№ 1520
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Съдия:Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501405 по описа за 2021 година
Съгласно вътрешни правила в Г.О. при Окръжен съд - Варна, вместо отвелия се
съдия Даниела Христова, в заседанието като член на състава на съда участва мл.с.
Александър Цветков.
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба депозирана от СТ. Ж. Д.
срещу решение № 260239/28.01.21 год постановено по гр.д. 5424/2019 год по описа на ВРС,
с което се :
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Ж. Д., ЕГН **********срещу С. АД. ИЛ., ЕГН
********** за признаване за установено в отношенията между страните, че СТ. Ж. Д., ЕГН
********** е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м.
от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №10135.5507.208, находящ се в
гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №10135.5507.207, имот №10135.5507.203,
имот №10135.5507.85, имот №10135.5507.209 на основание давностно владение, в условията
на евентуалност, че е собственик на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в
земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от
имот с идентификационен №10135.5507.208, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща
площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение.урбанизирана, при граници
съгласно скица: съседи с идентификатори: №10135.5507.207, №10135.5507.203,
№10135.5507.85, №10135.5507.209, върху която е изградена жилищна сграда с
идентификатор 10135.5507.207.2, на основаниена осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между СТ. Ж. Д., ЕГН **********
и С. АД. ИЛ., ЕГН **********, че С. АД. ИЛ., ЕГН ********** е собственик на реална част
1
в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №10135.5507.208,
находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №10135.5507.207, имот
№10135.5507.203, имот №10135.5507.85, имот №10135.5507.209, която реална част е
посочена с точки А, В, С и D на скица на л. 262 от делото/ скица №7 от заключението по
СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от
постановеното съдебно решение.
ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на С. АД. ИЛ., ЕГН
**********, владението върху реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909
кв.м., с идентификатор №10135.5507.208, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при
граници - имот №10135.5507.207, имот №10135.5507.203, имот №10135.5507.85, имот
№10135.5507.209, която реална част е посочена с точки А, В, С и D на скица на л. 262 от
делото/ скица №7 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща
приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение, на осн. чл. 108отЗС.
ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН ********** по иска на С. АД. ИЛ., ЕГН **********
ДА ПРЕМАХНЕ частта от сграда с
идентификатор 101235.5507.207.2, разположена в имот с
идентификатор101235.5507.207, находящ се в гр. Варна, кв. А., местност „В.", която част е
разположена в имот с идентификатор 101235.5507.208, като навлиза в имота с площ от 25
кв. м и частта от сградата, която се намира в зоната от 3 м. от страничната регулационна
линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно имоти 101235.5507.207 и
101235.5507.208 и заключена между точки А, В, С и D на скица на л. 263 от делото/ скица
№8 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и
неразделна част от постановеното съдебно решение, на осн. чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „В." № 64 ДА
ЗАПЛАТИ на С. АД. ИЛ., ЕГН **********, адрес: с. В., община Г., област, С. сторените по
делото разноски в размер на 6108,26 лева за държавна такса, вещи лица, адвокатско
възнаграждение и такси за вписване на исковата молба, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.З от ГПК.
Посоченото решение е постановено при участието на Д. ИВ. Ж., ЕГН
********** като подпомагаща страна на страната на ответника С. АД. ИЛ., ЕГН
**********.
Твърди се,че обжалваното решение е недопустимо и в условията на
евентуалност изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно и постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. Излагат се подробни
съображения по всяко от твърдяните пороци на решението. Претендира се присъждане на
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
2
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание - чл. 124, ал.1 ГПК от СТ. Ж. Д., ЕГН
********** срещу С. АД. ИЛ., ЕГН **********, с искане да се признае за установено в
отношенията между тях, че ищецът е собственик на отразената на л.86 от делото реална част
в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №10135.5507.208,
находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №10135.5507.207, имот
№10135.5507.203, имот №10135.5507.85, имот №10135.5507.209 на основание давностно
владение.
В условията на евентуалност СТ. Ж. Д. ЕГН ********** предявява срещу С. АД.
ИЛ., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за
установено между страните, че ищецът е собственик на реална част, с размер от 25
кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15
кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен №10135.5507.208, находящ се в гр.Варна,
район А., м."В." с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение:
урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №10135.5507.207,
№10135.5507.203, №10135.5507.85, №10135.5507.209, върху която е изградена жилищна
сграда с идентификатор 10135.5507.207.2, на основание давностно владение.
В условията на евентуалност СТ. Ж. Д. ЕГН ********** предявява срещу С. АД.
ИЛ., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 97 ЗС с искане да се признае за
установено, че ищецът е собственик на частта от сграда с идентификатор 10135.5507.207.2,
отразена на л.87 от делото, попадаща в имот с идентификационен №10135.5507.208,
находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК
гр.Варна.одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с
трайно предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с
идентификатори: №10135.5507.207, №10135.5507.203, №10135.5507.85, №10135.5507.209.
Ищецът твърди,че е собственик е на поземлен имот с идентификатор №
10135.5507.207, находящ се в град Варна, район А., м. „В." съгласно извършена съдебна
делба по гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд – Варна. Преди извършване на делбата
на терена, с разрешение за строеж № 61/19.09.1994 г., издадено от Община Варна - кметство
А., му се разрешава изграждането на пристройка с площ до 40 кв.м. по одобрен
архитектурен проект от 16.09.1994 г. В разрез с разрешителното за строеж, е построил
масивна вилна постройка, състояща се от изба и гаражи с площ 64,2 кв.м., жилищен етаж с
размери от 89,5 кв.м. и тавански етаж от 76 кв.м. При извършването на делбата на земята,
сградата, която вече е била изградена, не е взета под внимание при обособяване на дяловете
и е ситуирана неправилно от вещото лице, въпреки че е била изградена още към 1996 г. без
да има пристрояване или надстрояване след това. През месец февруари 2002 г., след
приключване на производството по съдебна делба и разпределение на дяловете, загражда
отредения му имот с идентификатор 10135.5507.207 с телена ограда. Същата разделя
неговия имот и този на ответника, който е с идентификатор № 10135.5507.208. Твърди, че
праводателят на ответника - Д.И. Ж., никога не е ползвал, стопанисвал и владеел имот с
идентификатор № 10135.55.07.208, тъй като е живеел в София. Съседният имот е бил хавра
с огромна растителна маса от храсти и саморасли дървета. Заснетите граници между неговия
имот и този на ответника, одобрени със Заповед РД -18 - 73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК не отговарят на действителните такива от февруари 2002 г., тъй като от
тогава до настоящия момент, ищецът владее реална част с размер от 320 кв.м. от съседния
имот с идентификатор № 10135.5507.208. Посочва, че изградената от него масивна сграда
попада частично в горепосочената реална част. Твърди, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене върху нея за горепосочения период, поради което я е придобил по
3
давност. Праводателят на ответника е знаел, че ищецът владее това пространство и не се е
противопоставил това. Не са предприели действия за изменение на кадастралната карта
относно имотните граници между тези два имота, поради факта, че са роднини.
В условията на евентуалност заявява, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене върху реална част с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7
кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с
идентификационен №10135.5507.208, а именно частта, върху която се намира изградената
сграда. Твърди, че владее необезпокояван гореописаната част за периода от 01.12.1996 г. до
настоящия момент.
Ищецът заявява още, че сградата, която е изградена от него, представлява
масивно - железобетонно строителство и отговаря на изискванията на ЗУТ. Същата
представлява търпим строеж, но няма издадено удостоверение за търпимост, поради факта,
че все още земята е земеделска. Твърди, че с разрешението за строеж от 1994 г. му се
разрешава да построи пристройка с площ 40 кв.м., поради което построеното до 40 кв.м.
представлява главна вещ, а за разликата над 40 кв.м., която частично навлиза в съседния
имот и не представлява самостоятелен обект е собственост на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорват се твърдението, че ищецът владее процесиите площи
от 01.02.2002 г. до настоящия момент, че е придобил същите на основание придобивна
давност, както и че изградената сграда, попадаща в процесната площ е търпим строеж.
Твърди, че упражняваната фактическа власт е държане и е продължение на тази,
упражнявана от него преди делбата, без да е променено намерението на ищеца и същото да е
демонстрирано пред праводателя му. Изградената сграда не е търпим строеж, тъй като е
изградена върху земеделска земя, без разрешение за строеж, а не в отклонение на
издаденото такова № 61/19.09.1994 г., тъй като последното е за пристройка с площ от 40 кв.
м. към съществуващата постройка от 20 кв. м. Разрешението за строеж на последната е №
619/1977 г. и е за дървена барака без ж. б. елементи, съгласно чл. 108 от ППЗТСУ,
разположена на граница със съседен имот. /л. 16/. Построената сграда като паянтово жилище
е отразена на визата за проектиране на пристройката с размери 5 м. на 8 м., като
местоположението им е различно от сега съществуващата втора сграда в имота на ищеца.
Двете разрешения за строеж са за сграда 1. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК С. АД. ИЛ., ЕГН **********, предявява срещу СТ. Ж.
Д., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с искане да се признае за
установено в отношенията между тях, че той е собственик на отразената на л.86 от делото
реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор
№10135.5507.208, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот
№10135.5507.207, имот №10135.5507.203, имот №10135.5507.85, имот №10135.5507.209 и да
се осъди ответника да му предаде владението върху същата; както и иск с правна
квалификация чл. 109 ЗС с искане да се осъди СТ. Ж. Д., ЕГН ********** да събори частта
от сграда с идентификатор 101235.5507.207.2, разположена в имот с
идентификатор101235.5507.207, находящ се в гр. Варна, кв. А., местност „В.", която част е
разположена в имот с идентификатор 101235.5507.208 като навлиза в имота с площ от 25 кв.
м и в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ
ХПИ-2224В, съответно имоти 101235.5507.207 и 101235.5507.208.
По предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС С. АД. ИЛ. заявява, че е
собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.5507.208, находящ се в град Варна,
кв. А., местност „В." на основание покупко - продажба, обективирана в нотариален акт,
вписан в Службата по вписванията под № 136, том 15, дело № 3183/2019 г., вх. №
5694/14.03.2019 г. Заявява, че ответникът е собственик на съседния имот с идентификатор №
10135.5507.207, за който е налице неприключила процедура по смяна на предназначението
на земята. В имота на ответника има изградени две сгради с идентификатори съответно №
10135.5507.207.1 и № 10135.5507.207.2 Твърди, че за двата имота има влезли в сила ПУП за
4
регулация и застрояване, одобрени съответно със заповед № Г-27/14.02.2005 г. на зам. кмета
на Община Варна и № Г-29/25.01.2008 г. на главния архитект на град Варна, съобразно
които застрояването е свободно с отстояние по 3 м. от граничната регулационна линия
между двата урегулирани поземлени имота. Заявява, че издадените разрешения за строеж на
ответника са само за изграждане на сградата с идентификационен № 10135.5507.207.1,
поради което сградата с идентификатор № 10135.5507.207.2 е изградена върху земеделска
земя без разрешение за строеж, разположението й не е в границите на застрояването и не е
търпим строеж. Разположена е така, че част от нея попада в имота на ищеца, а другата част е
в зоната от 3 м. от регулационната линия на неговия имот. Моли да се уважи предявения
иск.
По отношение на втория предявен иск посочва още, че като незаконен строеж
сградата, която навлиза частично в неговия имот и в зоната от 3 м. от страничната
регулационна линия - извън зоната за застрояване, определена с плана за застрояване му
пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост и да го застрои, съобразно
влезлия в сила план за застрояване. Моли за уважаване на същия.
В депозирания отговор СТ. Ж. Д. оспорва предявените искове. Счита, че при
заварено положение е недопустимо новият собственик да има претенции по отношение
спазването на 3 м. зона. Заявява, че праводателят на ответника не се е противопоставил на
тези обстоятелства при изработването на ПУП - ПРЗ. Имотът на ищеца не е с променен
статут, а освен това действащият ПУП не е приложим по отношение на него и е отпаднал с
изтичането на 5 г. за дворищна регулация. Моли за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна Д. ИВ. Ж. е изразила становище за неоснователност на
предявените от ищеца исковете, с които се цели да се осуети премахването на незаконен
строеж. След приключване на съдебния процес за делба е упражнявал правото си на
собственост като е владял имота. На 14.03.2019 г. се е разпоредил с правото си на
собственост в полза на ответника С.И.. От 25.01.2002 г. до 14.03.2019 г. имотите, отредени
по спогодбата макар и заснети като отделни имоти в КК през 2008 г., не са били реално
отделени един от друг с огради. Сградата в имота на ищеца е незаконна, изградена е върху
земеделска земя, без разрешение за строеж, без строителни книжа и се обитава без
разрешение за ползване. Сочи, че е упражнявал фактическа власт чрез роднини. С оглед
изложеното настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема следното от
фактическа страна:
По силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. 447/2001 г. на Варненски
районен съд/ л.48 и сл/, на СТ. Ж. Д. е възложено „място" с площ 990 кв.м, находящо се в
гр.Варна, кв.А., м. В. в „Зона за обитаване и вилен отдих" без регулационен и застроителен
план, съставляващо част от имот с пл. № 2224 по плана на местността"В.", представляващо
дял II от заключението на вещото лице при граници: дял първи от заключението на вещото
лице, пътека, имот 1692 А, дял трети, асфалтов път.
На Д. ИВ. Ж. е възложен дял 3, представляващ „място" с площ 960 кв.м,
находящо се в гр.Варна, кв.А., м. В. в „Зона за обитаване и вилен отдих" без регулационен и
застроителен план, съставляващо част от имот с пл. № 2224 по плана на месността "В." при
граници: дял втори от заключението на вещото лице, пътека, имот 1692 А, дял четвърти,
асфалтов път.
С договор за покупко-продажба,/ НА № 180/ 2019г- л.12/ Д. ИВ. Ж. е продал на
С. АД. ИЛ. поземлен имот с идентификатор 10135.5507.208 с площ 909 кв.м, находящ се в
г.Варна, кв.А., м. „В.", при граници ПИ 10135.5507.2736, 10135.5507.85, 10135.5507.209,
10135.5507.203, 10135.5507.207.
5
Установява се от допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза / л.239 и
сл./, че двата имота 207 и 208 се ситуират изцяло в имот 2224 по КП 1968г,като в началния
план от 1968 год няма отразени сгради ,както и че сграда 207.1 попада в южната половина
на имот 2224,а процесната сграда 207.2 попада в северната му половина . След попълване на
КП през 2002г. ПИ 207 попада предимно в новопълнения 2224 Б, и с 28 кв.м в 2224 В. ПИ
208 с площта си по КККР попада преобладаващо в имот 2224В . Имот 222Б по този план е
записан на СТ. Ж. Д., а имот 2224 В на Д. ИВ. Ж.. В имот 2224 Б е отразена само малката
сграда (35 кв.м), която е разположена в южната му част. Части от сграда 207.2 се ситуират в
двамата имота, като 17 кв.м попадат в имот 2224 В.
По КККР 2008 година в границите на процесния ПИ 207 в сегашен вид се
ситуира с цялата си площ в ПИ 207. ПИ 208 също попада с границите си изцяло в ПИ 208 по
КККР от 2008г. По този план сграда 207.2 попада с 70 кв.м в имот ПИ 207 и с 15 кв.м в ПИ
208. Общата граница по КК в начален вид е идентична с границите на двата имота по КК в
актуален вид. Границите са установени чрез непосредствено геодезическо заснемане. При
следващите изменение на КККР промяна в границите между двата процесии имота не е
налице.
Първият план за регулация, в чиито обхват попадат процесиите имоти е ПУП-
ПЗР от 2005г., той е изработен с цел промяна на статута на земята от земеделска в селищна.
Планът предвижда запазване на кадастралните граници. Предвижда се свободно застрояване
в имотите с отстояние 3 м от уличните и страничните регулационни линии. Голямата сграда
в УПИ XLII 2224Б е отразена по този план с различно от действителното положение. ПУП-
ПРЗ от 2008 е изработен върху същата кадастрална основа след попълването от 2002г. По
този план няма промяна във вида, допустимото застрояване и неговата плътност. В
парцел XLII 2224Б е отразена триетажната сграда 207.2.
Вещото лице е посочило, че откъм източната страна имот 207 е ограден с
полумасивна ограда от телена мрежа, закрепена на бетонни колове. Разположението на
източната ограда на стопанисвания от ищеца имот е отразено на скиците към експертизата.
Експертът е дал заключение, че 7 кв.м сграда 207.2 се ситуират в имот ПИ-208, а с покритата
тераса и стълбището стават 15 кв.м. Част от постройката се ситуира върху три метровата
ивица, която съгл. ПУП-ПРЗ от 2005г. следва да е незастроена. Постройката не отговаря на
изискванията за търпим строеж.
По делото пред ВРС са разпитани свидетели.
Свид. М.К.И., която има имот в близост до процесния от 1982г.,сочи че през
1982 година , в имота на С. е нямало граници. Мястото е било дълго, имало лози и овошки.
В имота имало само барака, като през 1995-1996 г. С. направил постройката. От 2000г.
насам свидетелят не е виждал друго лице да работи в имота на С.. Западно от имота на С.
пространството било обрасло с треви и храсти. Едва миналата година мястото било
почистено. Свидетелката не е чувала някой да предявява претенции към имота. Там е
виждала само С. и семейството му. С. е направил голям портал за имота си от страната на
лагера.
Свидетелят М.А. Д.а, племенница на ищеца изнася, че мястото на чичо й С. е
много голямо . По спомените от детството й е над 3 декара. Къщата в имота е строена в
периода 1994г. до 1996г. След като приключила делбата през 2001 г. , бащата и чичото на
свидетелката оградили имота на чичо й с телена ограда. Съседният имот бил като джунгла,
обрасъл с големи дървета. За проблемният участък се разбрало след като излязла
кадастралната карта. Тогава станало ясно, че границата минава през имота на чичо й.
Свидетелката е присъствала на разговорите между баща й, чичо и Д.. След като разбрали за
кадастралния план от 2008г. Д. първоначално обещал, че ще се разберат по роднински за
имота, ако бащата на свидетелката направи отстъпки за друг имот. В крайна сметка Д. не
предложил сделка за имота. След като разбрал, че Д. е продал имота, баща й питал Д. защо
не му го е предложил на него. Имало колебания дали ще има проблем с границата с новия
собственик. Телената ограда, поставена през 2001-2002г. е премахната миналата година, за
да се изчисти имота. Към Търновски лагер е сложена нова ограда. Съседният имот бил
6
изчистен.
Свидетелят И.Д.Н. има впечатления от имота през 2019г. През тази година по
възлагане на С. мястото било трасирано. По това време оградата между имотите на С. и С.
лисвала, коловете били паднали. Имотът на С. бил буренясал.
Свидетелят Радослава Илиева Христова има впечатления от есента на 2017г.
Като брокер тогава е водила С. на оглед на съседния имот ПИ 209. Тогава имотите ПИ 209 и
207, 208 /свидетелят ги посочва на скицата/ били обрасли. След портала на търновски лагер
било като гора. Между тези имоти и лагера имало ограда. Имот № 208 не бил ограден,
нямал ограда. Свидетелят сочи, че първият имот след портата е 207.
Свидетелят К.Н.А. познава Д.И. от 2004г. Познанството им е по повод
изготвянето на ПУП за мястото му за м. В.. Свидетелката е ходила в неговия имот. Между
отделните парцели огради нямало, но е имало колчета, с които са били отбелязани
границите. Всички имоти били обрасли с бурени. Имало ограда между трите имота и лагера.
След одобрението на ПУП-а Д. помолил свидетелката да поеме работата по промяна в
предназначението на земята. Това не могло да се случи, защото е имота имало незаконен
строеж. При работата си свидетелката разбрала, че тази сграда или част от нея попада в
парцела и уведомила Д.. Разговаряли да се направи ПУП, който да отразява същинското
положение, искал да се разбере със съседа си, за да а му отстъпи друга част от мястото са
сметка на това, което бил завзел. Д. бил притеснен от такива разправии. В присъствието на
свидетеля Д. е изразявал претенции към С., че не е съгласен с това навлизане в имота му.
Свидетелят П.Х.П. живее в съседство и познава ищеца от 20 години. Към 2009г.
свидетелят сочи, че между имотите 207, 208 и 209 е нямало граница. От към лицето на трите
имота е имало обща ограда с лагера. Имоти 208 и 209 били напълно изоставени, а С. идвал
на 3-4 месеца. Свидетелят описва мястото на С. като хавра, джунгла. Свидетеля предлагал
на С. да почисти имота, но получавал отговор, че не му е работа, защото има „неща, които са
малко тъй". До 2018 г. П. не е виждал ограда между имоти 207 и 208. През 2019 година С. е
разчистил своето място и тогава се видяло, че няма ограда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
По предявените искове от СТ. Ж. Д. срещу С. АД. ИЛ. на с правно основание
чл. 124 от ГПК за приемане за установено, че ищецът е собственик на процесиите 320 кв.м
реална част от имот идентификатор №10135.5507.208, евентуално на 25 кв.м./включващи
стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в
земята от имот с идентификационен №10135.5507.208/:
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик по
силата на извършената по гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд, град Варна делба
само по отношение на предоставения му в дял ПИ 2224 Б.,като с оглед разпределението на
доказателствената тежест, за уважаване на иска му по отношение на претендираните 320
кв.м. реални части,евентуално на 25 кв.м., е необходимо да установи по пътя на пълното и
главно доказване, постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение,
упражнявано най-малко десет години-79, ал. 1 от ЗС,като това владение се осъществява с
намерение за своене, т.е да си служи с вещта като със своя .
Правилно и законосъобразно ВРС е посочил,че разпоредбата на чл. 200, ал.1 от
ЗУТ установява забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани
7
поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ.
Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност
на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо
само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17
ЗУТ - тоест, при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота.В този смисъл е
и решение № 67 от 16.06.2017 по гр.д. № 3533 /2016 г. на ВКС, II г.о. и в решение № 102
/30.05.2016 г. по гр.д. № 5728 /2015 г. на ВКС, I г.о., в които е разгледан въпросът за
възможността за придобиване по давност на реална част от УПИ в хипотезата
на чл.200 ЗУТ и е прието, че предвиденото в чл.200,ал.2 ЗУТ изключение намира
приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда
на чл.17 ЗУТ при първоначално регулиране на територията. По това дело е приет крайният
извод, че реална част от поземлен имот, който не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ (за
размерите на УПИ за ниско застрояване), може да бъде присъединена към съседен чрез
придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда
на чл.17 ЗУТ (за първоначално урегулиране на неурегулирани дотогава поземлени имоти),
само ако и двата имота не са урегулирани..На давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се
позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при
условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати
придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 или чл.15,
ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ,
в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от
съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на
УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10
години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17, ал.2,
т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.
При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани
имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е
настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда
на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия плана и ЗРП
предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и
предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл.15,
ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор,
да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а
оттам и промяна в плана и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от
тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният
ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на собственост върху
съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15,
ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят
границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с
проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда
създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор.
Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само
при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на
промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част
от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да
бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са
спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно по давност реални части от
урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията
за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за
самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват
правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и
площ/ на урегулираните имоти, определеното им с плана разположение и цялостна
конфигурация според този план.Реална част от имот, която не отговаря на изискванията
на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота
8
не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се
извърши само по реда на чл.15 от същия закон.
Съдът е длъжен служебно да прилага чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, тъй като
разпоредбите са императивни – в този смисъл решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. №
3109/17 г. на ВКС, I-во г.о.
В разглеждания случай основанието на исковата претенция е придобивна
давност, осъществена след влизане в сила на ЗУТ. Процесната реална част не може се
урегурира самостоятелно според изискванията на чл. 19 от ЗУТ, в който смисъл е т. 5 от
заключението на вещото лице. От друга страна и двата имота ПИ 207 и ПИ 208 са
урегулирани с ПРЗ и попадат убанизирана територия. По правилата на ЗУТ парцелните
граници са и имотни, тоест регулацията се счита приложена от дата на влизането й в сила-
т.е от 2008 год. Следователно изискванията на чл. 200, ал.2 от ЗУТ не са спазени и
претендираните в условията на главен и евентуални искове реални части не могат да се
присъединят по давностно владение към имота на ищеца.Без значение е обстоятелството, че
според ищеца владението на тези части е започнало преди осъществяване на регулацията .
На това основание предявеният главен иск,както и предявените в условията на
евентуалност искове от С.Д. са неоснователни следва да се отхвърлят.
В обобщение, решението на ВРС в тази част като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
II. По отношение на иска да се признае за установено, че ищецът е собственик на
частта от сграда с идентификатор 10135.5507.207.2, отразена на л.87 от делото, попадаща в
имот с идентификационен №10135.5507.208, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща
площ от 909 кв.м.,производството е прекратено с влязло в сила определение.
III. ПО ПРЕДАВЕНИЯТ ИСК ОТ С.И.: Съгласно чл. 108 ЗС , собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание,като следва
в производството по чл.108 ЗС да докаже,че е собственик, че ответникът владее или държи
вещта и това владение или държане се осъществява без правно основание,а ответникът при
въражение да докаже,че е придобил вещта или я владее или държи на правно основание .
От НА № 180/2019 г., се установява, че С.И. е собственик на имот с
идентификатор №10135.5507.208 по силата на договор за покупко - продажба .
Действителността на този договор не е оспорена, както не са оспорени правата и на
праводателя на С.И.-Д.Ж. .
Следователно С.И. е по пътя на пълнато и главно доказване----- първата
предпоставка на иска по чл-.108 от ЗС,че собственик на имота.
От разпитаните по делото свидетелите М.И. и М. Д.а, на чиито показания съдът
дава вяра,тъй като свидетелките имат преки впечатления за процесния имот,техните
показания кореспондират и със заключението на вещото лице / по отношение на границата
между имотите на страните/, се установява, че С.Д. след влизане в сила на договора за
делба от 2001 год. е заградил имота си, включително е поставил полумасивна телена ограда
през 2001-2002г. откъм източната граница, тоест откъм ПИ 208. От заключението на СТЕ,
което също възприема изцяло, както и от приложените скици, се установява, че оградата е
поставена след имотната граница със съседния тогава ПИ 2224В, навлизайки в съседния
имот с 320 кв. м. (виж. скица 8 към заключението на вещото лице),включително и като в
този съседен имот се намира и част от сградата,която е построена в собственото му място .
От изложеното се налага извода, че след делбата / 2001 г/ С.Д. е установил
фактическа власт върху процесната реална част от 320 кв.м,като през 2008 год, същият е
узнал,че процесиите 320 кв.м са част от съседния ПИ 208, както и че имотната граница
минава през сградата с идентификатор 207.2 и ,видно от показанията на св. Д.а, е направил
9
опит да се разберат с Д.Ж.,като на Ж. е предложен част от друг имот срещу проблемния
участък,като след 2009г оградата между двата имота е съборена
С оглед изложеното , настоящата инстанция като приема,че С.Д. не доказва
твърдението,че е собственик на процесната реална част / по сделка или придобивна давност /
и няма доказателства,владението върху тези кв.м. да се осъществява на годно правно
основание, предявеният иск за ревандикация за реалната част от 320 кв.м, намираща се на
скица №7 от заключението на вещото лице между точки 14, 17, точката в края на отсечката,
отразена със синя пунктирна линия(между т. 38 и 37) и т.38, предявен от С.И., се явява
основателен и доказан.
В обобщение решението на ВРС в тази обжалвана част по чл.108 ЗС за предаване
владението на 320 кв.м.,отразени в скицата с точки А, В, С и D,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди..
IV Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС и по отношение на
предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС от С.И.,,поради което
решението на ВРС и в тази част следва да се потвърди..
Нормата на чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика според нейното предназначение.
На първо място – обстоятелството, че сградата представлява незаконен
строеж, няма пряко отношение към иска по чл.109 ЗС.
В т.3 наТълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право. В мотивите е посочено, че понякога не е необходимо да се доказва
преченето, тъй като естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно,
че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример е
даден случаят, при който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
С Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС II г. о. разрешава въпроса
за възможността с иск по чл.109 ЗС да се иска премахване на част от сграда на ответника,
представляваща търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, но която навлиза в
имота на ищеца. Съставът на ВКС е дал положителен отговор на този въпрос, изхождайки
от идеята, че сградата на ответника, която навлиза в имота на ищеца ., представлява такова
неоснователно въздействие, срещу което може да се търси защита с иска по чл.109 ЗС, като
се иска премахване на тази част от сградата, която навлиза в имота на ищеца.В случай на
нарушаване правилата за отстояние на незаконно изградена сграда до съседен имот и
самото нарушение предполага ограничаване на правата на собственика на съседния имот да
ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което не е нужно ищецът да
доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи.
В случая процесната сграда 207.2 е изградена в периода 1994-1995г. според
събраните по делото гласни доказателства. Според експертизата за постройката няма
строителни книжа, тя е изградена в отклонение от изискванията, навлизайки с повече от три
метра след регулационната линия между двата имота,включително навлиза и в имота на
С.И..
При тези доказателства, настоящият въззивен състав приема, че постройката
10
нарушава установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,
обезпечаващи нормалното ползване на имотите относно допустимите разстоянията между
сградите от основното застрояване - чл. 31, ал.1, т. 1 от ЗУТ. ,а и навлизайки в имота
собственост на С.И. накърнява и упражняването на правото на собственост върху
собствения му имот. Налага се извод, че сградата смущава нормалното ползване на имота на
ищеца,в какъвто смисъл е и цитираната от ВРС съдебна практика на ВКС
Правилно и законосъобразно ВРС е посочил, че е без правно значение относно
основателността на иска по чл.109 ,че се касае за извършена постройка и тя е заварено
положение.
Предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен и следва да се
уважи, като се осъди ответника по него да премахне частта от сградата 207.2, попадаща в
ПИ208, както и тази, част която се намира в триметровата граница за незастрояване. Частта
по решението на ВРС е означено на скица № 8 от заключението.
В обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция С.Д. следва да
заплати на С.И. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на
3750 / три хиляди седемстотин и петдесет / лева, съобразно представения списък
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260239/28.01.21 год постановено по гр.д.
5424/2019 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „В." № 64 ДА
ЗАПЛАТИ на С. АД. ИЛ., ЕГН **********, адрес: с. В., община Г., област, С. сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 3750 / три хиляди седемстотин и
петдесет / лева, на осн. чл. 78. от ГПК.
Решението е постановено при участието на Д. ИВ. Ж., ЕГН ********** като
подпомагаща страна на страната на ответника С. АД. ИЛ., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
11