№ 217
гр. П., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,чрез юрисконсулт М. против решение на
Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 836/2021 година, с което са отхвърлени : 1.
Предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********,
срещу АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12, ет.2,ап.5,обл.П., по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, иск за признаване за установено между страните съществуването на
парично вземане в размер на: 1278.57 лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS-... от 18.01.2016 г.; 350.85 лв., представляваща
възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г.; 376.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г., или общо
дължима сума в размер на 2005.61 лв. , ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда /27.11.2020г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което
вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№1623/02.12.2020 г., по ЧГД №3326/2020 г., по описа на РС П. за изпълнение на парично
задължение, като неоснователен и недоказан. 2.Предявеният от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
1
С.А., клон България, ЕИК -*********, срещу АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. П., в
условията на евентуалност иск за осъждането на ответника АНГ. Х. Х., ЕГН********** да
заплати на ищеца сумите от 1278.57 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS... от 18.01.2016 г.; 350.85 лв., представляваща
възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г.; 376.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г., или общо
дължима сума в размер на 2005.61 лв. , ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда /27.11.2020г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. По отношение на въведените от съда
доводи за нищожност се твърди, че договорът не е нищожен , тъй като както от
представените по делото писмени доказателства, така и от заключението на допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установявало, че процесните суми са усвоени
от кредитополучателя и последният е направил впоследствие три плащания за погасяване
на усвоените суми. Неправилен бил изводът на съда , че процесният договор е
недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. В процесният договор и чл. 16 от
приложението към него било посочено, че ГПР е изчислен при допускането , че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на
равни месечни вноски с неизменни до края на срока разходи. По отношение на
предсрочната изискуемост се посочва , че следва да бъде взето предвид ТР № 8 / 2017 г. от
02.04.2019 г. на ВКС , според което при необявена предсрочна изискуемост преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК , не може да се игнорира, че е налице валидна облигационна
връзка , доколкото до настъпването на предсрочната изискуемост са налице вече
падежирали вноски , които длъжникът кредитополучател все пак дължи. Моли се
решението да бъде отменено и исковете уважени изцяло. Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата чрез назначения от съда
особен представител. Моли решението да бъде потвърдено. Поддържа се правилност на
изводите на районния съд , че сключеният между страните договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и за да бъде валиден този
договор следва да отговаря на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се , че
нарушаването му води до недействителност на договора, а посочването на ГПР /годишния
процент на разходите/ в договора за потребителски кредит било условие за неговата
действителност, тъй като неспазването води до недействителност на договора - чл.22 от
ЗПК. В конкретния случай в договора е посочен 47,73 % ГПР ,но не били посочени по вид и
размер всички разходи така както са посочени в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение 1 към
закона. По този начин кредитополучателя бил лишен от възможността да знае какво точно
включва този годишен процент на разходите. Моли решението да бъде потвърдено.
2
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Ищецът от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК -*********, е
предявил против срещу АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12,
ет.2,ап.5,обл.П. , „П. Кредит България“ ЕООД гр.София установителен иск по чл. 422 ГПК ,
с който иска да бъде признато за установено между страните задължението на ответника
А.Х. за следните вземания : 1278.57 лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS-... от 18.01.2016г.; 350.85 лв., представляваща
възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.03.2017г. до 13.11.2017г.; 376.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г., или общо
дължима сума в размер на 2005.61 лв. , ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда /27.11.2020г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което
вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№1623/02.12.2020 г., по ЧГД №3326/2020 г., по описа на РС П. за изпълнение на парично
задължение, както и евентуално съединен с него осъдителен иск за осъждането на
ответника АНГ. Х. Х., ЕГН********** да заплати на ищеца сумите от 1278.57 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS... от 18.01.2016г.;
350.85 лв., представляваща възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.03.2017г. до
13.11.2017г.; 376.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до
17.11.2020 г., или общо дължима сума в размер на 2005.61 лв. , ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението в съда /27.11.2020г./ до окончателното изплащане на
дължимите суми.
От представените пред исковия съд писмени доказателства се установява , че между
3
страните в настоящото производство-„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция,рег.№********* и АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12,
ет.2,ап.5,обл.П. е бил сключен на 18.01.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
PLUS-.... По силата на сключеният между страните договор, на ответника Х. е бил отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. От приетите
доказателства се установява, че на 02.11.2016 г. е била активирана кредитната карта, като в
хода на производството по делото се установява, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2017г., когато е последното му плащане по нея,
поради което картата е била блокирана от кредитора.
Понеже ответникът не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, /видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №3326/2020г. по описа на
Районен съд П./ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд П. за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело № 3326/2020г. по описа на Районен
съд П.. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№1623 от 02.12.2020г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество е била указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
За изясняване на спора от фактическа страна в производството по делото е било
допуснато изслушването на съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че на датата 02.11.2016 г. е извършена първата транзакция по
кредитната карта. Плащането по кредита е било преустановена на 01.03.2017 г. Вещото лице
дава заключение, , че след извършените погашения , дължимите по кредитната карта
задължения са както следва : главница в размер от 1278,57 лв., договорна лихва – 350,85 лв.
за периода 01.03.2017 г. до 17.11.2020 г. и мораторна лихва в размер на 376,19 лв. за
периода 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г.
При тези фактически данни от правна страна въззивният съд приема следното :
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно решение, с което са
отхвърлени като неоснователни установителни претенции за претендирана главница в
размер от 1278,57 лв., договорна лихва – 350,85 лв. за периода 01.03.2017 г. до 17.11.2020 г.
и мораторна лихва в размер на 376,19 лв. за периода 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г. , както и
са отхвърлени като неоснователни евентуално предявените осъдителни претенции за същите
суми и на същото основание / под условие, че вземанията не са станали предсрочно
изискуеми/.
След анализ на конкретните данни и представените доказателства по същество ,
съдът намира, че въззивната жалба е частично основателна.
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства и заключение на допусната
съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за установено , че волеизявленията на
4
страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 18.01.2016 г. , като
потребителски паричен кредит – отпускане на револвилащ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта. Първата транзакция по кредитната карта е извършена на
02.11.2016 г. Този потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., с последна редакция в бр. 57 на ДВ
от 28.07.2015 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал.
3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред
изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК.
За наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и
служебно и да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). При произнасянето си по
дължимостта на претендираните от ищеца суми, съдът следва да съобрази и разрешението,
прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно
което нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на приложимия към момента на сключване на договора текст
на чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа определени
реквизити.
В настоящия случай размерът на револвиращия кредит от 1500,00 лв./ чл. 1 от
приложение към договора /, условията за усвояването му /в т.ч. дневните лимити/ и
издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски – 36 бр., лихвения процент
/36,77%/ и ГПР /47,73 %/, размера на дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени
в приложението към договора, което е подписано от ответника и представител на ищеца-
кредитор. В т. 29 от договора, страните са се съгласили , че с полагането на подписа си
върху договора, лицето – кредитополучател удостоверява , че е получило посочената в
договора сума по посочената банкова сметка , преддоговорна информация в съответствие
със ЗПК. В т. 21 от договор PLUS -********* страните са уговорили, че приложението
представлява неразделна част от договора, като задължения за кредитополучателя ще
възникнат след активирането и използването на кредитната карта в съответствие с договора
и приложението към него, т.е. чрез конклудентни действия от страна на кредитополучателя.
За тази цел кредиторът се е задължил да достави на кредитополучателя кредитната карта и
приложението, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата по активиране на картата.
5
Следователно за да се приеме, че между страните по делото е валидно възникнало
облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е активирал
и използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с
предложените от банката условия за ползване на револвиращия кредит, описани в
изготвеното приложение.Чрез използването на кредитната карта от ответника се извършва и
реалното предаване на отпуснатата в заем сума от кредитора – ищец, с което последният
изпълнява основното си задължение по сключения договор. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че първата трансакция с процесната кредитна карта
е осъществена на 02.11.2016 г., а плащанията по нея са прекратени на 01.03.2017 г.
При това положение съдът намира за неправилни , изложените в обжалваното решение
изводи за недействителност на договора за заем , тъй като обсъдените по-горе доказателства
установяват по безспорен начин, че ответникът е получил издадената от банката кредитна
карта и чрез използването й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по предложените
от кредитора конкретни клаузи на договора за револвиращ кредит, в съответствие с
уговореното между страните в т. 21 от договора. Чрез усвояване на сумата по кредитния
лимит чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на ищеца
за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.
Също така неправилни са изложените доводи , за необявена преди датата на подаване
на заявлението в съда – предсрочна изискуемост на кредита. В процесния договор е
обективиран погасителен план, според който страните са уговорили общо 36 месечни
вноски- всяка по 186,98 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите – 47,73 % и годишния
лихвен процент – 36,77 %, посочени в параметрите по договора.
Видно от приложения погасителен план падежът на последната погасителна вноска е
фиксиран за дата 20.01.2019 г., т.е. близо 1 година и 11 месеца преди подаване на
заявлението за незабавно изпълнение. От горното следва, че за изискуемостта на дълга е
ирелевантно обявяването на предсрочната изискуемост, доколкото е настъпила общата
такава, съобразно уговорките между страните.
Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 8/2017 г. на
ОСГТК, при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника, преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните -
кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича
от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
6
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар на онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Доколкото в настоящия
случай е настъпил падежът на цялото задължение, същото е изискуемо.
Правилни и законосъобразни обаче са доводите на районния съд касаещи
недействителност на клауза в процесния договор поради нарушение на императивни
разпоредби предвидени в чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Тази разпоредба е въвела изискването
договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения Приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Предвидена е нарочна формула за
изчисляване ГПР ,в която като величини участват освен лихвата и други допускания. Чрез
участващите компоненти се дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. В тази величина са инкорпорирани всички
разходи, пряко свързани с кредитното правоотношение. Това следва да бъде направено по
ясен и разбираем за потребителя начин . В процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
По отношение на последния е посочено единствено и само коя е началната дата за
изчисляването му и приемането ,че годината има 365 дни , без значение дали е високосна.
Едновременно с това има дължима застрахователна премия, със сумата за която
кредитополучателя също е кредитиран, има такса ангажимент ,както е налице и неясната
формулировка на чл.12 от договора. Това не позволява да се разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-за определяне на годишния
7
процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния
договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се
явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай , от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза безспорно се установява , че дължимата главница / след приспадане на
извършените плащания / е в размер на 1278,57 лв. и това е сумата , която следва да се
приеме, като чиста стойност на кредита. В тази връзка основателна се явява установителната
искова претенция на жалбоподателя за приемане за установено , че ответникът му дължи
сумата в размер на 1278,57 лв. , която потребителят е длъжен да върне след приложение на
разпоредбата на чл. 22 и 23 ЗПК. В останалата част по изложените по- горе съображения,
установителната претенция за дължимост на мораторна и възнаградителна лихва , както и
евентуално предявената претенция в частта на несбъднатото условие / отхвърляне на
установителната за мораторна и възнаградителна лихва / се явяват неоснователни и ще
следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното решение, следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
установяване дължимост на главница в размер на 1278,57 лв. , вместо което да се уважи
претенцията в тази й част. В останалата му част решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските: Предвид изхода на спора са налице основания за
корекция на разноските пред първата инстанция. Съразмерно на уважената част от исковите
претенции във връзка с представените списъци по чл. 80 ГПК за претендирани суми в общ
размер от 233,89 лв. в първоинстанционното и заповедното производство и във въззивното
в размер на 475,57 лв. , настоящото инстанция счита, че следва разпредели разноските така :
В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 148,97 лв. сторени
разноски в заповедното и исковото производство и в размер на 302,91 лв. във въззивното
производство.
Така мотивиран Окръжен съд-П. :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 889/25.10.2021 г. , постановено по гр.д. № 836/2021 г. по
описа на Районен съд-П., в частта с която е отхвърлен предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, срещу АНГ. Х. Х., ЕГН-
********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12, ет.2,ап.5,обл.П., по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК,
иск за признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на: 1278.57 лв., представляващо главница по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
8
карта PLUS-... от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда /27.11.2020 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за което
вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед
№1623/02.12.2020 г., по ЧГД №3326/2020 г., по описа на РС П. за изпълнение на парично
задължение, вместо което : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, срещу АНГ. Х.
Х., ЕГН-********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12, ет.2,ап.5,обл.П., по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, в размер на: 1278.57 лв., представляващо главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-... от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на заявлението в съда /27.11.2020 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за
което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена
Заповед №1623/02.12.2020 г., по ЧГД №3326/2020 г., по описа на РС П. за изпълнение на
парично задължение.
ОСЪЖДА АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. П., ул. „П.И.Б.“№12, ет.2,ап.5,обл.П.
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез
регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 14 сумата в размер на 148,97 лв. сторени разноски в заповедното
и в исковото производство и в размер на 302,91 лв. разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 889/25.10.2021 г. , постановено по гр.д. № 836/2021 г.
по описа на Районен съд-П. в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9