№ 128
гр. Свиленград, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-1188
/НП от 04.07.2022 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, в частта с което на основание
чл.238в,ал.2 вр с чл.238в,ал.1 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА -автобус „ SETRA“ с регистрационен номер №В84ВUS и
шаси № ****************** от „БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА
СРЛ“/BUSTRANS INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на
управление Република Румъния.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало
дружеството-собственик на отнетото моторно превозно средство,поради
което го обжалва в тази му част в законно предвидения за това срок. Същият
в жалбата си твърди,че обжалваното НП било неправилно,необосновани и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие на закона. По изложените доводи моли съда да отмени
обжалвания акт,като претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя редовно призован не
изпраща представител. За него се явява адв.Караджонова-Писарова , която
подържа жалбата по изложените в нея доводи,като уточнява ,че обжалва
единствено НП в частта в която е отнето МПС,а в останалата част не
поддържа жалбата. Допълнително сочи,че така постановеното отнемане
противоречало на правото на ЕС,както и на съдебната практика на ВКС и КС
1
по сходни казуси,при които било прието,че ако МПС не е собственост на
нарушителя, то същото не подлежало на отнемане . Моли съда да отмени
обжалваното НП в тази му част. Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на
Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени
доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
Страните не спорят,а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства,че на 01.05.2022год. около 22,00часа на Митнически
пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на
път от Република Турция за Република Румъния пристигнал автобус марка
Сетра на фирма „БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА
СРЛ“/BUSTRANS INTERNATIONAL IBRA SRL/ с рег.
№В84ВUS,управляван от турският гражданин Ю.А. ,като в автобуса
пътували общо 18 пътници и персонал.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал
служебните си задължения митническия инспектор св.К. Л. М. и св.Б. Й. Б..
Преди предприемане на митническа проверка, св.К. Л. М. и св. Б. Й. Б.,
приканили лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки –вкл.
акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което ,нито водача ,нито
пътниците не декларирали ,че пренасят такива.
Автобусът бил селектиран за извършване на рентгенов контрол,
регистриран под №18496/01.05.2022г.
На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническият служител св. св.К. Л.
М. и св. Б. Й. Б., извършили митническа на автобуса и багажа на
пътуващите в него пътници и водач, при която установили в задната лява
част на автобуса,между задната гума и левият резервоар,зад преградната
врата ,метална кухина. Достъпът до кухината се осъществявал през капака на
задната гума,странично разположен, с триъгълна форма и с размери
60/60/30см. Констатираните размери на кухината били дълбочина – 53см.;
ширина -23см. и височина -80см.,а кухината била облепена с микропореста
гума и алуминиево фолио.
При проверката било установено и че двата въздухопровода на тавана
били с променена конструкция,преградени с подцинкована
2
ламарина,предвид което проверяващите приели,че представляват тайници по
смисъла на парагр.1,т.33 от ДРЗМ с размери –от лявата страна/от страната на
водача на ППС/ с дължина 2метра,а от дясната страна-4метра и широчина
40см.
В тайниците митническите служители не открили укрити лица или
стоки.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от
водача на автобуса, но същият отказал да даде такова.
За извършеният физически преглед на автобуса от страна на
митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа
проверка №1442/01.05.2022г. ,в който било описано констатираното от
митническите служители.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят К. М. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя Юмет
Арваш.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на митническия служител– Б. Й. Б., след
приключване на проверката ,вече на следващата дата- 02.05.2022г.
В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни
признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница
използвал превозно средство автобус подробно описан с неговите белези ,в
който е установено наличието на тайник по смисъла на пар.1,т.33 от
допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с
нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и
твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
АУАН е предявен –надлежно,преведен от преводача Милена
Стамболиева,но жалбоподателя отказал да подпише АУАН,поради което за
свидетели били извикани –Л. Д. Д. и П. Гошев Пейков,които с подписа си
удостоверили отказа на жалбоподателя да подпише акта.
В хода на адм.производство било констатирано,че срещу нарушителя
водач имало издадени няколко НП /4 на брой/,всички влезли в сила през
месец април 2022г. за извършени нарушения по чл.238в,ал.1 от ЗМ и касаещи
същият автобус,като видно от приложените се установява,че нарушенията са
били извършени ,както следва : на 11.04.2022г. /НП №BG2022/1000-923 /НП
от 19.04.2022 година ; на 09.04.2022г. /НП №BG2022/1000-923 /НП от
3
19.04.2022 година ; на 06.04.2022г. /НП №BG2022/1000-851 /НП от 14.04.2022
година и на 06.04.2022г. /НП №BG2022/1000-917 /НП от 13.04.2022 година
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-
1188 /НП от 04.07.2022 година на Заместник Директор на Териториална
Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, като на нарушителя водач
Юмет Арваш за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 750,00 лв. и на основание
чл.238в,ал.2 вр с чл.238в,ал.1 от ЗМ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА -автобус „ SETRA“ с регистрационен номер №В84ВUS и
шаси № ****************** от „БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА
СРЛ“/BUSTRANS INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на
управление Република Румъния.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса на дружеството –
жалбоподател –на 25.07.2022г., по пощата препоръчано, с обратна разписка
–известие за доставяне.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
1091/32-246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Видно пък от извършения надлежен превод на свидетелство за
регистрация на отнетото МПС,същото е собственост на дружеството
жалбоподател.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по
жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – К.
Л. М. , Б. Й. Б. ,Л. Д. Д. и П. Гошев Пейков, съдебният състав кредитира
изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и
взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените
доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се
основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед
4
възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на
показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му,
като потвърждават влизането на нарушителя водач Юмет Арваш в страната
от Р Турция; извършването на митническа проверка на нарушителя водач
Юмет Арваш и намирането на три тайника в управляваното от него МПС.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и
процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга
на службата му и в предписаната от закона форма.
В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата
съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на НП,които да обуславят неговата
незаконосъобразност.
В съставения административно-наказателен акт е дадено точно
описание на извършеното административно нарушение и са посочени
нарушените законови разпоредби.
В случая отговорността на нарушителя е била ангажирана на основание
чл. 238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за
лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или
преносно средство, в което е установено наличието на тайник.
Съгласно дефиницията по §1, т.33 от ДР на ЗМ "Тайник" е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служители- св. К. Л. М. , Б. Й. Б. ,Л. Д. Д. и
П. Гошев Пейков, че в управляваният от турския водач автобус има три
5
тайника,както следва : в задната лява част на автобуса,между задната гума и
левият резервоар,зад преградната врата ,метална кухина. Достъпът до
кухината се осъществявал през капака на задната гума,странично разположен,
с триъгълна форма и с размери 60/60/30см. Констатираните размери на
кухината били дълбочина – 53см.; ширина -23см. и височина -80см.,а
кухината била облепена с микропореста гума и алуминиево фолио,както и в
двата въздухопровода на тавана били с променена конструкция,преградени с
подцинкована ламарина с размери –от лявата страна/от страната на водача на
ППС/ с дължина 2метра,а от дясната страна-4метра и широчина 40см., което
безспорно отговаря на формулираното в §1, т.33 от ДР на ЗМ, доколкото е
различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на
производителя.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция.
Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата
съставомерност, релевантни и изискуеми са два елемента - преминаване на
държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез
използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник,
като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се
посочи по горе , установена в параграф 1, т.33 от ДР на ЗМ (това е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя).
Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни
признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното АНП.
Безспорно разпитаните по делото свидетели / св. К. Л. М. , Б. Й. Б. ,Л.
Д. Д. и П. Гошев Пейков /, чиито показания съдът кредитира като обективни,
пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие на
създадени отвори и кухини в конструкцията на процесното МПС/посочени по
горе/. Достъпа до оформените кухини, местоположението им получено в
резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи
елементи от конструкцията на тази част от автобуса дава основание да се
приеме, че същите са били пригодени като такива именно с тази цел и
предназначение .
На тази доказателствена основа и установените характеристики на
откритите съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично
6
установено, че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР
на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за
осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 238в ал.1 ЗМ от страна на водача на процесното МПС,за което същият е
бил наказан с налагане на адм.наказание Глоба.
Спорно по делото е постановената репресивна мярка „отнемане в полза на
Държавата” на основание чл.238в,ал.2 вр с чл.238в,ал.1 от ЗМ на превозното
средство, -автобус „ SETRA“ с регистрационен номер №В84ВUS и шаси №
****************** собственост на дружеството жалбоподател
„БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ“/BUSTRANS
INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на управление
Република Румъния.
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата” при повторно
нарушение по ал. 1 на чл.238в от ЗМ на превозното или преносното средство,
независимо чия собственост е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 238в,
ал. 2 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 238в,ал.1 от същия
закон.
Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по
дело С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че :член 2,
параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно
лице. Прието е също,че Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с
член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява в наказателно
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице,
различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага
с ефективни правни средства за защита.Или иначе казано национална
правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за
извършване на престъпление за делото на СЕС квалифицирана контрабанда/
респективно при извършено адм.нарушение /, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита, противоречи на правото на Съюза, още повече че след
произнасянето на съда по горепосоченото дело, националните разпоредби са
обявени за противоконституционни в унисон с приетото от ЕС.
Действително с Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело
С-393/19, ,съдът се е произнесъл относно съразмерност на предвидената
конфискация предвидена в разпоредбата на чл.233,ал.8 от ЗМ,съгласно която
7
разпоредба е предвидено че „превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда.”
Разглеждайки двете хипотези,съдът намира висока степен на сходност
помежду им/разпоредбата на чл.233,ал.8 от ЗМ и чл.238в,ал.2 от ЗМ/,тъй като
се отнася до отнемане на чуждо имущество при извършено адм.нарушение от
трето лице.
Действително със измененията на ЗАНН е предвидено в разпоредбата на
чл.58,ал.3 ,че в случай че с наказателното постановление е извършено
разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата
вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от наказателното
постановление се връчва на техния собственик, с оглед на което следва да се
приеме,че българската държава в унисон с горното решение на СЕС е
предвидила средство за защита на собственика на вещите,респективно на
отнети в полза на държавата МПС,които не са собствени на нарушителя.
Извън това обаче/че дружеството собственик на МПС,чието отнемане е
постановено има процесуален способ да обжалва акта с който се отнема
собствените му вещи/, и съобразно цитираното Решение на СЕС ,в което е
прието, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето
добросъвестно лице,то за да се отнеме МПС средство на извършеното
престъпление,респективно адм.нарушение, следва същото да е собствено на
нарушителя или макар да е чужда собственост ,то последният да е
недобросъвестен.
Безспорно по делото е , че процесният автобус не е собственост на
посочения в НП нарушител, а е собственост на дружеството
жалбоподател,видно от приобщения по делото надлежен превод на рег.талон
на процесното МПС.
При това положение/доколкото МПС не е собственост на
нарушителя/,следва АНО при решаване на въпроса за отнемане на МПС да
установи по безспорен и категоричен начин,че третото лице е
недобросъвестно,но такива доказателства не се ангажираха в настоящото
производство.
Доводът,че нарушителя е бил наказан общо четири пъти,което
обстоятелство би следвало да е било сведено до знанието на собственика на
МПС,не доказват знание от страна на дружеството жалбоподател,че
собственото му МПС е било променено,като в него са били направени три
тайника,тъй като видно от приложените 4броя НП,всички те са извършени от
водача на автобуса в един доста кратък интервал от време от 5дни / от 06.04-
до 11.04.2022г./ и които НП са били влезли в сила поради заплащане на
8
глобата от страна на нарушителя.
Няма събрани доказателства,че дружеството собственик на процесното
МПС да е било уведомено,за наложените наказания на водача на автобуса .
Доводът на процесуалният представител на АНО,че МПС подлежи на
преглед,за който отговарял собственика му,не обосновава
недобросъвестност,тъй като същият не извършва прегледа на МПС,а се
извърша от технически лица,които удостоверяват неговата техническа
изправност.
При липса на каквито и да е доказателства,че третото лице/дружеството
жалбоподател/ е било недобросъвестно,то обжалваното НП в тази му част се
явява неправилно,поради което следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е
задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. При
това положение, настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл.
233, ал. 8 от ЗМ ,която разпоредба е сходна с разпоредбата на чл.238в,ал.2 от
ЗМ отнемане на МПС се явява в противоречие с цитираното Решение на Съда
на ЕС и настоящият Съдебен състав намира че не следва да приложи
чл.238в,ал.2 от ЗМ, като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно и
по тези съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 2 обжалваното
НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
По разноските:
По делото се претендират разноски ,както от страна на
процесуалният представител на дружеството жалбоподател,така и от страна
на АНО.
С оглед изхода на делото,съдът намира,че не се дължат в полза на
АНО разноски,а що се отнася искането за присъждане на разноски по реда на
чл.38 от ЗАдв. от страна на пълномощника на дружестовотожалбоподател,то
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАад адвокатът може да
оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица. За адресати
на нормата обаче следва да се считат само физически лица, но не и
юридически лица, какъвто е доверителя на адвоката. Това е така поради
обстоятелството, че юридическо лице няма как да бъде квалифицирано като
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, която
разпоредба има предвид само физически лица, в който смисъл е константната
практика на ВКС.
Ето защо искането за присъждане на разноски на основание на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2,
т. 1 вр с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/
№BG2022/1000-1188 /НП от 04.07.2022 година на Заместник Директор на
Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, в частта с
което на основание чл.238в,ал.2 вр с чл.238в,ал.1 от ЗМ е постановено
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -автобус „ SETRA“ с
регистрационен номер №В84ВUS и шаси № ****************** от
„БУСТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИБРА СРЛ“/BUSTRANS
INTERNATIONAL IBRA SRL/, със седалище и адрес на управление
Република Румъния.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10