РЕШЕНИЕ
№ 293
гр.Варна, 13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 20.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 604 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от „КТМ Гард“ ЕООД - гр.Варна срещу решение №
506/07.06.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1348/2018 г., с което са
отхвърлени предявените от него срещу Е.Г.П. и К.В.П.,***, искове за сумата
9 000 лева, представляваща платена от ищеца продажна цена по НА №
98/18.09.2014 г., като получена без основание след прогласяване нищожността на
сделката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 03.09.2018
г. до изплащане на сумата, на основание чл. 34, във връзка с чл. 55,
предложение първо от ЗЗД, сумата 8 042.39
лева, представляваща претърпени вреди в размер на заплатени данъци и такси при
изповядване на сделката в цитирания по-горе нотариален акт, сумата
97 791.48 лева – обезщетение за заплатена неустойка по договор за
проектиране и строителство от 25.10.2014 г., сключен между ищеца и трето лице „Елме“
ЕООД и сумата 146 687.22 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи от прекратяване на договора за проектиране и строителство, ведно със
законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД. Моли за отмяна
на решението и за постановяване вместо него на друго решение, с което се уважат
изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции. Въззивникът моли в
с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в
писмени бележки.
Ответниците
по жалбата – Е.Г.П. и К.В.П.,***
молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на решението, като съображения за това излагат в писмени бележки.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата на ищеца за
липса на погасяване на вземането му по чл.34 ЗЗД чрез прихващане за сумата 9000
лева - подлежаща на връщане цена на
недвижим имот по обявения за нищожен договор за покупко-продажба на същия по
нот.акт №98/18.09.2014 г., е неоснователно. При събраните от пом. нотариуса
данни, че на адреса на апартамента такова дружество /“КТМ Гард“ ЕООД/ е
непознато и не са виждани никакви обитатели в него, като при три негови посещения
по различно време в два присъствени и един неприсъствен ден не е открил след
позвъняване на адреса никого, следва да се направи извод, че правилно
нотариусът е пристъпил към уведомяване по реда на чл.50, ал.4 във връзка с
чл.47, ал.1 – ГПК. На основание чл.41, ал.5 ГПК с изтичане на срока по чл.47,
ал.2 – ГПК без изявлението за прихващане да е било получено от адресата, следва
да се приеме, че същото му е било редовно връчено. Настъпили са съответно
последиците от прихващането, като двете насрещни вземания са се погасили до
размера на по-малкото от тях – чл.104, ал.1 и 2 във връзка с чл.103, ал.1 - ЗЗД, т.е. до размера на сумата 9000 лева, като искът за същата сума се явява
неоснователен като погасен чрез прихващане.
Преобладаващата съдебна практика
приема, че отговорността по чл.12 ЗЗД е специален вид деликтна отговорност,
спрямо която са приложими общите правила за деликтната отговорност по чл.45-54 ЗЗД.
Принципно ищецът има право да
търси на това основание отговорност от ответниците за недобросъвестното им
поведение – да предизвикат непосредствено след сключване на сделката по
продажба на същия на процесния недвижим имот обявяването й по съдебен ред /с
влязло в сила решение на ОС Варна-ТО по т.д. №102/2015 г./ за нищожна като
противоречаща на добрите нрави предвид нееквивалентност на престацията, доколкото
са придобили имота на същата цена само месец преди продажбата, като са знаели,
че имотът е бил едновременно попадащ в горски фонд и включен в урбанизирана
територия. Действията им несъмнено
доказват, че те не са имали действително намерение да прехвърлят имота на
ищеца, а само да получат договорената цена – 9000 лева, като си върнат в
последствие и имота, и в крайна сметка да увредят купувача, което е и станало с
воденото дело.
Разходите по продажбата - заплатени
данъци и такси по изповядване на сделката са пряка и непосредствена последица
от обявяването й за нищожна. Те обаче не са доказани по размер, предвид което
искът за тях в размер на 8042.39 лева следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Що се отнася до другите твърдени
вреди – 97791.48 лева и пропуснати ползи – 146687.22 лева искът по
чл.12 във връзка с чл.45 във връзка с чл.82 ЗЗД - за обезщетение за вреди и
пропуснати ползи е неоснователен. Вредите не са доказани с убедителни
доказателства, като не е представен платежен документ за внасяне на сумата по
сметката на изпълнителя по договора за проектиране и строителство от 25.10.2014
г., а само извлечение от срочен депозит на „Елме“ ЕООД с референция от
03.07.2018 г., без яснота относно наредителя – Д П Пи от името на кого е
действал. Изписаното основание – заплащане на неустойка от КТМ „Гард“ по чл.10
дог.за пр. и стр.25.10.14 г. не е достатъчно да се приеме, че е налице
действителен превод, нареден именно от ищцовото дружество. Освен това и двете
дружества КТМ „Гард“ ЕООД и „Елме“ ЕООД са с един и същ собственик на капитала
– „Балик тур“ АД, което води до извод за свързаност на платец и получател и в
крайна сметка за липса на настъпили вреди за ищеца. Дори и сумата да е била
преведена по сметката на третото лице на посочената дата, могло е лесно да бъде
върната обратно на платеца. Не е
доказано, че сумата ефективно е заплатена на „Елме“ ЕООД и осчетоводена като
приход в счетоводството му. Отделно от всичко това, самият договор за проектиране
и строителство е крайно нелогичен и с противоречив предмет. Задължението на
„Елме“ ЕООД по него е да проектира и да построи жилищна сграда в собствения на КТМ
„Гард“ ЕООД парцел, което не изисква да му бъде прехвърлена собствеността върху
парцела. Ако договорът е бил с характер на предварителен договор за продажба на
парцела от ищеца на „Елме“ ЕООД в тримесечен срок от сключване на договора –
чл.4, е напълно нелогично пък ищецът да поръчва проектирането и строителството
на сграда в чужд имот за сумата 75000 евро, която след изграждането й до
25.10.2016 г. – чл.3 да му бъде прехвърлена – чл.7. Не е ясно дали изпълнителят
възнамерява да стане реално собственик на парцела, след като не е договорено
какво пък той дължи на ищеца като цена на парцела. От решението по в.т.д.
№264/2017 г. на АС Варна се установява, че пазарната цена на този парцел
възлиза на значителната сума 695500 лева, така че липсата на договаряне относно
цената на продаваемия парцел прави договора крайно неизгоден за сключилия го
ищец. След като ищецът не е заплатил никаква сума за проектирането и
строителството на сградата, няма как да е пропуснал увеличаване на имуществото
си със стойността на непостроената жилищна сграда.
При
положение че договорът е с недостоверна дата и е сключен между свързани лица,
следва да се приеме, че поетото с чл. 10 задължение за неустойка от 50000 евро,
в случай че се окаже, че възложителят не е собственик на имота, е
недействително поради липса на предмет, тъй като от една страна собствеността
върху парцела няма отношение към поетото задължение за проектиране и
строителство, а от друга страна няма реално поето задължение за прехвърляне на
имота, след като не е договорено заплащане на цена за него. Ето защо, следва да
се приеме, че самият договор e документ,
съставен за целите на процеса, и същият не е произвел валидно правно действие.
Дори и да се приеме обратното, че договорът е действителен, пак ответникът не
дължи обезщетение на ищеца, тъй като последният е договарял явно в своя вреда и
не е охранил в никаква степен интересите си.
Съгласно
чл.83, ал.2 – ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът
би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите
на първоинстанционното решение, които не противоречат на настоящите му мотиви,
на основание чл.272 – ГПК.
Ответникът
по жалбата не е искал присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция,
предвид което такива не му се присъждат.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 506/07.06.2019
г. на Окръжен съд – Варна - ТО по т.д. № 1348/2018 г.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия В.П.: Няма основание да се зачита прихващане до размера на 9000
лева относно вземането на ищеца по чл.34 във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД с
насрещно вземане на ответниците за сумите 12320.56 лева и 5450 лева – разноски
по воденото дело за нищожност на сделката, тъй като за тези суми е бил издаден
изпълнителен лист и същият и приведен в принудително изпълнение по изп.д.
№335/2018 г. на ЧСИ С Д, с район на действие ОС Варна. След като вече вземането
е предмет на изпълнително производство,
то не може да се заявява повторно за извънсъдебно или съдебно прихващане.
Изпълнителното производство е продължение на исковото производство. Довеждането
на последиците от извършено извънсъдебно прихващане в настоящото исково
производство се явява повторно заведено дело за същото вземане между същите
страни. На основание чл.299, ал.2 – ГПК повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Доколкото същото вземане, което се изпълнява вече в
изпълнителното производство, е въведено в настоящия исков процес чрез
възражение за прихващане, а не чрез иск, в случая следва прихващането да се
счете за недопустимо. Ответниците биха могли да заявят вземането за прихващане,
само след като поискат прекратяване на изпълнителното производство за сумата
9000 лева по изпълнителния лист на основание чл.433, ал.1, т.2 – ГПК, защото той
не може да бъде обезсилен на основание извършеното прихващане. В нормалния случай при евентуално уважаване на
претенцията за 9000 лева в настоящия процес и снабдяване от ищеца с
изпълнителен лист за нея прихващането може да се извърши въз основа на
изпълнителните листи вече в изпълнителното производство.
СЪДИЯ С
ОСОБЕНО МНЕНИЕ: