Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК. С определение № 2288/04.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 994 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е отменил обезпечението на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ в полза на Шенгюл Бехчед Дауд, допуснато с определение № 1838 от 19.04.2012 г. по ч.гр.д. № 994/2012 г. по описа на РС – Кърджали, против “ДНД Текстил” ООД – гр.Кърджали, чрез налагане на запор на банковите сметки на “ДНД Текстил” ООД, с ЕИК ********* – гр.Кърджали в следните банки: “Токуда банк” АД, “Пиреос България” АД, “Алфа банк” АД, “Първа инвестиционна банка” АД, “СИБАНК” АД, “УниКредит Булбанк” АД, “Пиреос Евробанк” АД , “ТБ АлианцБанк България” АД, “Юробанк И Еф Джи България” АД, “ОББ” АД, “МКБ Юнион банк” АД и “ДСК” АД до размера на вземането от 975.00 лв., както и чрез налагане на запор на вземанията на “ДНД Текстил” ООД от “Делиса Фешън” ЕООД – гр.Кърджали, “Дуес-09” ЕООД – гр.Кърджали и “Булпоинт” ЕООД – гр.София до размер на сумата от 975.00 лв. Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателката Шенгюл Бехчед Дауд, представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че били предявени исковете, за които било допуснатото обезпечение, макар и същите да били установителни по чл.422 от ГПК. В подкрепа на този довод се сочи възможността в хода на производството искът по чл.422 от ГПК да бъде изменен от установителен в осъдителен. Твърди се също, че при уважаване на установителния иск по чл.422 от ГПК съдът ще се произнесе по предявените искове за дължимостта и размера на трудовото възнаграждение, размера и дължимостта на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ и размера и дължимостта на обезщетението по чл.224 от КТ. Съдът неправилно приел, че е налице основание за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск поради незавеждането на такъв в дадения от съда срок. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд. Ответникът “ДНД Текстил” ООД – гр.Кърджали не е изпратил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира: Жалбата е допустима, а разгледана по съществото е неоснователна. За да отмени допуснатото обезщетение, първоинстанционният съд е приел, че в дадения му едномесечен срок молителят не е предявил бъдещия иск, за което е допуснатото обезпечение. Приел е също, че предявяването на иск по чл.422 от ГПК представлява друг иск за съществуването на вземането, което е ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ. Тези изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни и се споделят и от настоящата инстанция. С определение № 1838/21.04.2012 г., постановено от ч.гр.д № 994 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ и цена 975.00 лв. в полза на Шенгюл Бехчед Дауд против “ДНД Текстил” ООД – гр.Кърджали чрез налагане на запор в посочените банки и запор на вземания от други дружества. Със същото определение на молителя е даден едномесечен срок да предяви иск по чл.128, т.2 от КТ и цена 975.00 лв. против “ДНД Текстил” ООД – гр.Кърджали. След извършена служебна справка било установено, че молителката не е предявила иско с правно основание чл.128, т.2, видно от отбелязването на съдебния деловодител с дата 31.05.2012 г. В този случай обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че обезпечението следва да бъде отменено служебно. Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.3, изречение второ от ГПК, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. Безспорно е, че частната жалбодателка не е предявила иска, за който е допуснато обезпечението, като не е представила доказателства за предявения иск, поради което обезпечението следва да бъде отменено служебно от съда. Неоснователен е изложения довод, че бъдещият иск, за който е допуснато обезпечението е предявения установителен иск по чл.422 от ГПК. Обезпечението е допуснато на бъдещ осъдителен иск по чл.128, т.2 от КТ, докато искът по чл.422 от ГПК е установителен, като вида на търсената защита е различен. От това произтича и различната обезпечителна нужда при осъдителните и установителните искове и съответната на нея обезпечителна мярка. При положение, че предявеният иск е установителен, а не осъдителен, то тогава обезпечителната нужда е различна, а също така различни са и обезпечителните мерки, които могат да се допуснат. Във всеки случай допуснатата обезпечителна мярка съответства на конкретно определен иск, посочен в определението за допускане на обезпечението, като предявяването на различен иск би довело до несъответствие на обезпечителната мярка с вида на търсената защита. Що се отнася до възможността искът по чл.422 от ГПК да бъде изменен в осъдителен, то това не би могло да бъде предпоставка за допускане на обезпечението, а още по-малко да установи предявяването на обезпечения бъдещ осъдителен иск. Като е отменил допуснатото обезпечение, Кърджалийският районен съд е постановил обосновано и правилно определение, а жалбата на Шенгюл Бехчед Дауд е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Шенгюл Бехчед Дауд от гр.Кърджали, ул.”Д.Маджаров” 28, с ЕГН **********, против определение № 2288/04.06.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.гр.д. № 994 по описа за 2012 г. на същия съд. Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|