Р Е Ш Е Н И Е
София, 31.08.2021 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Радиана Андреева, с участието на прокурор Марчева, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 560 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на адвокат В. Г.Б. от САК – защитник на подсъдимия П.Е.К. *** и по
жалба на адвокат А.В. от САК – защитник на подсъдимия С. Е. ***, срещу присъда
№ 298 от 17.11.2016 г., постановена по НОХД № 62 по описа за 2016 г. на Районен
съд С..
С обжалваната присъда, съдът с
отделни диспозитиви е признал подсъдимите П.Е.К. и С. Е.Е., за виновни в това, че на 06.12.2013 г., между
02.30 и 03.00 ч., от пристройка към жилищна сграда (лятна кухня), прилежаща към
недвижим имот, находящ се на ул. „*******" № *, гр. Д., обл. Софийска, в
съучастие като извършители и двамата са отнели чужди движими вещи - седемдесет
литра домашна ракия при стойност за един литър осем лева, на обща стойност
петстотин и шестдесет лева; стъклена дамаджана с вместимост от двадесет и пет
литра - отвън с плетка, кафяво-бежова на цвят, на стойност двадесет и пет лева;
стъклена дамаджана с вместимост от тридесет и два литра - отвън с плетка,
кафяво-бежова на цвят, на стойност тридесет и два лева или всичко на обща
стойност 617,00лв. от владението на Ц. Т. С. и С. И. С., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимите
са оправдани в частта от обвинението за отнемане на други вещи от владението на
същите лица, а именно бензинов моторен трион „Щил MS 230“ на стойност 457 лева, ъглошлайфна машина „Елпром
– Л.“ на стойност 93 лева и електрожен „Райдър 180ARD-WM12“ на стойност 150 лева, както и по обвинението за извършване
на деянието чрез използване на техническо средство - подбран ключ, и моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ******,
квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 3 от НК.
На
основание чл. 194, ал.1, , вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 НК от НК, вр. чл. 55,
ал. 2, б. "б" от НК на подсъдимите К. и Е. са наложени идентични
наказания „Пробация“, включващи следните мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от 1 година, която да се изпълнява чрез явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото" 100 часа в рамките на една
година.
На подсъдимите К. и Е. е възложено заплащане
на направените разноски в хода на наказателното производство, като всеки от тях
е осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 52.10 лева, както и сумата от
107.45 лева по сметка на РУ на МВР С..
На
подсъдимия Е. е възложено и заплащане на сумата от 200 лева по сметка на НБПП.
Недоволен
от присъдата е останал защитникът на подс. К. – адвокат Б., който на 28.11.2016
г. е подал въззивна жалба, както и допълнение от 22.08.2018 г. с които иска
отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подс. К. да
бъде оправдан. Алтернативно иска отмяна на пробационната мярка „Безвъзмезден
труд“ или намаляване на наказанието пробация по продължителност.
С
жалбата и допълнението се оспорва надлежното установяване на факти от протокол
за оглед, в частта, с която е извършено изземване на автомобил и намиращите се
в него вещи, като се изтъква че това действие следва да бъде извършено по друг
ред, изискващ съдебна санкция.
Навежда се твърдение за извършено процесуално
нарушение, изразяващо се в неуважаване на искане за прочитане показания на
свидетел, дадени в хода на ДП, като се твърди, че и съдът има служебно
задължение да следи за противоречие между показанията дадени в хода на
съдебното следствие и тези от ДП. По този повод се изразява становище за
неустановено по безспорен начин разпознаването от страна на пострадало лице,
без обаче да е извършено изрично предвиденото с такава цел действие по НПК,
като се навежда твърдение за неустановяване по несъмнен начин, че пострадалото
лице е разпознало подс. К. преди задържането на същия от служителите на МВР и
възприемането от пострадалите лица на задържаното лице в полицейски автомобил.
Счита
за логично извършителите да са ползвали шапка-маска, каквато е открита в
близост до автомобила, съответно иззета с протокол за оглед, в какъвто случай
счита за невъзможно пострадалото лице С. да е видяла лице. Посочва, че е
възможно пострадалата да е възприела и идентифицирала подс. К. като извършител
след като го е видяла задържан в полицейски автомобил.
Оспорват
се твърдения на пострадалия С., разпознаващ своя пластмасова бутилка в
багажника на автомобил, след както такава вещ не е изземвана, съответно описана
по белези, позволяващи идентификацията й.
Твърди
се възможно объркване в служителите на МВР, разпитани като свидетели, като
излага и възможна версия за притесненото поведение на подс. К., а именно
възможността да е управлявал автомобила след употреба на алкохол, за каквато не
изпробван.
По
алтернативното искане за намаляване на наказанието изтъква липсата на
доказателства за наличие на отегчаващо обстоятелство, както и приел първия съд,
а така също и неразумната продължителност на производството, което според
защитата не се отличава с фактическа и правна сложност. Изразява становище, че
самия процес е изиграл превъзпитателна роля с оглед младежката възраст на подс.
К..
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. К. се явява лично както и с
упълномощения защитник адвокат Б., който поддържа подадената жалба без да
излага други аргументи, освен изложените в жалбата и допълнението към нея.
Подс. К. не взема отношение в хода на съдебните прения. При упражняване на
правото си на последна дума иска оправдателна присъда, като посочва, че е
невинен.
Недоволен
от присъдата е останал и адвокат В. – защитник на подс. Е., който на 28.11.2016
г. е подал въззивна жалба, както и допълнение от 29.08.2018 г. /неподписано/, с
които иска отмяна на присъдата на РС С. и постановяване на нова, с който да
бъде оправдан подс. Е., а алтернативно иска налагане на наказание в по-нисък
размер.
Счита,
присъдата за неправилна, постановена при неизяснени обстоятелства, съставляващи
елементи от състава на престъплението, както и за постановена при съществени
нарушения. Счита, че липсва анализ на свидетелските показания, както и липсващи
съображения за това кои доказателствени материали се приемат и кои не.
Счита, че не е извършен задълбочен анализ на
показанията на пострадалите лица, като предвид техните твърдения за намиране на
две дамаджани в близост до оградата на имота и на „триъгълника“ прави извод, че
няма противозаконно отнемане на тези вещи.
Счита
за неустановено по несъмнен и категоричен начин както отнетото количество
ракия, така и въобще дали е била налична в имота на пострадалия С., чийто
показания счита, че не заслужават доверие при задълбочен анализ.
Изтъква
липсата на доказателства за идентичност на количеството ракия, открито в дома
на подс. Е. с отнетото от С..
В
съдебно заседание подс. Е. се явява лично и с упълномощения защитник – адвокат В.,
който поддържа жалбата, а в хода на съдебните прения не изтъква други
аргументи, освен изложените в жалбата и допълнението към нея. В хода на
съдебните прения подс. Е. се присъединява към изложението на своя защитник. При
упражняване на правото си на последна дума посочва че не е извършил
престъпление и иска да бъде оправдан.
С. окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбите, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбите са допустими. Подадени са от надлежни страни, чрез съответния първоинстанционен съд – РС С., в законоустановения срок по чл. 319, . 1 от НПК, а така също е администрирани.
По същество са неоснователни.
В хода на въззивното производство не са събрани доказателства, като такива искания не са направени и от страните.
Фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалвана присъда, напълно се припокрива с фактическите обстоятелства, установени и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдията докладчик при РС С. е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и накратко са следните:
Свидетелят С. С. живее със съпругата си – св. Ц. С. на адрес в гр. Д., ул. „******“ № *, като дворното място е оградено с мрежа, а откъм улицата под нея има зид от около метър. В дворното място освен жилищна сграда се намира и лятна кухня с две помещения, в която свидетелите С.и държат различни инструменти и пособия, както и домашна ракия в пластмасови бутилки от минерална вода, с вместимост не по-малко от 10 литра, както и в стъклени съдове - дамаджани. Помещението се заключва с ключ, стоящ окачен на пирон от външната страна на помещението, като св. С., влизала за последно там, да изразява сигурност по въпроса дали в конкретната вечер го е заключила.
На 05-06.12.2013 г. в жилищната сграда се е намирала само св. С., докато съпругът й в е бил на работа нощна смяна. В ранните часове на 06.12.2013 г., около 03 часа св. С. е била събудила от лай на кучето, вързано в двора, при което в сънено състояние е погледнала навън, но по осветената с три лампи улица пред домът им е забелязала двама души да носят нещо обемисто, като е предположила, че от минаването на тези хора се е разлаяло кучето, след което е продължила да си почива. Малко след това кучето отново се е разлаяло, при което св. С. е погледнала по внимателно през прозореца, при което е видяла подс. П.К. извън двора, в близост до оградата, а от другата й страна, непосредствено до лятната кухня е видяла подс. С.Е., който е подавал вещи през оградата на подс. К.. Свидетелката С. се е развикала и излязла на двора за да гони подсъдимите, при което същите са избягали хвърляйки до оградата стъклена дамаджана, пълна с домашна ракия, която впоследстви е е прибрана от св. С..
Свидетелката С. е уведомила съпругът си, който е съобщил за случилото се на тел. 112, а на сигнала са се отзовали служителите на РУ на МВР С. – свидетелите Г. Г. и Д. П., които със служебен автомобил са обходили района с цел откриване на извършителите на деянието, което им е било съобщено от св. С., при което както на съседни улици, така и в непосредствена близост до адреса ул. „******“ № ** са забелязали следи от течност с мирис на ракия. Свидетелите Г. и П. са забелязали идващ към тях автомобил по улицата, който рязко е спрял след което е обърнал и продължил движението си по ул. „*******“. Свидетеля Г. е последвал забелязаното МПС със служебния автомобил, като е успял да го спре още на ул. „Железничар“, при което е забелязал как още преди окончателното спиране от предна дясна /пасажерска седалка/ е изскочило лице, което е побягнало към местност „Космина“, като в това бягащо лице свидетелят е разпознал подс. С.Е.. Свидетелят Г. е задържал останалият в преследвания автомобил водач – подс. К., след което са уведомили дежурната част. Около задържания автомобил – „Фолксваген Голф 3“ с ДК№ *****, собственост на подс. К., се е носила миризма на ракия, като разлята такава е била забелязана от св. Г. при отваряне на багажника, конкретно в мястото за резервната гума. Служителите на РУ на МВР С. са задържали подс. К., като в сутрешните часове на 06.12.2013 г. в двора на къщата на адрес ул. „*******“ № ** се е появил и подс. С.Е., живущ на този адрес.
И двамата подсъдими са били задържани, като е извършен оглед на моторното превозно средство – л.а. „Фолксваген Голф 3“ с ДК№ ******, както и претърсване и изземване на адреса на подс. Е., при което в мазето са открити няколко стъклени шишета с ракия – шишетата са в вместимост под 1 литър, като от заключение по физико-химическа експертиза се установява, че съдържанието е водно-алкохолна смес на етилов и метилов алкохол /в рамките на допустимото съдържание на метилов такъв/ като такава е и сместа иззета от багажник на лекият автомобил.
Стойността на около 70 литра ракия е в 560 лева, а стъклените съдовете - две стъклени дамаджани с уплетки, съответно 25 и 32 литра са на стойност съответно 25 и 32 лева или общо 57 лева.
Правилно, макар и с оскъдни мотиви първостепенният съд не се е кредитирал с доверие обясненията на двамата подсъдими, основно от подс. Е. и потвърдени от подс. К., в които твърдят, че са се разхождали да пробват автомобила на сняг, при което по искане на подс. Е. колата е спряна и в този момент след викове „Крадци! Спрете! Не бягайте!“ са се уплашили и с автомобила е бил върнат до дома си. Тези обяснения с в противоречие с последователните и логични показания както на св. С., която е разпознала подсъдимите като лицата, което е видяла да прехвърлят през оградата вещи. Показанията противоречат и на фактите, установени от св. Г., който описва преследване на автомобила, слизане на подс. Е. и отдалечаването му бягайки в посока местност „Космина“. Освен тези противоречия и самото поведение на подсъдимите, така както е описано, е нелогично, след като не е имало основания за притеснение от тяхна страна, след като според обясненията само са спрели автомобила подс. Е. да ходи по малка нужда и не са извършвали нищо противозаконно.
При тези факти, установени без съществени противоречия от показанията на свидетелите С. С., Ц. С., Г. Г., Д. П. и приобщените писмени доказателства – протоколи за оглед, за претърсване и изземване, заключение по физико-химическа и оценителни експертизи правилно и обосновано подсъдимите са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл 20, ал. 2 от НК, а именно че на 06.12.2013 г., между 02.30 и 03.00 ч., от пристройка към жилищна сграда (лятна кухня), прилежаща към недвижим имот, находящ се на ул. „******" № *, гр. Д., обл. Софийска, в съучастие като извършители и двамата са отнели чужди движими вещи - седемдесет литра домашна ракия при стойност за един литър осем лева, на обща стойност петстотин и шестдесет лева; стъклена дамаджана с вместимост от двадесет и пет литра - отвън с плетка, кафяво-бежова на цвят, на стойност двадесет и пет лева; стъклена дамаджана с вместимост от тридесет и два литра - отвън с плетка, кафяво-бежова на цвят, на стойност тридесет и два лева или всичко на обща стойност 617,00лв. от владението на Ц. Т. С. и С. И. С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. В тази част обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, след като подсъдимите са видени от св. С. и разпознати от нея като лицата, което и видяла да прехвърлят вещи от двора към улицата и след нейната намеса с викове към тях подсъдимите са напуснали мястото, оставяйки до оградата дамаджана с ракия, прибрана впоследствие от страна на св. С..
От обективна страна са установени действия на двамата подсъдими по отнемане на вещи от владението на Ц. и С. С.и, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
От обективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, след като характера на извършените от обективна страна действия на двамата подсъдими – изнасяне на вещите от двора показва ясното съзнание на обективните признаци – отнемане на чужди вещи от владението на техните собственици без тяхно съгласие и показва ясното намерение и желание за присвояването им.
Следва да бъде отбелязано, че настоящият съд споделя до голяма степен част от фактическите и правни изводи на съставът на РС С. що се отнася до оправдаване на подсъдимите по обвинението за извършване на деянието при наличие на квалифициращи обстоятелства – специален начин, изразяващ се в използване на подбран ключ, както и за използването на МПС за отнемането на вещите. По отношение на използването на ключ следва да се отбележи, че самата св. С., която посочва, че последна е използвала помещението е несигурна дали го е заключила и дали е оставила ключа на пирон от външната страна на вратата, поради което правилно е прието, че няма сигурни доказателства за осъществяване на този квалифициращ признак. Липсват и доказателства за използването на посоченото МПС, след като св. С. е видяла как подсъдимите са изнасяли вещите от двора, не е видяла автомобил и няма достатъчно доказателства да се приеме за установено, че вещите са отнети чрез използване на такъв.
Основателни са изводите на първостепенният съд и за липсата на доказателства за отнемане на останалите вещи, за които е повдигнато обвинение – електрожен, ъглошлайф и моторна резачка за дърва, след като такива вещи не са открити при извършеното претърсване и изземване, а подсъдимите са били забелязани от св. С. при пренасяне на вещи, и след тяхното напускане на мястото е открита една дамаджана с ракия.
Неоснователни са възраженията на защитата – адвокат Б. за ненадлежен характер на факти, установени от протокол за претърсване на автомобила, след от този протокол не са установени факти, отнасящи се до извършване на деянието и това личи от фактическите обстоятелства, изложени от първостепенния съд, както и от настоящата инстанция.
Неоснователни са и възраженията за неприобщаване на свидетелски показания, дадени в хода на ДП, след като и настоящата инстанция не установи свидетелката С. да посочва нещо различно в хода на съдебното следствие. При разпит пред РС С. свидетелката изрично посочва, че е разпознала двамата подсъдими, посочва тяхното местоположение, като уточнява и факта, че е разпознала подс. Е. в този момент, докато за подс. К. посочва, че го познава по лице като човек от града, без да е посочила името му, което дава основателно е било преценено от първостепенният съд като несъществуващо противоречие, допускащо приобщаване на гласни доказателства, събрани в хода на ДП.
Неоснователно е и възражението за невъзможност за разпознаване на подсъдимите от страна на св. С., тъй като наличието на шапка-маска в близост до автомобила не означава че е ползвана при отнемането на вещи. Свидетелката С. описва подс. Е. с качулка-суитчър без маска, а принципно шапка с маска е възможно да бъде носена и без да бъде закривано лицето, като в конкретни случай може да се посочи, че с логична цел да не пречи на видимостта при прехвърлянето на вещите през оградата, е по-вероятно да не е пила поставена в момента, в който подсъдимите са били видени от св. С..
Лишено от аргументация е твърдението за възможно объркване у служителите на МВР, след като липсва каквито и да е данни за объркване в еднозначните и категорични доказателства, установени от разпита на св. Г., че е разпознал подс. Е., като лицето което и избягало от автомобила. Липсва каквато и да възможна връзка между непроверяването на подс. К. за употреба на алкохол и доказателства за бягството на подс. Е. и последвалите действия на служителите на РУ на МВР С..
Неоснователни са и възраженията на защитника В. относно липса на престъпление по отношение на намерените до оградата и на „триъгълника“ дамаджани, след като тези вещи са отнети от владението на собствениците им и е установено несъмнено владение от страна на подсъдимите, като изоставянето на вещите е следствие от намесата и виковете на св. С., което логично е мотивирало подсъдимите да напуснат по най-бързия начин мястото предвид противозаконния характер на извършените от тях действия. Неоснователни са и възраженията срещу показанията на св. С., като оправдаването на подсъдимите за част от вещите показва внимателна преценка и кредитиране с доверие на факти, изложени от този свидетел, потвърдени и с други доказателства или средства.
Законосъобразно и основателно първият съд е определил наказанието на подсъдимите Е. и К., отчитайки наличието на смекчаващо вината обстоятелство, изискващо приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, заменяйки наказанието „лишаване от свобода“ без определена долна граница с наказанието пробация. Продължителния период, през който е водено наказателното производство за деянието, както и в съдебната му фаза следва да се тълкува като съществено обстоятелство, намаляващо отговорността, след като е нарушено основно човеко право за правосъдие в разумни срокове, като това забавяне не се дължи на поведение на подсъдимите. Следва да се отбележи и факта, че двамата подсъдими не са осъждани, което в съчетание с забавеното наказателно производство дава основание за извод, че определеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и извършителите.
Следва да се отбележи също така, че липсата на протест от страна на прокурора прави безпредметно обсъждането на каквито и да е обстоятелства, което могат да доведат до утежняване положението на подсъдимите, както по отношение на наложеното наказание, така и по отношение на квалификацията на деянието.
Извън тези конкретните оплаквания на защитата, които въззивният съд намира за неоснователни не бяха констатирани други основания за изменение или отмяна с постановяване на нова присъда, респективно за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена присъда № 298 от 17.11.2016 г., постановена по НОХД № 62 по описа за 2016 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 298 от 17.11.2016 г., постановена по НОХД № 62 по описа за 2016 г. на Районен съд С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков