Решение по дело №324/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 8 януари 2020 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова Атанасова
Дело: 20192300600324
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 158                                      08.01.2020 г.                              гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,          ІІ-ри въззивен наказателен състав  на 18 декември                                                               2019 година                    В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

 

                                                                              ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар:М.Коматарова

Прокурор: Г.Георгиев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 324 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Присъда № 111/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 1059/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол, подсъдимият Н.А.С. с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в неустановен час за времето от 23:20 часа на **.**.**** г. до 09:00 часа на **.**.**** г., в гр. С., обл. Я., на ул. „Х.“ № **, чрез пробождания с нож е унищожил противозаконно чужди движими вещи - 4 броя външни автомобилни гуми с марка „Интер Континентал“, с размери 185/65/15, монтирани на специален автомобил марка „М.“, модел „Е250Д“, с регистрационен № * **** **, всички гуми на обща стойност 404 лв., собственост на Д. М. Х., от гр. С., обл. Я., поради което и на основание чл.216 ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.58а, ал.1 от НК размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от една година на осем месеца и е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата подс. Н.А.С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 100.80 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Я..

Защитникът на подс.Н.А.С. е депозирал жалба срещу посочената присъда, в частта й, с която е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода.

В жалбата се сочи неправилност и необоснованост на присъдата в обжалваната й част. В тази връзка се претендира изменение на присъдата в обжалваната й част, като вместо първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, да бъде постановен първоначален общ такъв.

Участващият по делото представител на ОП-Ямбол счита, че въззивната жалба е неоснователна, т.к. обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание явно справедливо, като при определяне на режима за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът се е съобразил с изискванията на разпоредбите на ЗИНЗС. Поради всичко това моли съда да я потвърди.

В съдебно заседание въззивникът – подс.С. участва лично и със защитник – адвокат от АК-*. Последните поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Защитникът сочи, че присъдата в обжалваната й част е „несправедлива”, т.к. според него районният съд е следвало да се съобрази с наличието на основанията за прилагане на  чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и да определи по-лек първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно общ режим. В тази връзка моли съда да измени присъдата.

При дадената от съда последна дума, подс.С. моли за определяне на по-лек по вид режим за изтърпяване на наказанието.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно, на база приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, РС-Ямбол е установил, че подс.С. е многократно осъждан /общо 24 пъти/ за извършени от него тежки умишлени престъпления - кражби и грабежи, за които е осъждан и на лишаване от свобода, което е постановено да изтърпи ефективно. Последното осъждане на подс.С. е по НОХД №***/**** г. по описа на РС-Нова Загора, като за престъпление по чл.198, ал.1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието подсъдимият е изтърпял на **.**.**** г.

Като е отчел това и като е взел предвид видът на наложеното по настоящото дело на подс.С. наказание, първоинстанционният съд правилно е преценил, че наложеното наказание следва да бъде търпяно ефективно при първоначален строг режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС. Налице са всички предвидени в тази норма обективни предпоставки за нейното приложение. Престъплението, предмет на настоящата присъда е по чл.216, ал.1 от НК, т.е. умишлено престъпление, извършено на **/**.**.**** г. Не са изтекли повече от пет години от изтърпяването на предходното наказание лишаване от свобода предвид събраните данни за съдимостта на Н.С.. Наложеното от РС-Нова Загора по НОХД №***/**** г. наказание е лишаване от свобода за срок от четири години, изпълнението на което не е било отложено и наказанието е било изтърпяно през 20** година.

Предвид многобройността на предходните осъждания, техните особености (преимуществено С. е осъждан за престъпления против собствеността от категорията на тежките умишлени престъпления от общ характер), кратките периоди от време, през които са извършвани тези престъпления и фактът, че престъпната дейност е извършвана упорито, са обстоятелства, които характеризират личността на Н.А.С. с висока степен на обществена опасност и не дават основание за приложение на претендираното от защитата изключение по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС за определяне на първоначален общ режим.

Поради изложеното дотук, присъдата в частта й, с която е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съобразно правилата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б” от ЗИНЗС, като правилна и обоснована следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея - оставена без уважение.

С оглед задължението си по чл.314 ал.2 от НПК въззивният съд провери присъдата и в необжалваната й част  и не констатира пропуски при постановяването й, които да водят до нейната отмяна или изменението й, поради което в тази си част същата следва да бъде потвърдена като правилна и обоснована и постановена при спазване на процесуалните правила.

Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 111/21.10.2019 г., постановена по НОХД № 1059/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                            

 

                                                                2.