РЕШЕНИЕ
гр.
София, …..08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесети февруари двехиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 8234 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответниците Е.Д.С. и И.В.В. срещу решение от 07.02.2019г., постановено
по гр. дело № 40320/2015г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което са уважени предявените по делото
искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че жалбоподателите дължат на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 3 272. 93 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.01.2011г. – м.04.2013г.,
ведно със законната лихва от 21.01.2014г. до окончателното изплащане, както и
на обезщетение за забава в размер на 586.
01 лв. за периода от 01.03.2011г. до
02.01.2014г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2999/2014г. на
СРС, 59 с-в. В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон
и на съществени процесуални правила, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал писмен отговор на жалбата. В хода на устните прения я
оспорва бланкетно и моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Третото лице - помагач „Т.“
ООД не заявява становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
По
същество жалбата е частично основателна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни
искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 2999/2014 г. на СРС, 59 състав.
СРС
е уважил изцяло исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по доставяне на топлинна енергия, като е приел изцяло за неоснователно
направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност.
По делото е установено, че въззивниците са
носители на вещното право на ползване върху на процесния имот, по силата на представения
нотариален акт № 176/2006г. на нотариус Вуцова.
Договорното правоотношение
между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила
от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия
на ищцовото дружество. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в
режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в
нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния
имот през претендирания период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от
дружеството - топлинен счетоводител, както и от приетите от СРС заключение на
СТЕ и ССчЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.“ ООД с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на носители на
вещното право на ползване на имота, са потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
и съгласно чл. 155 от ЗЕ вр. § 2а от ДР на ЗЕ, дължат заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.
Съгласно заключението на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна
енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, главните отчети и изравнителни
сметки, съставени от дружеството за топлинно счетоводство. Поради изложеното,
всички възражения в жалбата досежно липса на доказателства относно стойността
на начислената топлинната енергия, са неоснователни и недоказани. Фактите
относно размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно основание
от заключението на приетата СТЕ, чиито констатации не са опровергани от други
доказателства по делото, както и от представените от третото лице - помагач
главни отчети и изравнителни сметки. Начислените на въззивниците суми са
определени като дължими на база реален отчет на два водомера и един топломер, на
база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното
количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателите досежно неизправност на абонатна станция и на
измервателните уреди. В заключението на
СТЕ са констатирани периодични проверки на топломерите в абонатната станция
съгласно БДС и са описани протоколи за тяхната смяна.
Доводите в жалбата относно действието на
Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е
позоваването на въззивниците на нищожност на клаузи в ОУ на основание
разпоредбите на ЗПП. При определяне размера на задължението за главницата, СРС
не прилага клаузата от ОУ за предпоставките на рекламацията, която потребителят
дължи да извърши при несъгласие с определените от топлопреносното предприятие
задължения. Задължението е определено според отчетеното количество на
подадената топлоенергия и при дела за ответника на база заявената кубатура, в
т. ч. и такса мощност. Следователно, съответствието на клаузата за рекламация с
изискванията на ЗПП, е без значение за решаването на спора.
По отношение на поддържания в хода на
въззивното производство довод за отмяна на формулата, приета в т.6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването с решение на ВАС по ахд № 1372/2016г., следва да се отбележи,
че решението на ВАС няма обратно действие, поради което същото е неотносимо към
настоящия спор, касаещ доставената топлинна енергия за минал период.
Съгласно констатациите на двете вещи лица, за процесния период е налице
сума за връщане от изравнителни сметки в размер на 617. 39 лв. според СТЕ /626.
96 лв. според ССчЕ/, която не е приспадната от първоинстанционния съд. Съгласно
заключението на СТЕ, от общо фактурираната сума 3393. 52 лв. за процесния
период, начислената сума за топлинна енергия е в размер на 543. 78 лв., сумата
248. 38 лв. – за сградна инсталация и сумата 2 601. 36 лв. – за БГВ, въз основа
на отчитане на два водомера. В представените от третото лице - помагач
изравнителни сметки също е обективирана сума за получаване от потребителя за
процесния период в размер на 617. 47 лв., поради което следва да бъде
кредитирано заключението на СТЕ, и от присъдената сума в размер на 3 272. 93
лв., бъде приспадната сумата 617. 39 лв. Предвид изложеното, искът за
главницата е основателен и доказан до размера на сумата 2 656 лв.
С
оглед изложеното, размерът на дължимата лихва за процесния период 01.03.2011г. –
02.01.2014г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата 474. 67 лв.
Предвид
частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
частично отменено в частта за уважаване на иска за главницата за разликата над
сумата 2 656 лв. до пълния присъден размер от
3272. 93 лв. и в частта за уважаване на иска за мораторна лихва за разликата
над сумата 474. 67 лв. до пълния присъден размер от 586. 01 лв., като вместо
него бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а
в останалата обжалвана част за уважаване на исковете решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в
полза на ищеца разноски над сумата 269. 69 лв. до пълния присъден размер от 332.
95 лв. – разноски в заповедното производство и над сумата 853. 53 лв. до пълния
присъден размер от 1053. 74 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора, на въззивниците
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение, които са доказани в размер на сумата 500 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие. От въззиваемата страна е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е под
минималния размер от 512. 58 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в приложимата
редакция, ДВ, бр. 28/2014г. Поради изложеното, съобразно уважената част на жалбата,
на въззиваемите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 95 лв. за въззивното производство.
Разноски не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия от
страната.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.02.2019г., постановено по гр. дело № 40320/2015г.
на Софийски районен съд, 59 състав, в
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Д.С. и И.В.В., иск
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
разликата над сумата 2 656 лв. до пълния
присъден размер от 3272. 93 лв. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 474.
67 лв. до пълния присъден размер от 586. 01 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2999/2014г. на
СРС, 59 с-в, както и в ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са осъдени
Е.Д.С. и И.В.В. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, разликата над сумата 853. 53 лв. до пълния присъден размер
от 1053. 74 лв. – разноски в производството по чл. 422 ГПК и над сумата 269. 69 лв. до пълния присъден размер
от 332. 95 лв. – разноски в заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Е.Д.С., ЕГН ********** и И.В.В., ЕГН **********,
иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разликата над сумата
2 656 лв. до пълния присъден размер
от 3272. 93 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода м. януари 2011г. – м.
април 2013г. и иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 474. 67 лв. до пълния присъден размер от 586. 01 лв., – мораторна
лихва за периода 01.03.2011г. – 02.01.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2999/2014г. на СРС, 59 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2019г., постановено по гр. дело № 40320/2015г.
на Софийски районен съд, 59 състав, в останалата обжалвана част за уважаване на
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******да заплати на Е.Д.С., ЕГН ********** и И.В.В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 95 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.