Р Е Ш Е Н И Е
гр. Крумовград ...29.10. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Крумовградският районен съд
........................................……..............колегия в публичното
заседание на двадесет и девети
септември…………………………..............…….………........
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Иван Йорданов
Членове : ……………...............
Съдебни заседатели: …..............................
Секретар Емилия
Василева….......….................................................…………..…..………..…..
Прокурор………………………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов......………….............................................
гр . дело № 101...…….....……...............
по описа за 2020 год…………………………...………
Производството е по реда на чл. 108, ал. 1 от ЗС.
Ищецът Г.Х.Б. твърди в исковата молба,
че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №46,том
I, нотариално дело №150/1970 година, по описа на СВ при Районен съд -
Крумовград, на 15.08.1970 година лицето К.Г.П., с ЕГН **********,***, починал
на 15.04.2016 г., купил от А.А.Р., първия
етаж със застроена площ от 89 кв.м., състоящ се от три стаи
и тераса и две избени помещения, от двуетажна жилищна сграда, построена върху
държавно място-парцел ХIII-310, ,находяща се в квартал
37 по плана град Крумовград, понастоящем представляващ жилище, апартамент, с идентификатор
39970.503.405.1.2, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се на първият етаж
от сграда №1, при съседи над обекта 39970.503.405.1.3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 39970.503.405,
ведно с прилежащите му две избени помещения с коридор, находящи се в източната
част на етажа и двете с обща застроена площ от 46 кв.м., .ведно с 1/2 идеална
част от общите части на сградата.
Сочи, че след смъртта си К.Г.П.
е оставил за свой единствен наследник дъщеря си В.К.П., с ЕГН ********** и
същата придобива собствеността върху описаният по-горе процесен недвижим имот,
която към настоящият момент също е починала на 25.11.2017 година.
После сочи, че видно от
приложеното към настоящата искова молба заверено копие на удостоверение за
наследници с изх.№94-00-3392/17.10.2018 година, издадено на Община Крумовград,
за свой единствен наследник тя е оставила Г.Х.Б.. с ЕГН **********,***, който
бил и единствен собственик на процесния недвижим имот, описан по-горе.
Твърди, че от 25.11.2017
година и понастоящем ответниците М.И.Р. и Н.И.А. осъществявали владението върху
процесния недвижим имот, като не му давали достъп до имота, държали го
заключен, въпреки многократните му молби. Същите оспорвали собствеността му без
да имат правото и основанието за това, като това го извършвали и пред
свидетели, които щял да доведе в съдебно заседание за да бъдат разпитани, като
такива и да установят основателността на твърденията му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди М.И.Р., с ЕГН ********** *** и Н.И.А., с ЕГН ********** ***, да му
отстъпят собствеността и предадат владението
върху ПИ, представляващ първия етаж със застроена площ от 89 кв.м.,
състоящ се от три стаи и тераса и две избени помещения от двуетажна жилищна
сграда, построена върху държавно място-парцел XIII – 310, находяща се в квартал 37
по плана на гр.Крумовград описан в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №46, том I, нотариално дело
№150/1970г., по описа на СВ при РС –
Крумовград, а понастоящем представляващ жилище, апартамент, с идентификатор
39970.503.405.1.2, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се на първия етаж от
сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 39970.503.405, ведно с прилежащите
му две избени помещения с коридор, находящи се в източната част на етажа и
двете с обща застроена площ от 46 кв.м., ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата. Претендира направените съдебни и деловодни разноски
по делото.
В съдебно
заседание ищецът редовно
призован, се явява лично
и се представлява от
пълномощника си адв. Х.К., който поддържа исковата молба, така,
както е предявена, като сочи,
че претендира и разноски по делото.
Ответниците, редовно призовани се явяват
лично и се представляват от адв. Г. Трендафилов. В срока за отговор първата
ответница М.И.Р. в отговора си сочи, че
искът е допустим, но неоснователен и така предявен за несъстоятелен. Сочи, че в
изложената в исковата молба фактическа
обстановка липсвали съществени факти и обстоятелства, с излагането на които от
нейна страна подкрепят неоснователността на иска в така представените между тях
вещно-правни отношения. Сочи, че наследството, открито по отношение на К.Г.П. е
в режим на съсобственост. Твърди, че е наследница по степен на заместване от
страна на майка си Т.Г.А., която е единствена сестра на Колю П., неин вуйчо.
В отговора си втория ответник Н.И.А. сочи, че така
предявения иск спрямо него е
несъстоятелен, както и че не разбирал по каква причина ищеца го намесвал в тези
вещно правни отношения.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното.
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот №46,том I, нотариално дело №150/1970
година, по описа на Службата по вписванията-имотен регистър при Районен съд - Крумовград,
К.Г.П. закупил от А.А.Р.,
процесният недвижим имот, представляващ: първият етаж със застроена площ от 89
кв.м.,състоящ се от три стаи и тераса и две избени помещения,от двуетажна
жилищна сграда,построена върху държавно място- парцел XIII -310,находяща
се в квартал 37 по плана град Крумовград,описан в горепосоченият нотариален
акт- за продажба на недвижим имот №46,том I , нотариално дело №150/1970 година,
по описа на Службата по вписванията- имотен регистър при Районен
съд-Крумовград, а понастоящем представляващ жилище, апартамент, с идентификатор
39970.503. 405.1.2,със застроена площ от 89 кв.м.,находящ се на първият етаж от
сграда №1 .разположена в поземлен имот с идентификатор-39970.503.405,ведно с
прилежащите му две избени помещения с коридор,находящи се в източната част на
етажа и двете с обща застроена площ от 46 кв.м.,ведно с 1/2 идеална част от
общите части на сградата.
На 15.04.2016
година купувачът К.Г.П., с ЕГН**********,*** починал, за което
бил издаден акт за смърт №0050/16.04.2016 година на Община Крумовград, като
оставя за свой единствен наследник - дъщеря си - В.К.П. с ЕГН **********.
В приложеното
към исковата молба и към делото заверено копие на удостоверение за наследници с
изх.№94-Х-60/28.02.2020 година, издадено от Община Крумовград, като наследник
на починалият К.Г.П. е бил записан и синът му Г. К.П. с ЕГН **********, но също
така е записано, че същият е починал на 19.07.2001 година или Г. П. е починал
преди баща си Колю П., като не е отразено, че е оставил свои наследници.
Или на
15.04.2016 година, когато К.Г.П. почива, то дъщеря му В.К.П., с ЕГН **********
го наследява, като единствена негова наследница и съответно същата придобива
собствеността върху описаният по - горе процесен недвижим имот, представляващ -
първи етаж със застроена площ от 89 кв.м.,състоящ се от три стаи и тераса и две
избени помещения,от двуетажна жилищна сграда,построена върху държавно
място-парцел XIII-310, находяща се в квартал 37 по плана град Крумовград,
описан в горепосоченият нотариален акт- за продажба на недвижим имот №46,том I,
нотариално дело №150/1970 година, по описа на службата по вписванията-имотен
регистър при Районен съд - Крумовград, а понастоящем представляващ жилище, апартамент,
с идентификатор 39970.503. 405.1.2,със застроена площ от 89 кв.м., находящ се
на първият етаж от сграда №1,разположена в поземлен имот с
идентификатор-39970.503.405,ведно с прилежащите му две избени помещения с
коридор,находящи се в източната част на етажа и двете с обща застроена площ от
46 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на сградата.
На 25.11.2017 година почива и В.К.П., бивш
жител ***, като видно от приложеното към исковата молба и към делото заверено
копие на удостоверение за наследници с изх.№94-00-3392/17.10.2018 година на Община
Крумовград, оставя за свой единствен наследник, като неин вуйчо - брат на майка
ѝ, която, също е починала преди това – ищеца Г.Х.Б..
Видно от представеното като доказателство по делото заверено копие на удостоверение за наследници
с изх.№9400-2496/06.08.2018 година издадено от Община Крумовград, от него става
ясно, че като наследници на първоначалният собственик - К.Г.П. са записани
синът му - Г. К.П., който е починал на 19.07.2001 година, дъщеря му - В.К.П.,
починала на 25,11.2017 година, вторият ответник - Н.И.А. с ЕГН **********,
който е записан като „племенник“ и първата ответница М.И.Р., с ЕГН **********,
която е записана като „племенница“.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели - Х. Д.Г.и Г. С.К., като
от тях и от признанието на ответниците М.И.Р. и Н.И.А.. както и от отчасти от
показанията на разпитаните свидетели Х.И.Р.и А.З.Ч.се установи че след смъртта
на наследодателката В.К.П., само двамата ответника осъществяват фактическото
владение върху процесният имот, като пречат на ищеца Г.Х.Б. да осъществява владение
върху процесния имот.
При така
установеното, съдът приема от правна страна следното:
По искът за собственост с правна
квалификация чл.108 ЗС ищецът следва да докаже при условията на пълно,главно
доказване, че е собственик на вещта на твърдяното от него придобивно основание
и че ответникът владее вещта, а ответникът носи доказателствената тежест за
установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт
върху вещта,ако поддържа,че такова съществува. Според утвърдената практика на
ВКС по искове за собственост, когато съдът установи ,че ищеца по
ревандикационен или установителен иск за собственост се легитимира като
собственик на една част от вещите, е длъжен да признае това му право като уважи
частично предявения иск само за ид.част от имота.
Или от
този документ,става ясно, че ответниците - Н.И.А. и М.И.Р. са първи братовчеди
с починалата наследодателка - В.К.П..
В разглежданият случай ревандикационен иск
е предявен за ПИ, представляващ
първия етаж със застроена площ от 89 кв.м., състоящ се от три стаи и тераса и
две избени помещения от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно
място-парцел XIII – 310, находяща се в
квартал 37 по плана на гр.Крумовград
описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот №46, том I, нотариално дело
№150/1970г., по описа на СВ при РС –
Крумовград, а понастоящем представляващ жилище, апартамент, с идентификатор
39970.503.405.1.2, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се на първия етаж от
сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 39970.503.405, ведно с прилежащите
му две избени помещения с коридор, находящи се в източната част на етажа и
двете с обща застроена площ от 46 кв.м., ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата. В същото време правният интерес съставлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, а липсата му съставлява основание за
прекратяване на производството по него – чл.130 от ГПК.
Спорът по съществото на делото се
концентрира върху тълкуването на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН и на
постановките на Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г.,
ОСГК. В мотивите към това решение се сочи, че тълкуваната разпоредба установява
пряко наследяване от съребрените роднини от III до VI степен включително в
новия четвърти ред наследници по закон, като низходящия в случая, когато се
прилага посочената разпоредба, не заема мястото на своя възходящ, не го
замества, а изключва по-далечния роднина. Този низходящ е призован да наследи
пряко, на лично основание, като наследник по закон в новия четвърти ред
наследници по закон. Посочено е, че тълкувана логически разпоредбата на чл.8,
ал.4, изр.2 от ЗН налага извода, че с думите "низходящият на по-близкия по
степен роднина изключва по-далечния по степен", законодателят не е искал
да допусне наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в
четвъртия ред наследници по закон.
В представената писмена защита
процесуалният представител на ответниците М.И.Р. и Н.И.А. изтъква, че М.И.Р. владее имота на
валидно правно основание, тъй като те се явявали на наследници по заместване на
К.Г.П., който приживе е изразил воля и е предал на нея владението на процесния
имот, със завет тя да се грижи за болната му дъщеря. После изтъква, че В.К.П. също приживе изявила воля владението на имота да бъде
предадено на М.И.Р..
Настоящият съдебен състав не споделя
това виждане на ответниците. То не държи сметка, че основен принцип на
наследственото право е кръгът на наследниците по закон да се определя към
момента на откриване на наследството, т.е. към датата на смъртта на
наследодателя – чл.1 от ЗН. Именно към тази дата следва да се определи и
степента на родството по съребрена линия съгласно правилата на чл.74, ал.2 и
чл.75, ал.2 от СК.
В разглежданият случай четвърти
наследствен ред, в който наследяването се осъществява по съребрена линия по
степени от ІІІ до VІ – арг. чл.8, ал.4 от
ЗН,
следва конкретно да се очертаят съребрените линии определящи степените, които
се съдържат в този ред. Починалата на 25.11.2017 г. - общ наследодател - В.К.П.
е имала по съребрена линия на покойния си баща - К.Г.П., негова сестра – Т.Г.А.,
която е починала преди общия наследодател – В.К.П. и чиито наследници са
ответниците М.И.Р. и Н.И.А., а по линия на своята майка – Д.Х.П.а - нейни
братя, от които единствено ищеца Г.Х.Б. е жив, което се признава от страните. Г.Х.Б.
се явява единствен жив наследник от трета степен и очертава първата съребрена
линия на четвърти ред или ІІІ степен от него, които следва да бъдат призовани
към наследяване, като всеки от тях изключва другите степени. В разглежданият
случай от тази съребрена линия единствено ищеца Г.Х.Б. е преживял общия
наследодател към момента на откриване на наследството. (Виж в този смисъл Решение № 2 от
12.03.2020 г. по т. д. № 1429 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение).
В тази връзка настоящият съдебен състав взе предвид
и това, че
с горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94
г., ОСГК изрично е указано, че разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 от ЗН не
допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до
шеста степен включително, то следва да се приеме, че към датата на смъртта на наследодателката
В.К.П. ответниците в качеството им на нейни първи братовчеди и ищеца в
настоящият случай - вуйчо, не могат да наследяват едновременно, а първите
братовчеди макар и низходящи на своя си наследодател, няма да наследят, нито ще
изключат ищеца, тъй като възходящият на двамата братовчеди, както и в случая
вуйчото са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство, но общият
наследодател на двамата ответника е починал преди да се открие в негова полза
процесното наследство, като в настоящият случай правилото - „низходящ на
по-близък по степен роднина“ не е налице, поради което разпоредбата на чл.8
ал.4 предложение второ от ЗН е неприложима спрямо тях.
Следователно в настоящият
случай единствен наследник на процесният имот оставен в наследство от
починалата В.К.П. по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение се явява
ищеца Г.Х.Б. като неин вуйчо изключващ правото на двамата ѝ първи
братовчеди - ответници по делото да я наследят.
С оглед на това, не може
да се приеме, че ответницата М.И.Р., владее от
повече от две години и понастоящем за себе си и брат си Н.И.А. на
валидно правно основание процесния недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент, с идентификатор 39970.503.405.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Крумовград одобрена със заповед РД-18-96/30 .12.
2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Крумовград, ул. К.№**,
ет. 1, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се на първия етаж от сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 39970.503.405, ведно с прилежащите му две
избени помещения с коридор, находящи се в източната част на етажа и двете с
обща застроена площ от 46 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части
на сградата, със съседни самостоятелни обекти на сградата – на същият етаж
няма, под обекта – няма и над обекта – имот с идентификатор 39970.503.405.1.1, като въпреки поканите към тях от ищеца не желае да го освободи
и да му предаде владението .
Следователно
предявеният от ищецът ревандикационен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно
се установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки, от които е видно, че той е
единствен собственик по наследство на процесния недвижим имот и че същият този
имот се владее без правно основание от ответниците.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1, вр.ал.2 (по арг. за обратното) от ГПК, тъй като причина за завеждане на делото е
поведението на ответниците, ищецът има право да претендира направените по делото разноски в размер
на 669, 07 лева, от които: 58, 10 лева за държавна такса за образуване на
делото, 10, 97 лева държавна такса за вписване на искова молба и за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. по представения съгласно изискванията на чл.80 от ГПК списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Р.,
с адрес: *** и Н.И.А., с адрес: ***, представлявани от адв. Г. *** да
предадат владението и отстъпят
собствеността на Г.Х.Б., с ЕГН **********,***, представляван от адв. Х.К. ***,с
адрес на кантората - гр. Кърджали, ул. „Васил Левски“№3, с постоянен адрес:***,върху
самостоятелен обект в
сграда - жилище, апартамент, с идентификатор 39970.503.405.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Крумовград одобрена със заповед
РД-18-96/30 .12. 2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Крумовград, ул. К.№**, ет. 1, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се на
първия етаж от сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 39970.503.405, ведно
с прилежащите му две избени помещения с коридор, находящи се в източната част
на етажа и двете с обща застроена площ от 46 кв.м., ведно с ½ идеална
част от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти на сградата
– на същият етаж няма, под обекта – няма и над обекта – имот с идентификатор
39970.503.405.1.1.
ОСЪЖДА М.И.Р., с адрес: ***
и Н.И.А., с адрес: ***, представлявани от адв. Г. *** да заплатят на Г.Х.Б., с ЕГН **********,***,
представляван от адв. Х.К. ***,с адрес на кантората - гр. Кърджали, ул. „Васил
Левски“№3, с постоянен адрес:***, сумата в размер на 669,
07 лева (шестстоин
шестдесет и девет лева и седем стотинки) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му на страните .
Районен съдия :