Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 13.01.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 80 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.Г.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-0262-000786/ 31.12.2018 г. на Началника
на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. С. моли за отмяна на наказателното
постановление. Твърди, че липсва на директен път между с. Столник и с. Горна
Малина. Твърди се, че МПС-то било спряло, защото жалбоподателят сам установил,
че няма винетка и чакал да му донесат такава. Твърди се, че на жалбоподателя не
е дадена възможност да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП. Твърди
се, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят Д.Г.В. и свидетелят
Стефан Ангелов Цветков били колеги във „ВДК-1“ ЕООД. На 14.12.2018 г. жалбоподателят и свидетелят Стефан Ангелов
Цветков тръгнали с товарни автомобили от с. Яна към с. Осойца, общ. Горна
Малина. Преминали през с. Столник, на отбивката за с. Горна Малина завили на
ляво, след което автомобилът на жалбоподателят бил спрян от полицейските
служители С.А.И. и З.В.Д.. Първоначално свидетелят Стефан Ангелов Цветков също
спрял да изчака колегата си, но след като видял, че нещо се разправят, той тръгнал
за с. Осойца. На стъклото на автомобила на жалбоподателя нямало залепен винетен
стикер. След справка в таблет С.А.И.
установил, че за този автомобил няма закупен винетен стикер. Д.Г.В. се обадил
на шефа си, а след 10-15 минути последният донесъл винетен стикер и казал, че
ще „оправи“ акта.
Представени са копие от винетен стикер
№ 0756409 за дневна винетка за категория К1; К2 за 2018 г., квитанция 01337747
от 14.12.2018г. за закупен винетен стикер № 0756409 с цена 23 лева и фискален
бон от 14.12.2018 г., издаден в 11:19:04 ч. от бензиностанция гр. Бухово към
Сакса ООД, ЕИК **********, гр. Долна баня, ул. Търговска 1.
Издадена е заповед за прилагане на ПАМ
от 14.12.2018 г., върху която не е отбелязано да е връчена на „ВДК-1“ ЕООД.
Срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 764420/ 14.12.2018
г. от С.А.И., младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин за това, че на 14.12.2018
г. около 11.10 часа, в на ПП-6 в посока на движение от с. Столник към с. Горна
Малина, спрян на ПП-6 Хан Столник, управлява товарен автомобил с рег. номер
СА3286РМ с техническа допустима маса 22 тона, собственост на фирма „ВДК-1“ ЕООД
с БУЛСТАТ *********, като управляваното ППС е предназначено за превоз на товари
и не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1, с което е нарушил чл. 139,
ал. 5 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя С.А.И., свидетеля очевидец З.В.Д.,
както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него според
разписката и написал възражения: „автомобилът е на фирма „ВДК-1“ и не знаех, че
е с изтекла винетка“.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 18-0262-000786/ 31.12.2018 г. на
Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 179, ал.
3, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
това, че на 14.12.2018 г. около 11:06 часа, в на ПП-6 в посока на движение от
с. Столник към с. Горна Малина, спрян на ПП-6 Хан Столник, управлява товарен автомобил
с рег. номер СА3286РМ с техническа допустима маса 22 тона, собственост на фирма
„ВДК-1“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, като управляваното ППС е предназначено за
превоз на товари и не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, с което е извършил: управлява ППС, предназн. за превоз на
товари, състав от ППС с 2 и повече оси с техническа допустима маса 12 или
повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Представена е заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите С.А.И., З.В.Д.
и Стефан Ангелов Цветков, възприемайки ги като логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.03.2019 г. и е обжалвано на 15.03.2019
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени
са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е
правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление. Посочването на часът на нарушението на акта -
11:10 ч., а в наказателно постановление на 11.06 ч. е техническа грешка в
последното, като за верен час следва да се приеме отразеният в АУАН. Последното
не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за
разлика от четири минути, а в останалата част на наказателно постановление е
отразена същата фактическа обстановка.
В тежест на наказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче
в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли
е санкционирано то.
Наказва се с глоба 3000 лв. водач,
който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не
е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на
превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е
различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: 1. при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както
и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална
маса 12 (дванадесет) или повече тона (чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП в ред. ДВ, бр. 2/2018 г.). Според разпоредбата на чл. 139,
ал. 5 ЗДвП в ред. ДВ, бр. 101/2016 г. движението
на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за
пътищата. За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци,
Министерският съвет може се въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура
- винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея
или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително
административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от
Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени
в приложение № 1 (чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в ред. ДВ, бр. 31 от 2018 г.).
Изложената фактическа обстановка,
отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели. Неоснователни са възраженията за липса на директен път между с.
Столник и с. Горна Малина, а МПС-то било спряло. Мястото на нарушението е ясно
посочено - с. Столник към с. Горна Малина, спрян на ПП-6 Хан Столник. От
свидетелските показания се установява, че автомобилът се е движил и е направил
ляв завой към с. Горна Малина. Представеният винетен стикер е бил закупен след
установяване на нарушението. Доказателствената сила на АУАН не само, че не е
оборена, но е безспорно установена в съдебно заседание. Установява се от
гласните доказателства, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство
по републиканските пътища, за което не е била заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Ето защо и при констатиране на
обстоятелството, че винетна такса не е била заплатена, е осъществено нарушение
на чл. 139, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП и е налице основание за
ангажиране отговорността на водача по чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Обжалваното НП
се явява правилно и законосъобразно.
Възможността, която дава разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата на водач на ППС, който се движи по
републиканските пътища, без да е заплатил съответната такса по чл. 10, ал. 1,
да заплати компесаторна такса, която му дава правото да довърши потъването си в
рамките на 24 часа след заплащането й, не влече извод, че в този случай отпада
административно наказателната му отговорност по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. С новата
редакция на нормата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е предвидена правна
възможност за водачите на МПС, която възможност не следва да се разглежда като задължение
на контролните органи, установили управление на МПС, за което не е заплатена
винетна такса, да изискват заплащането на компесаторна такса и да не съставят
акт за установяване на административно нарушение в този случай.
Горепосоченото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай“
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“. Размерът на винетните такси е
обвързан от теглото на превозното средство и се обуславя от повредите, които
нанасят на пътната настилка различните ППС, а в случая се касае за товарен
автомобил. Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена
опасност. Нарушението не следва да се квалифицира за маловажно, заради това, че
е закупен винетен стикер почти веднага след установяване на нарушението, тъй
като това може да се направи от всеки нарушител. Административно нарушение е
формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на
вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение
едва при определяне на съответното административно наказание, което в настоящият
случай е в абсолютен законоустановен размер.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-0262-000786/ 31.12.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: