№ 803
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502076 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 12.05.25г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 2076/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-1 състав от 26.04.24г. по г.д. № 374/22г. са отхвърлени
/изцяло/ искове по 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на С. В. против Столична община.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от С. В..
Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на ответника/ е и определение на
СГС 1-1 състав от 28.05.24г. по г.д. № 374/22г. /постановено при условията на чл. 248 от
ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че е претърпяла ПТП-е на 24.09.21г. /при управление на
мотоциклет е попаднала в дупка на пътното платно; паднала е на земята; получила е
физически травми – увреждания; като следствие от това - физически болки и психически
страдания – неимуществени вреди/. С оглед това: С. В. претендира да бъде ангажирана /при
условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3
от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, законово
задължен да поддържа пътните настилки в безопасно състояние за движение на МПС-ва/.
Жалбата е основателна /искът е основателен; първоинстанционното решение
следва да бъде – ревизирано/:
Събраните в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в
съвкупност/ удостоверяват /тези обстоятелства не се явяват и спорни към момента – на този
етап от процеса/, че ищцата действително е претърпяла ПТП-е; като следствие от това е
получила физически травми /увреждания/, съответно – претърпяла е физически болки и
1
психически страдания /неимуществени вреди/, че ответникът е принципно легитимиран /в
материално-правен аспект/ да носи отговорност в случая /в качеството си именно на
общински орган, законово ангажиран със задължението да поддържа пътните настилки в
надлежно техническо и безопасно за движение на МПС-ва състояние/.
Основното спорно обстоятелство в случая е това – каква е причината за
инцидента /поведението на самата пострадала или наличието на дупка върху пътното
платно/.
В тази връзка /относно посоченото спорно обстоятелство/:
Първоинстанционният съдия е обосновал конкретно и надлежно извода си за
наличие на дупка в зоната на ПТП-е /обсъждайки съдържанието на събраните по делото в
тази връзка доказателства: гласни и експертни – преценени в съвкупност; в това число и
наличния по делото снимков материал/. Настоящият съдебен състав препраща /при
условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СГС в тази насока /същите
кореспондират и с констатациите на приетата пред въззивния съд тройна – разшИ. авто-
техническа експертиза/.
В контекста на изложеното:
Наличната на пътното платно /точно на мястото на инцидента/ дупка – следва
/предвид конкретните и параметри – както са установени по делото/ да се окачестви като
„опасност“ за всички водачи на МПС-ва /в това число и за ищцата/. Тази опасност следва
/такъв е изводът и на приетата пред въззивния съд експертиза/ да бъде „поставена“ в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП-е и в двата възможни варианта /и при
попадане на мотоциклета в дупката, и при непопадането му в същата/ доколкото: посоченото
физическо „препятствие“ във всички случаи е оказало /принципно е годно да окаже/ влияние
върху поведението на водача на МПС-во /особено, ако мотоциклетът действително е
попаднал в дупката, но дори и да не е било така, то водачът на МПС-во е бил принуден
фактически да предприеме „спасителна“ маневра с оглед заобикаляне на препятствието/. В
такава насока /относно причините за ПТП-е/ са и изводите на приетата пред САС
експертиза. Констатациите на последната потвърждават /от една страна/ изводите на първата
авто-техническа експертиза /приета в процеса пред СГС/ и не дават основание /от друга
страна/ спрямо пострадалата да бъде приложена „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /липсват
и други доказателства, които да установят, че поведението на ищцата в момента на ПТП-е е
било несъответно на изискванията на ЗДвП/.
Именно това обстоятелство обосновава извод, че всички елементи от състава на
чл. 49 от ЗЗД /във връзка с принципната постановка по чл. 45 от ЗЗД/ се явяват доказани в
процеса /останалите такива елементи, извън обсъдената причинно-следствена връзка се
явяват вече доказани в първоинстанционното производство; същите са и безспорни към
момента – съобразно горната констатация/.
Събраните в процеса доказателства: писмени /медицински документи/, експертни
/комплексна медицинска експертиза с участие на травматолог и психиатър/ и гласни
/свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички релевантни за
преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно: вида и естеството на процесните
/причинени на ищцата/ травми – увреждания /комплекс от множество тежки гръдни и
гръбначни травми: контузия на белите дробове, фрактури на ребра, фрактури на гръдна кост
- довели до временно застрашаване на живота на пострадалата, довели до нарушаване на
дихателната й дейност и дихателна недостатъчност/; предприетото лечение /в това число
проведена рехабилитация и дихателна гимнастика/; протеклият възстановителен
/оздравителен/ процес; настоящото здравословно състояние на пострадалата; медицинската,
житейска, физическа и психологическа перспектива на уврежданията; негативната
рефлекция, която са оказали физическите травми в психиката на С. В. и в начина й на живот
/непосредствено след инцидента и за съответен период след това/; възрастта на
2
пострадалата.
Всички тези /изброени/ обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават
опреД.е на обезщетение в размер на 50 000 лева /колкото се претендират от пострадалата/.
Върху горната главница се следва и законна лихва /при условията на чл. 86 от ЗЗД
във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ от момента на ПТП-е /24.09.21г./.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – отменено и заявените
искове следва да бъдат – уважени.
Изходът на спора пред САС налага отмяна и на определението на СГС от
28.05.24г., съответно - преразпреД.е на отговорността на страните за съдебни разноски /за
производството и пред двете съдебни инстанции/.
При опреД.е на възнаграждението по чл. 38 от ЗА въззивният съд съобразява /от
една страна/ актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде
присъден и под минимума по Наредба № 1/ и /от друга страна/ вида, естеството и обема на
осъществената /пред двете съдебни инстанции/ адвокатска защита /основната защита е
предоставена в процеса пред СГС; защитата пред САС преповтаря вече застъпени тези от
първоинстанционното производство/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.04.24г. и определението от 28.05.24г. на СГС 1-1 състав
по г.д. № 374/22г.
ОСЪЖДА /на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ Столична община да плати на С. С. В. ЕГН **********
сума в размер на 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и законната лихва
върху посочената главница за периода от 24.09.21г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ Столична община да плати на С. С.
В. 3 000 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 2 350 лева – съдебни
разноски /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ Столична община да плати на адвокат В.
В. 3 000 лева адвокатски хонорар /за производството пред СГС/ и 1 000 лева – адвокатски
хонорар /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3