РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Попово, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100632 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“
4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5,
срещу М. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: с. В., ул. „Г.М.“ № , за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 728.32 лв., ведно със законната лихва, считан от
подаване на заявлението /17.07.2024г/, до изплащане на задължението, формирана от
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за
мобилни устройства и неустойки, както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер в
мрежата на Теленор от 09.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
18.02.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер , парични
задължения в общ размер на 383.33 лв., от които неустойка в размер на 265.59 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, както и сума в размер на 117.74 лв., представляваща незаплатени задължения
за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 15.03.2022 - 15.05.2022 г.;
По Договор за лизинг от 18.02.2022г., с който е предоставено ползването на мобилен
телефонен апарат Realme С11 32GB Grey, задължения в общ размер на 114.77 лв.. от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15.03.2022 - 15.05.2022г. в общ размер
на 14.97 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.07.2022 –
18.01.2024г. в общ размер на 99.80 лв. с вкл. ДДС.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2022г., с който се предоставя
мобилен номер **********, задължения в общ размер на 230.22 лв., от които: 160.13 лв. -
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода
15.03.2022 – 15.05.2022г., неустойка в размер на 70.09 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
В исковата молба се твърди, че Между М. Д. К. и „Йеттел България“ ЕАД (с
предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) били
1
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер в
мрежата на Теленор от 09.12.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от
18.02.2022г., Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от 18.02.2022г.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от М. Д. К.
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 09.12.2021 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
- за мобилен телефонен апарат Realme C 11 32GB Grey - условията, договорени в
Договор за лизинг от 18.02.2022г.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 18.02.2022г.
Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. март 2022г. - м. юли 2022г., а именно фактура №
**********/15.03.2022г., фактура № **********/15.04.2022г., фактура №
**********/15.05.2022г., фактура № **********/15.07.2022г. Във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени
между него и клиента, както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Теленор от 09.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
18.02.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на
383.33 лв., от които:
- 117.74 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 15/03/2022- 15/05/2022г.
- неустойка в размер на 265.59 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По Договор за лизинг от 18.02.2022г., с който е предоставено ползването на
мобилен телефонен апарат Realme С11 32GB Grey, са начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 114.77 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за
периода 15/03/2022- 15/05/2022г. в общ размер на 14.97 лв. с вкл. ДДС и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 15.07.2022- 18.01.2024г. в общ размер на 99.80 лв. с
вкл. ДДС.
3. По Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2022г., с който се предоставя
мобилен номер **********, са начислени и се претендират парични задължения в общ
размер на 230.22 лв., от които:
- 160.13 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 15.03.2022- 15.05.2022г.
- неустойка в размер на 70.09 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера ********** (преди
18.02.2024г.) и ********** (преди 12.07.2023г.), по вина или инициатива на потребителя,
били уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер ********** в р.4, т.2 от
Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022?. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за номер ********** в т.9 от Договор за мобилни услуги №
********* от 18.02.2022г.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от
2
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер
********** бил 265.59 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лв. всяка), а именно: 112.47 лв., ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 25.21 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 127.91 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен
апарат Realme С11 32GB Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
18.02.2022г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 18.02.2022г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер ********** бил 70.09 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 18.32 лв.
всяка), а именно: 54.96 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер
на 15.13 лв.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
било уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг, респ. в чл. 12 от Общите
условия на договорите за лизинг за предоставяне на базови аксесоари като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Твърди се, че
настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е
обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е довело до никакви допълнителни
задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след
възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е
щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на
договора.
Общата стойност на неизплатените парични задължения на М. Д. К. спрямо „Йеттел
България“ ЕАД по издадените фактури към сключените договори била в размер на 728.32
лв.
Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите била
настъпила петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - Попово, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
422/2024г. и е издадена Заповед № 199/19.07.2024г. за изпълнение на парично задължение,
връчена на при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок е
депозирана настоящата искова молба по реда на чл. 422 ГПК.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендира се законната лихва, както и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал писмен отговор, оспорва частично исковите претенции, като възразява, че
исковете за заплащане на неустойки по договорите за мобилни услуги и лизинг са
неоснователни, тъй като договорните отношения между страните не са били прекратени в
съответствие с изискванията на закона.
Твърди се, че клаузите, предвиждащи неустойки при предсрочно прекратяване,
противоречат на добрите нрави и императивните правни норми, създавайки значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя. Договорите позволявали на
мобилния оператор да прекрати договора и да начисли неустойки на потребителя, но не
предвиждали аналогична санкция за оператора, ако последният е в неизпълнение. Това
водило до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което противоречало на
принципа за справедливост.
Уговорените неустойки включвали всички оставащи абонаментни вноски (до три),
отстъпката от цената на устройството и невърнатото оборудване, което осигурявало на
3
оператора същите приходи, каквито би получил при редовно изпълнение на договора, но без
да предоставя услугата. Това правило клаузите нищожни поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Предвид изложените в писмения отговор факти, обстоятелства и възражение, се моли
за отхвърляне на исковете за неустойка.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат доводи в подкрепа на
исковите претенции.
Ответницата, се представлява от особения си представител адв. Н. Г., която оспорва
размера на претендираните неустойки, като пледира за решение, с което исковите претенции
в посочената част да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да
докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по
основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за
далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил
всички свои задължения по него.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 422/2024 г. по описа на Районен съд – Попово, VI
състав, в полза на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД) е издадена Заповед № 199 от 19.07.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Вземанията,
обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по своето съдържание и основание са
идентични с тези, заявени с настоящата искова молба.
Посочената заповед е връчена на длъжника М. Д. К. при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Съгласно указанията на съда, в законоустановения срок ищецът е предявил настоящата
искова молба. Съобщението с указанията е получено на 17.07.2024 г., като исковата молба е
подадена своевременно в рамките на едномесечния срок, предвиден в чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
От приетите по делото Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор от 09.12.2021г., Договор за мобилни услуги №
********* от 18.02.2022г., Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 18.02.2022г, се установява, че между
страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни
услуги за мобилни номера ++359********* и ++359*********.
В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочените договори, поради
което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото. Допълнително,
договорите отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от него. Ответникът е положил подпис, с което е декларирал, че е запознат с тях и е получил
екземпляр от същите.
Не съществува спор между страните по делото, че за процесните периоди ищецът,
„Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), в качеството
си на доставчик на мобилни електронни съобщителни услуги, е предоставил на ответницата
М. Д. К. достъп до своята телекомуникационна мрежа. Не се спори и, че мобилното
устройство, предмет на договора за лизинг е предоставено на ответницата.
От приложените към делото доказателства, включително заверени копия на фактури с
№ **********/15.03.2022 г., № **********/15.04.2022 г., № **********/15.05.2022 г. и №
**********/15.07.2022 г., както и справките за потребени услуги, неоспорени от ответника,
се установява, че в качеството й на потребител на мобилни услуги, същата действително е
ползвала услугите на мобилния оператор за съответните отчетни периоди.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и да бъде признато за установено по отношение на
4
ответника М. Д. К., че дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД , по Договор за мобилни
услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор от
09.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер , сумата от 117.74 лв. - незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 15.03.2022-
15.05.2022г., по Договор за лизинг от 18.02.2022г., с който е предоставено ползването на
мобилен телефонен апарат Realme С11 32GB Grey, дължими незаплатени лизингови вноски
за периода 15.03.2022- 15.05.2022г. в общ размер на 14.97 лв. с вкл. ДДС и изискуеми
лизингови вноски за периода 15.07.2022- 18.01.2024г. в общ размер на 99.80 лв. с вкл. ДДС,
и по Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2022г., с който се предоставя
мобилен номер ********** - 160.13 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 15.03.2022- 15.05.2022г.
Върху посочената сума се дължи законна лихва, считано от 17.07.2024 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно претендираната
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ищецът следва да докаже наличието
между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките
за изискуемост, както и нейния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
В договора за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при
предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях
в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три
стандартни месечни абонаментни такси. Уговорена по този начин обаче, дори и с
предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка е нищожна, вкл. и като
неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за
неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът
й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети
настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора.
Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага
заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите
задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период.
Начинът, по който се формира неустойката по договорите за мобилни услуги води до
извод и за нейната нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Тази преценка следва да се
базира преди всичко на характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Следователно, уговорената по горепосочения начин
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, излиза извън очертаните по –горе
5
функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор. Видно е, че целта на ищеца като доставчик е да капитализира
допълнителен приход без да предоставя услуга, а не да бъде обезщетен за евентуално
претърпени от него вреди.
Нищожна е и неустойката, формирана като разликата между стандартната цена и
преференциалната цена, по която е предоставено за ползване на потребителя процесното
мобилно устройство Realme C11 32GB Grey. Договореността за неустойка в процесния
договор (формирана като разликата между стандартната цена и преференциалната цена, по
която е предоставено на потребителя процесното мобилно устройство) е неясна и в
противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е отразено по разбираем начин
нито с каква част от ползвана отстъпка се начислява неустойката, нито какъв е размерът на
отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при
прекратяване на договора (без оглед на причината за прекъсване на облигационната връзка
между страните) и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните
вреди за мобилния оператор.
Отделно от гореизложеното, съдът счита, че разликата между стандартната цена и
преференциалната цена, по която е продадено на потребителя процесното мобилно
устройство представлява предоставена търговска отстъпка и недопустимо е (в
материалноправен аспект) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена
търговска отстъпка. Същата е предоставена към момента на сключване на договора и тя
представлява крайната цена, срещу която потребителят ще придобие вещта.
Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта
цели последващо увеличаване на тази цена и води до едностранна промяна на договора (без
потребителят да е дал съгласие за това). Съдът счита, че това от една страна е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена, което е
в противовес с изискването на чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите и на осн.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до нищожност на договореността за заплащане на претендираната
неустойка.
Предвид изложеното, претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца по Договор за мобилни
услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор от
09.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ********** неустойка в размер на
265.59 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя и по Договор за мобилни услуги № ********* от
18.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер **********, неустойка в размер на 70.09
лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
По делото ищецът е направил разноски в общ размер на 905.00 лв., от които 25.00 лв.
за държавна такса, 400.00 лв. за възнаграждение на особен представител и 480.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, пропорционално на уважената част от исковите претенции,
в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в исковия процес
разноски в общ размер на 487.89 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 505.00 лв.,
от които 25.00 лв. за държавна такса и 480.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, при
което пропорционално на уважената част от заявените претенции в полза на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата от 272.25 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. В., п.к., ул. „Г.и-.“ № , че ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг,
чрез процесуален представител адв. З. Ц., , СУМАТА от 117.74 лв. /сто и седемнадесет лева
и седемдесет и четири стотинки/- незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 15.03.2022- 15.05.2022г., по Договор за мобилни
услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор от
09.12.2021г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер , СУМАТА в общ размер на 14.97 лв.
/четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15.03.2022г.- 15.05.2022г. по Договор за
лизинг от 18.02.2022г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат
Realme С11 32GB Grey, СУМАТА в общ размер на 99.80 лв. /деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща изискуеми лизингови вноски за периода
15.07.2022г.- 18.01.2024г., по Договор за лизинг от 18.02.2022г., с който е предоставено
ползването на мобилен телефонен апарат Realme С11 32GB Grey и СУМАТА от 160.13 лв.
/сто и шестдесет лева и тринадесет стотинки/ - незаплатени задължения за абонаментни
такси и предоставени услуги, начислени за периода 15.03.2022г – 15.05.2022г. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 18.02.2022г., с който се предоставя мобилен номер
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.07.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът М. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Водица, п.к. 7851, ул. „Гео Милев“ № 4, ДЪЛЖИ на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг, СУМАТА от 265.59 лв. /двеста шестдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/ - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина на потребителя, по Договор за мобилни услуги № ********* и
Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор от 09.12.2021г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 18.02.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер ********** и СУМАТА от 70.09 лв. /седемдесет лева и девет
стотинки/ - неустойка по Договор за мобилни услуги № ********* от 18.02.2022г., с който
се предоставя мобилен номер **********, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
ОСЪЖДА М. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В. п.к. ул. „ГМ.“ № ,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, СУМАТА от 487.89 лв..
/четиристотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ – разноски в
исковия процес, пропорционално на уважената част от исковите претенции, и СУМАТА от
272.25 лв. /двеста седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ – разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7