Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4164 31.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12879 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на З.Д.Д.,
ЕГН **********,***; чрез пълномощника адв. Д.Б. срещу ТЕРРА КРЕДИТ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Арсеналски № 11,
ет.8, ап.12, представлявано от ***К.М., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между
ищеца З.Д., в качеството му на кредитополучател и ТЕРРА КРЕДИТ ООД, в качеството на
кредитодател. бил подписан договор за потребителски кредит № ***от 23.09.2017г.
Срокът на договора бил 30 седмици, а размерът на заемната сума – 1 200
лева. Уговорен бил размер на възнаградителната лихва 49,17%. Кредитът следвало
да бъде заплатен на 30 седмични вноски в размер от 44,95 лева всяка. По
договора била платена сумата от 1 400 лева. Сочи се, че в погасителния план към договора
в нарушение на чл.11, ал. 1. т. 19 от Закона за потребителския кредит била
включена застраховка. Твърди се, че сключеният между страните договор бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът на текста на договора
за потребителски кредит бил по-малък от 12. Договорът бил недействителен и на
осн. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на общата сума дължима
по кредита. Не било ясно какъв е размера на възнаградителната лихва и на
ГПР. В договора не били посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, поради което била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В нарушение на чл.11. ал.1. т.11 ЗПК в
договора не било посочено в погасителния план разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми за главницата, възнаградителната лихва и
ГПР. Излагат се доводи, че вследствие на
недействителността на договора, кредитополучателят дължал връщане само на
получената в заем сума, без каквито и да било други разходи и такси.
Ищецът твърди, че договорената
възнаградителна лихва в договора била нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти размера на законната лихва.
Сочи, че била недължима и предвидената в погасителния план към договора
застраховка поради липса на съгласие за сключването й. Дългът бил структуриран само от главница и
надбавка, като последната представлявала ГПР. Между страните нямало договорена
застраховка, но същата била включена в погасителния план в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК., според която дължимите застраховки
не се вписват в договора. Включването на застраховка извън ГПР водило до
завишаването му извън предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Предвид
изложеното ищецът е предявил следните искове:
- да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че договор за потребителски кредит (заем) № ***е
изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне на текстовата му част с шрифт
под 12, поради липса на посочена обща сума дължима от потребителя, поради липса
на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в
погасителния план на последователността на разпределение на вноските по
договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР.
- да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 729,11 лева, представляваща получена от дружеството сума по
недействителен договор за потребителски кредит (заем) № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
При условията на евентуалност, в
случай че предходните два иска бъдат отхвърлени ищецът претендира:
- да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
предвидената в договор за потребителски кредит (заем) № ***възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие то й с добрите нрави.
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 133,24 лева,
представляваща получена от дружеството без основание по повод нищожност на
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит (заем) № ***, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
- да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 556,50 лева, представляваща получена от дружеството
без основание по повод недължимост на застраховка по договор за потребителски
кредит (заем) № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва въведените основания
за нищожност на договора.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от представения договор за потребителски кредит № *** от 23,09,2017 г., че между страните е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение.
Съгласно
чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е по - особена по вид с оглед
на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, на която се
позовава ищецът, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на
съглашението с шрифт не по – малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът
изцяло кредитира, от която се установява, че размерът на шрифта навсякъде в
договора е 11,5 пункта. Само изложеното е достатъчно, за да се уважи искът.
Ищецът няма интерес от установяване нищожността на договора на повече от едно
основания, поради което следващите, въведени в ИМ, не следва да бъдат
обсъждани.
При
това положение и с оглед чл. 23 ЗПК, ищецът дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. От заключението на ССЕ и представените писмени доказателства
се установява, че по кредита са платени общо 1929,11 лева, поради което и
предвид размера му от 1200 лева, се дължи връщане на търсената в процеса
разлика от 729,11 лева.
Предвид
изложеното, осъдителният иск следва да бъде уважен, т.к. сумата от 729,11 лева
е получена без основание и подлежи на връщане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство.
При този изход на спора право на
разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е освободен от заплащането на държавни
такси и разноски в производството с определение № 9299/20.09.2018 г., поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде задължен за
следните разноски – държавна такса в размер на 143.94 лв., както и за заплатените от
бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи лица в общ размер от 70 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати посочените суми в общ размер от 213.94 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ възлиза на 665,04 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З.Д.Д.,
ЕГН **********,*** и „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет.8, ап.12, представлявано от ***К.М.,
че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № ***от
23.09.2017г. е недействителен, на
основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” №
11, ет.8, ап.12, да плати на З.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 729,11 лева - получена без основание
сума, във връзка с недействителен договор за потребителски кредит № ***от
23.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет.8, ап.12,
представлявано от ***К.М., да заплати на
адвокат Д.Г.Б., сумата от 665,04 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” №
11, ет.8, ап.12 представлявано от ***К.М., да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 213,94 лева- сбор от дължимата държавна
такса за уважените искове и депозити за приетата ССЕ, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ДГ