Р Е Ш
Е Н И Е
2187/2.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 06.11.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 4712 по описа за 2019
г., за
което съобрази, че производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН по жалба от „Н.“
ООД ЕИК148005937, против НП № 03-010770 от 20.02.2019год. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1600лв. на основание чл. 414,
ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.153, ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното
постановление е постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и
моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата. По същество моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
През 2019год. свид. Д. ***, извършила проверка
досежно спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество
като работодател, като проверката била осъществена както по работни места в
обект – снек-бар с магазин и пекарна „М*“, находящ се в гр.В* ул. „С*“
№5 и стопанисван от въззивното
дружество, така и по документи. В хода на документалната проверка, по
представените от въззивника документи – отчетни форми за явяването/неявяването
на работа за месец януари 2019год., Заповед №
1/01.01.2019год. и ТД № 117/10.11.2017год., св. Д., че в предприятието на въззивника било установено сумарно
изчисляване на работното време като лицето Камен Росенов Костов на длъжност
продавач-бюфет е полагал труд в – снек-бар с магазин и пекарна „Манджера“ в
периода от 06.01.2019год. до 12.01.2019 год. вкл. – седем
последователни дни като не му е била осигурена непрекъсната седмична почивка в
размер на не по-малко от 24 часа.
Поради това свид.Д. съставила срещу въззивното
дружество АУАН в който посочила, че същото като работодател е нарушило
разпоредбите на чл.153, ал.3 от КТ. Посочила, че
нарушението било извършено на 12.01.2019 год.
в обект в гр.Варна.
Актът бил надлежно предявен и връчен на управляващия въззивното
дружество.
Въз основа на акта, АНО издал процесното НП, като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл.153, ал.3 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ му наложил
адм. наказание имуществена санкция в размер на
1600лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Д. –
актосъставител.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени отчетни форми за
явяването/неявяването на работа съответно за месец януари 2019год.,
Заповед трудов договор, протокол за извършена проверка идентификационна карта,
както и призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и
представени от страна на въззивника длъжностна характеристика на длъжността
сервитьор, както и препис от присъствена книга.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време
обаче констатира, че е в хода на адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:
С
НП въззивното дружество е санкционирано
за това, че в качеството си на работодател, при установено сумарно изчисляване
на работното време не е осигурило непрекъсната седмична почивка не по-малко от
24 часа на лицето Камен Росенов Костов на длъжност продавач-бюфет, който бил
полагал труд осем последователни дни от 06.01.2019год. до 12.01.2019год. включително, като е наказано за
нарушение на чл. 153, ал.3 от КТ.
Фактите
обаче, така както са описани в акта и НП, не покриват критерия за достатъчност,
в частност не описват в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение и
не дават възможност да се разбере каква е била волята на актосъставителя, съответно
АНО досежно нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника. Накратко от
фактическа страна е посочено само, че лицето Костов е работило при сумарно
отчитане на работното време седем последователни дни като не му била осигурена
непрекъсната седмична почивка от 24 часа. Такава
почивка обаче, съобразно посочената като нарушена законова норма, се осигурява
при работа на смени и то при промяна на смените. В
случая нито в акта нито в НП са налице факти сочещи на това, че лицето Костов е
работило на смени още по-малко пък е посочен времевия период от деня, в който той е работил през седем
дневния период фиксиран в акта и НП. Липсва посочване, както на продължителността на
смените, така и на тяхното редуване. Посочените факти
са съществен елемент от обективната съставомерност на вмененото на въззивника
нарушение по чл.153, ал.3 от КТ и тяхната липса води до пълна неяснота във
волята на актосъставителя и АНО. Нещо повече каква е
била волята на актосъставителя в частност защо е прието, че има нарушение на
чл.153, ал.3 от КТ не бе установено и в хода на съдебното следствие чрез
разпита на актосъставителя. От същия бе установено
единствено, че по присъствената форма било установено, че е работено 7
последователни дни. На какви смени, кога са се
променяли и т.н. актосъставителката не сочи като заявява, че нарушението било
установено по документи.
Нормата на чл.153, ал.3 от КТ предвижда, че при
промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата
седмична почивка може да бъде в по-малък размер от 36 часа, но не по-малък от
24 часа, когато действителната и техническата организация на работата в
предприятието налагат това. В случая нито в акта, нито в
постановлението са посочени факти, които да са относими към тази правна норма, че работника Костов е работел на
смени и че при промяна на смените не му е била осигурена седмична почивка не
по-малко от 24 часа. Тези обстоятелства не се
установяват и от показанията на св. Д., като те не са били отразени и в
акта и постановлението, макар да съставляват съставомерни признаци на
нарушението по чл.153, ал.3 от КТ. Това
безспорно представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
ограничава правото на нарушителя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила
е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение.
В случая неяснотата във волята на актосъставителя и АНО и липсата на
минимален обем от факти в обст. части на акта и НП
(факти подлежащи на установяване и доказване) води и до пълна невъзможност за
съда да изрази становището си по съществото на правния спор.
Доколкото
обаче като нарушена законова норма в акта е посочена тази на чл.153, ал.3 от КТ, съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е
издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.153, ал.3 от при
сумирано изчисляване на работното време при промяна на смените непрекъснатата
седмична почивка следва да бъде в размер не по-малък от 24 часа.
Лексикалното тълкуване на
понятието „междуседмична почивка” при сумарно отчитане на работното време сочи,
че работодателят е длъжен да организира и разположи допустимите 56 работни часа
(чл.142, ал.3 от КТ) и задължителната почивка от 36, респ. 24
часа в рамките на седем последователни дни, независимо дали те съвпадат с
работните и почивните дни при обичайната работна седмица.
В
конкретния случай по делото няма спор, че въззивното дружество е имало
качеството на работодател по отношение на работника. Не е спорно и това, че в
предприятието на въззивника,
в което е работел той е било въведено сумарно изчисляване на работното време.
От
приложените към преписката отчетни форми за явяване на работа за месец януари
2019год. се установява, че действително в периода от 06.01.2019год. до 12.01.2019год. работника е
полагал труд – за въз.дружество, но не са посочени смените на които това е
осъществено. Видно от приложения график и заповед последната смяна е била на
12.01.2019 г.от 15.00
часа до 22.30 часа, след което е последвал почивен ден
13.01.2019г. и следващ работен ден е на 14.01.2019г. от 15 .00 часа. Т.е. налице е почивка повече от 24 часа. Вероятно
се касае за нарушение за нарушение по чл. 152 ал.2 от
КТ, която
разпоредба предвижда при
сумирано изчисляване на
работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. В този случай, работната
седмица може да бъде с продължителност до 56 работни часа. Нормите на чл.
152 ал.2 и алинея 3 от КТ са самостоятелни състави на административни
нарушения, първата от които регламентираща спазването на изискването за
задължителна седмична почивка от не по-малко от 36 часа при сумарно отчитане на
работното време, а втората – за седмична почивка не по-малко от 24 часа при
промяна на смените при сумарно отчитане на работното време. Това алтернативно
описание на две нарушения без излагане на конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението, създава неяснота за кое деяние и при какви факти е
ангажирана отговорността на наказаното лице, което е довело до нарушаване на
правото му на защита, и прави невъзможен съдебния контрол. Поради
липса на съставомерни факти посочени в процесното НП съдът неможе да установи
действителната воля на актосъставителят и за какво точно нарушение е наказано
въз. дружество. НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не съдържа
пълно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
Водим от горното Варненският районен съд
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010770 от 20.02.2019год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Н.“ ООД
ЕИК *********, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1600. 00 лева.