Р
Е
Ш Е Н
И
Е
№ 967 12.03.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10246 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
А.Н.Г., с адрес: *** е предявил срещу ответника
“Биомашиностроене“ АД с Булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. “***“
№ 160 иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на трудова злополука, претърпяна на 26.09.2017г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
21.08.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е започнал работа по
трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал трудовите си задължения,
като *** в монтажния цех на фирмата, находящ се в гр. ***, бул. „***” № **, въз
основа на трудов договор от 06.04.2015г., с място на гр. ***, бул. „***” № ***.
Твърди, че на 26.09.2017г. около 8:00 часа, при изпълнение на служебните си
задължения при допиране на дясната му ръка до ***шкурка, шлайфмашината придърпала
ръкавицата му, увлякла ръката му като шкурката го наранила, причинявайки му ***.
Ищецът сочи,
че бил откаран в УМБАЛ „ Свети Георги „ ЕАД, където били констатирани следните травми:
открита рана на пръст/-и/ на ръката, с увреждане на ноктите. ВЛЦ индицис
декстра. Дефектус кутис. Фрактура аперта фал.д.; Локален статус:
разкъсно-контузна рана 2-ри пръст, като твърди, че се виждали разкъсани меки
тъкани и кости. Била му направена оперативна интервенция - пластика кутис-
прикрепване на трансплантант, като бил изписан на 02.10.2017г. след седмичен
престой, бил му издаден болничен лист за временна неработоспособност за срок от
30 дни домашно лечение.
Ищецът твърди, че на 03.11.2017г. домашното лечение
било продължено с още 30 дни, като след изтичане на срока му се върнал на
работа. Твърди се, че болките продължили, изразявайки се с различен интензитет,
а понякога цялата му ръка изтръпвала, ставала безчувствена, като понякога при
неволен допир чувствал страшна, прорязваща болка като не можел да ползва
нормално дясната си ръка. Ищецът сочи, че е посетил специалист, който му
обяснил, че след ампутацията на фалангата на показалеца имал останал остър край,
който трябвало отново да се оперира. Било му предписано домашно лечение за
периода от 20.03.2018г. до 02.04.2018г, а след проведения му контролен преглед,
му било предписано домашно лечение за още 30 дни.
Вследствие преживения инцидент
ищецът твърди, че му била нарушена хватателната способност на ръката, което
затруднявало работоспособността му.
Твърди се, че за настъпилата
трудова злополука било издадено Разпореждане № ***от 03.10.2017г. на РУСО - гр.
***, с което злополуката е била приета за трудова такава по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
Твърди се, че увреждането на
здравето, което получил в резултат на трудовата злополука, било свързано със
значителни физически и психически страдания и болки, които са търпени ежедневно,
като е налице и намалено самочувствие и
увереност в собствените сили на ищеца. Сочи се също така, че ищецът е променил
изцяло начина си на живот и качеството му, като счита, че търпените
неимуществени вреди възлизат в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
Ответникът твърди, че към момента
на трудовата злополука А.Г. е, както и понастоящем, продължава да работи в
„Биомашиностроене" АД на длъжността „*******". При постъпването си на
работа ищецът бил подписал декларация, че е запознат с вътрешно нормативните
документи и длъжностната характеристика, като в т. 30 от длъжностната му
характеристика било заложено условието да изпълнява изискванията за безопасни
условия на труд, както и това заложено в раздел II „Отговорности, присъщи за
изпълнение на длъжността", да използва правилно и целесъобразно личните
предпазни средства. Твърди, че специално за работата с лентова шлайфмашина при
работодателя била изготвена и одобрена инструкция, според която работещият с
тази машина, при работата, с която ищецът се е наранил, е бил длъжен да
изпълнява определени минимални изисквания за безопасност, сред които било
поставено изрично изискването да не използват предпазни ръкавици, поради
опасност от захващането им от машината, с придърпване към ***шкурка и оттам
увреждане на пръстите на ръката. Твърди се, че било очевидно, че от страна на
предприятието била осигурена необходимата вътрешно нормативна база и ред за свеждане
на риска от трудови злополуки до минимум в изпълнение на разпоредбата на чл.
275 от КТ. Това било едностранно и задължително условие към работодателя за
предотвратяване на възникването на трудови злополуки, което се твърди да е
изпълнило ответното дружество. Твърди се обаче, че от друга страна стояло
поведението на пострадалото лице, което следвало да бъде ценено с оглед
определяне на справедлив размер на претендираното обезщетение.
От
ответното дружество не се оспорва естеството на злополуката, квалифицирана с
разпореждане № ***/03.10.2017 г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив, като трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, от което автоматично пораждало за ответната
страна, като дружество- работодател възможност пострадалият да потърси
отговорност по чл. 200 от КТ за причинени имуществени и неимуществени вреди,
пряко свързани с настъпилото на 26.09.2017 г. травматично увреждане на ищеца
при и по повод на изпълнение на служебните му задължения.
Ответникът счита обаче, че така предявеният размер на неимуществени
вреди е необоснован, респ., прекомерен по няколко причини, а именно: твърди, че
е налице неизпълнение от ищеца на задълженията за ползване на лични предпазни
средства и неизпълнение на задълженията за безопасна работа с ***машина,
въпреки че е бил запознат с изнесената по-горе нормативна основа, длъжностна
характеристика, при проведен първоначален инструктаж и провеждани периодични
такива за безопасна работа. Ответникът счита, че ищецът А.Г. не се е отнесъл с
необходимото внимание и отговорност при изпълнение на задълженията си. Що се
отнася до проведените периодични инструктажи, се представят извлечения от
книгата за инструктажите, за да се добие представа за периодичността на
провежданите последващи инструктажи по отношение на ищеца. Твърди се, че такива
са били провеждани при постъпването му на работа на 06.04.2015 г., като в
периода преди злополуката, инструктажи на лицето са провеждани на 03.04.2017 г.
и 03.07.2017 г., както и на 04.12.2017 г., веднага след като се е явил на
работа, след изтичане на втория му болничен лист, слагащ край на
възстановителния процес от трудовата злополука.
Поради проявена от
страна на работника груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения,
ответникът твърди, че е налице изключително съпричиняване на вредоносния
резултат, поради противопоказно носене на ръкавици при работа с ***машина, като
А.Г. бил предприел работа с поставени на ръцете му такива, поемайки за своя
сметка риска от увличане на ръката с поставената на нея ръкавица към ***повърхност.
Твърди се, че това обстоятелство е установено с протокола за разследване на
трудовата злополука и с разпореждането за квалифицирането й като такава.
Ответникът счита, че
описаният механизъм на нараняване не би могъл да се получи, ако А.Г. не е
работил с машината въобще или не е работил с предпазни ръкавици, каквито както
се било изяснило били противопоказни за работа с тази машина. Ответникът
твърди, че видно от длъжностната му характеристика в задълженията на ищеца за
изпълнение на длъжността ***лицето трябвало да има умения за работа с машини за
***, което било основно изискване за изпълнение на трудовите му функции.
Ответникът твърди, че в представената от ищеца при постъпване на работа
автобиография, същият бил посочил, че е работил като „***" в „***”. Това
обстоятелство било установено и от
трудовата книжка на лицето, където за периода 07.03.2011 г. до 05.09.2015 г.
било отбелязано, че е работил като „***”, от което следвало, че тази дейност за
работника е рутинна.
Ето защо ответникът
счита, че е несъмнено, че на база на предишния си опит и времето до
злополуката, ищецът е бил напълно наясно, че при такава операция е забранено
използването на ръкавици, поради опасност от захващане и следвало да бъде
изпълнявана с необходимата концентрация и внимание, включително и към
собственото си здраве. Счита, че нарушението на правилата за безопасност на
труда, са нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че за допуснатото
нарушение на лицето- ищец не е съставена заповед за дисциплинарно наказание,
макар че са били налични всички предпоставки за това, но поради отсъствието му
по причина настъпилото нараняване, такава заповед не е издадена от
работодателя. Ответникът счита, че показателно за отношението на ищеца към
собственото му здраве и безопасност е и друго негово провинение, визирано в
издадена от работодателя заповед № **/05.06.2017 г. за дисциплинарно наказание
за неползване на антифони при работа с ъглошлайф, при което се надвишават
пределно допустимите норми за шум и е бил длъжен да използва антифоните като
лично предпазно средство, но той не го е направил, с което е застрашил
собственото си здраве, поради което е преценена тежестта на нарушението и му е
наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Ответникът
твърди, че за поведението на работника била съставена докладна от отговорника
по ЗБУТ. Само няколко месеца по-късно очевидно при несъобразяване с превенцията
на издадената заповед за дисциплинарно наказание А.Г. отново се е поставил в
друга рискова ситуация, в следствие, на която настъпва трудовата злополука.
Ответникът счита също така, че трудовата злополука е настъпила изцяло по
изключителна вина на пострадалия. Именно и поради тази причина
застрахователната компания, „***", чието привличане в процеса е заявено, е
отказала с писмо с изх. № ***/14.02.2018 г. изплащане, на каквото и да било
парично обезщетение по задължителната застраховка „трудова злополука".
Ответникът твърди, че е налице несъответствие на
посоченото увреждане, като характеристика на травматичност и твърдените от
ищеца болки и страдания в следоперативния период.
Относно изразените неимуществени вреди, като ниско
самочувствие и загуба на работна сила, ответникът счита, че те не се изразяват
по видим начин, защото лицето работи пълноценно и ежедневно в предприятието, за
което получава пълния обем на възнаграждението си.
От ответното дружество оспорват значимостта и
тежестта на увреждането, което е несъотносимо завишено с размера на
неимуществената компенсация, процент намалена работоспособност и характера на
травматичното увреждане, с размера на претендираното парично обезщетение.
Също така ответникът твърди, че останалите болнични
листове, представени към исковата молба, а именно тези от 2018 г., не стоят в
пряка причинна връзка с трудовата злополука, тъй като били издадени за общо
заболяване с код 01 и не следва да се ценят и съотнасят към отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ.
Ответникът моли да бъде привлечена на страната на
„Биомашиностроене" АД, като подпомагаща го страна ЗАД „*** Виена Иншурънс
груп" - гр. София и решението да бъде постановено при участието и на това
дружество.
Третото лице
помагач ЗАД
„*** Виена Иншурънс груп" - гр. София оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери следното:
За
да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на
ищеца, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му,
настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в
ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на
ответника е да установи възраженията си, на които основава искането си за
намаляване на обезщетенията, а именно, че ищецът е действал при условията на
груба небрежност, водещо до намаляване на отговорността на работодателя.
Между страните не се спори, и от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът работи по трудово
правоотношение с ответника на длъжност “***”, както и че ищецът е претърпял трудова злополука на
26.09.2017г. около 08,00 часа, вследствие на която е получил открита рана на
пръст /и/ на дясната ръка с увреждане на ноктите, като няма данни
разпореждането да е било обжалвано.
Видно от представените писмени доказателства – епикриза, амбулаторни и
болнични листове ищецът е приет първоначално с диагнозата открита рана на ръст
/и/ на ръката с увреждане на ноктите, като мна 26.09.2017г. му е била направена
пластична оперативна интервенция – прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място, като е бил
изписан с подобрение с препоръки за два
контролни прегледа и да не мокри оперативната рана до сваляне на конците на
14-тия ден, насочен е към рехабилитация в СБР. Издадени са два болнични листа,
първият от тях от болницата УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за 37 календарни дни , а
вторият издаден от АСИМП-МЦ Кючук Париж ООД за срок от 30 кал. дни. От
представения амбулаторен лист № ***от 20.03.2018г. се установява, че при
посещението си при специалист е било установено, че ищецът е с нарушена
чувствителност, като палпаторно под кожата са опипани костни фрагменти, и
наличен остър край на фалангиалния чукан, като е било обсъдено оперативно
лечение чрез премахване на остатъка. Издаден е БЛ № ***за срок от 14 кал. дни с
диагноза – последици от други уточнени травми на горен крайник. Представен е и
още един БЛ с № ***за срок от 30 кал.дни с диагноза последици от други уточнени
травми на горен крайник, статус пост ампутационем фаланги дисталис индицис
декстра.
От заключението по допуснатата
СМЕ с вещото лице З.Н., която се кредитора от съда като обективна и компетентно
изготвена, от вещо лице, притежаващо нужните специални знания в съответната
област, се установява, след изследване на цялата медицинска документация по
случая, ищецът е претърпял травма на показалеца /втория пръст/ на дясната ръка
с разкъсване на меки тъкани и счупване на крайната фаланга на пръста. Било е
предприето оперативно лечение – трансплантиране на кожа на мястото на
нараняването, като лечението не е било
успешно поради наличие на останали остри костни фрагменти и се е наложило допълнителна ампутация на крайната фаланга.
Според вещото лице след повторната оперативна намеса се очаква благоприятен
развой на здравословното състояние, зарастване на раната и възстановяване
движенията на ръката.
Следователно безспорно по делото
е установено, че на 26.09.2017г. около 08:00 часа ищецът е претърпял злополука,
която е призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по което е
настъпила, същият е бил в трудово-правни отношения с ответника, като
злополуката е настъпила по време на извършване на възложената работа.
Безспорно се установява, че при
злополуката на ищеца е причинено внезапно травматично увреждане на здравето, а именно – ***, довела до ампутация
на крайна фаланга на втория пръст на дясната ръка. В следствие на травмата в
периода 26.09.2017г. - 01.12.2017г., и в периода 20.03.2018г. – 02.04.2018г. и
03.05.2018г.-01.06.2018г. ищецът е бил временно неработоспособен.
Налице е причинна връзка между
злополуката и увреждането, довело до ампутация на крайната фаланга на пръста,
като от заключението на вещото лице, се установява, че се очаква благоприятен
развой като движенията в ръката ще бъдат възстановени. В заседание вещото лице
заявява, че вследствие на увреждането ищецът
е търпял доста време, за което е ползвал и болнични, освен това
отбелязва, че хватателната функция на ръката е запазена, запазени били и
физическите функции на засегнатия пръст.
От показанията на свидетеля на
ищеца С.Г., брат на пострадалия, се установява, че загубата на част от
фалангите на пръста, довела до оплаквания за болка в пръстта, брат му се
казвал, че в процеса на работа изпускал детайли, понеже не можел да ги държи.
Освен това станал затворен, излизал по-рядко.
При така установените факти от
значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му причинени
неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временна
неработоспособност.
Съдът приема, че предвид вида и
характера на увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, които
продължават, макар и с отслабнал интензитет, и понастоящем, поради което същите
подлежат на обезвреда. Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства,
че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания следва да се определи
обезщетение в размер на 15 000 лева, като отчита, че на същия са били причинени
болки и страдания, които са били интензивни в периода на временната
неработоспособност, претърпял е две оперативни интервенции, като при втората пръстът
му е бил частично ампутиран, както и
това, че понастоящем ищецът продължава да изпитва болки и дискомфорт в
общуването си с хората и в работата му.
Относно твърдението за наличие
на съпричиняване, съдът намира същото за доказано, по следните съображения:
От проведеното разследване на
трудовата злополука безспорно е установено това, че при работа на шлайфмашина
ищецът е използвал ръкавици, което е изрично забранено, съгласно инструкцията
на работодателя за безопасна работа с лентова
шлайфмашина, поради опасност от захващане. Ищецът е бил инструктиран и е
запознат с инструкцията, но въпреки, че е знаел за опасността от захващане,
се е поставил съзнателно в ситуация на
повишен риск при
изпълнение на работа, съставляваща източник на повишена опасност, като поведението му
се явява груба небрежност. Отделно от това в дл. характеристика на ищеца е
посочено, че в длъжностните задължения на ищеца влиза работа с машини за ***,
използвани в производството, като ищецът е бил запознат с технологията на
работа с машината.
Относно степента на
съпричиняване съдът намира, че с поведението си по време на работа с машината
пострадалият пряко е предизвикал увреждането и така
той е съпричинил вредите наравно с работодателя, чиято отговорност се свежда до
нарушаване правилата за безопасност на труда. Ето защо съдът намира, че
обезщетението, полагащо се на ищеца следва да се намали на половина – на 7500
лева.
Ето защо искът ще се уважи до
размера на 7500 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 15000 лева
ще се отхвърли.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, които, видно от представения договор
за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, като на осн. член 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва
да заплати по съразмерност сумата от 500 лева за адв. възнаграждение.
Ответникът
не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска, като същата на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на
300 лева. В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда
разноски за СМЕ в размер на 120 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Биомашиностроене“
АД с Булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. “***“ № 160 да заплати на А.Н.Г.,
с адрес: *** сумата от 7 500 лева
(седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна
на 26.09.2017г., призната за трудова с разпореждане на РУ „СО” Пловдив № ***/03.10.2017г.,
ведно със законната лихва от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 21.06.2018г. до окончателното плащане
на дължимата сума, както и да му заплати сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски
по делото за адв. възнаграждение, като отхвърля иска за разликата над 7 500
лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Биомашиностроене“ АД с Булстат
*********, с адрес: гр. Пловдив, бул. “***“ № 160 да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 300 лева държавна такса върху уважения иск,
както и сумата от 120 лева –
разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
ЗАД „*** ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. “Позитано” № 5.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.