№ 1521
гр. Плевен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430100264 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А.,
ЕГН **********, от ***, чрез адв.Вл.Б. от САК, против „София комерс кредит груп“ АД,
ЕИК ***, с която са предявени: иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10
и чл.19 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 01,06,2022 г. и иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 937,28 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор, от които 236,72 лева договорна лихва за периода 01,07,2022 г. –
01,06,2023 г., и 700,56 рева неустойка за непредставено обезпечение по §7 от Договора за
периода 01,07,2022 г. – 01,06,2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ –
14,01,2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че между страните е
сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 01,06,2022 г. за сумата от
1000,00 лева, при ГЛП 41,16% и ГПР от 49,89%; твърди се, че е уговорена неустойка при
непредставяне на обезпечение в срок в размер на 700,56 лева в §6 от договора; твърди се, че
е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочено в уговореният ГПР какво
е включено и как е формиран; сочи, че уговорената такса не е включена в ГПР, както и че
при включването й, ГПР ще надхвърли законодопустимият размер. Твърди се, че ищецът е
заплатил всички дължими суми по договора. Ищецът счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен по редица съображения, като на първо място счита,
че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, а в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е
ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен
1
процент от 41,16% и годишен процент на разходите от 49,89%. Счита, че в ГПР следва да се
включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи,
които в случая не са включени в ГПР. Счита, че в случай че в ГПР се включат и доп.разходи,
то той би надхвърлил многократно предвидения размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Посочва, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение, като дължимото в тази връзка възнаграждение е разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР, а липсата на изрично отбелязване в договора
за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид
при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Противоречието
на процесния договор на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК дава основание за признаване на целия
договор за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо
ищецът счита, че в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума
от 1000,00 лева, които вече са заплатени на заемодателя, а всичко платено над чистата
стойност на получената като главница сума от 1000,00 лева е платено при изначална липса
на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае сключения между „София
комерс кредит груп“ АД и И.В.В. Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
01,06,2022 г. за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19 от ЗПК, както и на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да осъди „София комерс
кредит груп“ АД да заплати на И.В.В. сумата от 937,28 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен Договор, от които 236,72 лева договорна лихва за периода
01,07,2022 г. – 01,06,2023 г., и 700,56 рева неустойка за непредставено обезпечение по §7 от
Договора за периода 01,07,2022 г. – 01,06,2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14,01,2025 г., до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски. В молба, депозирана на 21,08,2025 г. ищецът е поискал
изменение на размера на претенцията по чл.55, т.1 от ЗЗД; с молба от 28,08,2025 г. е
уточнено, че за разликата до предявения размер с ИМ претенцията се оттегля, поради което с
определение от 03,09,2925 г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение в
размера на предявения иск по чл.55, т.1 от ЗЗД, чрез неговото намаляване от 937,28 лева до
размера от 528,44 лева, като е прекратил частично производството по делото за горницата
над 528,44 лева поради оттегляне. В молба, депозирана преди с.з., моли съда да уважи
претенциите, като сочи, че исковете са три. В с.з. ищецът не се явява, представлява се от
мл.адвокат И., която моли съда да уважи исковете, като се присъдят и разноски на ищеца;
посочва, че на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такИ. не са сторени и
не са претендирани.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който признава
предявения иск за недействителност на договора за кредит. Посочва, че общо платената сума
от ищеца е в размер на 1528,44 лева, поради което иска по чл.55, т.1 от ЗЗД е основателен до
2
размера от 528,44 лева. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца
адв.възнаграждение, като сочи, че с оглед признанието на иска разноските следва да останат
за сметка на ищеца. Претендира се юрк.възнаграждение. В молба, депозирана преди с.з.
ответникът моли съда да отхвърли иска, като не присъжда разноски на ищеца.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 01,06,2022 г. за сумата от 1000,00 лева, при ГЛП 41,16% и
ГПР от 49,89%; че по този договор ищецът е върнал сума в размер на 1528,44 лева; признава
се от ответника в отговора на ИМ основателността на предявения иск за нищожност на този
договор, както и основателността на иска по чл.55, т.1 т ЗЗД до размера от 528,44 лева.
При това положение, и с оглед допуснатото изменение в размера на иска по чл.55, т.1 от
ЗЗД, то и двата иска следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските
Съдът счита, че искането на ответника разноските да останат за сметка на ищеца поради
направено признание на исковете, е неоснователно. За да намери приложение разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК, следва ответникът да е признал иска и да не е станал причина за
завеждане на делото. В случая втората предпоставка не е налице, тъй като ищецът е
заплатил окончателно задължението си по процесния договор за кредит в края на 2022 г. –
по данни на ответника, и единствения начин да си върне платената без основание сума в
размер на 528,44 лева е именно да заведе иск по чл.55, т.1 от ЗЗД. Ответникът, съзнавайки
нищожността на процесния договор, е имал възможността доброволно да възстанови на
ищеца платената над главницата сума в един продължителен период от време, което не е
сторил, и с това е станал причина за завеждане на настоящите искове.
Ищецът претендира разноски както следва - 100,00 лева за държавна такса, 1,50 лева за такса
по чл.102з, ал.3 от ГПК, 1000,00 лева адвокатско възнаграждение по иска за
недействителност – чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 и по 400,00 лева възнаграждение за всеки
от двата осъдителни иска - за възнаградителна лихва и за неустойка. От така претендираните
разноски, съдът счита, че ответникът следва да репарира на ищеца сумата от 100,00 лева за
ДТ и 1,50 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК.
По отношение на адвокатското възнаграждение - на първо място тук следва да бъде
отбелязано, че предявените искове са два, а не три, и именно за два иска съдът е събрал
държавна такса; приетите за разглеждане с определението по чл.140 от ГПК искове са ДВА и
ищецът изрично е изразил становище, че няма възражения срещу проекта за доклад по
делото. Съдът не приема възражението на ищеца, че предявените осъдителни искове са два,
тъй като сумите представляват претенции, произтичаща от един договор. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което се претендира в размер на 1000,00 лева за установителния иск и по
400,00 лева за всеки от осъдителните искове. Без да намира за необходимо да развИ.
3
подробни съображения, съдът споделя възприетото в задължителните Решения на Съда на
ЕС разбиране /Решение от 25,01,2024 г. по дело C-438/22, Решение от 23,11,2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16/. Производството по делото е приключило след
провеждане на две открити съдебни заседания /в две с.з. ход на делото не е даден поради
нередовно призоваване на страни/, на което ищецът не се е явил, а същият е представляван
от мл.адвокат; събрани са незначителни по обем писмени доказателства – представените с
ИМ; делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия
във връзка с осъщественото процесуално представителство. Ето защо съобразно
материалния интерес по делото, констатираната по-горе ниска фактическа и правна
сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът намира, че ищецът има
право на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева за установителния иск и 250,00
лева за осъдителния, които следва да му бъдат репарирани от ответника.
Ответникът също има право на разноски с оглед частичното прекратяване на делото, като е
претендирал присъждането на юрк.възнаграждение. Доколкото обаче няма данни ответникът
да е ползвал юрисконсулт – и отговора на ИМ, и допълнителната молба по хода на делото са
подписани с ел.подпис от управителя на дружеството, то разноски на ответника не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 вр. чл.11, т.10 и чл.19 от ЗПК вр.чл.26 от ЗЗД
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 01,06,2022 г.,
сключен между И.В.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, и „София комерс кредит
груп“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от А. С., ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.В., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, сумата от 528,44 лева - недължимо платена
сума по процесния Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 01,06,2022 г., от
която 162,99 лева договорна възнаградителна лихва за периода 01,07,2022 г. – 01,06,2023 г. и
365,45 лева неустойка за непредставено обезпечение по §7 от Договора за периода
01,07,2022 г. – 01,06,2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14,01,2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от А. С., ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, сторените деловодни разноски както следва - 100,00
лева за ДТ, 1,50 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК и 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
4
Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5