№……… 05.03.2019 г. гр. Плевен
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Плевенският
окръжен съд първи въззивен наказателен състав на двадесет и осми февруари две
хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александър Григоров ВЧНД №147 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 243 ал.7 и 8 от НПК.
С
определение №1/03.01.2019г. ПРС по ЧНД№2936/2018г. е постановил: ПОТВЪРЖДАВА
Постановлението от 21.11.2018 година на Районна прокуратура – Плевен за
прекратяване на досъдебното производството №Д519/ 2018 година по описа на
Районна прокуратура – Плевен, като законосъобразно и обосновано.
Недоволен от
постановеното определение е останал Д.Б.С., като излага съображения за
необоснованост и незаконосъобразност и иска да бъде отменено и се върне делото
на ПРП.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя и правилността
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да
потвърди атакувания прокурорски акт ПРС е изложил следните съображения: Досъдебното
производство е образувано на 19.03.2018г. срещу неизвестен извършител по чл.134
ал.1 от НК. В хода на извършеното разследване няма привлечено към наказателна
отговорност лице. В хода на разследването били разпитани свидетели, изискани и
приобщени множество писмени доказателства, назначена експертиза. С
постановление от 21.11.2018 година е прекратено воденото срещу неизвестен
извършител наказателното производство, за престъпление по чл.134 ал.1 от НК по
досъдебно производство №Д519/ 2018. Прокурорът приел, че не са събрани
доказателства за извършено престъпление от обективна и субективна страна, което
го мотивирало да изготви постановление за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1,вр.чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК.
От събраните
на досъдебното производство доказателства съдът намира, че така обжалваното постановление
е обосновано и законосъобразно. За да прекрати наказателното производство,
прокурорът е приел, че в разглеждания случай не е извършено престъпление по
чл.134, ал.1 от НК, тъй като липсва елемент от състава на престъплението, както
липсва и субективният елемент. За да достигне до този правен резултат прокурора
подробно е разгледал фактологията по делото и въз основа на събраните
доказателства е изложил аргументите си, като приел, че не е извършено
престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Посочва се още, че прокурорът правилно е установил
и хронологично изложил фактите установени при разследването, а именно кога и
какво лечение било извършено на жалбоподателя С.. Установил и какво било
състоянието му по време на лечението и след това, включително с подробен негов
разпит, изискал и документите от проверката по случая на РЗОК Плевен, които
приложил към досъдебното производство. Назначил тройна медицинска експертиза.
От същата се установява, че на 25.02.16 г. била извършена операция за
ендопротезиране на дясна коленна става на Д.С.. През целия период на лечение
били спазени правилата на добрата лекарска практика, като била извършена
предоперативна подготовка планиране, проведена била профилактика с цел
оптимизиране на резултата от операцията и редуциране на риска от инфекция.
Следопартивния престой в клиниката преминал без усложнения. Проведена била
рехабилитация по стандартна програма и С. бил изписан от клиниката в добро общо
и локално състояние, като били дадени указания за продължаване на лечението.
Рехабилитацията била продължена съгласно предписаната програма, включително и в
санаториум три месеца след изписване от клиниката Възстановяването на обема на
движение в оперираната става протекъл нормално. От прегледите не се установили
отклонения от показанията направени непосредствено след операцията интервенции.
В първите няколко месеца след операцията бил констатиран минимален ставен
излив, което можело да се характеризира като обичайно за извършената операция и
периода на възстановяване в резултат на натоварването. На 27.07.16 г. С. бил хоспитализиран
в клиниката в гр.Плевен със съмнения за инфекция. Направена била ставна пункция
№425/27.07.16г. като резултатът бил негативен.
В хода на
разследването в качеството на свидетел бил призован и разпитан - Д.Б.С., който
бил запознат с правата на пострадал в наказателния процес. Изискана и приложена
била медицинската документация от проведените лечения на С. от клиниката по
ортопедия в гр. Плевен и гр. Трявна. Прокурорът установил още, че във връзка с
операцията и лечението на жалбоподателя бил извършени медицински одит, документите от който били
приложени по делото.
Съдът е
намерил оплакванията на жалбоподателя за несъстоятелни, защото е приел, че
относимите факти са установени правилно от прокурора. Изводите му почиват на
фактите и също са правилни. Прокурорът е
изградил изводите си въз основа на тройната съдебно-медицинска експертиза, а
изводите на вещите лица почиват на всички доказателства по делото, включително
свидетелските показания на жалбоподателя С., проф.д-р А. и медицински документи
описани в 8 пункта. Съдебно-медицинската експертиза била изготвена от трима
специалисти, в чиято компетентност и безпристрастност няма съмнение – проф-д-р Д.Р.
–съдебен лекар, д-р Р.М. –ортопед, травматолог и д-р М.М. –ортопед, травматолог.
Според изводите на експертизата диагнозата гонартроза била правилно поставена,
направено било всичко възможно за установяване на следоперативни усложнения,
както и действителното състояние на дясната коленна става. Оперативните
интервенции на С. били съобразени с добрата медицинска практика, както
пункцията на коленна става, така и последвалата артроскопия били необходими при
лечението на пациенти със съмнение за инфекции, свързани с вътреставни протези.
При извършените операции били спазени необходимия обем и качество на
медицинските дейности.
Още се
посочва от съда, че правилно прокурорът е посочил в атакуваното постановление, че
за съставомерността на деянието по чл. 134 от НК от обективна страна е
необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява
правно регламентирана дейност; тя да представлява източник на повишена
опасност; да съществува пряка и непосредствена причинна връзка между
действията/бездействията на извършителя и настъпилия обществено опасен
резултат. Отсъствието на някой от елементите от обективна страна води до
невъзможност за ангажиране на отговорност. Разпоредбата на чл. 134 от НК е
бланкетна. Съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени,
конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават
дължимото поведение и предвиждат дължимото поведение на дееца. Тези норми не
могат да са диспозитивни, не трябва да препращат и към други разпоредби.
Още е
посочено в атакувания съдебен акт, че съгласно чл.243 ал.5 от НПК съдът се
произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. От друга страна от изключителната
компетентност на прокурора е съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на
Република България и чл. 46, ал. 1 от НПК да повдигне обвинение срещу конкретно
лице. В този смисъл е и съдебната практика (Р. № 157 от 12.05.2009 г. по н.д.
136/2009 г. на I - во НО; Р. № 536 от 22.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 432/2002
г., II н. о.). Съдът не разполага със законовата възможност да отмени постановлението
за прекратяване /спиране/ и да върне делото на прокурора, със задължителното
указание да внесе обвинение срещу определено лице. Прокурорът е този, който в
качеството си на обвинител, преценява срещу кого да внесе обвинението пред
решаващият орган и да защитава обвинителната си теза чрез обвинителният акт.
Единствено в правомощията на държавният обвинител – прокурора, е да повдигне
обвинение за извършено престъпление, в случай на преценка, че са събрани
достатъчно доказателства за това. В конкретния случай, след проведено обективно, всестранно и пълно
разследване било установено, че не е извършено деяние по чл.134 ал.1 от НК и
правилно прокурорът прекратил досъдебното производство.
Горните
фактически и правни констатации на ПРС се приемат и от настоящата инстанция.
Само може да се добави това, че за да бъде реализиран състава на чл.134 от НК е
необходимо да се констатира, че телесната повреда е причинена поради незнание
или поради немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност. В случая тройната
експертиза не само не установява действие или бездействие в резултат на
незнание или немарливо изпълнение, но и дори посочва, че няма нарушение на
медицинските стандарти и добрата медицинска практика и няма настъпили
необичайни постоперативни усложнения. Казано по друг начин тройната експертиза
не установява дори допуснато каквото и да е нарушение при лечението на
пострадалия, което означава, че за незнание или немарливо изпълнение на
дейността въобще не може да се твърди.
Оплакванията на жалбоподателя се свеждат
до това, че:
1.
Досъдебното производство следва да е срещу известен извършител, а не срещу
неизвестен, защото извършителят е А. А.;
2.
В резултат на оперативната намеса в дясната коленна става има разлика в
дължината на долните крайници от 1см и това води до накуцваща походка, което
води до постоянен дискомфорт в гръбначния стълб, кръста и като цяло в
опорно-двигателния апарат;
3.
Твърди се, че епикризата на пострадалия не е подписана от лекуващия лекар и
началника на клиниката, изготвени са документи с невярно съдържание, защото от
НЗОК са изплатени средства във връзка с несъществуващо хоспитализиране. Посочва
се още, че пострадалия е имал оток на коляното, а това не е отразено в
медицинската документация, въпреки че е настъпило след операцията и е налично и
видимо и към момента.
По първото оплакване.
Съгласно
чл.214 ал.3 от НПК в акта за образуване на досъдебно производство не се
посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.
Това означава, че ако прокурорът посочи лице, за което се твърди, че е
извършило престъплението ще наруши закона. В този смисъл оплакването е напълно
неоснователно.
По второто оплакване.
Този въпрос
е обсъден и засегнат в тройната съдебно-медицинска експертиза, като е посочено,
че на 12.06.2018г. се установява спокоен цикатрикс, минимална незначителна
разлика в дължината на крайниците от 1 см в полза на десния, който е с
протезираното коляно. Констатирано е и ограничение в крайната флексия на
коляното около 10 градуса, което го затруднява при клякане. При тези данни
експертите са посочили в отговора на пети въпрос от експертизата, че замяната
на увредената става с изкуствена не решава всички проблеми, тъй като с
протезирането не се възстановява пълния обем на движения на конкретната става. При
това положение настоящия състав няма основание да приеме, че оплакването е
основателно, защото експертите са взели предвид всички оплаквания на
пострадалия/видно от подробните му показания, цитирани в експертизата, както и
другите доказателства, имащи значение/. Видно е, че според експертите
получената разлика се води за незначителна и не води до извод за допуснати
нарушения при лечението.
По третото оплакване.
Това
оплакване е свързано с начина на оформяне на документацията и няма пряко
отношение към това дали лечението на пострадалия е проведено правилно или не. В
тази насока при отговора на трети въпрос експертите са посочили, че
действително е допуснато нарушение на клиничната пътека и разпоредбите на НЗОК,
но то е било в интерес на пациента, за което болницата е санкционирана. Във
връзка с това оплакване следва да се повтори, посоченото по-горе, че тройната
експертиза не установява дори допуснато каквото и да е нарушение при лечението
на пострадалия, което означава, че за незнание или немарливо изпълнение на
дейността въобще не може да се твърди.
На
фона на горното атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.243 ал.8 от НПК определение
№1/03.01.2019г. на ПРС постановено по ЧНД№2936/2018г. по описа на съда, с което
е постановил: ПОТВЪРЖДАВА Постановлението от 21.11.2018 година на Районна
прокуратура – Плевен за прекратяване на досъдебното производството №Д519/ 2018
година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.