№ 34558
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана М. Генжова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Гражданско дело №
20231110119323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Х. М. срещу
„*********************“ ЕООД, с която са предявени иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на гаранция №4536395 от
13.07.2022г. въз основа на съдържащи се в договора противоречащи на
закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни клаузи,
както и поради липса на основание, и частичен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена по нищожен договор за
предоставяне на поръчителство №4536395 от 13.07.2022г. сума в размер на 50
лева – частична претенция от общо 750 лева, платени по договора за
предоставяне на поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2022г. ищецът сключил с трето
за спора лице - „*******************“ АД, договор за предоставяне на
паричен заем №4536395 в размер на 1500 лева. В чл. 4 от договора за заем
било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на посочени в
договора условия или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния
договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се
предоставял избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да
бъде това обезпечение, като посочените условия били неосъществими за
ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да
изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на
1
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя
„*******************“ АД дружество, което било свързано и с
допълнителни разходи по договора за кредит. Твърди, че на датата на
сключване на договора за кредит, сключил с ответника договор за
предоставяне на гаранция №4536395, по силата на който
„*********************“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред
„*******************“ АД изпълнението на задълженията на ищеца по
договора за заем, като обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да
заплати на ответното дружество възнаграждение, разсрочено за плащане
заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно
договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите
парични суми на „*******************“ АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, било упълномощено от „*********************“ ЕООД
да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1
от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя, като „*******************“ АД единствено било овластено да
приеме плащането – фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Предвид това,
именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната
претенция. Твърди, че задължението за заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство било изцяло погасено. Счита, че договорът за
възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД поради това, че със сключването му се цели допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
2
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане
на поръчителство е недействителен като сключен без основание, тъй като в
полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено било
уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено
към другото, като навежда доводи, че двете дружества са свързани. Релевира
и довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
задълженията по договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на
договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя, вземането
по който е обезпечено с процесния договор за възлагане на поръчителство, с
оглед на което последният бил нищожен и поради накърняване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор. Поради изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство №4536395 е нищожен, както и да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата от 50 лева – частична претенция от общо 750 лева,
представляваща платени суми по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „*********************“ ЕООД, чрез пълномощника
юрисконсулт Мирела Кожухарова, е депозирал писмен отговор на исковата
молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявените искове, като навежда доводи за недопустимост на предявения
иск за прогласяване нищожността на договора и моли производството по
същия да бъде прекратено. Счита предявените искове за неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени. С подадения писмен отговор ответникът
не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за предоставяне
на поръчителство/гаранция, както и, че по този договор ищецът е платил
възнаграждение в общ размер на 607,16 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на договора; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
3
ответникът следва да докаже наличието на основание за получаване и
задържане на сумата, както и фактите, от които произтичат възраженията му.
Ищецът е направил с исковата молба искане за привличане като трето
лице – помагач по делото на „*******************“ АД, ЕИК **********,
като посочва, че правният му интерес произтича от факта, че оспореният в
настоящото производство договор за поръчителство е сключен във връзка с
правоотношение по договор за кредит между него и „*******************“
АД. Съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от привличане на
посоченото дружество като трето лице – помагач, тъй като не е налице връзка
между евентуален неблагоприятен изход от делото и правоотношенията между ищеца
и третото лице.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неоснователни са
изложените в писмения отговор възражения във връзка с допустимостта на
иска за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, тъй като за
ищеца е налице правен интерес от разрешаване със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните на спора относно валидността на договора. На
основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане на
„*******************“ АД, ЕИК **********, като трето лице – помагач.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред СГС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.11.2023г. от 11.25 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за предоставяне на
4
гаранция №4536395 от 13.07.2022г., както и, че ищецът е заплатил на
ответника възнаграждение по договора в размер на 607,16 лева.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника
„*********************“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи в заверено копие всички документи, свързани с
процесния договор за поръчителство №4536395 от 13.07.2022г., като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде
преценявано от съда, съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи молба по чл.192 от ГПК до третото неучастващо по делото лице
„*******************“ АД, след което съдът ще се произнесе по това
искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същото не е
необходимо за изясняване на спора с оглед фактите, обявени за безспорни
между страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване от БНБ с информация относно всички сключени
гаранционни сделки между страните и движението по тях, като неотносимо
към предмета на настоящия спор.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5