Определение по дело №108/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по частен протест на прокурор
при РП - С. срещу протоколно определение № 322 от 01.03.2022 г. по ЧНД №
228/2022 г. на РС – С., с което е оставено без уважение искането на РП - С. за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Й. Б. Б.,
обвиняем по досъдебно производство № 270 / 2022г. по описа на РУ – С., вх.
№ 892 / 2022г. на РП - С.. Със същото определение по отношение на обв. Б.
районният съд е взел мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
2000 лв., платими в 15 – дневен срок, считано от 01.03.2022г. В протеста се
сочи, че са налице законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение по отношение на обв. Б.. Той бил привлечен в качеството на
обвиняем затова, че на 20.02.2022г. в гр. С., кв. „Стоян Заимов“ причинил
лека телесна повреда на малолетното дете П.В.А., роден на 15.02.2009г. ,
като деянието е причинено със средство опасно за живота на мнозина и по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 от НК. Касаело се за престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години. От
материалите по досъдебното производство можело да се направи обосновано
предположение че обв. Б. е извършил престъпленито, за което му е
повдигнато обвинение, като същевременно съществувала реална опасност
същия да извърши друго престъпление. Отправен е упрек към
първоинстанционния съд, че не са били взети предвид обстоятелствата, които
обосновават наличието на опасността обвиняемият да извърши друго
престъпление. Макар деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност да не е тежко по смисъла на закона, същото се характеризирало с
по – висока степен на обществена опасност обоснована от обстоятелството,
че е извършено със средство опасно за живота на мнозина, както и че било
насочено към личната неприкосновеност на голям брой малолетни лица, като
по случайност не са настъпили по – тежки и непоправими последици.
Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Й. Б. Б..
В съдебно заседание представителят на ОП – С. поддържа частния
протест на основанията, посочени в него. Счита, че правилно
първоинстанционинят съд е направил извод за наличие на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението в което е
обвинен. При разглеждане на делото обаче съдът не взел в предвид всички
доказателства, обосноваващи опасността той да извърши друго престъпление
– да се опита да повлияе на свидетели в опит да избегне бъдеща наказателна
отговорност. Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение, с
което е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и вместо това да
определи исканата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Служебният защитник на обвиняемия счита протеста за неоснователен
и немотивиран и моли за оставянето му без уважение и за потвърждаването
на атакуването определение. В случая по делото липсвали каквито и да било
данни за опасност обвиняемият да извърши ново престъпление или да се
1

укрие. Той бил с постоянен адрес, на който живеел от дълги години, имал
постоянна работа във ВиК – С.. Видно от характеристичната справка, която
представи, обвиняемият не бил конфликтен, съвестно изпълнявал
задълженията си, нямало дисциплинарни производства срещу него. От
справката му за съдимост се установявало, че бил реабилитиран. Срещу него
не се водели други наказателни производства. Защитникът счита, че не са
налице процесуалните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, каквато иска държавното обвинение.
Не били налице и предпоставките за задължително вземане на такава мярка
по смисъла на чл. 65, ал.2 от НПК. Според него взетата от
първоинстанционния съд мярка „Парична гаранция” била адекватна и има
възпиращото действие по смисъла на чл. 57 от НПК, за да попречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши ново престъпление или осуети
разследването.
Обвиняемият изказва съжаление за постъпката си. Моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока
по чл. 64, ал. 6 от НПК и от надлежна страна.
Възззивният съд след като се запозна с доводите в частния протест, взе
в предвид становищата на страните и доказателствата по делото и провери
атакуваното определение по оплакванията в протеста и служебно изцяло,
направи извода, че частният протест е неоснователен по следните
съображения от ФАКТИЧЕСКО и ПРАВНО естество:
С постановление от 28.02.2022г. Й. Б. Б. е привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 270 / 2022г. по описа на РУ – С., вх.
№ 892 / 2022г. на РП - С., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, т. 9 и т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на 20.02.2022г. в гр. С., кв. „Стоян
Заимов“ причинил лека телесна повреда на малолетното дете П.В.А., роден на
15.02.2009г., като деянието е причинено със средства опасни за живото на
мнозина и по хулигански подбуди.
Обв. Б. е на 48 години, със средно образование, работи като машинен
монтьор към ВиК - С., вдовец. Осъждан:
- с влязло в сила на 31.10.2013г. споразумение по НОХД № 1682 /
2013г. на РС - С. за извършено на 04.08.2013г. престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Тъй като по досъдебното производство няма събрани доказателства относно
изпълнението на наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът не
може да са направи преценка дали обв. Б. е реабилитиран за това осъждане.
- с влязло в сила на 20.11.2013г. споразумение по НОХД № 97 / 2014г.
на Военен съд - С. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за
което му е наложено наказание пробация, включваща двете задължителни
2

пробационни мерки за срок от по шест месеца и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Наказанието
пробация е изтърпяно на 28.05.2015г., но относно изпълнението на
наказанието лишаване от право да управлява МПС отново няма събрани
доказателства, поради което съдът не може да направи преценка дали
обвиняемият е реабилитиран и за това осъждане.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило.
Извършен е оглед на местопроизшествие. Съставен е протокол за доброволно
предаване, Приложена е справка от Началник РУ С. относно липсата на
издадено разрешително на обвиняемия за притежание на огнестрелно оръжие.
Изготвени са две балистични експертизи. Разпитани са множество свидетели.
Обв. Б. се признава за виновен и е дал обяснения; признава, че е стрелял с
пушка, но по сграда, намираща се до спортното игрище, където е било
пострадалото дете. Разследването е все още в началната си фаза и предстои
събирането и на други доказателства.
По повод искането на РП – С. за вземане спрямо обв. Б. мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че е налице и обосновано предположение, че обв. Б. е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и
че липсва която и да е от останалите предпоставки – реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Не е констатирано
наличието и на която и да от предпоставките по чл. 63, ал.2 от НПК.
Обвиняемият има постоянен адрес, на който може да бъде намерен; има
постоянна работа и доходи; има добри характеристични данни; няма данни за
други прояви на агресия; с процесуалното си поведение съдейства на
органите на реда; разкайва се за постъпката си. Използваното оръжие не е
огнестрелно, заведено е на отчет и контрол в служба КОС на РУ С., за него
обвиняемият е уведомил органите на реда. Деянието, за което на обв. Б. е
повдигнато обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от
НК, наказуемо е с лишаване от свобода до три години и при липса на
съставомерни щети и наличие на чисто съдебно минало задължително се
прилагат разпоредбите на чл. 78а от НК и особените правила на глава 28 от
НПК.
Действително, процесното деяние е извършено спрямо малолетно дете,
но това обстоятелство е взето в предвид от законодателя при квалифициране
на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и не
характеризира конкретно извършеното от обв. Б. с по- висока обществена
опасност от характерната за този вид престъпления.
Окръжният съд счита за неоснователно твърдението в протеста, че е
налице опасност обвиняемият да извърши престъпление, конкретизирано в
съдебно заседание от представителя на ОП – С. като опасност обвиняемият да
се опита да повлияе на свидетели в опит да избегне бъдеща наказателна
3

отговорност. От доказателствата по делото не се установява такава опасност,
а за подобни опасения законодателят е предвидил процедурата по чл. 223 от
НПК - разпит на свидетел пред съдия.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод,
че по отношение на обв. Б. следва да бъде взета по - лека мярка за
неотклонение от „Задържане под стража”, а именно „Гаранция“. Въззивният
съд се присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за неотклонение
се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и отговаря на
целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. Б. на
настоящия етап от досъдебното производство. Размерът на гаранцията - 2 000
лв. е сериозен мотив срещу евентуално престъпно решение от страна на
обвиняемия.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
определението, с което по отношение на обв. Б. е взета мярка за неотклонение
„Гаранция” в размер на 2 000 лв. е правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
По изложените съображения съдът постанови определението си.

Председател:

Членове:

4

Номер на акта:	86
Дата:	8 март 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200600108
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 март 2022 г.

Определение по дело №108/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите