№ 318 / 5.9.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1211 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НЯСС 300 от 05.07.2018г. издадено от Зам. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), оправомощен със Заповед № А – 5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, на Министерство на земеделието, храните и горите - гр.София, с ЕИК: ********* е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от наказателното постановление е останало санкционираното министерство. В подробна жалба се навеждат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. .
Жалбоподателят Министерство на земеделието, храните и горите - гр.София, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като развива допълнителни възражения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган ДАМНТ, редовно призован, не се представлява, но в писмено становище заявява, че оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районен съд – гр.Монтана, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът възприема за безспорно установено следното:
На 15.09.2017г., била извършена проверка от служители при Главна Дирекция ,,Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) на техническото и експлоатационно състояние на язовир Огоста, собственост на Министерство на земеделието, храните и горите - гр.София. Вследствие на проверката състоянието на язовира е добро, но били предоставени предписания във връзка с безопасна техническа експлоатация. Във връзка с извършената проверка и предоставените предписания, бил съставен съответен Констативен Протокол № 03 – 02 – 134/15.09.2017г. Едно от предписанията било да се възстановят нарушението участъци по отводящия канал на ОИ. Срокът за изпълнение на предписанията бил до 15.03.2018г. При последваща проверка на инспекцията на 19.03.2018г. било установено, че е налице частично неизпълнение на предходните предписания, а именно да се възстанови технологичното състояние на закалявката на водния откос и да се възстановят нарушените участъци по отводящия канал на ОИ. Резултатът от последващата проверка бил обективиран в съответен Констативен Протокол № 03 – 02 – 24/19.03.2018г. Поради констатираното неизпълнение бил съставен съответен АУАН № 03 – 033/10.04.2018г., който бил връчен лично на упълномощено лице на министерството срещу подпис. В законоустановения срок било подадено възражение срещу акта от страна на министъра на земеделието, храните и горите, в което принципно се признава факта на неизпълнение на предписанието, но се извъжда аргумента, че е одобрена обществена поръчка и същата щяла да стартира в предвидения срок – месец март – април 2018г. Също така се възразява, че актът е неясен по отношение на допуснатото нарушение, а и деянието не е извършено виновно. Възражението не било уважено и въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Същата не се оспорва от жалбоподателя, предвид релевираните оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон.
При така възприетата фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрания доказателствен материал съдът намира, че административно наказващият орган е приложил правилно закона и в хода на проведеното производство не са били допуснати визираните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Според съда вмененото на министерството нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. В хода на проведеното съдебно следствие безспорно се установи, че Министерство на земеделието, храните и горите - гр.София не е изплатило частично задължителното предписание на ДАМТН, с което е извършило административно нарушение по чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
От обективна страна правната норма на закона вменява административна отговорност на субект, който не изпълни задължително за изпълнение предписание. В случая безспорно беше доказано, че е налице такова предписание и липсва изпълнение от страна на министерството, което бездействие покрива признаците на административно нарушение. Съдът не споделя оплакването на защитника на жалбоподателя, че действителната правна норма, която е била нарушена, е по чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Това е така, тъй като разпоредбата на цитираната норма, е регламентирана от закона с промените в ДВ брой 55 от 03.07.2018г., т.е. същата е въведена не преди, а след констатираното нарушение. Ето защо следва да бъде съблюдавана разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН и административната отговорност да бъде търсена по законовия текст, който е бил в сила към момента на неизпълнение на предписанието, а в случая това е разпоредбата на чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
От субективна страна отговорността на министерството е обективна и безвиновна, а и не бяха ангажирани никакви доказателства, които да подкрепят наведеното възражение от страна на министъра, че е спечелена обществена поръчка по предписанието. Също така не бяха ангажирани и доказателства към момента на разглеждане на делото тези предписания да са били изпълнявани.
По отношение на наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира същите за изцяло неоснователни.
В жалбата неправилно е посочено, че административно наказващият орган е съставил АУАН след тримесечния срок от откриване на нарушението. Освен, че предвидения в чл.34, ал.2 от ЗАНН срок не е преклузивен, а давностен по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ОСС на ВАС, според настоящия съдебен състав същият е бил спазен. Това е така, тъй като административното нарушение се счита за извършено, не с акта на предписанието, а с изтичане на срока на неговото неизпълнение. Както правилно е посочено в обжалваното наказателно постановление, с факта на неизпълнение на указанията в указания срок – 15.03.2018г., на следващия ден министерството на земеделието, храните и горите, е извършило вмененото му административно нарушение.
Също така не се възприема и оплакването, че е налице неяснота на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е посочено изрично, че е налице извършена проверка, с което е дадено предписание за неизпълнение и при последваща такава е било констатирано частичното му неизпълнение. Следователно и двата акта съдържат минимума факти, от които може да бъде узнато в какво административно нарушение се обвинява жалбоподателя.
Не следва да бъде споделено и оплакването за некоректно отразяване на ЕИК на жалбоподателя, тъй като едва ли в правния мир има две министерства на земеделието, храните и горите.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Това е така, тъй като в случая е налице предписание, касаещо язовир с голяма площ, които е в непосредствена близост до населено място и забавата на предписанието в срок, би могла да доведе до сериозни последици както за самото съоръжение, но така също и за града и неговите жители. Освен това, както беше посочено и по – горе в мотивите, към настоящия момент не бяха ангажирани никакви доказателства, от които да е видно, че е започнало, макар и със закъснение, каквото и да е изпълнение на предписанията. Неизпълнението на дадените указания по отношение на язовир, съставлява деяние с висока степен на обществена опасност, поради което и случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата правна норма на чл. 200, ал.1 т.39 от Закона за водите предвижда за извършеното нарушение да бъде наложена глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева.
Административно наказващият орган е наложил минимално по размер наказание, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН, същата не може да бъде последващо намалявана под предвидения в закона минимум.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено.
При извършена служабна проверка на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производсдтво, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС - 300 от 05.07.2018г. на Зам.Председател на ДАМТН, с което, на основание чл.200, ал.1 т.39 от Закона за водите, на Министерството на земеделието, храните и горите – гр.София, с ЕИК: *********, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: