№ 12803
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110166506 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 66506/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Н. З. К. срещу „Реставрация“ АД, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
33/14.09.2020 г., сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за длъжността „общ
работник строителство на сгради“. Поддържа, че мястото на работа било в гр. Пловдив, при
8-часов работен ден, а трудовото възнаграждение било в размер на 610,00 лева, като
последното се изплащало на 25-ти число на месеца, следващ този за който се отнася.
Навежда доводи, че бил полагал труд по договора за период от три месеца, като за м.09.2020
г. бил отработил 16 дни, който му били заплатени през м.10.2020, за м.10.2020 г. бил
отработил 22 дни, като възнаграждението му било заплатено през м.12.2020 г., като сочи, че
за м.11.2020 г. бил положил труд за периода 01.11.2020 г. до 24.11.2020 г. (24 дни), но
трудово възнаграждение не му било заплатено. Излага съображения, че трудовото
правоотношение било прекратени със Заповеди № 2 и № 3 от 12.02.2021 г., като последната
била поправен със Заповед № 5/14.01.2021 г. Твърди, че въпреки прекратяването на
трудовия договор му се дължало трудовото възнаграждение, което ставало изискуемо на
26.12.2020 г. Поддържа, че с оглед положения труд, същият трябвало да се овъзмезди, като
се заплати дължимото трудово възнаграждение, което било и принцип на трудовото право.
Развива съображения, че му се дължала сумата от 1940,00 лева, представляващи незаплатено
трудово възнаграждение за м.11.2020 г. Инвокира доводи, че ищеца не му бил заплатил и
сумата от 323,40 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020
1
г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства,
както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели при режим на довеждане за обстоятелства свързани с престирането на работната
сила, както и на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи трудовото
досие на ищеца и ведомостите за работни заплати за процесния период, както и за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите поставени в исковата молба. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
се твърди, че иска бил недопустим, тъй като законния представител на дружеството бил
различен. Поддържа, че претенциите са погасени по давност. Навежда доводи, че ищецът е
бил уволнен дисциплинарно, като отношенията между страните били погасени на 25.11.2020
г. Излага съображения, че претендираните 4-дни за неизползван платен годишен отпуск
касаели работните дни до края на м.11.2020 г., като за този период ищецът не бил изпълнил
трудовите си задължения. Инвокира доводи, че съгласни трудовия договор месечното
възнаграждение се изплащало до 25-то число на месеца, следващ този за който се отнася,
поради което през м.12.2020 г. били изплатени месечното възнаграждение за м.11., а не
както се твърди за м.10.2020 г. Иска отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение, респ. допълнително трудово възнаграждение.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е имал право на платен годишен
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3. работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
По отношение направеното възражение за давност ищецът носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно, че давността е била спирана или прекъсвана, като
установи обстоятелства в тази насока предвидени в закона, а ответника следва да установи,
че вземанията са станали изискуеми, като е изтекъл предвидения в закона срок.
Между страните не се спори, поради което и на основанието чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 33/14.09.2020 г.; 2) трудовото
правоотношение е било прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение искането на ищеца за допускането на гласни доказателствени средства
за установяване на обстоятелства свързани с престирането на работната сила, съдът счита,
че искането е своевременно и не попада в обхвата на забраните по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК,
2
поради което същото е процесуално допустими, а с оглед разпределената доказателствена
тежест, същото се явява и относимо и необходимо. Следователно искането трябва да бъде
уважено, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК на страната следва да се допусне един
свидетел при режим на довежда за установяването на обстоятелства свързани с
престирането на работната сила.
Съдът счита, че направеното доказателствено искане за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по формулирани от ищеца задачи е допустимо, относимо и
необходимо за разрешаването на предмета на правния спор.
Доказателственото искане по реда на чл. 190 ГПК да се задължи на ответника да
представи трудовото досие на ищеца, съдът намира, че е процесуално допустимо, но с оглед
останалите доказателства по делото, последното се явява не необходимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.04.2024 г. от 11:00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че:
1) страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
33/14.09.2020 г.; 2) трудовото правоотношение е било прекратено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК,
за установяването на обстоятелства свързани с престирането на работната сила от страна на
ищеца за процесния период.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, при депозит в размер на 450,00 лева,
вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В., която да бъде уведомена да работи по поставени
задачи и да представи заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК за задължаването на ответника да представи трудовото досие на ответника.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
3
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4