Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на двадесет и осминоември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 15559 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата С.А.Ш.
твърди, че на 31.10.2016 г., около 17.00 ч.,
пътувала като пътник в т.а. „Фолксваген Крафтър“ с рег. № *******, движещ по път ІІ-86, когато на км. 0+600 водачът С.М.,
поради неспазване необходимата дистанция, се блъснал в движещ се пред него лек
автомобил и причинил верижна катастрофа. От произшествието ищцата получила
счупване на две места на костите на лявата ръка, контузия на главата с мозъчно
сътресение и кефалхематом в дясно фронтопариетално. Била приета в болница, гипсирали
лявата й ръка, впоследствие се появила гнойна рана. Ищцата не можела да се
грижи за домакинството, за съпруга си и за детето си. Нуждаела се от чужда
помощ за хигиенно-битовото си обслужване. Изпитвала силно главоболие и често й
се виело свят, поради което през по-голямата част от времето била принудена да
спазва постелен режим. Преживяла силен стрес и страх от катастрофата, поради
което не смеела да пътува с кола, дори когато трябвало да отиде на лекар за
преглед. Отговорността на водача на т.а. „Фолксваген Крафтър“ с рег. № ******* била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество към датата на
настъпване на произшествието, поради което предявява иск срещу ответника за заплащане
на обещетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.(допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 28.11.2018г.),
ведно със законна лихва от датата на увреждането - 31.10.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „З.К.У.”
АД оспорва иска. Поддържа становище за недопустимост на иска, поради
непроведено рекламационно производство, съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ. По
същността на правния спор – поддържа становището, че не били доказани основни
елементи от фактическия състав на деликта: оспорва механизма на настъпване на
произшествието, поведението на сочения от ищцата деликвент не било
противоправно и виновно, оспорва ищцата да е претърпяла увреждания, изразили се
в натрупване на гной по ръката, силно главоболие и често виене на свят, стрес и
страх, липсвали медицински документи да са настъпили посочените негативни
последици, дори и да били настъпили, те не се намирали в причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие. Твърди, че в хода на делото заплатил
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. и
659.,65лв. за законна лихва от датата на деликта до датата на плащане, които
суми представлявали пълния размер на дължимото обезщетение. Поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен
колан. Моли съда да отхвъпри иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ
/отм/:
Съгласно пар. 22
от ПЗР на КЗ (обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта
от отменения кодекс. От представената от ответника справка от Гаранционен фонд се установява,
че за процесния
товарен автомобил „Фолксваген
Крафтър“, рег. № ******* ответникът е издал застрахователна полица № BG/05/116000073252 за застраховка „Гражданска
отговорност” със срок на действие 20.03.2016 г. – 19.03.2017 г., но застрахователният
договор е сключен на 21.12.2015г.,
поради което в конкретния случай приложение следва да намери пар. 22 от ПЗР на
КЗ. Производството
по делото е допустимо, тъй като част ІV на Кодекса за застраховането/отм./ не
предвижда провеждането на рекламационна процедура пред застрахователното
дружество, явяваща се положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска. Поради изложените съображения, съдът квафилицира иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
За да бъде
уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ищцата следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Страните не спорят, че ответникът е заплатил на
ищцата в хода на делото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от процесното пътно-транспортно произшествие в размер на 15 000лв.
Плащането на застрахователно обезщетение от
ответника представлява извънсъдебно признание на фактите от състава на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ до размера на изплатеното обезщетение, поради което съдът
приема тези факти за установени по делото.
Наличието на
застраховка „Гражданска отговорност за т.а „Фолксваген Крафтър“, рег. № *******
се потвърждава от представената по делото справка от Гаранционен фонд за
оповестена информация на публичния сайт на фонда за издадена застрахователна
полица от ответника № BG/05/116000073252/21.12.2015г. със срок на действие 20.03.2016
г. – 19.03.2017г.
Противоправността на поведението на водача на „Фолксваген
Крафтър“, рег. № ******* – С.М., и неговата вина се потвърждават и от
назначената по делото автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема.
Според вещото лице, произшествието е настъпило на прав, сух и с отлична
видимост (над 300 метра) участък от двупосочен път с обща ширина от 8 м., разделен от непрекъсната осева линия. При
пътно-транспортното произшествие са настъпили няколко последователни удара
между т.а „Фолксватен Крафтър“ и л.а. „Мазда“, между л.а. „Мазда“ и бус „Форд
Транзит” и между л.а. „Мазда” и л.а „Мерцедес“. Товарен автомобил „Фолксваген
Крафтър” се е движел с висока скорост от 74 км/час, настигнал е попътно спрелия
в колона пред кръстовище л.а „Мазда” и го е ударил в задната лява част. Ударът
е челен кос с ротация на моторното превозно средство около вертикаланата ос.
След удара л.а „Мазда” се е завъртял и
отклонил наляво, при което е ударил намиращият се пред него бус „Форд Транзит”
в задната лява странична част. След този удар л.а „Мазда” е продължил ротацията
си наляво, обратно на часовниковата стрелка, и е навлязъл в платното за
насрещно движение, където се е ударил челно-косо в насрещно движещия се л.а
„Мерцеде С 200”. Катастрофата е предизвикана от водача на т.а. „Фолксваген Крафтър“ с рег. № *******,
който непосредсдвено преди удара е пътувал с висока
скорост от 74 км./ч. и късно е възприел, като опасност, движещия се пред нето с
по-ниска скорост в колона от автомобили пред кръстовище л.а „Мазда”, при което
го е ударил в задната част. В резултат на удара скоростта на т.а „Фолксваген
Крафтър” рязко е спаднала с 27 км/час,
което е създало отрицателно инерционно ускорение, вследствие на което пътниците са политнали напред. Съгласно
техническите спесификации на процесния
товарен автомобил, същият не е пригоден да превозва пътници и има монтирани
предпазни колани само в кабината.
Изслушани са
показанията на С.М. – шофьор на т.а. „Фолксваген Крафтър“, рег. № *******,
който твърди, че ищцата е една от шестте работника, които карал към
местоработата им, когато л.а. „Мерцедес“ изтласкал л.а. „Мазда“ в неговата
лента и след удар в предната му дясна гума се стигнало да произшествието.
Съдът не кредитира показанията
на виновния водач относно описания от него механизъм на настъпване на
произшествието, тъй като свидетелят е заинтересован от изхода на делото и
неговите показания не се подкрепят от автотехническата експертиза, според която
именно движението на управлявания от свидетеля автомобил с висока скорост и
късното възприемане на движещия се пред него с ниска скорост и в колона от автомобили
л.а „Мазда 6“ е довело до верижната катастрофа.
С оглед заключението на автотехническата
експертиза съдът приема, че шофьорът С.М.
е извършил нарушение чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вменяващ задължение на всички водачи
да се движат на такова разС.ие
от движещото се пред тях превозно средство, че да могат да избегнат удар в
него, когато намали скоростта си или спре рязко.
Спорен въпрос по
делото е дали ищцата е претърпяла всички описани в ИМ телесни повреди.
Ответникът оспорва насъпването на увреждане, изразило се в натрупване на гной
по ръката, силно главоболие и често виене на свят. Наред с това оспорва ищцата
да е преживяла стрес и страх от произшествието.
От приетата по
делото медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с
кефалхемато(масивен кръвоизлив под периоста на черепната кост) вдясно
челно-теменно и данни за сътресение на главен мозък, без изпадане в пълно
безсъзнание, травма на дисталната част на лявата ръка, изразяваща се във
вътреставно счупване на типично място на лъчевата кост и счупване на шиловидния
израстък на лакътна кост. Тези травми се намират в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Последиците от мекотъканното
увреждане на главата /болки и страдания/ са отшумели за около 2-3 седмици от
датата на инцидента. При спазване на режим и лечение приблизително за същия
период от време до около 20-25 дни са отшумели и последиците от претърпянотото
лекостепенно сътресение на главния мозък – церебрастения. При подобни счупвания
на ръката в началото непосредствено след инцидента са налице силни и интензивни
болки и съпътстваща ги функциолеза. Това състояние налага прием на обезболяващи
медикаменти и имобилизация на ръката за около 5-6 седмици. След благоприятно
протичане на оздравителния процес е налице ограничаване на движенията до 45 дни
след травмата, а пълно функционално възстановяване на ръката
средностатичстически настъпва за около 2-4 месеца. В конкретния случай на
ищцата е предписано да носи гипс 45 дни. Около 50 дни след инцидента на
20.12.2016г. е отразено, че след сваляне на гипса е установена повърхностна
рана на лява китка и данни за втърдяване на китковата и лакътна стави на лявата
й ръка. Тъй като при първоначалните прегледи не е описана рана в областта на
китката на лявата ръка, установяваването й след сваляне на гипса, според вещото
лице, се дължи на травмиране от самия гипс или раната е резултат от лекарска намеса. След подходящо
третиране подобна рана се възстановяване до 2-3 седмици. Вещото лице е
посочило, че е нормално след продължителна имобилизация на ръката да настъпи
хипотрофия и втвърдяване на стави на имобилизирания крайник. Раздвижването и
пълното функционално възстановяне изисква рехабилитация и би настъпило до
няколко седмици в рамките на средностатистическите срокове. Травмата на лявата
ръка е затруднила движенията на ищцата, като за периода на адаптиране към това
състояние, е възможно да се е нуждаела от чужда помощ за около 1-2 седмици.
За установяване
на претърпените от ищата неимуществени вреди по делото е разпитан св. С.И.Ш./съпруг
на пострадалата/. От неговите показания се установява, че непосредствено след
катастрофата видял ищцата в дома им - плачела и била ужасена, казала му, че е
претърпяла катастрофа. Приета била в спешното отделение в Пловдив, поставили й
гипс на цялата ръка, дори на пръстите. Издали й болничен лист за 45 дена. По
време периода на възстановяване се появила рана на ръката, която започнала да събира
гной. Лекарите отворили гипса, обработили раната и отново затворили гипса. След
отстраняването на гипса ищцата изпитвала болки и ръката й изглеждала видимо
крива. Посетили друга болница, в която
им казали, че ръката й е зарастнала накриво. Повторно чупили ръката на
ищцата, което удължило срока на възстановяване на шест месеца. Ш. пиела
обезболяващи за ръката и главата. Вкъщи сама правела рехабилитация, лекарите й
показали как да прави това. През възстановителния период за два месеца дошла
майка й, за да я гледа, помагала й в къщната работа, готвела, перяла. Преди
счупването ищцата работела па полето – кърска работа. Сега не работела, тъй
като не можела да натоварва ръката си, както преди, не вожела да вдига тежко.
Все още изпитвала стрес, плашела се от всичко, не искала да пътува със
семейната кола.
С оглед на
медицинската експертиза и показанията на св.Ш.съдът приема, че ищцата е
претърпяла телесните повреди, описани в експертизата, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Не се
установи връзка между появата на гнойна рана и произшествието. Според вещото
лице, раната се дължи на травмиране от самия гипс или е следствие от
поведението на медицинското лице, извършило обработката на нараненото място, но
не е увреждане, което е в причинно-следствена връзка с произшествието.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на ПТП - 42г., вида на
телесните повреди - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главата с кефалхемато(масивен кръвоизлив под периоста на черепната кост) вдясно
челно-теменно и данни за сътресение на главен мозък, без изпадане в пълно
безсъзнание, травма на дисталната част на лявата ръка, изразяваща се във
вътреставно счупване на типично място на лъчевата кост и счупване на шиловидния
израстък на лакътната кост, вида на проведеното
лечение – поставяне на гипсова имобилизация и прием на обезболяващи, периодът
на лечение и възстановяване – 2-3 седмици за последиците от мекотъканното
увреждане на главата, 20-25 дни за последиците от претърпянотото лекостепенно
сътресение на главния мозък - церебрастения и до 4 месеца за счупването на
ръката. Периодът на болки и страдания, според вещото лице, е продължил 2-3
седмици за черепно-мозъчната травма и 5-6 седмици за счупването на ръката.
Наред с това съдът съобрази обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване
е било затруднено битовото обслужване на ищцата. Независимо, че е била счупена
лявата й ръка, носенето на гипсова имобилизация е нарушило нормалния й ритъм на
живот, не е могла да ходи на работа, нито да върши домакинска работа, разчитала
е на помощта на своята майка за готвене, пране и пазаруване. При определяне размера на обезщетението съдът отчете и
преживеният от ищцата стрес и типичните за механизма на настъпването на вредите
негативни емоционални преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството,
че травмите на ищцата са излекувани и не са останали трайни последици от
уврежданията. Според вещото лице, раздвижването и пълното функционално
възстановяне на ръката след сваляне на гипса изисква рехабилитация и би
настъпило до няколко седмици в рамките на средностатистическите срокове. Съдът не кредитира показанията на св.Ш.в частта, в която
твърди, че ищцата не може да вдига тежко, тъй като по делото липсват медицински документи, които
да подкрепят тези твърдения, а свидетелят е заинтересован от изхода на делото.
Като
отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, на
30 000 лв. От тази сума следва да се приспадне обезщетението, което
ответникът е заплатил на ищцата в хода на делото в размер на 15 000лв.,
при което дължимото обезщетение възлиза на 15 000лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 30
000лв., следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,
която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Съдът намира
възражението за съпричиняване на вредите за неоснователно, поради следните
съображения:
От показанията
на св.М. – водач на т.а. „Фолксваген Крафтър“, рег. № ******* се установи,
че в деня на пътно-транспортното
произшествие на 31.10.2016г. е превозвал в каросерията на автомобила шестима
работници към месторабатата им, сред които е била и ищцата. Свидетелят заявява,
че в каросерията е имало поставени подвижни пейки, върху които са пътували
работниците.
От заключението
на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установи, че, според
техническите спесификации на процесния
товарен автомобил, същият не е пригоден да превозва пътници и има монтирани предпазни
колани само в шофьорската кабина.
При така
установените факти по делото ищцата обективно не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като, дори и да е искала, не би могла да ползва
предпазен колан, защото такъв въобще не е бил монтиран в каросерията на
товарния автомобил. Ш. е пътувала към месторабатата си с процесния товарен
автомобил, който работодателят й е определил, като средство за придвижване до
работното й място. При това положение, не може да се приеме, че сама е поела
риск за своето здраве, приемайки да пътува с процесното превозно средство, тъй
като се касае за транспорт, който е организирал работодателят й, чрез който е
следвало да достигне до работното си място.
Дори и да не се
възприемат тези доводи на настоящия състав, следва да се има предвид, че
назначената по делото медицинска експертиза също не доказва ищцата обективно да
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Според вещото лице, дори и
при поставен обезопасителен колан, би могла да настъпи травма на главата и
лявата ръка, тъй като главата е свободно подвижна в шията, независиимо от това
дали тялото на пасажера е фиксирано към
седалката с колан. Главата би могла да достигне и да се травмира с части от
интериора на автомобила – напр. скосената част на тавана вдясно, дясната
странична колонка или дясното стъкло. Лявата ръка също е свободно подвижна и
травмирането й не може да се ограничи от действието на предпазен колан.
По делото не е установено къде точно е седяла ищцата по време на настъпване на
произшествието. В случай, че е седяла вдясно непосредствено до
каросерията, дори и да бе пътувала с предпазен колан, би могла
да получи травмата на главата, а обезопасителният колан не би могъл да
предотврати счупването на лявата й ръка. Поради изложените доводи, възражението за
съпричиняване се явява неоснователно, тъй като не бе доказана причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалата и настъпилите в нейната правна сфера
вреди. Само по себе си обстоятелството за непоставен обезопасителен колан не би
могло да доведе до приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. (в този смисъл са: Решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г.
на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., т.о. Решение № 99 от 8.10.2013 г. на
ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о, Решение № 171 от 10.10.2013 г. на ВКС по т.
д. № 629/2012 г., II т. о.).
По разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 175лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Щ.Х.Щ. от АК – Хасково, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 715лв., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 600лв. и на СГС разноски за
вещо лице в размер на 200лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.У.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А.Ш.,
ЕГН **********,*** А, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 15
000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните телесни повреди: черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на главата с кефалхемато(масивен кръвоизлив
под периоста на черепната кост) вдясно челно-теменно и данни за сътресение на
главен мозък, без изпадане в пълно безсъзнание, травма на дисталната част на
лявата ръка, изразяваща се във вътреставно счупване на типично място на
лъчевата кост и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост, причинени
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.10.2016г. по вина на водача
на товарен автомобил „Фолксваген
Крафтър“, рег. № ******* – Стоян Х.М., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от
31.10.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.А.Ш. да
заплати на „З.К.У.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 175лв., съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „З.К.У.”
АД да заплати на адвокат Щ.Х.Щ. от АК – Хасково, с
адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 715лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.У.”
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 600лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на
200лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: