по никакъв начин в тази насока, посочвайки единствено, че травматичните
увреждания могат да се получат по посочения от тъжителката начин. С оглед
на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваната първоинстанционна
присъда, като признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
Повереникът на частния тъжител оспорва подадената жалба, като твърди,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована. Твърди се,
че не може да се установи предвид механизма и обстановката при нанасяне на
телесните увреждания, дали се касае за един или два удара на пострадалата, но
травматичните увреждания са безспорно установени. Изложено е, че
показанията на съпруга и сина на тъжителката правилно са били кредитирани
от районния съд, доколкото са подкрепени от останалите обективни
доказателства – заключенията на съдебнотехническата и
съдебномедицинската експертизи. В тази връзка е посочено, че
първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото
доказателства, като е приел фактическа обстановка, възприета от свидетелите
очевидци и събраните обективни доказателства.
Частният тъжител Й. Г.-Л. поддържа казаното от повереника й, като
посочва, че разпитаните в хода на първоинстанционното производство по
искане на подсъдимата свидетели не са очевидци на ситуацията. Посочено е,
че синът й е бил свидетел на Д.ието на подсъдимата, поради което от
въззивния съд се иска да потвърди атакуваната присъда.
В правото си на реплика, защитникът на подсъдимата заявява, че И.Л. е
заинтересован, доколкото е бил осъден по реда на ЗЗДН с влязъл в сила
съдебен акт за насилие над майка му. Оспорва се, че констатираните със СМУ
3
наранявания са получени в резултат на поведението на подсъдимата, като се
твърди, че тъжителката предварително се подготвила да звънне на тел. 112,
поради което е била с телефон в ръка.
Повереникът заявява, че в хода на въззивното производство не следва да се
оспорва заключението на съдебномедицинската експертиза, като е
акцентирано на обстоятелството, че СМУ се базира на непосредствените
прегледи на тъжителката от екип на ЦСМП-София минути след инцидента.
Подсъдимата заявява, че не е извършила вмененото й престъпление,
доколкото не тя, а тъжителката я е замярвала с парчета керемида. Твърди, че
след като последната я е ударила с парче керемида по малкия пръст на дясната
ръка, подсъдимата е тръгнала да се обажда на тел. 112, в който момент е чула
как по предварително подготвен план се обажда тъжителката, като я
набеждава, че тя я замярва с керемиди. Изложено е, че К.Л. дава неверни
показания относно случая, като твърди, че не може да извърши Д.ието
предвид възрастта си. С оглед на това, от съда се иска да отмени
първоинстанционната присъда.
В предоставеното й право на последна дума, подсъдимата желае да бъде
оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за нейното изменение или отмяна. Съображенията за
това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в
мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира
основания за същественото й изменение или допълнение.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата К. Х. Л. е родена на **** г. в с. Стрелци, обл. Пловдив,
българка, българска гражданка, разведена, пенсионерка, живуща в гр. София,
кв. ****, с ЕГН **********.
4
Тя и частната тъжителка Й. С. Г.-Л. са съответно свекърва и снаха.
Тъжителката е омъжена за по-големия син на подсъдимата - свидетеля И.А.Л.,
от когото има две деца син - свидетеля К.Л., и по-малка дъщеря.
Страните по делото живеели в два отделни имота на адрес: гр. София, кв.
****, като дворните места са отделени с масивна ограда, на места висока
около 2 метра. Върху самата ограда имало поставени и здраво закрепени
керемиди, тип „турски”. Тъжителката и подсъдимата били в крайно влошени
отношения, датиращи от години, като помежду си имали образувани
множество дела.
На 17.10.2022 г., в късния следобед, подсъдимата К. Х. Л. се намирала в
двора на къщата си на горепосочения адрес в гр. София, кв. ****, като садила
марули. В същото време, в съседния двор се намирали тъжителката и нейният
син - свидетелят К.И.Л., който хранел кучето и му сипвал прясна вода.
Частната тъжителка започнала да снима с телефона си подсъдимата, както
била правила и в предишни случаи. След това започнала да бута в двора на
подсъдимата керемиди, тип „турски”, поставени върху самата ограда в двора
на свекърва си. Видимост към тях имал свидетелят И.А.Л. (съпруг на
тъжителката и син на подсъдимата), който в този момент заедно със свой
приятел ремонтирал таванско помещение, като поставял первази на
прозорците. Той добре виждал къде се намират, както съпругата и синът му,
така и подсъдимата - негова майка, но бил зает с работата, която вършил. В
отговор на поведението на тъжителката, подсъдимата започнала да хвърля
парчета керемиди, като керемида или част от такава ударила тъжителката в
областта на главата, в лявата тилна област, и лявата част на гърба, докато тя
била с гръб към оградата в своя имот. Ударът бил възприет от 15-годишния
към онзи момент свидетел К.Л., който бързо се затичал към майка си, за да
види какво е състоянието й. Тъжителката му извикала да се пази, разплакала
се и казала, че й се гади. Двамата бързо влезли в къщата. Свидетелят К.Л.
видял голям оток на главата на майка си. В същото време привлечен от плача
на съпругата си, при тях слязъл свидетелят И.А.Л.. Тъжителката му казала, че
майка му я е ударила с керемида. Той набрал от нейния мобилен телефон
номер 112 и я оставил тя да подаде сигнала за случая. Така, на 17.10.2022 г. в
18:44 часа тъжителката провела разговор с оператора, като му съобщила за
станалото. Било й заявено, че веднага изпращат полицейски патрул на място.
5
Междувременно, чувайки, че тъжителката разговаря с оператора на тел.
112, подсъдимата също звъннала на спешния телефон, като съобщила, че
тъжителката я е замеряла с керемиди и я ударила по ръката. Тъй като касаел
един и същи адрес, системата автоматично „свързала” двата сигнала, като бил
изпратен един полицейски екип в състав свидетелите А.Й.Н. и Н.В.К. -
служители в 05 РУ-СДВР. Свидетелите изслушали и двете жени и им
съставили протоколи по чл. 65 ЗМВР. Предложили на тъжителката да я
откарат до болнично заведение, но тя заявила, че сама ще отиде на преглед.
Свидетелят И.А.Л. закарал съпругата си в УМБАЛСМ „Николай И. Пирогов”
ЕАД, където на 17.10.2022 г. в 20.35 часа й бил извършен преглед в Спешен
кабинет по неврохирургия. След прегледа, й била поставена основна диагноза:
Повърхностна травма на окосмената част на главата, Анамнеза: Ударена с
керемида по главата, Обективно състояние: Травма на главата. Изследвания:
Профилна рентгенография на цял череп - ляв профил Р000152;
Рентгенография на череп - проекция по Бабчин Р000152; Терапия: Дадени
указания.
На следващия ден - 18.10.2022 г., тъжителката посетила съдебен лекар,
който издал СМУ № 451/2022 г. с отразени в него обективни данни - в лявата
половина на тилната област има обширни оток и петнисто синкаво мораво
кръвонасядане, плътновати и болезнени при палпация на обща площ с
размери около 8/7 см с неясни граници (пациентката е с гъсто окосмяване на
главата). Оплаква се от силни болки, както в областта на главата, така и по
задната повърхност на шията, като се отчита палпаторна болезненост и
повишен мускулен тонус в областта на лявата паравертебрална шийна
мускулатура и горната част на гърба отляво, причиняващи ограничаване в
обема на движение на главата при ротация и накланяне вдясно. По задната
повърхност на лявото рамо има ограничено повърхностно охлузване със
забелване на епидермиса отгоре надолу със сивкаво жълтеникава повърхност,
равна с околната кожа и размери 2,2/1,7 см“.
На 19.10.2022 г. тъжителката посетила личния си лекар, като от
амбулаторен лист № 6AF01/19.10.2022 г., издаден от д-р Р.Н.,
общопрактикуващ лекар, било отразено: Основна диагноза: Главоболие.
Анамнеза: Съобщава за болки в главата, предимно по тила, придружено с
изтръпване, засилващи се вечер, получени след удар. Обективно състояние:
6
Пулс: 76; RR: 125/80; Спец.статус: Локален статус: палпаторна болезненост в
тилната област; Сатурация 99 %. Изследвания: Терапия: Бестарен 3x25 мг;
Уведомление (предстояща имунизация)“.
Същевременно, подсъдимата К. Л. подала жалба до началника на 05 РУ-
СДВР, като прокурор от СРП с Постановление от 15.12.2022 г. отказал да
образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На 27.02.2023 г. тъжителката Й. С. Г.-Л. подала тъжба в деловодството на
СРС, НО с вх. № 53715/27.02.2023 г., като въз основа на нея било образувано
НЧХД № 2799/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
В хода на производството пред СРС, НО, 121-ви състав била назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза по отношение на частния тъжител.
Според заключението й, при процесния инцидент Й. С. Г.-Л. е получила
следните травматични увреждания: обширен оток и кръвонасядане на обща
площ с размери около 8/7 см. в тилната област на главата вляво, палпаторна
болезненост и повишен мускулен тонус в областта на шията в тази зона, както
и в горната част на гърба отляво, причиняващи ограничаване в обема на
движение на главата при ротация и накланяне вдясно, реализирало медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, както и ограничено повърхностно охлузване със забелване на
епидермиса отгоре надолу по задната повърхност на лявото рамо, реализирало
медико-биологичния признак „болка“. Вещото лице е посочило, че така
констатираните травматични увреждания отговарят да са получени по времето
и начина, описан в тъжбата. По механизъм установените травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива, вкл.
допирното, под ъгъл действие. Възстановителният период за травмата на
главата е 10-14 дни и е пълно, а на травмата на лявото рамо – до 5 дни и е
пълно.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
непротиворечив начин от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и доказателствени средства, както и експертни
заключения, а именно: обясненията на подсъдимата К. Л. (частично);
показанията на свидетелите К.И.Л., И.А.Л., Г.В.К., Х.А.Л., Н.В.К., Н.Г.З. и
А.Й.Н.; лист за преглед на пациент от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД;
съдебномедицинско удостоверение № 451/2022 г.; амбулаторен лист от
7
19.10.2022 г.; Постановление на СРП от 15.12.2022 г. за отказ за образуване на
досъдебно производство; справка от Дирекция „Национална система 112“,
ведно с приложен компактдиск; заключението на съдебномедицинска
експертиза по отношение на подсъдимата; заключението на
съдебнотехническа експертиза; заключението на съдебномедицинска
експертиза по отношение на ЧТ и справка за съдимост на подсъдимата.
След направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за правилни фактическите констатации
на контролираната инстанция относно установените по делото факти.
Действително, във възприетата от районния съд фактическа обстановка е
допусната очевидна фактическа грешка при посочване на собственото име на
съпруга на тъжителката, като същият е посочен като Х.А.Л., вместо И.А.Л..
Посочената техническа грешка обаче не опорочава мотивите на постановената
от контролираната инстанция присъда, нито води до неяснота на волята на
съда, доколкото недвусмислено е посочено, че в случая се визира именно
съпругът на тъжителката. С оглед на това, възприетата от районния съд
фактическа обстановка следва да бъде коригирана единствено относно
отстраняване на посочената техническа грешка при изписване на собственото
име на съпруга на частния тъжител.
На следващо място, въззивната инстанция споделя извършения
доказателствен анализ от страна на първостепенния съд, като счита, че
възприетите от него фактически изводи не са резултат на превратно тълкуване
на доказателства, в какъвто смисъл са основните възражения на въззивния
жалбоподател. В тази връзка следва да се посочи, че събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства условно могат да се
обособят в две групи съобразно възпроизведеното от свидетелите и
подсъдимата относно главния факт на доказване по делото, като в първата
група следва да се обособят показанията на свидетелите К.Л. и И.Л., син и
съпруг на тъжителката, а в друга – обясненията на подсъдимата и показанията
на свидетелите Х.Л. и Г.К.. По делото са приобщени и показанията на
полицейските служители Н.К., Н.З. и А.Н., които обаче не са информативни
относно главния факт на доказване по делото, доколкото демонстрират
липсата на спомен за случая. Основателно се явява твърдението на защитника
на подсъдимата за наличието на изключително влошени отношения между
8
двете групи свидетели и съответно подсъдимата и тъжителката, поради което
възпроизведеното от тях следва много внимателно да се съпостави с
наличните по делото обективни доказателствени източници, каквито са
приложената медицинска документация, справка и компактдиск с аудиозапис
от Дирекция „Национална система 112“-МВР, както и заключенията на
приетите в хода на първоинстанционното производство експертизи. В
контекста на гореизложеното, въззивният съд намира за правилни изложените
от контролираната инстанция съображения относно кредитиране показанията
на свидетелите от условно обособената първа група гласни доказателства, а
именно на К.Л. и на И.Л.. В този смисъл показанията им са вътрешно
непротиворечиви, като кореспондират с приетата по делото медицинска
документация и заключенията на СМЕ и СТЕ. На първо място, св. К.Л., син на
тъжителката, е категоричен, че на инкриминираната дата се е намирал в двора
на къщата, в която са живели с майка му и баща му, когато частната тъжителка
му казала: „К., пази се, че тя хвърля керемиди“, при което е видял как една
керемида удря майка му в тила и лявото рамо отзад, след което влезли вътре в
къщата и баща му се обадил на тел. 112, като са подали сигнал за случая. Св.
К.Л. е категоричен също така, че макар и да е имало ограда между двете части
на двора, е видял, че от другата страна е била именно подсъдимата К. Л..
Следва да се посочи, че това обстоятелство не е и спорно между страните по
делото, доколкото подсъдимата в своите обяснения също не отрича, че на
инкриминираната дата и място именно тя е стояла от другата страна на
оградата, садейки марули. Макар св. И.Л., съпруг на частния тъжител, да не е
видял процесния удар с керемида, заявява, че, докато с неговия приятел
боядисвали в стаята на сина му, е възприел как майка му К. Л. хвърля парче
керемида от нейния двор към техния, като в този момент е чул съпругата си Й.
Г.-Л. да плаче. Нещо повече, св. И.Л. заявява, че след слизането му в хола на
къщата, съпругата му се държала за главата отзад, като казала, че именно
майка му – подс. К. Л., я ударила с керемида. Следва да се посочи, че св. Х.Л.
също потвърждава, че от прозорците на втория етаж на къщата има видимост
към двора на подсъдимата.
С оглед на изложеното, съдът счита, че показанията на свидетелите К.Л. и
И.Л. са последователни, логични и непротиворечиви, поради което следва да
се кредитират изцяло. Въззивният съд намира за неоснователно възражението
на защитника на подсъдимата, че е нелогично св. И.Л. да възприеме как се
9
хвърлят керемиди към съпругата и сина му, но да не се намеси. На първо
място, следва да се отбележи, че св. И.Л. не се е намирал в непосредствена
близост до съпругата си, доколкото е извършвал строителни дейности с негов
приятел на втория етаж от къщата. На следващо място, предвид силно
влошените отношения между него и майка му, както и водените множество
дела помежду им, е житейски логично, след като последният е слязъл в хола на
къщата, да не търси саморазправа със собствената си майка, а да сезира
компетентните органи. С оглед на това, съдът намира за неоснователно така
релевираното възражение от страна на защитника.
На следващо място, въззивният съд, съобразявайки възражението на
защитника на подсъдимата за заинтересованост на посочените свидетели от
крайния изход на делото, съпостави възпроизведеното от тях с приетата по
делото медицинска документация, аудиозапис от Дирекция „Национална
система 112“-МВР и заключенията на изготвените експертизи с оглед
преценка на тяхната достоверност. На първо място, от заключението на
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че при
подадения сигнал на тел. 112, частната тъжителка е заявила, че свекърва й я е
ударила с една керемида по рамото и с друга по главата, докато подсъдимата е
заявила, че е била ударена с керемида по ръката. Същевременно, от
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по
отношение на частния тъжител се установява, че на последната са причинени
травматични увреждания в две анатомични области на тялото й: оток и
кръвонасядане на тилната област на главата и на горната част на гърба, както
и охлузване на задната повърхност на лявото рамо, като вещото лице е
категорично, че същите могат да се получат по време и начин, описани в
тъжбата, а именно чрез нанасянето на удар с керемида, тип „турска“. Следва
да се отбележи, че съдебномедицинската експертиза е изготвена по писмени
данни, вкл. и при съобразяване на констатациите в медицинската
документация – амбулаторен лист на л. 5 от делото и СМУ № 451/2022 г. на л.
6 от делото. От посочените документи е видно, че Й. Г.-Л. е била прегледана в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД още на 17.10.2022 г. в 20.35 часа, а именно
по-малко от 2 часа след подаване на сигналите на телефон 112 (в 18.44 часа и
18.46 часа на 17.10.2022 г.). При извършване на прегледа в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД от съответен лекар от Спешен кабинет по неврохирургия,
последният е посочил като основна диагноза „повърхностна травма на
10
окосмената част на главата“ и анамнеза от тъжителката – удар с керемида по
главата. Същевременно, от СМУ № 451/2022 г. (л. 6 от делото) е видно, че
тъжителката е била освидетелствана от съдебен лекар на 18.10.2022 г. в 14.15
часа. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
подсъдимата и защитника й, че от медицинската документация и
заключението на СМЕ не може да се установи наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесния инцидент и причинените на тъжителката
телесни увреждания. В този смисъл е налице осъществен преглед на
тъжителката в изключително кратък времеви интервал след инкриминираното
Д.ие, като според вещото лице механогенезата на получаване на телесните
увреждания напълно съответства да са получени по времето и начина, посочен
от тъжителката в частната тъжба. Съдът намира за неоснователно и
възражението на защитника, че вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза по отношение на тъжителката, не е посочило изобщо начина на
получаване на съответните травматични увреждания. Действително, в самото
заключение не са изложени подробни съображения в тази насока, но при
разпита му в съдебно заседание, проведено на 27.11.2023 г. пред районния съд,
последният е защитил заключението си, като е конкретизирал механогенезата
на получаване на телесните травми на ЧТ Й. Г.-Л., а именно, че е имало един
удар, косо под ъгъл от 90 градуса, поради което се е получило и кръвонасядане
в анатомичната област на главата при контакт със съответния предмет с
тъпоръбеста повърхност. С оглед на това, съдът счита, че заключението на
изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебномедицинска
експертиза правилно е било кредитирано от контролираната инстанция като
пълно, обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите
специални знания в съответната област на медицината. От същото по
несъмнен начин се установява достоверността на показанията на свидетелите
К.Л. и И.Л. относно причината за получаване на травматичните увреждания
на тъжителката, а именно нанесен удар с парче керемида в областта на главата
и лявото рамо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че показанията на свидетелите
К.Л. и И.Л. не са изолирани, а се намират в корелативна връзка с приобщените
в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства и
заключения на съдебнотехническа експертиза и съдебномедицинска
експертиза по отношение на тъжителката. С оглед на това, същите правилно са
11
били кредитирани от първоинстанционния съд като достоверни и
кореспондиращи с обективната истина по делото, като са били поставени в
основата на фактическите изводи на контролираната инстанция.
При преценка на достоверността на условно обособената втора група от
гласни доказателства, въззивният съд съобрази, на първо място, че
показанията на свидетелите Х.Л. и Г.К. представляват производен
доказателствен източник, доколкото последните не са свидетели-очевидци на
инкриминираното Д.ие, а възпроизвеждат споделеното им от подс. К. Л..
Действително и двамата заявяват, че на същата дата (св. Х.Л.), респ. на
следващия ден (св. Г.К.), подс. К. Л. им се е обадила, като споделила, че
частната тъжителка Й. Г.-Л. е хвърлила към нея парчета керемиди, едното от
които я ударило по малкия пръст на дясната ръка. По идентичен начин в
обясненията си, подс. К. Л. заявява, че тъжителката е започнала да удря с кол в
метален лост и така паднали керемиди в двора й, след което започнала да
хвърля керемиди по нея, като едната я ударила по пръста й. Подсъдимата
отрича да е хвърляла каквито и да е предмети към тъжителката, като твърди,
че не е имало свидетели на ситуацията. На първо място, съдът счита, че от
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза на подсъдимата не
се установява наличието на каквито и да е реални белези по дясната й ръка,
които да свидетелстват за получаване на посоченото от подсъдимата телесно
нараняване. Както е отбелязал и районният съд, в случая е житейски
нелогично, при положение, че подсъдимата и тъжителката са във влошени
отношения, водят множество дела помежду си и е чула как тъжителката се
обажда на тел. 112 и сигнализира за получено нараняване, което подсъдимата
твърди, че не е причинила, самата тя да не се освидетелства от съдебен медик
или най-малкото да й бъде издаден документ от лекар, с който да удостовери
нараняването си. На следващо място е нелогично твърдението на подс. К. Л.,
че на инкриминираната дата и място не е хвърляла предмети към Й. Г.-Л.,
доколкото при положение, че са били само тя и тъжителката, не може да се
обясни начинът на получаване на телесните увреждания на последната, които
са безспорно установени от медицинската документация по делото. В този
смисъл възражението на защитника, че всичко е било инсценирано, не намира
опора в събрания доказателствен материал, още повече, че вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза на тъжителката, е категорично, че
12
нараняванията й отговарят да са получени по време и начин, посочени от
свидетелите И.Л. и К.Л.. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че
обясненията на подс. К. Л. се явяват изолирани и некореспондиращи с
изготвените по делото заключения на двете съдебномедицински експертизи,
както и на показанията на свидетелите И.Л. и К.Л., поради което правилно не
са били кредитирани от районния съд като достоверни. Предвид производния
характер на показанията на свидетелите Х.Л. и Г.К., същите също не следва да
се кредитират като достоверни, доколкото не са били очевидци на
възпроизведените от тях факти, а пресъздават заявеното им от подсъдимата.
Както се посочи по-горе, показанията на полицейските служители Н.К.,
Н.З. и А.Н., отзовали се на подадения сигнал на тел. 112, не са информативни
относно предмета на доказване по делото, доколкото последните не си
спомнят подробности относно случая.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че подс. К. Х. Л. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства
се установява по несъмнен начин, че на 17.10.2022 г. в гр. София, кв. ****,
чрез хвърляне на керемида, подсъдимата К. Л. е причинила на Й. С. Г.-Л.
травматични увреждания, представляващи контузия на главата с обширен
оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични данни за преразтягане
на мекотъкнанни мускулни и сухожилни структури в областта на шийната
паравертебрална мускулатура и тази на горната лява част на гърба,
причиняващи ограничаване обема на движение на главата, поради изразен
болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване
по задната повърхност на лявото рамо, реализиращо медико-биологичния
признак „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК“ и
представляващо престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Както се посочи при въззивната проверка на извършения доказателствен
анализ от страна на първостепенния съд, в случая по безспорен начин е
установено, че именно подс. К. Л. чрез нанасяне на удар с хвърлена керемида е
причинила на тъжителката горепосочените травматични увреждания, като е
налице пряка причинно-следствена връзка между осъщественото от
13
подсъдимата Д.ие и настъпилия престъпен резултат. Въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на подсъдимата и защитника й, че предвид
възрастта на подсъдимата, последната е в обективна невъзможност да хвърли
парче керемида през оградата, висока около 170-200 см. според различните
свидетели. На първо място следва да се отбележи, че в случая не се касае за
хвърляне на тежък предмет, доколкото средството за причиняване на
увреждането е парче керемида, като, на следващо място, липсва каквато и да е
медицинска документация или други доказателства, които да установяват
обективната невъзможност на подсъдимата да извърши инкриминираното
действие. Доказа се от заключението на приетата съдебномедицинска
експертиза, че причинените на тъжителката телесни увреждания несъмнено са
резултат от действието на предмет, отговарящ на инкриминирания такъв, като
е възможно и двете наранявания да са причинени от един удар в зависимост от
големината му, доколкото уврежданията са локализирани в лявата част на
главата и лявото рамо. С оглед на това, въззивният съд счита, че подс. К. Л. е
осъществила от обективна страна състава на вмененото й престъпление по чл.
130, ал. 1 НК.
Престъпната деятелност на подсъдимата е съставомерна и от субективна
страна, като Д.ието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
подсъдимата е съзнавала обществената опасност на Д.ието си, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици от същото, като е целяла
настъпването на този престъпен резултат. Въззивният съд намира за
неоснователно възражението на защитника на подсъдимата, че поради
високата ограда, последната е нямала видимост и не е предвиждала, че може
да нарани именно тъжителката. Както самата подсъдима посочва, последната
много добре е знаела, че от другата страна на оградата е била именно Й. Г.-Л.,
като въпреки липсата на пряк визуален контакт между двете, е хвърлила в
посока на последната парче от керемида с ясното съзнание и предвиждане на
възможността да й нанесе телесно увреждане, като е целяла този резултат. С
оглед на това, въззивният съд счита, че контролираната инстанция
законосъобразно е приела, че престъплението е осъществено от подсъдимата
виновно при форма на вина пряк умисъл.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не може да се
приложи институтът на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК, доколкото, на първо
14
място, по делото не се установи тъжителката да е причинила на подс. К. Л.
твърдяното от нея телесно увреждане на малкия пръст на дясната ръка. На
следващо място, дори хипотетично да се приеме, че на подсъдимата е
причинено твърдяното от последната травматично увреждане, то същото е
реализирало съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза
медико-биологичния признак „болка“, тоест лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 НК, за разлика от причинената на подсъдимата лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Съобразно задължителните указания по
приложение на закона съгласно Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г.
на ОСНК на ВС, реторсията може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1
НК или само по чл. 130, ал. 2 НК, какъвто не е настоящият случай, поради
което и посоченият институт на правото е неприложим.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата, въззивният
съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на първоинстанционния
съд досежно наличието на основание за освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а,
ал. 1 НК, доколкото са налице посочените в същата разпоредба предпоставки
за това. В този смисъл за извършване на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК
законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода“ за
срок до 2 години или „пробация“, подсъдимата е неосъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като от
инкриминираното Д.ие не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Първостепенният съд правилно е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство напредналата възраст на подсъдимата. Неправилно обаче е
отчетено като такова чистото съдебно минало на подсъдимата, доколкото
посоченото обстоятелство представлява законна предпоставка за приложение
на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съгласно т. 18 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС е
следвало да бъде отчетено обстоятелството, че с инкриминираното Д.ие са
причинени две различни по степен леки телесни повреди. Въпреки това,
доколкото въззивното производство е образувано само по жалба на защитника
на подсъдимата и с оглед принципа „reformatio in pejus”, положението на
жалбоподателката не може да бъде влошено, поради което е безпредметно
15
обсъждането на въпроса за увеличаване на размера на така наложеното й
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С оглед на това,
присъдата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и в частта й по
отношение на наложеното на подсъдимата административно наказание.
Правилно са изчислени и направените по делото разноски от страна на
тъжителката за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева (съгласно
договор за правна защита и съдействие и разписка на л. 120 и л. 121 от
първоинстанционното дело) и 12 лева заплатена държавна такса за образуване
на делото. С оглед на това, законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 НПК
районният съд е възложил същите да бъдат заплатени от подсъдимата в полза
на частния тъжител. Правилно първостепенния съд е осъдил на основание чл.
189, ал. 3 НПК подс. К. Л. да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
от общо 723.60 лева, представляваща направени разноски от съда за изготвяне
на трите експертизи в хода на първоинстанционното производство.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда и съобразявайки гореизложеното,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменение или отмяна. С оглед на това въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а присъдата на СРС следва да
се потвърди изцяло като законосъобразна и обоснована.
Предвид приложения на л. 26 от въззивното дело договор за правна защита
и съдействие и отразеното в него заплащане на адвокатско възнаграждение,
подс. К. Л. следва да бъде осъдена да заплати направените от частната
тъжителка пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 950 лева.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 572 от 15.12.2023 г., постановена по НЧХД
№ 2799/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. К. Х. Л. да заплати на
частния тъжител Й. С. Г.-Л. с ЕГН ********** сумата от 950 (деветстотин и
16
петдесет) лева, представляваща направени от последната разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17