Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..06.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В въззивен състав, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. 5231/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 02.03.2021 г. на П.Т. срещу
Постановление за разноски от 03.02.2021 г. по изп.д. № 300/2016 г. на ЧСИ Р.А.,
с което е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за
пълномощника на взискателя по изпълнителното дело за разликата над 200 лв. до
300 лв., както и в частта, с която е отказано да се намали размерът на таксата
по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ за
разликата над сумата от 70,00 лв. с ДДС до пълния определен размер от 94,00 лв. с ДДС.
Твърди, че обжалваният акт е неправилен по изложени
съображения. Иска неговата отмяна и намаляване размера на адвокатското
възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят А.В.не е
подала писмени възражения.
Според мотивите на ЧСИ А.жалбата е неоснователна.
Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна
страна срещу обжалваем акт и е редовна съгласно чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 ГПК.
Съдът, като обсъди
събраните доказателства и изложените доводи, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
По молба от 05.02.2016 г. на А.В.е образувано изп.д. №
300/2016 г. на ЧСИ А.срещу длъжника П.Т.. С покана за доброволно изпълнение до
длъжника е посочено, че е дължимо и адвокатско възнаграждение от 650 лв. и
134,40 лв. – такса по т. 26 от Тарифата. С възражение от 28.01.2021 г.
длъжникът е поискал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя до 200 лв. и на начислената такса по т. 26 от Тарифата.
Пълномощникът на взискателя е подал молба от
05.02.2016 г. за образуване на изпълнително дело без посочване на изпълнителен
способ, поради което молбата е била първоначално нередовна поради
несъответствието й с разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК. Тази нередовност на
молбата е отстранена с молба от 07.11.2016 г. на процесуалния представител на
взискателя за налагане на запор върху МПС на длъжник. С молба от 22.11.2017 г.
взискателят е поискал адресиране на запорно съобщение на посочен в молбата
адрес на съответно дружество, с молба от 05.12.2018 г. е поискал налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение след справка за обявени трудови
договори на длъжника, с молба от 11.02.2020 г. е поискано налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника, а с молба от 11.01.2021 г. е приложен
протокол за обявяване на саморъчно завещание, въз основа на което А.В.остава
наследник на другият кредитор по изпълнителния лист за сумата в общ размер от
500 лв. – нейният брат Н.Т.. Поканата за доброволно изпълнение на сумите по
горепосочения изпълнителен лист до длъжника П.Т. е връчена при отказ на
23.12.2016 г. видно от разписка към известие за доставяне.
Видно от разписка за паричен превод от 03.05.2016 г.,
известие за доставяне от 04.05.2016 г., извадка от Опис-дневник на „Български
пощи“ ЕАД, Протокол за направена проверка от 19.01.2021 г., както и разписка от
14.05.2016 г. длъжникът е изплатил 250 лв. на първия кредитор по изпълнителния
лист А.В., като е наредено плащане на сумата от 250 лв. на втория кредитор по
изпълнителния лист - Н.Т..
Съгласно горепосочения изпълнителен лист на взискателя
А.В.се дължи сумата от 250 лв. за разноски, която сума длъжникът, макар и след
образуването на изпълнителното дело, е изплатил преди да започне да тече срока
за доброволно изпълнение. На следващо място, процесуалният представител на
взискателя не се легитимира и като пълномощник на взискателя А.В.в качеството й
на наследник по завещание на другия кредитор по изпълнителния лист – нейният
брат Н.Т., нито е извършвал процесуални
действия в това качество.
При това положение съдът възприема, че на пълномощника
на взискателя А.В.за вземането й в лично качество по горепосочения изпълнителен
лист се дължи само адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМРАВ, доколкото този
дълг е изплатен преди срока за доброволно изпълнение. Така размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се намали на сумата от 200 лв., чието заплащане е
доказано с договор за правна защита и съдействие от 03.02.2016 г., съгласно чл.
10, т. 1 НМРАВ при липса на фактическа и правна сложност на делото.
По таксата по т. 26 от Тарифата
Съгласно т. 26, б. „б“ от Тарифата за изпълнение на парично задължение се
събира пропорционална такса върху събраната сума в размер на 10 лв. + 10 % за
горницата над 100 лв. Съгласно т. 27а
към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата не може да надвишава една десета от вземането, което се равнява на сумата от 700 лв. – получена
като сбор от вземане по изпълнителен лист от 02.03.2011 г. за 500 лв. и 200 лв.
- адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, имайки предвид
намаляването на това възнаграждение по гореизложените съображения. В настоящия случай
дължимата такса по т. 26 е в размер
на 70 лв. с ДДС, като начислената от частния съдебен изпълнител
такса в повече - за горницата над тази сума до 94 лв. е в нарушение на
т. 27а от ТТР към ЗЧСИ.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че
обжалваното постановление следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намаление на определените на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв.
Като последица от това, се дължи и съответна съразмерна корекция на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 03.02.2021 г. по изп.д. №
300/2016 г. на ЧСИ Р.А. В ЧАСТТА, с
която е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за
пълномощника на взискателя по изпълнителното дело А.В.за разликата между 200
лв. до 300 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя А.В.по изп. дело № 300/2016 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ до сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 03.02.2021 г. по изп.д. №
300/2016 г. на ЧСИ Р.А. В ЧАСТТА, с
която е определен размер на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело №
300/2016 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ за разликата над сумата от 70,00 лв. с ДДС до пълния определен размер от 94,00 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.