№ 85326
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110143473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на .... срещу С. В. Д. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2122,02 лева, представляваща сбор от:
1/ 513,72 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочитан номер от 27.01.2022 г., от които:
152,16 лева месечни такси и потребление мобилни услуги за период от 25.02.2022 г.
до 24.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на
вземането,
180,62 лева – три стандартни месечни такси и 180,94 лева – представляваща част от
разликата между цената на устройство Samsung Galaxy A52s без абонамент и
преференциалната цена по договора, на основание пар. IV, т. 2от сключено допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359898***686 от
27.01.2022 г.
623,96 лева – дължими лизингови вноски за периода 25.02.2022 г. до 24.07.2022 г. по
договор за лизинг за Samsung Galaxy A52s
77,44 лева - дължими лизингови вноски за периода 25.02.2022 г. до 24.07.2022 г. по
договор за лизинг за базови аксесоари
39,96 лева – застрахователни такси за периода от 25.02.2022 г. до 24.07.2022 г. по
застрахователна полица от 27.01.2022 г. за застраховка на устройство
2/ 866,94 лева по договор за услуга Интеренет за дома с предпочетен номер от
27.01.2022 г., от които:
55,74 лева – месечни абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги
за периода от 25.02.2022 г. до 24.05.2022 г.;
62,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три
стандартни месечни такси и 749,00 лева – неустойка на основание т. 11, пара. 7, буква б от
договора за 5G комплект за рутер.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
1
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на търсените неустойки е налице нарушаване на императивни
норми на ЗЗП - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според който неравноправна е всяка клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Клаузите на раздел IV, т. 2 от Договора за мобилни фиксирани услуги и на чл. 11, ал.
2 от Договора за лизинг, на които заявителят основава вземанията си, са неравноправни.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите
условия, представляващи неразделна част от него, по силата на който търговецът се е
задължил да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал, се установява, че всяка от страните има възможност едностранно да
прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в
договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Аналогична уговорка в полза на потребителя,
респективно - в тежест на търговеца, липсва.
Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително
договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално
договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и
потребителя, защото включвайки уговорка по силата на която потребителят се задължава да
плати неустойка в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от
контрагентите ще поеме. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира
неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, което създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя, поради което и клаузата е неравноправна. По отношение на калкулираната
сума на основание неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство – с тази клауза
ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената
на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за
справедливост и има неравноправен характер (така Определение № 1587 от 02.02.2024 г. по
ч.гр. дело № 20231100514019 по описа за 2023 на СГС, ЧЖ-IV-A, така и Определение №
8891 от 10.06.2024 г. на СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр. дело № № 20241100500213 по описа за 2024
година, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело №
20241100507397 по описа за 2024 година, както и Определение № 3414 от 20.02.2025 г. по
ч. гр. дело № 779/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Л).
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 1172,76 лева при
претендиран сбор от 2122,02 лева) както и за съответната част от разноските, следва да бъде
2
отхвърлено, а заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за остатъка от
описаните вземания и съответната част за разноските в размер на 42,44 лева държавна такса
в заповедното производство, 15 лева за частната жалба и 50 лева за юрисконсулт на
основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от
ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 234995 от 18.07.2024 г. на .... срещу С. В. Д. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
180,62 лева – три стандартни месечни такси, 180,94 лева – представляваща част от
разликата между цената на устройство Samsung Galaxy A52s без абонамент и
преференциалната цена по договора, на основание пар. IV, т. 2от сключено допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359898***686 от
27.01.2022 г., 62,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три
стандартни месечни такси, 749,00 лева – неустойка на основание т. 11, пара. 7, буква б от
договора за 5G комплект за рутер, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След изтичане срока за обжалване на разпореждането, делото да се докладва за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3