Р Е Ш Е
Н И Е
(НЕПРИСЪСТВЕНО)
Номер Година 15.07.2014 г. Град Карлово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, четвърти
граждански състав, на единадесети юли,
две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
При участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 208 по описа на съда за 2014 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред
първата инстанция и е образувано по предявени искове с правно основание чл. 86 от Закон за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът е сезиран с искова молба,
депозирана от Н.П.Г. с ЕГН **********
***, против П.Р.Р. с ЕГН **********,***, с която се поддържа искане да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответника, да заплати на
ищеца 1./ сумата 8,65 лв., представляваща
разлика между дължимата законна лихва за периода 07.05.2013 г. – 10.12.2013 г.
в размер на 758,65 лв. и присъдената съгласно издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1687/2013 г. на КРС неустойка, като
обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението, в размер на 750 лв.; 2./ 194,83 лв., представляваща законна
лихва върху главницата от 12500 лв., за периода 11.12.2013 г. - 04.03.2014 г.;
3./ законна лихва върху сумата от 12500 лв., считано от 05.03.2014 г., до
окончателното изплащане. Претендират се и разноските по настоящото
производство.
Ищецът сочи, че на 16.05.2012 г.
сключил договор с ответника, по силата на който му предоставил в заем сумата в
размер на 12 500 лв., която сума последния се задължил да върне до 07.05.2013
г. Тъй като след тази дата сумата не била върната, ответникът изпаднал в забава
и на основание чл. 86 от ЗЗД следва да заплати обезщетение в забава в
размерите, посочени в исковата молба. Твърди се и че ищцата депозирала
заявление пред КРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, както следва: 12500 лв., 750 лв. неустойка по чл. 7 от договора, 758,65
лв. законна лихва върху главницата за периода 07.05.2013 г. – 10.12.2013 г. и
законна лихва от 11.12.2013 г. до окончателното плащане на главницата от
12 500 лв., както и 645,18 лв. – разноски в заповедното производство. Във връзка
с депозираното заявление било образувано пред КРС по ч.гр.д.
№ 1687/2013 г. на КРС, по което била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за част от посочените в заявлението суми, като искането било
отхвърлено в частта за присъждане на сумата от 750 лв. неустойка по чл. 7 от
договора, сумата в размер на 758,65 лв. законна лихва върху главницата за
периода 07.05.2013 г. – 10.12.2013 г. и законна лихва от 11.12.2013 г. до
окончателното плащане на главницата от 12 500 лв. Определението, с което
посочените искания са отхвърлени е потвърдено от състав на ПОС, с което
обосновава и правния си интерес от търсената защита.
С исковата молба са представени писмени
доказателства, които са приети по делото. Изискано е за прилагане и ч.гр.д. № 1687/2013 г. на КРС, ведно с приложеното към него
въззивно производство.
Съдът
се е произнесъл в закрито заседание по доказателствата с определение № 668 от
13.06.2014 г.
Ответната страна не е изпратила отговор
на исковата молба, въпреки указанията за последиците по чл. 133 от ГПК,
надлежно вписани в изпратеното съобщение.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и заедно с процесуалния си представител адв. Т.
С., с надлежно пълномощно по делото. Поддържат исковата молба.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител, без да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на
ответника, процесуалният представител на ищеца заявява, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Като взе
предвид горното, съдът приема, че
са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение – ответника е получил препис от исковата
молба и приложенията към нея /връчени са му на 12.03.2014 г./
с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок и задължителното съдържание на
отговора, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото /призовката му е
връчена на 18.06.2014 г./, без да
е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването в първото заседание по делото.
Налице са и
предпоставката по чл.
239, ал. 1,
т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни
с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Поради изложеното
съдът следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи изцяло исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал.
2, изр. 1 от
ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество.
С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
настоящото производство за държавна такса в размер на 50,00
лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и заплатното възнаграждение за един адвокат в размер на 150,00 лева, за чието изплащане по делото са налице данни.
Дължимата
държавна такса за предявените в настоящото производство обективно кумулативно съединени искове е в размер общо на 150,00
лева: по 50,00 лева за всеки от исковете. Ищцата е внесла държавна такса по
настоящото дело в размер на 50,00 лева, вместо 150 лева. Предвид уважаването на
исковете ответника следва да бъде осъден да внесе по сметка на съда невнесената
от ищеца държавна такса в размер на 100,00 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Р.Р. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 8,65 лв.,
представляваща разлика между дължимата законна лихва за периода 07.05.2013 г. –
10.12.2013 г. в размер на 758,65 лв. и присъдената съгласно издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1687/2013 г. на КРС
неустойка, като обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението, в размер
на 750,00 лв.; 194,83 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 12500 лв., за периода
11.12.2013 г. - 04.03.2014 г.; както и законна лихва върху сумата от 12500 лв.,
считано от 05.03.2014 г., до окончателното изплащане, както и сторените в хода
на производството деловодни разноски в размер на 200 лв., от които 50,00 лева
заплатената държавна такса за образуване на делото и 150,00 лева - заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА П.Р.Р. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на държавата, по бюджетната сметка на ВСС, чрез сметката на Районен съд-Карлово сумата в размер на 100,00 лв., представляваща
дължима държавна такса за настоящото производство.
Решението не подлежи на
обжалване - арг.
от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М.Т.