№ 36956
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139409 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 07.08.2023г., подадена от ищеца Т. Н. Б., с която се иска
изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение 28.07.2023г.
Молителят сочи, че не били налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, тъй като ответникът не бил признал предявения
иск, а единствено факта на изтеклата погасителна давност, освен това ответникът бил
направил възражение за недопустимост на иска. Освен това ответникът бил дал повод за
предявяване на иска с извънсъдебното си поведение, с което канил ищеца да плати
процесните суми. Моли съда да измени решението, като му присъди разноски съобразно
уважената част от предявените отрицателни установителни искове.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на молбата, с който развива съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец в производството – който е
представил списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда две кумулативни предпоставки за възлагане
на разноските в тежест на ищеца – ответникът да е признал иска и със своето
извънпроцесуално поведение да не е дал повод за завеждане на делото. В случая с исковата
молба ищецът е оспорил дължимостта на процесните вземания за периодите от м.11.2006г.
до м.04.2014г., от м.05.2017г. до м.04.2018г. и от м.05.2020г. до м.06.2022г. поради липса на
облигационно правоотношение между страните и поради изтекла погасителна давност. С
подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищеца за липса
на облигационно правоотношение, но е признал, че вземанията за периодите от м.11.2006г.
до м.04.2014г., от м.05.2017г. до м.04.2018г. са изцяло погасени по давност. С решението по
делото съдът е приел, че между страните е налице облигационно правоотношение, но
вземанията за периодите от м.11.2006г. до м.04.2014г., от м.05.2017г. до м.04.2018г. са
погасени по давност, което е довело и до уважаване на исковете за тези периоди.
Независимо от това, че съобразно съдебната практика отрицателният установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК не се характеризира с основание, поради което различните възражения на
ищеца срещу дължимостта на вземанията не съставляват самостоятелни искове, ответникът
е взел становище по наведените с исковата молба възражения като е признал тези от тях,
1
които счита за безспорно основателни, с което е признал и основателността на исковете,
базирани на тях. Ето защо в случая не се касае за признание на факт, а за признание на
основателността на исковете за посочените периоди, което удовлетворява изискването на чл.
78, ал. 2 ГПК. Разсъжденията на ответника относно правния интерес на ищеца касаят
въпроса за допустимостта на исковете, а за не тяхната основателност. Те не съставляват
пречка за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като чрез тях ответникът не е отрекъл
съществуването, респ. несъществуването на материалното право, предмет на спора.
Относно втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за
предявяване на исковете – както е уточнено с определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. №
1371/2017 г. І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС; определение № 468 от
18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК и др., извънсъдебната покана на
кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради
изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да
плати съществуващото задължение, макар за част от него, или за цялото, да е изтекъл
давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се
защити чрез предявяване на иск.
Ето защо в случая са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК,
поради което липсва основание за изменение на решението в частта за разноските.
Подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Н. Б. от 07.08.2023г. за изменение в
частта за разноските на Решение от 28.07.2023г. постановено по гр.д. № 39409/2022г. по
описа на СРС, 175 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2