№ 3930
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110167934 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С определение № 678 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 187/2024 г. на СГС, ГО, II- В
въззивен състав, делото е върнато с указания за провеждане на процедура по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 319947 от 10.11.2023 г. на адв. В. Ф. С. и молба с вх. № 320073
от 10.11.2023 г. от адв. С. Й. Д. – пълномощници на ответника М. С. М. за допълване на
постановеното по делото решение от 27.10.2023 г. в частта му за разноските, като на
процесуалните представители бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение срещу
предоставената от тях безплатна правна помощ в хода на исковото производство в размер
на допълнителни 200 лева, съответно в хода на заповедното производство, в размер на 600
лв.
По делото не е постъпил писмен отговор на молбата в установения за това срок от С........
АД.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III Гражданско отделение, 151 състав, след като обсъди
възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, имащи право да
искат изменение на решението в частта за разноските, поради което се явяват процесуално
допустими.
По отношение молбата на адв. В. Ф. С. съдът е изложил подробни мотиви относно
разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248
ГПК, не намира основания да ревизира, респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение
от 27.10.2023 г. относно разноските в исковото производство.
В допълнение съдът излага следното. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза
на адв. В. Ф. С., предоставил на ответника безплатно процесуално представителство, видно
1
от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие,
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 505
лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от
цената на всички искове е в размер на 2050,03 лв. В този смисъл молбата вх. № 319947 от
10.11.2023 г. на адв. С. за изменение на решение от 27.10.2023 г. в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение молбата на адв. С. Д. съдът намира следното:
Относно дължимите разноски в заповедното производство, настоящият състав изцяло
споделя застъпената от Върховния касационен съд практика, обективирана в определение №
140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по
ч.т.д.№ 3074/2018г. на І т.о., а не становището поддържано в цитираните в молбата по чл.
248 от ГПК определения. Съгласно цитираната практика заповедното производство е
уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл дори в цитираната от съда практика на ВКС се приема, че не се
дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство дори и в минимален размер. Въпреки това Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак
представлява действие по подаване на молба, поради което и определя по реда на чл. 6, т. 5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на 50 лева.
Ето защо молбата от 10.11.2023 г. на адв. С. Й. Д. за изменение на решение от 27.10.2023 г.
в частта за разноските е частично основателна с оглед което са налице основания за
изменение на решението в частта за разноските и възлагането им на ищеца.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. В. Ф. С. за изменение на
решение № 17563 от 27.10.2023 г. по гр. д. № 67934/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав,
в частта му за разноските.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 17563 от 27.10.2023 г. по гр. д. №
67934/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА С.......АД, ЕИК: ............, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..............., сумата от 50 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3